Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№262

 

Гр.Варна, 28.10..015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 323 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Машенфенгер – Спиц” ЕООД със седалище гр.Цар Калоян, област Разград срещу решение № 10 от 29.04.2015г. на Разградски ОС по търг.дело № 19/15г., в частите му, с които е обявена свръхзадължеността на дружеството и е определена началната и дата – 26.03.2013г.

В жалбата се твърди, че в мотивите на обжалваното решение съдът е коментирал и констатирал изпадането на дружеството в състояние на неплатежоспособност, а в решението е обявена свръхзадължеността на дружеството. Позовава се на задължителна съдебна практика, съобразно която съдът е длъжен да изследва наличието и на двете основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, без да е обвързан от поредността и/или съотношението, в което за заявени в молбата по чл.625 от ТЗ. Оспорва извода на съда за началната дата, тъй като твърди че съдът не е изследвал служебно и двете основания, след което да ги съпостави и да основе решението си на състоянието, което е настъпило трайно и необратимо първо по време. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части е да върне делото на друг състав на окръжен съд, алтернативно да постанови решение, с което да определи адекватното основание, или двете едновременно за откриване на производство по несъстоятелност и да определи началната дата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 19/15г. по описа на РОС е образувано по молба на длъжника „Машенфенгер – Спиц” ЕООД със седалище гр.Цар Калоян за откриване на производство по несъстоятелност. Като основания за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът сочи състояние на свръхзадълженост и в отношение на евентуалност състояние на неплатежоспособност.

На въззивния съд е известно решение № 201 от 11.12.2014г. по търг.дело № 659/14г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика. Съобразно даденото от касационния съд разрешение свръхзадължеността и неплатежоспособността са самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.

Предвид даденото разрешение, че двете основания са самостоятелни могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност, съдът е обвързан от искането на длъжника в молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В петитума на молбата за откриване на производство по несъстоятелност въззивният е поискал обявяване на дружеството в свърхзадълженост, а в отношение на евентуалност в неплатежоспособност. Поради което и съдът е задължен да се произнесе по основанията в поредността им, определена в молбата – първо по главното искането  – за установяване на състояние на свърхзадълженост и определяне на неговата начална дата, и едва ако установи че такова не е налице към момента на постановяване на решението да пристъпи към евентуално заявеното основание на неплатежоспособност и да определи неговата начална дата. Задължение на съда по несъстоятелността да изследва и двете основания и да установи и двете начални дати и да ги съпостави във времето има само ако двете основания са предявени кумулативно, какъвто не е настоящия случай. Поради което и въззивният съд намира изложените във въззивната жалба искания за едновременно обсъждане и на двете основания за неоснователно.

Въззивният съд, като съд по съществото на спора и с оглед на изискването на чл.235 ал.2 от ГПК е длъжен да направи самостоятелни фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Съгласно постановките на ТР №1/2013г. на ОСГТК обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на съдебния акт на първоинстанционния съд е само косвен резултат от тази дейност, а основната е въззивната инстанция да реши спора по същество. Съобразно собственото си становище относно крайния изход въззивният съд може да потвърди или отмени решението на първоинстанционния съд. Уредбата на второинстанционното производство, като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не води до промяна на основната му характеристика на въззивно.

Във връзка със състоянието на свърхзадълженост и неговата начална дата въззивният съд намира следното:

Свърхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, приложима само за капиталовите търговски дружества. На основание чл.742 ал.1 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Свръхзадължеността е налице ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, в който случай имуществото на капиталовото дружество ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори и ако дружеството е платежоспособно.

За установяване на съществуването на материално-правната предпоставка – свръхзадълженост като основание за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде извършена съпоставка между имуществото/актива и задълженията/пасива на дружеството. Под имущество следва да се разбират всички парично оценими права на дружеството, а в размера на задълженията следва да бъдат включени всички задължения на дружеството, включително и неизискуемите.

За да извърши тази съпоставка въззивният съд използва освен приложените към молбата за откриване на производство по несъстоятелност ГФО за 2014г. и баланс на дружеството към датата на подаване на молбата – 19.03.2015г., така и обявения в АВ, ТР, по партидата на търговеца ГФО за 2013г. Към 31.12.2012г. размерът на актива и на пасива на дружеството е равен. Превишение на пасива над актива с 6 000лв. е налице към 31.12.2013г. Към 31.12.2014г. увеличението на пасива е с 22 000лв. В баланса към 19.03.2015г. дружеството няма никакви активи, а само пасиви в размер на 69 000лв.

При така установените данни съдът намира, че състоянието на свръхзадълженост е налице към 31.12.2013г. Няма данни по делото през годината на определена дата да е настъпило конкретно събитие, което да води до рязка в промяна в активите или пасивите на дружеството. Такова би било примерно – настъпил падеж на задължение със значителен размер, бракуване на материали и продукция /настъпило на 03.02.2015г./ и други подобни, които да имат за последица промяна в съотношението задължения/имущество.  Посочената в експертизата дата за спиране на плащанията към НАП по осигурителни задължения – 25.03.2013г. не може да бъде приета за дата на настъпване на обективно и трайно настъпване на състояние на свръхзадълженост. Спирането на плащания на основание чл.608 ал.2 от ТЗ е презумпция за неплатежоспособност, а предмет на разглеждане е състоянието на свръхзадълженост. Независимо от неплащането през месец март 2013г. на задължение за осигурителни вноски, тяхното начисление за един месец не води до съществена промяна в изследваното съотношение. Натрупването на неплатени осигурителни задължения и данъчни задължения обаче към края на годината води до такава промяна. Видно от данните на баланса към 31.12.2013г. дружеството има 3 000лв. осигурителни и 4 000лв. данъчни задължения. Налице са нараствания и на задължения  към персонала. Поради което и въпреки увеличението на актива на предприятието на 66 000лв. увеличението на задълженията е значително по-голямо като същите са в размер на сумата 72 000лв. Поради което и съдът приеме, че към балансовата дата състоянието на свръхзадълженост е трайно настъпило.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта му, с която дружеството е обявено в свръхзадълженост следва да бъде потвърдено, а в частта, с която е определена началната и дата следва да отменено и вместо него постановено друго, с което за начална дата на свърхзадължеността да бъде определена 31.12.2013г.

На основание чл.620 от ТЗ несъстоятелният длъжник подал въззивната жалба следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 125лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 29.04.2015г. на Разградски ОС по търг.дело № 19/15г., в частта му, с която „Машенфенгер – Спиц” ЕООД със седалище гр.Цар Калоян е обявено в свръхзадълженост.

ОТМЕНЯВА решение № 10 от 29.04.2015г. на Разградски ОС по търг.дело № 19/15г., в частта му  е определена началната дата на свръхзадълженост и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността – 31.12.2013г.

ОСЪЖДА „Машенфенгер – Спиц” ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Цар Калоян, област Разград, адрес на управление гр.Цар Калоян, ул.”Средец” № 6, ЕИК 202301239, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Варненски апелативен съд сумата 125лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща дължима по делото държавна такса.

Препис от решението да се обяви в книгата по чл.634в от ТЗ, водена от съда по несъстоятелността.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:


че