Р Е Ш Е Н И Е   № 226

 

12.10.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 321 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на В.В.Н. от гр. Варна, представляван от адв. Г.З. ***, срещу решение № 196/23.03.2016г., постановено по т. д. № 1566/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените искове от въззивника срещу „ЗК „ОЛИМПИК” АД – гр. Никозия, Кипър, действащо чрез „ ЗК ОЛИМПИК – клон България” КЧТ - гр. София, с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, в резултат на настъпило ПТП на 11.01.2013г., причинено от В К С при управление на л. а. марка „ Опел Вектра” с ДК № В 9643 КА, сумата 1308лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за закупуване на заключваща плака и заплащане на потребителска такса в МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на ПТП - 11.01.2013г., до окончателното им изплащане.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Жалбоподателят релевира конкретни оплаквания за неправилност на решението поради противоречие със закона и необоснованост в резултат на неточно и непълно обсъждане на събраните доказателства. Искането е за отмяна на решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ ЗК „ Олимпик” АД, представлявано от юрк. Н К, представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на решението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

Решението на ВОС, с което осъдителните искове са изцяло отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на пряк иск на пострадало лице срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между тях и вина на делинквента.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на другата страна, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното от фактическа и правна страна:

Безспорно се установяват следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател, по чл. 226 КЗ / отм./: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за л. а. марка „ Опел Вектра” с ДК № В 9643 КА, между собственика на автомобила и „ ЗК ОЛИМПИК – Клон България” КЧТ, със срок на валидност на застрахователна полица № 28112000556500/07.02.2012г.– от 08.02.2012г. до 07.02.2013г.; настъпване на ПТП, в срока на действие на договора, на 11.01.2013г., около 18.00 часа, при управление на автомобила от лицето В К С; причинени телесни увреждания на пешеходеца - фрактура на дясна раменна кост и фрактура на фибула на десен крак, в резултат на удар между него и застрахования автомобил. Автомобилът се е движил по бул. „Сливница”, гр. Варна, в дясната лента за движение при двулентово платно, ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при липсата на улично осветление и при валеж на дъжд, при предприето от пешеходеца пресичане на платното от разделителното тревно поле на булеварда, т. е. от ляво на дясно, считано от мястото на водача.

Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е дали е успешно оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на застрахованото лице за настъпване на вредите. В жалбата се твърди конкретно, допуснато при управлението на автомобила, нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, задължаващо водачите на ППС при избиране на скоростта си на движение на движение да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта, а в случай на необходимост, да спрат, когато възникне опасност за движението.

За установяване механизмът на ПТП и за техническите причини за неговото настъпване е назначената от първоинстанционния съд съдебно – автотехническа експертиза, възложена на вещо лице инж. А П К, който разполага с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена. При приемане на заключението представителят на ищеца е изразил несъгласие с някой изводи на експерта, но не е поискано назначаването на нова едночленна или тричленна експертиза. В представената пред ВОС писмена защита, както и в жалбата се сочи вътрешна противоречивост на САТЕ и нееднозначност на отговорите на поставените въпроси.

Съставът на въззивния съд не намира основание да откаже да възприема предложените от вещото лице изводи по релевантните факти, за които се изискват специални знания, по следните съображения:

Действително в обстоятелствената част на експертизата вещото лице сочи, че на местопроизшествието няма оставени спирачни следи от процесния автомобила, не е обозначено от органите на полицията точното мястото на пресичане на пътното платно от пешеходеца, и не е отбелязано мястото на удара. Категоричният извод обаче, че автомобилът се е движил със скорост не по - висока от 50км/ч. експертът е базирал на множество обективни факти, установени от събраните доказателства, вкл. протокол за ПТП, скица на местопроизшествието, официална медицинска документация. Съобразени са мястото на произшествието, респ. отстояние от действащи светофарни уредби, вид на деформациите на автомобила и получените травматични увреждания от пострадалото лице, като същите са съпоставени с научни данни за зависимостите на скоростта на автомобила и мястото върху него, до което достигат ударените пешеходци. При извод за възможна скорост на движение на процесното МПС към момента на съприкосновението му с пешеходеца - между 40км./ч и 50 км/ч, всички изчисления за опасна зона за спиране, време за изминаване на опасна зона за спиране, мястото на пресичане на пътното платно от пешеходеца и т. н., са направени, по възприети от съответен клон на науката формули, без вариантност или нееднозначност на отговорите, въз основа на най – високата стойност на максимално възможната в случая скорост на движение на МПС от 50км/ч.

Не е налице и сочената в жалбата вътрешна противоречивост между твърдението на експерта, че при скорост от 40 км/ч автомобилът изминава 18 - 19 м/s през времето на реакция на водача и времето за сработване на спирачната уредба, от една страна, и извода, че при осветена част от платното пред автомобила– 20 - 30 м., е било невъзможно автомобилът да спре и при движение с технически съобразената скорост от 40 км/ч. Освен време за реакция на водача - 1.2 s, време за сработване на спирачната уредба и за нарастване на спирачното закъснение от 0 до максимална скорост – общо 0.5 s, при изчисление на опасната зона за спиране експертът отчита и спирачно закъснение, превърнато в м/s 2, т. е. време, през което МПС продължава да се движи с максимално спирачно закъснение.

Опасната зона представлява най - малкото разстояние, на което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствие на пътя. Тя винаги е по-голяма от спирачния път, защото в нея се включват както последният, така и времето за реакция на водача и това за задействане на спирачния механизъм, превърнат в метри. Водачът не носи отговорност, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона, освен ако сам е създал предпоставките за настъпването му, с поведението си преди опасната зона.

Съобразена скорост е онази скорост, която дава възможност на водача да спре при възникнала опасност за движението. При движение в тъмната част на денонощието, скоростта на движение на МПС трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете, с конкретните пътни и атмосферни условия, с възможност за спиране при поява на опасност. Управлението на МПС със скорост, при която опасната зона за спиране е по - голяма от осветеното пространство е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, съставлява нарушение на разпоредбата, на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

В конкретния случай съдът приема, въз основа на експертното заключение, че попадането на пешеходеца в опасната зона за спиране не е в причинна връзка с евентуално допуснато от водача нарушение на посоченото правило за движение, тъй като не несъобразяването на скоростта на движение на МПС с конкретните посочени по- горе условия на пътната обстановка е причинила невъзможността той да забележи своевременно пешеходеца на разстоянието на видимост на светлините на фаровете и съответно да реагира, а други обстоятелства, които водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди. Както беше посочено по - горе процесното ПТП е настъпило при лек валеж, пътното платно е било мокро, движението е било в тъмната част на денонощието, с управление на къси светлини. Пешеходецът е предприел ново внезапно навлизане на пътното платно, след като е променил посоката си на движение, от разделителното тревно поле на булеварда, на неосветено от уличното осветление и необозначено за целта място, в нарушение на ЗДвП, при което водачът не е имал възможност да го забележи и възприеме като опасност на разстоянието на видимост на светлините на фаровете, преди навлизане в опасната зона за спиране. Липсвала е техническа възможност за водача да предприеме на каквито и да било действия, за да предотврати ПТП, при управление на автомобила както с разрешената за града скорост на движение от 50км/ч, така и с технически съобразената скорост от 40 км./ч. Водачът е бил поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му, която ситуация той не е могъл да предвиди и да предотврати по начините, посочени в чл. 20 ЗДвП - чрез намаляване на скоростта или спиране поради възникване на опасността за движението му в опасната зона за спиране на превозното средство.

Второто оплакването, заявено в жалбата в евентуалност, ако въззивният съд приеме, че не се установяват предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, е за неправилно приложение на закона. Релевира се довод, че отговорността на застрахователя по застраховка „ ГО на автомобилистите” следва да бъде ангажирана и в случаите на оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като функционално обусловена от несанкционните задължения по чл. 50 ЗЗД, тъй като причинените вреди са свързани с притежанието и използването на вещ - МПС.

Оплакването е неоснователно, тъй като ищецът не релевира твърдения и няма никакви данни по делото за възникнала техническа неизправност на увреждащия автомобил, като причина за ПТП, в който случай съдът би приел предпоставките за отговорността по чл. 50 ЗЗД, респ. функционална обусловеност между отговорността на застрахователя и отговорността на застрахованите лица и при несанкционни задължения, въпреки липса на виновно поведение. / В този смисъл е цитираното в жалбата решение №15/01.06.2012г. по т. дело № 279/2011г. на Първо ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК./

По изложените съображения съставът на ВАпС прави извод за неоснователност на исковете. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от обжалването и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, искането на процесуалния представител на въззиваемото дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция следва да бъде уважено, като въззивникът се осъди да заплати сумата 2 369лв., определена по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материален интерес.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/23.03.2016г., постановено по т. д. № 1566/2015г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА В.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗК „ОЛИМПИК” АД, със седалище Р Кипър, гр. Никозия,  представлявано от З Д, действащо чрез регистриран клон в РБ- ЗК „ ОЛИМПИК – клон БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК  200737120, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица , ул. „ Гоце Делчев” № 142-142а, представлявано от В Г М, сумата 2 369лв / две хиляди триста шестдесет и девет лева/, представляваща възнаграждение за юристконсултска защита за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.