РЕШЕНИЕ

   № 161

               гр.Варна, 11.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.07.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 318 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 Постъпила е въззивна жалба от „Гамор“ ООД в несъстоятелност – гр.Варна против решение № 281/24.04.2017 г., постановено от Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 2072/2014 г., с което съдът е приел е за установено в отношенията между ищеца П.С.И. и ответника „Гамор“ ООД /н/, че между тях съществува членствено правоотношение на П.С.И. като  същият притежава и участва в капитала с 250 от общо 500 дяла на основание чл.71 ТЗ вр. с чл.517, ал.3 ГПК, отменил е решенията на общото събрание на съдружниците на „Гамор“ ООД /н/, проведено на 10.12.2014 г. на адреса на управление на дружеството, като незаконосъобразни на основание чл. 74 ТЗ и е осъдил „Гамор“ ООД /н/ да заплати на П.С.И. разноски в размер на 169.80 лв на основание чл.78, ал.1 ГПК. С допълнителна молба „Гамор“ ООД в изпълнение на разпореждане на съда от 16.06.17 г. уточнява петитума на въззивната жалба и моли за отмяна изцяло на обжалваното решение. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на разноски за държавна такса.

Ответникът по жалбата – П.С.И. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Оплакването в жалбата относно обсъждане от съда с решението на станало му служебно известно влязло в сила решение по т.д. №1365/2014 г. на ОС Варна е по принцип основателно. Съдът е длъжен да съобщи на страните, че служебно известните му факти не подлежат на доказване – чл.155 – ГПК. Във въззивното производство по повод оплакването в жалбата въззивният съд е изискал от ОС Варна и приложил по делото постановените по посоченото дело решения, доколкото в исковата молба се съдържат доводи, свързани с този спор. С влязлото в сила решение по т.д. №1365/2014 г. на ОС Варна-ТО по иск на А Ее отменено решението на ОС на съдружниците на „Гамор“ ООД-гр.Варна, проведено на 25.07.2014 г., на което същият е бил изключен като съдружник и освободен като управител. Решението е потвърдено с решение от 29.07.2015 г. на АС Варна-ТО по в.т.д. №388/2015 г. и не е допуснато до касационно обжалване. От това решение не следва нищо от значение за предмета на настоящото дело. След като няма вписване на изключване и освобождаване като управител на А Ев търговския регистър, по никакъв начин действията на съдебния изпълнител по връчване изявлението на взискателя по изпълнителното дело за прекратяване членството на другия съдружник П.С.И. не се засягат или опорочават от този факт. За третите лица  тези обстоятелства имат действие от вписването им в търговския регистър съгласно чл.140, ал.4 – ТЗ, а вътрешните отношения между съдружниците си остават вътрешни, като третите лица не се считат уведомени за тях.  Още повече след като изявлението по чл.517, ал.3 – ГПК не е връчено лично на А Е, а на лицето М Р Р- деловодител в дружеството на 12.11.2014 г., установено от обратната разписка на л.70 и декларацията на л.72. Запорът, наложен от съдебния изпълнител върху дружествените дялове на ищеца П.И., е вписан по партидата на дружеството в търговския регистър, за което Агенция по вписванията е уведомила дружеството с уведомлението на л.68 на основание чл.517, ал.1 – ГПК. Агенцията няма задължение да уведомява съдружника, като същият се счита уведомен с изпращане от съдебния изпълнител на покана за доброволно изпълнение до него. В срока за доброволно изпълнение съдружникът може да изпълни доброволно спрямо взискателя по изпълнителното дело, като в този случай съдебният изпълнител няма право да връчва на дружеството изявление на взискателя за прекратяване членството на съдружника в него. Ако все пак се е стигнало до това, съдружникът може да оспорва прекратяването на членството си, само ако докаже, че в срока по поканата за добоволно изпълнение е удовлетворил вземането на взискателя. В конкретния случай няма такива твърдения, нито са представени доказателства в този смисъл.

Ето защо, следва да се приеме, че членството на съдружника е прекратено с връчване от ЧСИ на изявлението на взискателя за прекратяването му. Действието на това изявление е автоматично и не е необходимо извършването на други правни действия за валидирането му, като дружеството само констатира прекратяването. Дали в тримесечния срок по ч.517, ал.3 - ГПК дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото си, определена съгласно чл.125, ал.3 – ТЗ и има ли такава част съобразно баланса към края на месеца, когато е настъпило прекратяването на членството, е въпрос, който няма отношение към прекратеното му членство, а към евентуалния иск на взискателя след овласяване от съдебния изпълнител за прекратяване на дружеството.

Искът по чл.71-ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли. ОС Варна е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, обжалваното решение в тази му част е неправилно и следва да се отмени, като искът се отхвърли. Липсата на членство на ищеца П.С.И. в ответното дружество води до липса на качество на съдружник и на правен интерес да иска отмяната на решенията по протокола от 10.12.2014 г., взети след прекратяване членството му от едноличния собственик на капитала А Е, решаващ въпросите от компетентността на общото събрание на съдружниците на дружеството. Искът по чл.74-ТЗ се явява недопустим, предвид което решението на ОС Варна в тази му част следва да се обезсили и производството по този иск – да се прекрати.

Съобразно изхода на спора в полза на въззивника се присъждат съдебни разноски за заплатена държавна такса за въззивната инстанция - 80 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 281/24.04.2017 г., постановено от Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 2072/2014 г. в частта му по иска по чл.71 ТЗ във връзка с чл.517, ал.3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено в отношенията между ищеца П.С.И. и ответника „Гамор“ ООД в несъстоятелност – гр.Варна, че между тях съществува членствено правоотношение на П.С.И. като същият притежава и участва в капитала с 250 от общо 500 дяла, като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта му по иска по чл.74-ТЗ за отмяна на решенията по протокола от 10.12.2014 г., взети от едноличния собственик на капитала А Е, решаващ въпросите от компетентността на общото събрание на съдружниците на „Гамор“ ООД в несъстоятелност – гр.Варна, и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН – **********, адрес-***, да заплати на „Гамор“ ООД в несъстоятелност – гр.Варна, ЕИК 200668069, сумата 80 лв – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.