Р Е Ш Е Н И Е

 

189/Варна,04.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.06.2014 год. в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 318/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба от „Ю Б” АД - София против решение от 17.01.2013 год., постановено по т.д.№ 264/2011 год. по описа на ДОС, с което са обявени за нищожни по отношение на „Алфа вектор” АД /в несъстоятелност/ ЕИК 106002337, „Ю и Е Д Б” АД, ЕИК 000694749 и на кредиторите на несъстоятелността на учредените от длъжника „Алфа вектор АД договорни ипотеки: с нотариален акт № 104, том V, рег. № 3980, нот.дело № 513/2007 год. на Валентин Митов - нотариус с район на действие РС-Козлодуй с рег.№ 373 на НК, в полза на „Ю и Е Д Б” АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка”АД/  и  с нотариален  акт № 133, т.Х, рег.№ 8640, нот.дело № 1253/2007 г. на Мадлена Григорова - Митрошанова, Съдия по вписванията при РС-гр.Козлодуй, заместваща съгл. чл.48 ал.1 от ЗННД нотариус Валентин Митов под № 373 с район на действие – РС Козлодуй в общ размер 240 000 щатски долара по договор за банков кредит № BL 5577/19.04.2007 г. и Анекс № 1 към него, върху недвижими имоти,собственост на длъжника в гр.Козлодуй.

Съдебното решение се обжалва в цялост. Предмет на обжалваното решение са обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 646, ал.2, т.3 ТЗ /отм./.

С влязло в сила определение № 454/10.07.2013 г. производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК до приключване с решение на конст. дело № 12/2013 г., а с определение № 235/08.04.2014 г. е възобновено и насрочено за разглеждане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема следното:

С решение № 4/11.03.2014 г., постановено по конст.дело № 12/2013 г. Конституционният съд е отхвърлил искането на ОСТК при ВКС за установяване противоконституционност на § 14 ал.1 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013 г./, съгласно който част от изменените разпоредби на чл.646 ТЗ се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е настоящото. Следователно, спрямо производството по предявения с искова молба № 4313/29.07.2011 г. иск с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ е приложима актуалната редакция на закона съгласно ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013 г./ .

Искът е бил основан на обстоятелства, че длъжникът АЛФА ВЕКТОР АД /в открито производство по несъстоятелност с решение на ДОС № 106/14.07.2010 г. по т.д.№ 57/2010 г./ е учредил ипотеки върху имуществено право от масата на несъстоятелността след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2002 год.  Към момента на постановяване на обжалваното решение – 17.01.2013 г., тези факти са изпълвали хипотезата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и са били достатъчни за уважаването на иска за прогласяване нищожността на дадените обезпечения по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Според действащия след изменението на ТЗ в ДВ, бр. 20/28.02.2013 г. приложим закон, установяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността по исков път е възможно само в хипотезите на чл.646 ал.1 ТЗ – разпоредба, която е останала непроменена и не касае спорния предмет. За недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността могат да бъдат обявени правни и фактически действия, извършени след началната дата на неплатежоспособността, в хипотезите на чл.646 ал.2 ТЗ. Новата редакция на чл.646 ал.2 т.2 ТЗ изисква учредяването на ипотечни права  да е осъществено за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане, извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Разпоредбата на чл. 646, ал.6 ТЗ въвежда и допълнителни предпоставки за основателност на претенцията – чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ не се прилага, когато ипотеката е учредена преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника, какъвто е настоящия случай. Следователно – приложимата нормативна уредба регламентира изцяло нов фактически състав за предявяване на отменителни претенции с предмет – дадени от длъжника обезпечения в подозрителния период.

Отделно от изложеното, законодателното изменение касае и промяна във вида на предявените искове.  След изменението в ДВ бр. 20/2013 год.  претенцията по чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ вече има конститутивен характер – учредяването на обезпечения е относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността.

 

 

Във въззивното производство не може да се прави изменение на иска /арг. от чл.214 ал.1 ГПК/, посредством което предявеният иск да се синхронизира с новите нормативни изисквания. Освен това изцяло различните фактически състави на чл.646 ал.2 ТЗ сочат, че изменението би касаело както петитума, така и обстоятелствата по иска, поради което би било недопустимо и на това основание. В ТЗ липсва преходно правило, което да допуска подобно изменение. Следователно, липсва процесуална възможност да се премине от установителен иск за прогласяване на нищожност към понастоящем предвидения конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на едни и същи правни действия, който иск да бъде разгледан по същество от съда.

Съобразно мотивите на Решение № 4/11.03.2014 г. по к.д.№ 12/2013 г., промяната в основанията за недействителност и начина на защита води до отпадане на правния интерес на ищците да водят установителни искове, макар да не погасява материалното им обективно право. Окръжните и апелативните съдилища, които разглеждат като първа или въззивна инстанция искове за попълване на масата на несъстоятелността, следят служебно за наличието на правен интерес от предявяването им, като абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.

Казаното дотук /невъзможност за изменение или трансформация на иска в някой от предвидените фактически състави на чл.646 ал.2 ТЗ/ обуславя извод за недопустимост на исковата претенция по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ по предходната редакция на закона.

Гореизложеното мотивира съда в заключение да приеме, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено като недопустимо, на основание чл.270 ал.3 пр. І-во ГПК.

На основание чл. 649, ал.6 ТЗ дължимите държавни такси следва да се присъдят за сметка на масата на несъстоятелността. В определение № 355/31.05.2013 год. АС – Варна е разгледал подробно въпроса за цената на предявените претенции, респ. за дължимата държавна такса, възлизаща на 9 523, 92 лева.

На основание чл. 78, ал.4 ГПК в полза на „Ю Б” АД следва да бъдат присъдени и сторените разноски в размер на 4 761, 96 лева. На основание чл. 78, ал.8 ГПК в полза на страната следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 672, 94 лева, изчислено според правилото на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общо дължимите разноски възлизат на 12 434, 90 лева.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 17.01.2013 год., постановено по т.д.№ 264/2011 год. по описа на ДОС  и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 264/2011 г. на ДОС като недопустимо.

ОСЪЖДА „АЛФА ВЕКТОР” АД / в несъстоятелност/ ЕИК 106002337 ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността по сметка на АС – Варна сумата от 9 523, 92 лева – дължима държавна такса по прекратеното производство.

ОСЪЖДА „АЛФА ВЕКТОР” АД / в несъстоятелност/ ЕИК 106002337 ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността в полза на „Ю Б” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Освободител” № 14 сумата от 12 434, 90 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: