Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

228/09.11. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     десети  октомври                                                       Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 323   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от С.М.А., с ЕГН **********,*** чрез назначения от съда особен представител адв.М.И. *** срещу решение № 64/21.04.2017г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.№ 158/2016г., с което същият е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ гр. София,  бул. „Княз Дондуков“ № 59, сумата от 30 000.00 лв.,  представляваща част от регресно вземане в общ размер от 120 000.00 лв., за изплатено от застрахователя на 02.08.2011 г. застрахователно обезщетение на наследниците на загиналото в ПТП лице по сключен със застрахователна полица №01/1/07/9001083/241/0/20.12.2007 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за настъпило на 26.10.2008 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 01.08.2016 г. - до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 2 630.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.  По съображения, подробно изложени в жалбата и поддържани в пледоария по същество, свеждащи се до твърдения  за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и постановяването му при липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на ищцовата претенция, както по основание, така и по размер, моли съда да го отмени изцяло.

          Въззиваемото застрахователно дружество не е изразило становище по жалбата.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният частичен иск е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./

          ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 59, представлявано от кои и да е двама изп.директори П Й Я, О Ц П, М С С или от всеки от изп.директори и прокуриста А В Ю претендира от ответника С.М.А., с ЕГН ********** ***  заплащане на сумата в размер на 30 000,00лв., представляваща част от регресно вземане с общ размер от 120 000,00лв. за изплатено на 2.08.2011г. застрахователно обезщетение на наследниците на загиналото лице С М А с ЕГН ********** по сключен със застрахователна полица №01/1/07/9001083/241/0, издадена на 20.12.2007г. от ЗАД „Алианц България“, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за настъпило на 26.10.2008г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

          Безспорно установено по делото е наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и       Азис Сюлейман Осман, собственик на МПС л.а. OPEL,  марка OMEGA, ДК № ТХ2519СХ, по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по см. на чл. 257 и сл. КЗ ( отм. ) за периода от 29.12.2007г. до 28.12.2008г., както и че по време на действие на този договор – на 26.10.2008г. е настъпило процесното ПТП, в резултат на което е загинал 16 годишния С С М. В рамките на образуваното по случая НОХД № 238/2009 г. по описа на Добричкия окръжен съд деликвента  Селайдин М.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343,ал. 3, предл. 1, б. „б“, предл.1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. В рамките на образуваната пред застрахователя щета родителите на пострадалото лице са получили обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 60 000лв за всеки от тях. С решение по гр.д. № 537/2013г. на районен съд  Балчик е уважен предявеният от застрахователя частичен регресен иск за сумата от 5 000лв.

          Преди да се произнесе по основателността на  претенцията, настоящият въззивен състав дължи произнасяне по поставените от въззивника предварителни процесуални въпроси, а именно – допустим ли е втори частичен иск за едно и също вземане и ползва ли се решението по уважения частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право? Предвид липсата на ограничение за броя на частичните искове, които кредиторът може да предяви, следва да се приеме, че вторият частично предявен иск е процесуално допустим. Вторият процесуален въпрос е предмет на образуваното тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено решение. Ето защо съдът намира, че липсва основание да се приеме, че правопораждащите вземането по настоящия иск факти са установени със СПН по уважения вече частичен иск по гр.д. № 537/2013г. на районен съд  Балчик. Следователно доводите на въззивника срещу основателността на исковата претенция следва да бъдат разгледани по същество.

          В  тази връзка съдът дължи произнасяне по поддържаното във въззивната жалба твърдение, че застрахователното дружество не е доказало как е определен размера на претърпените от наследниците на починалото лице неимуществени вреди. Застрахователната експертна комисия, определила обезщетението по реда на чл.16 от Наредба  24 за задължителното застраховане не се е срещала лично с обезщетените лица, не е установила тяхното психическо състояние. Липсват доказателства да е взето мнението на  комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза как родителите са преживели смъртта на своето дете. Ищецът не е доказал и по каква причина в докладната записка до УС на ЗАД „Алианц България“ се сочи, че става въпрос за надлимитна щета. Изразява несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд разрешение, че след като обезщетението е заплатено на наследниците на пострадалото в ПТП лице, то за деликвента – ответник по регресния иск липсва възможност да оспори размера на същото.       

          По така въведеното оплакване съдът намира следното :

Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено в приложимия към процесните отношения чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./, съгласно който застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация  в кръвта над допустимата по закон норма. В хода на исковото производство ищецът – застраховател следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахования, заплащане на застрахователно обезщетение, в изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение, както и да установи  елементите от фактическия състав на деликта -противоправно поведение, увреждане, причинна

връзка между тях, вина на деликвента и размера на претърпените вреди. Единственият спорен пред  настоящата инстанция въпрос е за размера на претърпените от обезщетените лица неимуществени вреди. Този размер не е определен в състезателно исково производство, а в производство между Застрахователна експертна комисия при ЗАД „Алианц България“  и наследниците на починалото в ПТП лице във връзка с образуваната по този повод щета № 1000 11 217500616. Съгласно чл.16 ал.2 от Наредба  № 24 от 8 март 2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането  и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС застрахователят назначава комисията за целта  и определя реда и начина на нейното функциониране. В наредбата е предвидено още, че при необходимост за доказване на събитието или при определяне размера на вредите в зависимост от характера на уврежданията комисията може да използва и други специалисти. От приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства  във връзка с постигнатото споразумение за определяне размера на обезщетението не се установява да е била налице такава необходимост. Освен това така определеният размер на обезщетението покрива изцяло критериите по чл.52 ЗЗД досежно понятието справедливост, отговаря на изискванията за съобразяване с вида, характера и степента на констатираното увреждане, възрастта на починалото в резултат на ПТП лице, родствената връзка между пострадал и обезщетени наследници и не на последно място – с икономическата конюнктура в страната.  Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че въззивникът не твърди завишени размери на получените от наследниците на пострадалия обезщетения.

        При това положение съдът намира оплакванията в жалбата за неоснователни, предвид на което следва да бъде направен извода, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде  потвърдено.

        Въззиваемото застрахователно дружество не е направило искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което съдът и не присъжда такива.

        Водим от горното, съдът

 

Р     Е       Ш      И       :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/21.04.2017г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.№ 158/2016г.

        Разноски не се присъждат.

        Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :