РЕШЕНИЕ

202

               гр.Варна, 08.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 01.07.2014 г. в  състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН П.

       КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело №322  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„ДЗИ-О З” ЕАД – гр.София обжалва решението на Окръжен съд Варна, ТО по т.д.№754/2013  г. в осъдителната му част за сумите: 27361.88 лв – главница и 1233.60 лв – съдебни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата, ведно с присъждане на съдебните разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – „З Ш” ЕООД – гр. Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски, като съображения за това излага в писмени бележки. С частна жалба обжалва определението на съда от 17.04.2014 г., с което е отхвърлена молбата му по чл.248-ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно неприсъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за неуведомяване на застрахователя в 24 -часов срок от кражбата на автомобила – Мицубиши Аутлендър с рег. №В3915 РМ съгласно ОУ, действали към момента на подписване на застрахователната полица, е неоснователно. След като междувременно при действието на застраховката „ каско+” са влезли в сила нови общи условия на застрахователя, с които този срок е удължен на 36 часа, застрахованият е имал право да се възползва от тях. Разпоредбата на чл.186, ал.4 – КЗ има предвид изменение на общите условия, които въвеждат по-неблагоприятни или по-ограничителни за застрахования условия. Само в тези случаи общите условия имат сила за застрахования,  ако са му били дадени и застрахованият писмено ги е потвърдил, като посоченият текст от закона е в полза на последния, а не на застрахователя. Този текст не може да се противопостави на застрахования в случаите, когато междувременно с общите условия се въвеждат по-благоприятни за него условия по застрахователния договор, като той може всякога да се позове на тях. Ето защо, съдът намира, че застрахователят е бил своевременно уведомен за кражбата, като на тел.112 и в полицията ищецът е съобщил за нея още същия ден.

Въззивният съд намира оплакването в жалбата за действия на застрахования, с които е улеснил кражбата на автомобила, за неоснователно. Оплакването е по същество за  проявена от ищеца груба небрежност. Относно първия ключ, изгубен през м.ноеври 2011 г., са представени доказателства, че ищецът незабавно се е обърнал към  „Мицубиши Моторс” - доверен сервиз на застрахователя съгласно застрахователната полица, който е прекодирал заключващите устройства на автомобила, като по този начин е била осуетена евентуална негова кражба. Относно втория ключ, откараднат в деня на кражбата и на автомобила – 12.11.2012 г., ответникът не е доказал умишлени действия или груба небрежност на застрахования или на членове на неговото семейство или домакинство по смисъла на чл.8.8 от ОУ, нито  МПС да е било оставено незатворено или незаключено или контактните ключове да са били оставени в купето на МПС съгласно чл.8.22 от ОУ за автомобилна застраховка „ каско+”. Само в тези случаи на груба небрежност застрахователят е изключил отговорността си. Случаите на обикновена небрежност, както в случая – оставяне на дрехите с ключа от автомобила на плажа без надзор, не са основание за освобождаване на застрахователя от отговорност. Това е обяснимо предвид на това, че застраховката покрива и риска „кражба на автомобил”,  с оглед на който застрахованият заплаща застрахователна премия в значителен размер, видно от застрахователната полица. Невъзможността да бъдат представени от застрахования всички налични комплекти ключове на автомобила съгласно изискването на чл.11.5.2 от ОУ не е въздигната като действие на груба небрежност и основание за отказ да бъде изплатено застрахователното обезщетение. Незабавното пък уведомяване на застрахователя и предприемане на мерките по чл.9.5 от ОУ при кражба на ключове или дистанционно управление имат смисъл дотолкова, доколкото и самият автомобил не е същевременно противозаконно отнет.

Ето защо решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 – ГПК.

Частната жалба е неоснователна. Адвокатското възнаграждение е заплатено от страната след приключването на устните състезания по делото и доказателства за заплащането му са представени на съда след постановяване на съдебното решение, така че не може да бъде присъдено по реда на чл. 248 – ГПК. Ето защо обжалваното определение от 17.04.2014 г. следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна  се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1125 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271 ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №230/05.03.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№754/2013 г. в обжалваната осъдителна част за сумите: 27361.88 лв – главница и 1233.60 лв – съдебни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1577/17.04.2014 г. на Окръжен съд Варна, ТО по същото дело, с което е отхвърлена молбата на „З Ш” ЕООД – гр. Варна по чл.248-ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно неприсъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О З” ЕАД – гр.София, ЕИК 121718407 да заплати на „З Ш” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103609609, сумата 1125 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.