Р Е Ш Е Н И Е

 

298/Варна, 04.11.13 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.10.2013 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 320/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от «С ХХ» АД против решение № 103/01.02.2013 год., постановено по т.д.№ 1023/2012 год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е :

ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Р.А. е акционер в „С ХХ” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, обл. Варна, притежаващ 10422 броя поименни акции, с номинална стойност по четири лева, с обща номинална стойност 41688 лева.

ОТМЕНИЛ решения, взети на проведено общо събрание на акционерите на „С ХХ” АД, на дата 19.03.2012 г. по т.5 и т.6, а именно решение за намаляване капитала на дружеството с 41688 лева и за обезсилване на 10422 броя акции, записани от бившия акционер З П И както и решение за изменение на чл. 6 и чл. 7 от Устава на дружеството както следва: чл. 6 „Капиталът на дружеството е 88312 лева”; чл. 7 „Капиталът на дружеството е разпределен в 22078 бр. поименни акции, всяка с номинална стойност от 4 лева”, по предявения от А.Р.А. иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

Решението в останалата част не е предмет на въззивно обжалване и е влязло в законна сила.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на закона. Поддържа се, че прехвърлителната сделка, от която ищеца черпи права противоречи на чл.185, ал.2 ТЗ вр. Чл.14, ал.2 и чл.12, ал.3 от Устава на дружеството, изискващи наличието на нарочно съгласие, обективирано в решение на СД. На посоченото основание, извършеното на 29.09.2003 год. джиро не е породило целения транслативен ефект. 

Поддържа се още, че от представения оригинал на временно удостоверение и последователността на джирата се установява по несъмнен и категоричен начин антидатиране на джирото, с което е извършено прехвърляне от Райчо Райчев в полза на ищеца. Антидатирането е осъществено за нуждите на настоящия процес с цел формирането на надлежна легитимация в полза на ищеца. Джирото не отговаря на формалните изисквания на чл. 468, ал.1 ТЗ. Джирата не са последователно, хронологично описани в книгата на акционерите.

Насрещната страна – А.Р.А., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба по съображения, подробно изложени в отговора на страната по чл. 263, ал.1 ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по обективни кумулативно съединени искове на А.Р.А. ***, искове против „С ХХ” АД – с. Слънчево, обл. Варна с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ.

I.                  По иска с правно основание чл. 71 от ТЗ.

Дружеството „С ХХ” АД е вписано в ТР с решение от 27.01.1998 год.  на ОС – Варна, постановено по ф.д.№ 4713/1997 год. с регистриран капитал от 5 320 000 неденоминирани лева, разпределен на 1330 обикновени поименни акции с номинална стойност от 4000 неденоминирани лева.  Сред учредителите на дружеството е и физическото лице З П И, записала 10 акции от учредителната емисия.

С решение от 02.03.2001 год., постановено по ф.д.№ 4713/1997 год. ВОС е вписал увеличение на капитала на АД от 5320 на 130 000 лева, разпределен в 32 500 акции с номинална стойност от 4 лева. Ефективното увеличението на капитала е осъществено чрез издаване на нови акции с номинална стойност от 4 лева.  Представените във фирменото досие на търговеца писмени доказателства по чл. 192а, ал.3 ТЗ сочат, че акционерът З П И е упражнила предимственото си право по чл. 194 ТЗ и е записала 10 422 акции от новата емисия с обща номинална стойност 41 688 лева.

Ищецът А.Р.А. твърди, че има качеството на частен  правоприемник на З П И по силата на осъществено  джиро на временно удостоверение № 6Б, материализиращо права върху поименните акции от втората емисия.  В хода на производството е навел твърдения за наличие на последващо прехвърляне в полза на Райчо Любомиров Райчев чрез джиро от 10.03.2005 год. и обратно прехвърляне от последния чрез джиро от 11.03.2005 год.  Претендира, че е акционер по силата на сочените транслативни сделки с акционерно участие, възлизащо на 10 422 акции с номинална стойност от 4 лева.

1.На първо място, по делото се оспорва изправността на праводателя З П И във връзка със заплащането на паричната вноска за записаните акции при увеличение на капитала. Ответникът твърди наличието на неизпълнение, респ. настъпването на последиците по чл. 189, ал.3 ТЗ, водещи до погасяване на членственото правоотношение.

Възражението е неоснователно.

         В разпоредбата на чл.189, ал.2 ТЗ /в приложимата към спора редакция от ДВ бр. 48/1991 г./ е предвидено, че акционери, които са в забава на задължението по чл.188, ал.1 ТЗ се смятат за изключени, ако след отправяне на писмено 1-месечно предизвестие в "ДВ" не внесат дължимите вноски. Сочената разпоредба е приложима както при първично придобиване на акции, така при последващо такова / Решение № 46 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 163/2011 г., I т. о. /. Последиците от изключването са регламентирани в ал. 3 на чл.189 ТЗ - изключеният акционер губи акциите си и направените вноски, акциите се обезсилват и унищожават и на тяхно място дружеството предлага за продажба нови акции. В разглежданата хипотеза изключването настъпва ex lege при осъществяване на предвидените в чл.189, ал.2 ТЗ кумулативни предпоставки, сред които на първо място - неизпълнено задължение за извършване на вноски, покриващи стойността на записаните акции

От доказателствата по делото се установява, че в полза на праводателката на ищеца – З П И е издадено временно удостоверение № 6Б, с което се удостоверява, че акционерът е внесъл сумата от 41688 лева за 10422 поименни акции, всяка една с номинална стойност четири лева и че срещу представянето на това удостоверение последният може да получи поименни акции с право на глас. В удостоверението е посочено, че същото може да се прехвърля с джиро по реда на чл. 185 ал.2 от ТЗ. Временното удостоверение е подписано от изпълнителния директор и от Председателя на СД, т.е. от двама членове на борда съгласно изричните изисквания на чл. 12, ал.1, изр.2 от Устава на АД. Автентичността на представеното доказателство не е оспорена в срока по чл. 193 ГПК. Не е оспорено и авторството на документа, респ. представителната власт на издателите.

Временното удостоверение по чл. 167 ТЗ съставлява частен удостоверителен документ, който се създава с нарочно доказателствено значение  - удостоверението материализира права върху записани поименни акции и едновременно с това направените от акционера имуществени вноски. Документът има характера на разписка за  изпълнение на паричното задължение на акционера по чл.188 ТЗ / Решение № 292 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2003 г., II т. о./. Соченото доказателствено значение важи както за имуществените вноски при първоначално набиране на капитала, така и при неговото последващо увеличение /чл. 192, ал.7 вр. чл. 167 ТЗ/. Следователно – представеното от ищеца временно удостоверение удостоверява с обвързваща доказателствена стойност пълното изпълнение на задължението за вноска на Зоя П.Иванова във връзка с допълнително записаните акции. По арг. на противното от чл. 193, ал.3, изр.2 ГПК оспорването на истинността му е в тежест на ответника – издател.

По делото не са представени доказателства, опровергаващи коментираното удостоверително изявление. Напротив – вписването на увеличението на капитала е осъществено при представяне на списък по чл.192а, ал.3 ТЗ, съдържащ отбелязване за пълно внасяне на допълнителните парични вноски от акционера. Представени са и извлечения от набирателната сметка на дружеството в ТБ „Нефтинвестбанк” АД и Банка „Хеброс” АД, удостоверяващи пълното внасяне както на първоначално записания капитал, така и на неговата увеличена стойност.  

Наведените в хода на първоинстанционното производство твърдения, че средствата за имуществените вноски са дадени от дружеството, а не от акционера са правно ирелевантни. Вноските са осъществени от името на акционера и плащането произвежда валиден погасителен ефект, независимо за чия сметка е осъществено.

С оглед на изложеното, съдът приема, че имуществените вноски във връзка с процесните акции са изцяло погасени. С оглед констатираната изправност, за акционера – праводател не са настъпили последиците на чл. 189, ал.3 ТЗ, свързани с прекратяване на членствени права.

2. Ответникът оспорва и валидността на осъществените джира при твърдения, че емитираните акции са винкулирани и прехвърлянето им може да се осъществи единствено със съгласието на дружеството, обективирано в решение на СД.

Според чл.12, ал.3 от Устава на АД временното удостоверение може да бъде прехвърляно със съгласието на СД при условията за прехвърляне на поименни акции съгласно този устав. В чл. 14 ал.2 вр. ал.1 е предвидено, че преди изплащане на пълната номинална стойност на акциите, поименните акции могат да бъдат прехвърляни само на други акционери. Анализът на цитираните разпоредби сочи наличието на  неяснота досежно изискуемото съгласие на СД по чл.12, ал.3  - дали същото има постоянен характер или  важи единствено до пълното погасяване на дължимите имуществени вноски. 

 Поначало, разпоредителните сделки с акции се осъществяват при условията на договорна свобода, освен ако в Устава са предвидени нарочни условия – чл.185, ал.2 ТЗ. Ограниченията в правото на свободно прехвърляне на акциите следва да имат изричен и недвусмислен характер, респ. релевантните уставни норми подлежат на стриктно, а не на разширително тълкуване. На посоченото основание, съдът приема, че уставно предвидените условия за винкулираност на акциите имат временен характер и важат до пълното изплащане на номиналната им стойност. Следователно – процесните джира не попадат в предметния обхват на уставно наложените ограничения.

Отделно от изложеното, уставно предвидените особени условия за прехвърляне на акции са сред подлежащите на вписване в търговския регистър обстоятелства / чл.174, ал.2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ/. Подобни ограничения не са вписани по партидата на дружеството, поради което са непротивопоставими на третите лица, преобретатели на членствени права. Не предвижда ограничения в прехвърлянето и самото временно удостоверение. Обратно – дружеството – издател е удостоверило изрично, че временното удостоверение подлежи на прехвърляне с джиро по общия ред.

Следователно – наведените от въззивника твърдения за винкулиран характер на процесните акции са неоснователни и не обуславят недействителността на разпоредителните сделки, от които ищецът черпи права.

    3. Ищецът се легитимира като притежател на правата по временно удостоверение 6Б при проследяване на непрекъснатия ред на джирата и съобразяване на прикрепения алонж. Действително, исковата молба не съдържа изложени твърдения за всички осъществени джира. Последното обстоятелство не е самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претеция при условие, че  осъществените разпоредителни сделки  сочат ищеца като последен притежател на правата по ценната книга.

Временното удостоверение е представено в оригинал в о.с.з. на 03.10.2012 год., респ. разглеждащият състав не е констатирал нарушения във формата на последното джиро, осъществено чрез алонж.  Удостоверената в протокола служебна справка сочи, че алонжът е част от съдържанието на временното удостоверение, а не отделен, неприкрепен документ. Следователно – по отношение на последното джиро са спазени изискванията за форма по чл. 468, ал.1 ТЗ, които са приложими и за временни удостоверения.

          Твърденията за невписване на джирата в книгата на акционерите са ирелевантни. Трайно е разбирането в съдебната практика, че  вписването в книгата на акционерите не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права - лични и имуществени възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите. С акта на прехвърляне на поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните в ценната книга права, включително и правото му на участие в ОС на дружеството -  Решение № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 472/2012 г., I т. о., ТК ; Решение № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о.

    4. Доводите за антидатиране на последното джиро с вписана дата 11.03.2005 год. не следва да се разглеждат по същество. Последователна и трайна е съдебната практика по въпроса, че визираната в частния документ дата е достоверна за съставителите и за всички други лица, с изключение на третите лица по чл.181, ал.1 ГПК. Датата на издаване на документа е непротивопоставима единствено на тези лица, които черпят права от лицето, подписало документа и правата, които тe черпят могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Законодателно вложената цел в нормата на чл.181, ал.1 ГПК е да се изключи употребата на един документ  в разрез с приетото разбиране за добросъвестност при прехвърляне на едно право с цел, като се антидатира, документът успешно да бъде противопоставен на друго лице, на което праводателят вече е прехвърлил същото право. Следователно, документът не се ползва с достоверна дата единствено по отношение на тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.  Другите  неучаствали в съставянето на документа субекти не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи /решение № 193/04.06.2010 год.  на ВКС по гр.д.№ 176/2010 год., II г.о., ТК; определение № 205/23.04.2009 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 143/2009год., III г.о., ГК/ .

При съобразяване на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК и  утвърденото в трайната практика тълкуване на понятието „трети лица” съдът приема, че посочената в джирото дата се ползва с достоверност по отношение на ответника. Предприетото оспорване на датата на документа е лишено от правен интерес. Интерес от оспорването имат само трети увредени от антидатиране лица, като „увреждането” има стеснен смисъл и  обхват.  Изследването на датата може да се осъществява единствено с цел да се уреди ред между документите за правата на две лица, когато тези права произхождат от един праводател и взаимно се изключват. Съдебно предявеният спор няма такъв предмет, респ. въпросът за датата е ирелевантен за спорното право и не следва да се разглежда по същество.

         При съвкупната преценка на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 71 ТЗ е основателен. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено.

         II. По иска с правно основание чл. 74 ТЗ: Предмет на отменителна претенция са приети от ОС решения, свързани с намаление на капитала на дружеството като следствие от обезсилване на притежаваните от З П И акции в хипотезата на чл. 189, ал.3 ТЗ и свързаното с това изменение в Устава на АД.

         Съобразно фактическата установеност по п.I.1, акционерът има качеството на изправна страна  и е престирал дължимите имуществени вноски. На посоченото основание, санкционните последици по чл. 189, ал.3 ТЗ не са настъпили. Дружеството не е придобило собствени акции в хипотезата на чл.187а, ал.1, т.5 ТЗ, респ. същите не могат да бъдат предмет на обезсилване по чл. 187а, ал.5 ТЗ и не могат да служат като източник за намаление на капитала. Приетите  в противен смисъл решения на ОС противоречат на закона и следва да бъдат отменени. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено.

            Въззиваемата страна не е представила доказателства за договорени и действително осъществени разноски във въззивното производство, поради което и такива не се присъждат.

 Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/01.02.2013 год., постановено по т.д.№ 1023/2012 год. по описа на ОС – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: