О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер65                                 2014 г.                                              Град Варна

Варненски Апелативен съд                                             Търговско отделение

На     24.01.                                                                                                 Година 2014

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

                                                               ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

                                                                                    П* Х*

като разгледа докладваното от М* Х*

в.ч.т.дело номер   32           по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по частна жалба на „Х* ЦБА” ООД гр. София срещу определение №1047/04.11.2013 г.  по т.д. №55/2013 г. на Разградски окръжен съд в частта, в която е върната като нередовна исковата молба на „Х* ЦБА” ООД гр. София против Община Разград по иска с правно основание чл.124 ГПК и е прекратено производството по делото в тази му част.

          Частният жалбоподател счита първоинстанционното определение в обжалваната му част за неправилно, предвид неговата необоснованост и незаконосъобразност, с оглед на което моли за неговата отмяна.

          Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          С определение №754 от 16.07.2013 г. окръжният съд е установил нередовности на исковата молба в частта й по предявения от ищеца иск с правно основание чл.124 ГПК включително и по см. на чл.128 т.2 ГПК – невнесена в пълен размер държавна такса по този иск. Със същото определение първоинстанционният съд е дал задължителни указания на ищцовата страна за депозиране в едноседмичен срок от уведомлението на доказателства за довнасяне на дължимата държавна такса в размер на сумата от 7 790 лева. Указанията за отстраняване на нередовностите са надлежно съобщени на страната на 05.08.2013 г., видно от приложената на л.19 по делото разписка.

          С писмена молба от 09.08.2013 г. ищецът е поискал удължаване на срока, тъй като според него „определената държавна такса е в значителен размер и осигуряването на същата изисква сериозни усилия”. С определение №816/12.08.2013 г. окръжният съд е постановил на осн. чл.63 ГПК продължаване на първоначално определения срок с две седмици, който срок броен според правилото на чл.63 ал.2 ГПК вр. с чл.60 ал.4 ГПК изтича на 28.08.2013 година.

          С молба от 26.08.2013 г. /л.30/ процесуалният представител на ищеца адв. М. М. е поискал ново удължаване на срок за внасяне на държавната такса по иска по чл.124 ГПК с още една седмица, без да посочи причините за това.

          С обжалвания съдебен акт от 4.11.2013 г. РОС е оставил без уважение искането за повторно удължаване на срока, постановил е връщане на исковата молба в частта по чл.124 ГПК и прекратил производството по делото в тази му част.

          В частната жалба ищецът не оспорва липсата на изпълнение на дадените му указания досежно представянето на доказателства за внасяне в пълен размер на дължимата държавна такса по предявения иск в рамките на първоначално удължения срок до 28.08.2013 г..

          За да се уважи искане по чл.63 ал.1 ГПК, заинтересованата страна следва да посочи и надлежно установи уважителни причини за продължаване на законния и определен от съда срок. Последното се преценява от съда с оглед конкретните данни по делото. В случая ищецът още в първата си молба се е позовал най-общо казано на липса на парични средства за заплащане на държавната такса в пълен размер, като не е ангажирал съответни доказателства в тази насока. Според настоящия състав „затрудненията” на едно търговско дружество да внесе държавната такса по предявен от него иск, по начало не могат сами по себе си да се квалифицират като уважителна причина по см. на чл.63 ал.1 ГПК. Освен това изтъкнатата във втората молба необходимост от допълнително време за внасянето й не покрива критерия за основателност на приложимата правна норма. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в опр. №244/04.05.2011 г. по ч.гр.д. №240/2011 г. на ВКС трето г.о., опр. №276/11.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №405/2011 г. на трето г.о. и др..

          Предвид изложеното, като е постановил връщане на исковата молба и е прекратил производството по делото по иска с правно основание чл.124 ГПК, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

          Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №1047/04.11.2013 г. по т.д. №55/2013 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която съдът е върнал исковата молба на „Х* ЦБА” ООД гр. София против Община Разград по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК и е прекратил производството по делото в тази му част.

          Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.