Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №85

 

Гр.Варна, 05.04.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шести март през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА

         

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 32 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София срещу решение № 736 от 11.10.2018г. по търг.дело № 1307/17г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д.Л.Ж. *** на основание  чл.432 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2017г. в гр.Варна, на пешеходната пътека на ул.“Константин Фружин“, виновно причинено от Й.К.Г. като водач на л.а.“Опел Астра“, рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован риска „Гражданска отговорност“ за разликата над 20 000лв. до присъдените 50 000лв., и в частта му, с която е присъдена законна лихва върху застрахователното обезщетение в размер на 50 000лв. за периода от 26.06.2017г. до 10.09.2017г., евентуално до 22.07.2017г.

 В жалбата на застрахователното дружество се твърди че решението в обжалваните от него части е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, като не са отчетени правилно критериите за справедливост. Твърди че решението в обжалваните части е  постановено при допуснати процесуални нарушения – кредитиране на свидетелски показания, част от които са заинтересовани, без връзка и цялостен анализ с останалия събран по делото доказателствен материал, в частност с изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза.

Твърди че присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди не съответства на реално причинените на ищцата телесни увреждания в резултат на ПТП, на продължителността и интензитета на търпените от нея болки и страдания, както и на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи за процесния период.

Сочи че по делото при условията на главно и пълно доказване не е установено ищцата да е търпяла изключителни болки и страдания, да е имала продължителен възстановителен период. Твърди че от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че към момента ищцата е в добро общо състояние, като се придвижва самостоятелно с две патерици, а периодът, в който не е могла да се придвижва според експерта е от 45 дни до два месеца от травмата. Твърди че гласните доказателства, че ищцата в продължение на 4-5 месеца е била на легло, не е можела да става и едва след петия месец е започнала да се придвижва сама противоречат на събраните поделото писмени медицински документи и на експертното заключение. Твърди че по делото не са представени медицински документи и липсват обективни данни за това, че и по настоящем ищцата е на легло, не може да се обслужва сама, не може да се придвижва сама, страда от постоянно безсъние, замаяност, отпадналост и уморяемост, че са налице сериозни психически промени и посттравматично стресово разстройство, че физическите болки и страдания и причиняват емоционален дискомфорт и я карат да се чувства непълноценна и да се дистанцира от приятели. Твърди че тези въведени в исковата молба твърдения не са доказани в хода на производството. Твърди че от събраните гласни доказателства е установено, че и преди инцидента ищцата е имала труден живот, че не е потърсила специализирана медицинска помощ за справяне с негативните психически последици от инцидента.

Сочи че размерът на присъденото застрахователно обезщетение не е съобразен със социално-икономическите измерения на причинените вреди като обективен критерий за оценката им. Твърди че не са отчетени социално-икономическите условия на живот на ищцата като обективен икономически критерий за размера на обезщетението.

По отношение на началната дата на лихвата за забава твърди че решението на съда е неправилно с оглед нормите на чл.380 ал.3 от КЗ, чл.496 ал.1 от КЗ и чл.497 ал.1 т.2 от КЗ. Твърди че съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от датата на изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ – тримесечен срок от предявяване на претенцията, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата, поискани от застрахователя. Излага, че доброволната претенция е заявена на 09.06.2017г под вх.№ 1005. С писмо изх.№ 2636 от 03.07.2017г. застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи за установяване на претенцията и с писмо изх.№ 3015 от 11.08.2017г. в рамките на тримесечния срок е отказало изплащането на обезщетение поради недоказаност на претенцията. Твърди че при доказана в процеса основателност на претенцията дължимата лихва е с начална дата 10.09.2017г., когато е изтекъл тримесечния срок за произнасяне на застрахователя. В условие на евентуалност твърди че до посочване на банкова сметка ***диците на забавата. Твърди че се е намирал в обективна невъзможност да изплати застрахователно обезщетение до 21.07.2017г., когато за пръв път по претенцията е представена банкова сметка ***.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до присъдените 50 000лв., както и да измени началната дата на дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира направените разноски за двете инстанции. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна Д.Л.Ж. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице помагач на въззивника Й.К.Г. ***, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са  искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Д.Л.Ж. *** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетения за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и психически стрес и за имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 13.03.2017г., причинено виновно от Й.К.Г., при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законни лихви от датата на произшествието. Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати имуществени вреди и неимуществени вреди до размера на сумата 20 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Не е спорна пред въззивна инстанция установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача Й.К.Г., причинените на въззиваемата Ж. травматични увреждания. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Г. вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размера на обезщетението за неимуществени вреди и началната дата на дължимата от застрахователя законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалата Ж. е получила счупване на горния край на дясна тибия и счупване на горния край на лява раменна кост. Счупването на дясна тибия е лекувано оперативно – костите са съединени с метал. Счупването на лява раменна кост е лекувано с обездвижване с ортеза. Посочено е от експерта, че претърпените счупвания обуславят трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за повече от три месеца и на ляв горен крайник за повече от два месеца. Установено е от експерта че съчетаната травма на долен и горен крайник затруднява възстановяването и провеждането на рехабилитация, а именно следва да се изчака зарастването на раменната кост за да може да се ползват помощни средства, което удължава процеса на рехабилитация на долния крайник с около три месеца. Към момента на изготвяне на експертизата – около година след произшествието Ж. е в добро общо състояние, фрактурите са сраснали, ходи самостоятелно с помощта на две патерици. Установено е влошаване на здравословното и състояние поради ограничените движения  в колянната и раменна става и намалената мускулна сила на десния долен крайник.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че претърпяното пътно-транспортно произшествие е изиграло болестотворно влияние върху психиката на пострадалата Ж., като са налице симптоми на отрицателно изменение в психическото и състояние в сравнение със състоянието и преди инцидента. Установени са елементи на посттравматично стресово разстройство, което се нуждае от диагностично уточняване и лечение от психиатър. Посочено е от експерта че въззиваемата Ж. е психически нестабилна, бързо отключва и повишава ситуативна тревожност – последица от претърпяното ПТП до степен на инвалидизиране и блокиране на ежедневното и функциониране.

От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Мария Й.Д. – приятелка на въззиваемата и Албена Петрова Д., нейна дъщеря, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено че след инцидента е налице пълна промяна в поведението  и живота на Г. Преди катастрофата е живеела самостоятелно, макар и пенсионерка е работила. След катастрофата и десет дневния престой в болницата лечението и е продължило в дома на нейната дъщеря – свидетелката Д., като се е нуждаела от помощ на трето лице за всички свои нужди. Едновременното счупване на десен долен и ляв горен крайник е довело до невъзможност Ж. да се изправи сама от леглото и да се придвижи дори до тоалетен стол. Установено е от гласните доказателства че за период от около пет месеца е била на легло и в невъзможност да се обслужва сама, като за всички нейни нужди е била обслужвана от дъщеря и. Болките и са били силни, налагало се е да използва обезболяващи, загубила е съня си. Болките продължават и до днес. Допълнително страдания и неудобство е изпитвала от пълната си зависимост от дъщеря си, която е трябвало да е обслужва. В момента се движи самостоятелно с помощта на две патерици, но не излиза сама от дома си. Продължава да изпитва страх.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд определя сумата 50 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от Ж. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на 13.03.2017г. пътно-транспортно произшествие. При определяне на размера съдът отчита че към момента на произшествието пострадалата е била на 66 години, самостоятелна и все още работеща жена. Получената съчетана травма на горен и долен крайник, обусловила по-бавното възстановяване, от една страна и е причинила болки и страдания, а от друга страна е довело до положение на зависимост и загуба на контрол над тялото и живота си, отразили са се отрицателно на психичното и състояние.

С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от въззиваемата Ж. неимуществени вреди претенцията и е доказана и основателна изцяло и следва да бъде уважена. Поради което и обжалваното решение в частта му за присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде потвърдено.

По въпроса за началния момент на дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди:

На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите чл.497 от КЗ е ограничил отговорността на застрахователя за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за периода от ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3.

В настоящия случай писмената претенция на увреденото лице по реда на чл.380 от КЗ е отправена към застрахователя на 09.06.2017г., като към нея е представен документ измежду посочените в чл.496 ал.3 от КЗ, както и налични у пострадалата доказателства за здравословното и състояние. Поради което и съдът намира, че не са били налице предпоставките за изискване на допълнителни доказателства. Доколкото от страна на застрахователя е постановен отказ да се заплати обезщетение липсата на посочена банкова сметка ***явяване на претенцията не може да освободи застрахователя от отговорност за присъждане на лихви. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че срокът следва да бъде определен по реда на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, а именно законна лихва следва да бъде присъдена от 01.07.2017г.  

Поради което и решението на първоинстанционния съд в частите му с които обезщетението за неимуществени вреди е присъдено считано от 26.06.2017г. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което законната лихва да бъде присъдена от 01.07.2017г.

По направеното искане от въззиваемата Ж. за присъждане на разноски за въззивното производство няма представени за извършването им.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 736 от 11.10.2018г. по търг.дело № 1307/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частта му, с която  ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Д.Л.Ж. *** на основание  чл.432 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2017г. в гр.Варна, на пешеходната пътека на ул.“Константин Фружин“, виновно причинено от Й.К.Г. като водач на л.а.“Опел Астра“, рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован риска „Гражданска отговорност“ за разликата над 20 000лв. до присъдените 50 000лв.

ОТМЕНЯ  решение № 736 от 11.10.2018г. по търг.дело № 1307/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частта му, с която  ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Д.Л.Ж. *** законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 26.06.2017г. до окончателното му изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Г.М.Д.” № 1, ЕИК 200299615 да заплати на Д.Л.Ж. законна лихва върху сумата 50 000лв., обезщетения за неимуществени вреди, считано от 01.07.2017г. до окончателното и изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: