РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   134/  23.05.2014 г., град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     четиринадесети май                                                               Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                          ЧЛЕНОВE: РАДОСЛАВ СЛАВОВ          

                                                         ПЕТЯ ХОРОЗОВА                         

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    319    по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е след възобновяването му с определение №224/02.04.2014 г. във връзка с постановяването на решение №4/11.03.2014 г. по конст.д. №12/2013 г. на КС на РБ, с което искането на Общото събрание на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на §14 ал.1 в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността” и изцяло на §14 ал.2 и §15 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013 г./ е отхвърлено.

          Образувано е по въззивна жалба на „Р.- о.” ООД гр. Варна срещу решение №41/18.02.2013 г. по т.д. №255/2012 г. на Добрички окръжен съд в частта, в която е обявено за нищожно по отношение на „Д.Т.И.-Е.” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Добрич, „р. - о.” ООД гр. Варна и кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника  след началната дата на неплатежоспособността 30.04.2008 г. парично плащане в размер на сумата от 31 250 лв. по фактура №686/17.06.2008 г. по предявения от Л.Б. в качеството му на синдик на „Д.Т.И.-Е.” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Добрич иск с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ в старата му редакция преди изменението в ДВ бр.20/2013 г.. Решението се обжалва и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати в приход на държавата по сметка на ДОС сумата от 1 250 лв., представляваща дължима с оглед изхода на делото държавна такса съобразно уважената част от иска по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части, предвид постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон – чл.646 ал.2 т.1 ТЗ  след изменението му с ДВ бр.20/2013 г. и необоснованост. Моли за неговата отмяна в тези му части и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника адв. Г. В. навежда доводи за недопустимост на решението с оглед новата императивна материалноправна уредба, поради което моли за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото.

          Въззиваемата страна не е изразила становище.

          Синдикът на несъстоятелното дружество след възобновяване на производството по делото счита, че след извършените в чл.646 ал.2 т.1 ТЗ промени, заведеният иск следва да се отнася за платени вземания в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, която е от 25.11.2010 г., а плащането е извършено от длъжника на 17.06.2008 г..

          В отхвърлителната му част, както и в частта, с която първоинстанционното производство по предявения обусловен иск по чл.34 ЗЗД вр. с чл.55 ЗЗД е прекратено, като необжалвано, решението е влязло в сила.  

          С новата редакция на чл.649 ал.1 ТЗ вр. с § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ законодателят е въвел едногодишен преклузивен срок и за исковете по чл.646 ТЗ, предмет на заварените от ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013 г./ искови производства. Този срок при решение по чл.632 ал.2 ТЗ, както е в процесния случай, започва да тече от обявяването на решението в ТР. Видно от извършената от съда служебна справка в ТР, решението е обявено в ТР на 29.03.2012 г., а исковата молба е депозирана пред ДОС на 29.08.2012 г., поради което настоящият състав приема, че искът е предявен в рамките на едногодишния преклузивен срок по чл.649 ал.1 ТЗ, поради което на това основание се явява допустим.

          Същият обаче, се явява недопустим поради следното:

          Промяната е не само в друг, различен от предишния фактически състав по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ в редакцията му до изменението с ДВ бр.20/2013 г., а и във вида на исковете. Искът вече не е установителен, а конститутивен, тъй като с обратна сила законът в чл.646 ал.2 т.1 ТЗ определя изпълнението на парично задължение, независимо от начина на изпълнението, не за нищожно, а за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността. Съгласно решение №4/11.03.2014 г. на КС на РБ по конст.д. №12/2013 г. окръжните и апелативните съдилища, а и ВКС, следва задължително да се произнасят по наличието на правен интерес от предявените преди законодателната промяна установителни искове за попълване масата на несъстоятелността, като абсолютна процесуална предпоставка за тяхното разглеждане. Безспорно в случая тази абсолютна процесуална предпоставка не е налице, поради което предявеният с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ установителен иск се явява недопустим.

Същият е недопустим и поради това, че като елемент на фактическия състав по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ в новата му редакция е въведено условието изпълнението да се отнася само до неизискуемо парично задължение, а не до изпълнение на изискуемо парично задължение, каквото е процесното. Освен това с  изменението на чл.646 ал.2 ТЗ като цяло, законодателят не само е разграничил двете хипотези чрез създаване на нова т.3 на същата алинея, но е въвел в т.3 и по-кратък 6-месечен срок. Следователно налице са нови фактически състави, които предявеният от синдика на осн. чл.646 ал.2 т.1 ТЗ /в редакцията до изменението/ иск не само, че не покрива, но и не може да се трансформира в някой от сега предвидените искове по чл.646 ал.2 т.1 и т.3 ТЗ. Наред с изложеното дотук, следва да се съобрази, че с новата разпоредба на чл.646 ал.5 изрично са очертани юридическите факти, които изключват недействителността по горепосочените фактически състави. Алинея 2 т.1 и т.3 на чл.646 ТЗ не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника. В случая, видно от намиращото се на л.7 от делото писмено доказателство, плащането от длъжника по ф-ра №686/17.06.2008 г. е с оглед доставени му от „Р.-о.” ООД материали въз основа на валидно сключен договор за търговска продажба. Ето защо съдът приема, че за синдика липсва правен интерес от предявения установителен иск за нищожност, тъй като не може да получи търсената с този иск защита, а и длъжникът е получил насрещна еквивалентна престация.

Предвид изложените по-горе в мотивите съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част по иска по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ /предишна редакция/ следва да се обезсили, а производството по делото, изцяло да се прекрати.

С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ответникът „Р.о.” ООД гр. Варна е осъден да заплати сумата от 1 250 лв. – държавна такса върху уважената част от иска.

Съобразно изхода на делото в настоящата инстанция и на осн. чл.649 ал.6 ТЗ длъжникът „Д.Т.И.-Е.” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Добрич следва да заплати допълнително от масата на несъстоятелността в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 1 875 лв. – държавна такса по иска и въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение №41/18.02.2013 г. по т.д. №255/2012 г. на Добрички окръжен съд в частта, в която е обявено за нищожно по отношение на „Д.Т.И.-Е.” ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Добрич, „Р.-о.” ООД гр. Варна и кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособността парично плащане в размер на сумата от 31 250 лв. по фактура №686/17.06.2008 г. и ПРЕКРАТЯВА  производството по иска.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която „Р.о.” ООД гр. Варна е осъдено да заплати в полза на държавата по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 1 250 лв., държавна такса върху уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Д.Т.И.-Е.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 124642886, гр. Добрич, ул.”Дунав” №1 вх.Г офис 1, да заплати от масата на несъстоятелността на осн. чл.649 ал.6 ТЗ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд допълнително държавна такса по иска и въззивната жалба в размер на сумата от 1 875 лева.

В останалата му отхвърлителна и прекратителна част по иска по чл.34 ЗЗД вр. с чл.55 ЗЗД, като необжалвано, решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.