О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

61………..

 

гр.Варна, 30.01. 2018 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

  ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 32 по описа на ВАпС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.No-31567/10.11.2017 година от С.Г. С*, лично и като пълномощник на С.С. срещу разпореждане No-10283/12.10.2017 година, постановено по ч.т.д.No-1555 по описа за 2012 година на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх.22789/08.08.2017 година.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като освен удължаване на срок е поискано и освобождаване от такса, поради което съдът не е следвало да върне жалбата преди да се произнесе по това искане. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Ответникът по частната жалба „Търговска банка Виктория“ ЕАД не е представил отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

С разпореждане No-8729/22.08.2017 година първоинстанционният съд е констатирал, че подадената частна жалба 22789/08.08.2017 година е нередовна, като е указал на страната да отстрани нередовностите на подадената жалба, като представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15 лева, както и да представи препис за връчване на ответната страна. Указал е на страната, че при неизпълнение в посочения срок жалбата ще бъде върната.

Разпореждането е получено от С. С* лично на 14.09.2017 година като с молба от 21.09.2017 година жалбоподателката е поискала удължаване на срока.

С разпореждане, съдът е удължил срока с 2 седмици, считано от изтичане на първоначалния, които изтича на 21.09.2017 година, поради което крайния срок за отстраняване на нередовностите изтича на 05.10.2017 година.

В указания от съда срок страната не е представила доказателства за внесена държавна такса, поради което с разпореждане от 12.10.2017 година, съдът е върнал частна жалба вх.No-22789/08.08.2017 година.

Съобразно разпоредбата на чл.63 ГПК определените от съда срокове могат да бъдат продължавани по молба на страната, като дискреция на съда е да определи продължителността на удължаването. Единственото изискване, което е поставено от закона и за което съдът следва да следи при удължаване на срока е новоопределения срок да не е по-къс от първоначално определения. Видно е, че срокът за изпълнение на разпореждането на съда е изтекъл на 21.09.2017 година, като е бил даден двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Даденият от съда нов срок е по-дълъг от първоначално определения, поради което не е нарушена императивната разпоредба на чл.63 ГПК. Що се отнася до продължителността на срока, същата е от изключителната дискреция на съда и не подлежи на проверка от въззивния съд. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно ТР No-1/2010 година на ОСГТК на ВКС задължителен характер за съдилищата има даденото разрешение в определение No-79/04.02.2010 година по ч.гр.д.24/2010 година на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според разрешението, на което със задължителен характер е, че препис от разпореждането не следва да бъде изпратен на страната и след като новия срок започва да тече от изтичането на първоначалния то страната е длъжна да следи за началото и за края на срока.

Страната не е изпълнила разпореждането на съда в посочения срок, включително и след дадената с удължения срок възможност, била е уведомена за последиците, поради което проявеното от нея процесуално бездействие следва да бъде санкционирано, чрез връщане на частната жалба, на осн. чл.262, ал.2, т.2 вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Направеното оплакване, че същата е поискала освобождаване от задължението за внасяне на такса не кореспондира с доказателствата. Искане за освобождаване не е направено с молбата от 21.09.2017 година, нито се съдържа в частната жалба 22789/08.08.2017 година.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Тъй като не е представено доказателство за заплатена държавна такса страната следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 15 лева.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No-10283/12.10.2017 година, постановено по ч.т.д.No-1555 по описа за 2012 година на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх.22789/08.08.2017 година.

ОСЪЖДА С.Г. С*, ЕГН-********** с адрес: ***4 и С.И.С. да заплатят по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.77 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: