Р Е Ш Е Н И Е

239/02.08.2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 25.06.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ      

     ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Е. Тдорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 322 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 128/13.02.2013год. постановено по т.д. № 1036/2012год., Варненският окръжен съд е осъдил „И 1“ ЕООД, ЕИК 103256536, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Черноризец Храбър“ № 4, ап.9, представлявано от К.Б.Н. и К.Б.Н., в условията на солидарност, ДА ЗАПЛАТЯТ на “У Л” АД – гр. София, ЕИК 121887948, представлявано от Изпълнителните директори Румен Мирославов Иванчев и Петър Димитров Калинов, сумата от 16 665 евро, представляваща сбора от падежирали и непогасени лизингови вноски в периода от 20.01.2010 год. до 20.09.2011 год. по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 82187/20.03.2008 год., сумата от 1 785.42 евро, представляваща просрочена възнаградителна лихва по падежирали и непогасени в срок лизингови вноски за периода от 20.08.2010 год. до 20.09.2011 год., сумата от 5 375.33 евро, представляваща сбора от други разходи, съставляващи застрахователна премия в размер на 1 358.79 евро, платена от лизингодателя на ЗАД “Б В И Г” по застраховка “Каско МПС” полица № 50296796409, платена на 13.07.2010 год., 10.09.2010 год. и 08.12.2010 год., такса за бракуване на автомобил с рег.№ В 2712 РВ в размер на 30.68 евро, платена от лизингодателя на застрахователя на 08.06.2011 год. по повод тотална щета № 50-01310-313/06.12.2010 год. на лизинговия обект /кражба/, пътен данък на МПС за 2011 год. в размер на 151.57 евро, начислен за 5 месеца до датата на бракуване на автомобила, платени  от страна на лизингодателя на Столична Община с платежно нареждане от 28.06.2011 год. и ДДС за възстановяване в размер на 3 834.30 евро, дължимо поради погиване на вещта преди изтичане на срока за лизинг, за което плащане е съставен протокол от 01.08.2011 год., сумата от 16 562.14 евро, представляваща неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя и сумата от 855.83 евро, съставляваща лихва за забава, начислена върху сбора от дължимите просрочена главница в общ размер на 32 594.96 лева, просрочена лихва в размер на 3 491.98 лева, просрочени разходи в размер на 3 491.98 лева, начислена за периода от 09.10.2011 год. до 07.03.2012 год., ведно законната лихва върху сумата от 40 387.89 евро, съставляваща сбор от дължимите просрочени главница, възнаградителна лихва, други разходи и неустойка при прекратяване на договора от датата на завеждане на исковата молба/06.04.2012 год./  до окончателното плащане на същата, на основание чл.79 ЗЗД вр. 342, ал.2 ТЗ, както и чл.86 и чл.92 ЗЗД:

Отхвърлил е исковете в останалата им част:

Осъдил е  И 1“ ЕООДи К.Б.Н., да заплатят на “У Л” АД – гр. София, сумата от 5 869.97 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК: Осъдил е ищеца да заплати на ответниците сумата от 374.94 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Недоволно от постановеното решение е останало „И  1” ЕООД, което го обжалва чрез процесуалният си представител адв.Г.С. ***.

Счита обжалваното решение за неправилно, поради незаконосъобразност.

С писмен отговор “У Л” АД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по развити съображения.

         В съдебно заседание въззивното дружество, чрез писмено становище на процесуален представител, поддържа въззивната жалба.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано на основание предявени от «У Л» АД срещу “И 1” ЕООД и К.Б.Н. искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.342, ал.2 ТЗ за осъждане на ответниците, в условията на солидарност, да заплатят следните суми,  на основание неизпълнение по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 82187/20.03.2008 год.:

Сумата от 16 665 евро, представляваща сбора от падежирали и непогасени лизингови вноски в периода от 20.01.2010 год. до 20.09.2011 год.:

 сумата от 1 785.42 евро, представляваща просрочена възнаградителна лихва по падежирали и непогасени в срок лизингови вноски за периода от 20.08.2010 год. до 20.09.2011 год.,

сумата от 4 154.49 евро, представляваща неустойка за забавено плащане, начислена за периода от 01.06.2010 год. до 08.10.2011 год.,

сумата от 5 375.33 евро, представляваща сбора от други разходи, съставляващи застрахователна премия в размер на 1 358.79 евро, платена от лизингодателя на ЗАД “Б В И Г” по застраховка “Каско МПС” полица № 50296796409, платена на 13.07.2010 год., 10.09.2010 год. и 08.12.2010 год., такса за бракуване на автомобил с рег.№ В 2712 РВ в размер на 30.68 евро, платена от лизингодателя на застрахователя на 08.06.2011 год. по повод тотална щета № 50-01310-313/06.12.2010 год. на лизинговия обект /кражба/, пътен данък на МПС за 2011 год. в размер на 151.57 евро, начислен за 5 месеца до датата на бракуване на автомобила, платени  от страна на лизингодателя на Столична Община с платежно нареждане от 28.06.2011 год. и ДДС за възстановяване в размер на 3 834.30 евро, дължимо поради погиване на вещта преди изтичане на срока за лизинг, за което плащане е съставен протокол от 01.08.2011 год.,

сумата от 16 562.14 евро, представляваща неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, в евентуалност, претендирана като обезщетение по чл.17, б.”а” от Договора,

сумата от 1 505.59 евро, съставляваща лихва за забава, начислена върху сбора от дължимите просрочена главница в общ размер на 32 594.96 лева, просрочена лихва в размер на 3 491.98 лева, просрочени разходи в размер на 10 513.23 лева и неустойка при прекратяване на договора в размер на 32 392.73 лева, начислена за периода от 09.10.2011 год. до 07.03.2012 год.,  ведно със законната лихва върху сумата от 40 388.43 евро, съставляваща сбор от дължимите просрочени главница, възнаградителна лихва, други задължения и неустойка при прекратяване на договора, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумите.

Твърди се от ищеца в исковата му молба, че с ответниците са обвързани по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 82187/20.03.2008 год., по силата на който ищецът като лизингодател, се е задължил да придобие в собственост пътно превозно средство – лек автомобил марка Мерцедес Бенц, рама 4JGBB22E08A380708, рег. № В 2712 РВ и да предостави същото за ползване на лизингополучателя-ответното дрружество, срещу възнаграждение и при всички други условия на сключения между тях договор за финансов лизинг. Сочи се, че в изпълнение на задълженията по договора лизингодателят е придобил собствеността и предоставил на лизингополучателя лизинговия обект и резервния ключ към него, за което са съставени два последователни протокола от 23.04.2008 год.  Излага също така, че при подписване на договора лизингополучателят е заплатил встъпителна вноска и начислени административни такси. Твърди се от ищеца, че поради спиране на плащанията от страна на лизингополучателя – с последно плащане на 09.08.2010 год. и е било в размер на 2 068.26 лева, с уведомително писмо изх.№ 0001806/28.09.2011 год., получено от “И 1” ЕООД на 30.09.2011 год., ищецът е предоставил на лизингополучателя 7-дневен срок за изпълнение на задълженията му с посочване, че при неплащане в срок договорът ще се счита за развален. Ответниците не са изпълнили задължението си, поради което, считано от 08.10.2011 година договорът е развален и за ищецът е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарност исковите суми, начислени към 07.03.2012 год., както и се присъдят направените по делото разноски.

С писмен отговор, ответникът “И 1” ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че лизинговият обект е бил противозаконно отнет на 05.-06.11.2011 год. , за което е било образувано досъдебно производство по чл.194, ал.1 НК с № 3516/2010 год. по описа на 7 РУП СДВР, гр.София, спряно към настоящия момент, като образувано срещу неизвестен извършител. Поради горното обстоятелство, изразява становище, че договорът за финансов лизинг е бил прекратен, но не по негова вина, а по силата на закона съгласно чл.347, ал.2 ТЗ вр. чл.231, ал.3 ЗЗД и чл.89 ЗЗД  - поради погиване на лизинговата вещ, водещо до невъзможност на ищцовото дружество да изпълнява задължението си да предоставя същата до края на договора. За изпълнение на това задължение от страна на лизингодателя ответникът е изпратил два броя писмени покани, получени съответно на 29.06.2011 год. и 03.10.2011 год. за осъществяване на задължения по чл.23 и чл.15, ал.2 и 3 от договора за осигуряване свободно и необезпокоявано използване на лизинговия обект или да заплати остатъкът от застрахователното обезщетение по реда на чл.15, ал.2 от Договора, което му е отказано с писмен отговор от 01.11.2011 год.  Излага,  че до момента на погиване на вещта -06.11.2010 год. е осъществявал всички свои задължения и е изправна страна по договора. Тъй като договорът е бил развален по право, считано от погиването на вещта, оспорва дължимостта на сумите, претендирани като лизингови вноски след 06.11.2010 год. В условие на евентуалност твърди, че евентуално дължимите след тази дата лизингови вноски следва да бъдат дължими под формата на застрахователно обезщетение от третото лице – ЗАД “Булстрад” съобразно чл.15, ал.2 от Договора, като ищцовото дружество не е предприело действия в посока събиране на дължимото застрахователно обезщетение. Поради разваляне на договора по право оспорва и останалите претенции на ищеца.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че страните са обвързани с валидна облигационна връзка, на основание договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 82187 от 20.03.2008 год., сключен първоначално между ищеца „У Л“ АД и „Манаус-комерс“ ООД, с който ищцовото дружество е поело задължението да придобие пътно превозно средство, описано в приложение към договора, и да го предостави за ползване на лизингополучателя, който приема да го ползва срещу възнаграждение при условията на финансов лизинг. Лизинговата цена на ППС е в размер на 57 106.38 EUR, формирана с плащанията по т.11 от договора, а срокът на договора е до 20.04.2013 год.

Според чл.15 и следващите от договора, в случай на пълна загуба на лизинговия обект поради щета или кражба, е предвидено, че независимо от настъпването на застрахователното събитие лизингополучателят е длъжен да продължи редовното плащане на вноските по договора, което плащане продължава до момента на изплащане на обезщетение за загубата от застрахователя. Със споразумение от 25.09.2008 год., “И 1” ЕООД е встъпило в правата и задълженията на „Манаус-Комерс” ООД, ЕИК 103257517 по договор за финансов лизинг № 82187/20.03.2008 год. на пътно превозно средство – лек автомобил марка Мерцедес Бенц, рама 4JGBB22E08A380708, рег. № В 2712 РВ., при поръчитеството от втория ответник по делото К.Б.Н., която е поела задължението солидарно да отговаря с поемателя – лизингополучател.

Не е спорно и обстоятелството, че на 05-06.11.2010 год. лизинговият обект е бил противозаконно отнет, като образуваното досъдебно производство № 3516/2010 год. по описа на 07 РУП СДВР - София, образувано срещу неизвестен извършител, е спряно с постановление на СРП. Лизинговият обект е бил застрахован в ЗАД „Б В И Г“ АД, който е отказал изплащането на застрахователно обезщетение, видно от писмо изх.№ АЗ 01258/11.05.2011 год. Като причина за отказа посочено, че при завеждане на щетата е представен един брой заключващо устройство на автомобила. 

С уведомително писмо изх.№ 0001806/28.09.2011 год. /стр.6/, съставляващо и покана за изпълнение и изявление за разваляне на договора,  получено на 30.09.2011 год., „И 1“ ЕООД е уведомен за изискуеми просрочени задължения към „У Л“ АД, произтичащи от договор за лизинг № 82187/20.03.2008 год. и възлизащи към 21.09.2011 год. в общ размер на на 45 417.13 лева, от които 32 594.96 лв. просрочена главница от 20.01.2010 год. до 21.09.2011 год., 3 491.98 лв., възнаградителна лихва от 20.08.2011 год. до 21.09.2011 год., 6 316.18 лева, съставляваща неустойка за забава от 31.05.2011 гоод. до 21.09.2011 год. и 3 041.01 лева, застрахователни премии /други задължения за периода от 25.08.2010 год. до 16.09.2011 год./.  Не се спори, че сумите не са платени.

Според неоспореното заключение на изготвената ССЕ, размерът на просрочените и неплатени лизингови вноски към 08.10.2011 год. /датата на разваляне на договора/ възлиза на 16 665.55 евро за периода от 20.01.2010 год. до 20.09.2011 год. Сочи се също така, че размерът на неплатените в срок възнаградителни лихви възлиза на 1785.42 евро за периода от 20.08.2010г. до 20.09.2011 год., а в счетоводството на ищеца е намерило отражение начислено вземане за неустойка за забавено плащане за период от 01.06.2010 год. до 08.10.2011 год. в общ размер на 4 154.47 евро. Вещото лице е дало заключение и относно размера на дължимата неустойка за разваляне на договора, както и за осчетоводените при ищеца разходи, платени за сметка на лизингополучателя, а именно: 2657.55 лева разходи за застраховка; 60.00 лева разноски за бракуване на МПС; 296.45 лева платен пътен данък, както и внесено ДДС в размер на 7499.22 лева.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Предявените искове черпят правно си основание в чл.79 ЗЗД вр. 342, ал.2 ТЗ, както и чл.86 и чл.92 ЗЗД.

Не  е спорно, че страните са били  обвързани с валидна облигационна връзка, на основание договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 82187 от 20.03.2008 год., сключен между ищеца „У Л“ АД и „Манаус-комерс“ ООД, както и споразумение от 25.09.2008 год., с което първият ответник по делото “И 1” ЕООД е встъпил в правата и задълженията на лозингополучателя по договора „Манаус-Комерс” ООД, което споразумението е поръчителствано от втория ответник по делото К.Б.Н..

Не се спори, че по договор наименован като договор за финансов лизинг, дружеството-ищец  е изпълнило поетото задължение, а именно-да придобие от трето лице /доставчик/, МПС по спецификации посочени от лизингополучателя и да го  предостави на последния за ползване срещу възнаграждение. Следователно, сключеният между страните договор действително отговаря на характеристиката на договор за финансов лизинг,  уреден в чл.342 ал.2 ТЗ.

Относно възражението на ответното дружество, за прекратяване на договора за финансов лизинг, вследствие на това и за недължимост на лизинговите вноски, по силата на закона съгласно чл.347, ал.2 ТЗ вр. чл.231, ал.3 ЗЗД и чл.89 ЗЗД  - поради кражба на лизинговата вещ, водещо до невъзможност на ищцовото дружество да изпълнява задължението си да предоставя същата до края на договора.

Възражението се явява неоснователно.

При договорите за финансов лизинг, рисковете от повреждането и погиването на лизинговата вещ, предмет на договоар, са за сметка на  лизингополучателя. Тази особеност на договора произтича от кредитния му характер, тъй като лизингодателя отпуска кредит на лизингополучателя, като осигурява възстановяването на инвестицията си, чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си, лизингодателят запазва собствеността върху вещта, но след изплащане на лизинговите вноски, лизингополучателя има право  да я изкупи.

При това положение, лизингополучателят е носител на риска от повреждане на лизинговата вещ, съответно е носител и на правото да търси отговорност от извършителя на деликта. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.343 ТЗ, която изрично сочи, че рискът от погиването на вещта при финансовия лизинг е на лизингополучателя.

Възражението за недължимост на лизинговите вноски се явява неоснователно  и на основание чл.15 т.1 от Договора за финансов лизинг.

Видно от съдържанието на посочената част от договора, страните са се съгласили, при кражба на вещта, лизингополучателят да продължи редовното плащане на вноските, независимо от настъпването на застрахователното събитие.

   Горните изводи са съобразени и с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 294 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 670/2009 г., IV г. о., ГК.

И тъй като не се спори, че ответната страна не е заплатила процесните суми, претенцията за обжалвания размер на присъдените суми /размерът на които не се оспорва/,  се явява основателна и следва да бъде уважена.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените правни изводи, които споделя.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                  

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 128 от 13.02.2013 г. постановено по т.д.№ 1036/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.