О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

25.06.2018г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 319

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД – гр. Варна, ЕИК*, подадена чрез адв. М. Х. – Х. от ВАК, срещу определение № 1180/30.03.2018г., постановено по т. д. № 1517/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателно разрешаване, с влязъл в сила съдебен акт, на спора по т. д. № 1520/2017г. по описа на същия съд.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК са подадени от ответника в първоинстанционното производство - “МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в несъстоятелност), чрез адв. В. Х. от САК, и от синдика на несъстоятелното дружество - Р.С.. Изразени са становища за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и синдика и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните съображенията:

Производството по т. д. № 1517/2017г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по специални установителни искове, предявени по реда на чл. 694 ТЗ, от кредитор в производството по несъстоятелност - „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД срещу несъстоятелния длъжника “МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н./, за установяване съществуване на неприети вземания на ищеца, представляващи компенсаторна неустойка по чл. 14.3 от сключен между страните договор за строителство от 12.12.2011г., уговорена за обезщетяване на пропуснати ползи от прекратяване на договорната връзка и възлизаща на 10 % от възложени от възложителя, но неизвършени от строителя строително-монтажни работи, както и за мораторна лихва върху главницата за периода от 22.06.2014г. до 22.07.2016г.

Предмет на производството по т. д. № 1520/2017г. по описа на ВОС, който е преценено като преюдициално, са отново специални установителни искове по чл. 694 ТЗ, предявени от „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД срещу “МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н./, за установяване съществуване на неприети вземания на ищеца, претендирани като стойност на приети, но незаплатени от ответника строително- монтажни работи по същото правоотношение - договор за строителство от 12.12.2011г., за които ищеца сочи, че са извършени в период преди ответникът да отправи едностранно изявление за разваляне на договорната връзка.

За да спре производството по т. д. № 1517/2017г., първоинстанционният съд е приел, че по т. д. № 1520/2017г. по описа на ВОС ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът между страните относно стойността на извършени от ищеца и приети от ответника строително – монтажни работи по общото за двете дела правоотношение, а въз основа на тази стойност ще се изчисли размерът на претендираната неустойка.

Този извод на първоинстанционния ТОС съд се преценява като неправилен от състава на ВнАпС.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. Под „ значение за правилното решаване на спора“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да се разбира, че се налага съдът, разглеждащ обусловеното дело, да тръгне от изходната точка, до която съдът, разгледал обуславящия иск, ще стигне в крайния си съдебен акт, т. е. релевантно е влиянието на силата на пресъдено нещо на обуславящия иск върху предмета на делото на обусловения иск.

В случая подобна обусловеност не е налице. Силата на пресъдено нещо на бъдещото съдебно решение по т. д. № 1520/2017г. по описа на ВОС няма да обхване въпроси, които да съставляват самостоятелна част от фактическия състав по предмета на спряното дело. Конкретно, не са предмет на прецененото като преюдициално дело въпросите: за общ обем и стойност на възложени строително– монтажни работи, за общ обем и стойност на извършени строително– монтажни работи в периода от сключване на договора за строителство до сочения момент на възникване на предявените за установяване материални права по чл. 266 ЗЗД, за стойност на неизвършени СМР по причина на прекратяване на договорната връзка, като част от общия обем на възложените СМР, за изправността на страните към момента на отправянето на изявление за разваляне на договора от възложителя към изпълнителя, който факт с правно значение, по твърдения на ищеца следва във времето претендираните за заплащане СМР по процесния договор с продължително изпълнение.

Дали предявеният иск за установяване на вземане по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 694 ТЗ, ще бъде уважен в пълен размер или частично в случая е без значение за размера на неустойката по чл. 14.3 от сключен между страните договор за строителство от 12.12.2011г., уговорена за обезщетяване на пропуснати ползи от прекратяване на договорната връзка и възлизаща на 10 % от възложени от възложителя, но неизвършени от строителя строително-монтажни работи. Това е така, тъй като претендираните за установяване по т. д. № 1520/2017г., извършени, приети и подлежащи на заплащане СМР, са различни от тези, посочени конкретно от кредитора като неизвършени поради разваляне на договора и послужили като база за формиране размера на предявеното вземане за неустойка. Строителят изчислява неустойката само на база на оставащите възложени, но неизвършени СМР в следващ период, по причина - прекратяване на договорната връзка, а не и върху СМР, за чиято стойност са предявените в производството по несъстоятелност вземания за заплащане на възнаграждение за приета работа по действащ договор за строителство, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, и които са предмет на установяване по т. д. № 1520/2017г. по описа на ВОС.

В настоящия случай е удачно прилагането на нормата на чл. 123 ГПК, както е процедирано при разглеждане на всички възражения по чл. 692 ТЗ, постъпили във връзка с предявените, съответно приети и неприети вземания на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД срещу “МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н.

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1180/30.03.2018г., постановено по т. д. № 1517/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателно разрешаване, с влязъл в сила съдебен акт, на спора по т. д. № 1520/2017г. по описа на същия съд, и

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.