РЕШЕНИЕ

   № 158

               гр.Варна,  01.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.06.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 320 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от Национална агенция за приходите - гр. София срещу решение № 206/11.03.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1713/2018 г., в частта му с която по иска й по чл.694 ал.2 т.1 -ТЗ за установяване срещу длъжника „Ост трейдинг”ЕООД-гр.Варна,ЕИК 103514328, в открито производство по несъстоятелност /по т.д. № 1698/2017 г. на ВОС/ и при участие на синдика В.И.Г., на неприета привилегия по чл.722 ал.1 т.1 - ТЗ  за  предявените и приети  публични вземания в общ размер на 1050089.35 лева, е постановено, че вземането се приема с исканата привилегия върху получена сума от принудително изпълнение по изпълнително дело №180364246/2018 г., водено от публичен изпълнител по реда на ДОПК върху запорирани движими вещи на несъстоятелния длъжник, описани в постановление за налагане на обезпечителна мярка „запор“, вписано по реда на ЗОЗ с рег.№2018042602810. Моли с жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител за отмяна на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. поддържа, че обжалва решението и в отхвърлителната му част въз основа на твърдения за вписан по реда на ЗОЗ с рег. № 2018042602810 запор върху товарен автомобил „Ивеко  дейли“ с рег. № ХХХХХ ХХ. Моли и за отхвърляне на жалбата на синдика.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението в цялост от синдика В.И.Г., с която моли след конституиране от съда като страна на заложния кредитор „ОББ“ АД-гр.София за обезсилване на решението като недопустимо и за прекратяване на производството по делото поради липса на интерес и процесуална предпоставка за предявяването на иска. В условията на евентуалност моли за обезсилване на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ВОС, а ако съдът приеме, че решението е допустимо, моли за отмяна на същото и за отхвърляне на иска на НАП.

  Въззивният съд с разпореждане от 23.05.2019 г. се е разпоредил предвид обсъждане с решението на конкурентните права на ищеца - НАП и на заложния кредитор „ОББ“ АД –гр. София за връчване на преписи от жалбите за отговор и за призоваване на последния като заинтересована страна на основание чл.634в, ал.2 – ТЗ. От  заинтересованата страна е постъпило писмено  становище с вх. № 3380/07.06.2019 г., с което счита жалбата на НАП за неоснователна, а жалбата на синдика за основателна, както и че решението по делото е недопустимо, евентуално - неправилно. Моли за постановяване на решение, с което се обезсили решението на ОС-Варна и се прекрати производството по делото поради липса на интерес и на процесуална предпоставка за предявяване на иска – участие на заложния кредитор като страна в процеса. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата на синдика по изложените в нея и в становището му съображения. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбите и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата на НАП е неоснователна, а жалбата на синдика е частично основателна.

Въззивният съд намира, че НАП не е обжалвал с жалбата си решението в отхвърлителната му част въз основа на твърдения за вписан по реда на ЗОЗ с рег. № 2018042602810 запор върху товарен автомобил „Ивеко  дейли“ с рег. № ХХХХХ ХХ, предвид което не дължи произнасяне относно тази част на решението. Искът на НАП по чл.694, ал.1-ТЗ за установяване на привилегия по чл.722 ал.1 т.1 - ТЗ  за  предявените и приети със списъка на приетите вземания по чл.692-ТЗ  публични вземания в общ размер на 1050089.35 лева има правен интерес и не е недопустим, доколкото ако остане сума при реализация на обезпечението след удовлетворяване на друг обезпечен кредитор от първи ред с права, изключващи неговите, този кредитор да има право да се удовлетвори преди останалите кредитори от следващите редове. В този смисъл обжалваното решение не е недопустимо и не следва да се обезсилва. Доколкото НАП не е оспорвал с възражение вземането или привилегията от първи ред на заложния кредитор „ОББ“ АД, последният не е следвало да бъде конституиран като задължителна страна в процеса. Ето защо постановеното без негово участие решение не е недопустимо и не следва да се обезсилва на това основание. Предвид съществуването и на други конкурентни права между  този кредитор и ищеца извън производството по несъстоятелност той е само заинтересовано лице, като на същия е било обезпечено в това му качество правото на изразяване на становище и на изслушване чрез призоваването му във въззивното производство.  Решението не е недопустимо, а е неправилно и в обжалваната от НАП част, с която привилегията по чл.722 ал.1 т.1 - ТЗ  му е призната върху получена сума от принудително изпълнение по изпълнително дело №180364246/2018 г., водено от публичен изпълнител по реда на ДОПК върху запорирани движими вещи на несъстоятелния длъжник, описани в постановление за налагане на обезпечителна мярка „запор“, вписано по реда на ЗОЗ с рег.№2018042602810.

Съдът неправилно е приел, че  НАП може да изпълнява по ДОПК върху запорираните вещи, чийто запор е вписан по реда на ЗОЗ, относно които друг обезпечен с особен залог  кредитор – „ОББ“ АД-гр.София, предприел действия по реализация на обезпечението по общия ред в индивидуално изпълнително производство, е поискал на основание чл.638, ал.3 - ТЗ и съдът по несъстоятелността му е разрешил това производство – изп.д. №20178830402644 на ЧСИ Петя Иванова да продължи с влязло в сила определение №2543/17.07.2018 г. Публичният изпълнител може да изпълнява в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, след изтичането на който имуществото по ал. 1 се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност – чл.193, ал.4 - ДОПК. Ако би имало реализация на имуществото в този срок, следствие на която НАП е напълно удовлетворен, само  получената сума над размера на удовлетвореното вземане, ако има такава, подлежи на внасяне в масата на несъстоятелността, като НАП няма да има повече интерес от удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Ако пък няма реализация или има частична реализация на обезпечението в посочения срок, публичният изпълнител не може повече да изпълнява и публичното изпълнение следва да се прекрати. В този случай НАП ще следва да се удовлетвори за разликата в рамките на производството по несъстоятелност. Кредиторът „ОББ“ АД обаче, изпълняващ по общия ред, а не по облекчения ред по ЗОЗ, е овластен от съда да реализира обезпечението извън производството по несъстоятелност чрез продължаване на производството по индивидуално изпълнение. В този случай само получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността – чл.638, ал.3, изр.2 – ТЗ. При  частично удовлетворение за сметка на обезпечението и двамата кредитори ще следва да се удовлетворяват за разликата в производството по несъстоятелност вече като необезпечени кредитори, дори ако на НАП й бъде призната привилегия като на „ОББ“ АД по чл.722, ал.1, т.1 - ТЗ.

НАП обаче не може да се ползва по начало от привилегията на първи ред. Разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ /изм./ действително е предвиждала в предишната си редакция, че на вписване по реда на ЗОЗ подлежи запорът, наложен по реда на ДОПК. С измененията на ЗОЗ /ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ такова правило вече не съществува. Разпоредбата на §49 от ПДР на ЗИЗОЗ предвижда запазване на действието само на вписаните особени залози. Следователно всички останали вписвания не запазват действието си. Вписване пък по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото основание за това е невалидно. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на извършваната от съда преценка законовата предпоставка по чл.722, ал.1, т.1 – ТЗ липсва и ищецът НАП не се ползва с привилегията на този първи ред на вземанията.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Обжалваното решение е неправилно в уважената част и в частта за разноските и държавната такса и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска на НАП по чл.694 ал.2 т.1 -ТЗ и в останалата му част.

При този изход на спора съдът не присъжда съдебни разноски за въззивната инстанция. НАП не дължи заплащане на държавна такса при отхвърляне на иска. Заинтересованото лице „ОББ“ АД има качество най-близко до това на помагача по аргумент и от чл.694, ал.4, изр.2 – ТЗ, предвид което няма право на разноски съгласно чл.78, ал.10 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №  206/11.03.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1713/2018 г., в уважената му част по иска на НАП – гр.София по чл.694 ал.2 т.1 –ТЗ, както и в частта за разноските и държавната такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на НАП – София по чл.694 ал.2 т.1 –ТЗ за установяване на неприета привилегия по чл.722 ал.1 т.1 – ТЗ – вписан по реда на ЗОЗ наложен по ДОПК запор върху останалите десет автомобила,  за  предявените и приети  публични вземания в общ размер на 1050089.35 лева, в откритото производство по несъстоятелност на „Ост трейдинг”ЕООД-гр.Варна, ЕИК 103514328 /по т.д. № 1698/2017 г. на ВОС/.

Решението е влязло в сила в отхвърлителната му част относно запора върху един товарен автомобил „Ивеко  дейли“ с рег. № ХХХХХ ХХ.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.