РЕШЕНИЕ

 

№  227/31.07..2013 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На втори юли                                                                                                       2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мара Христова  

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова

                                                               Анета Братанова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 325 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „УП Б – 3” ЕООД срещу решение № 65/18.01.2013 г. постановено по т.д. 202/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на въззивника срещу „Е П М” АД за сумата 114 051 евро /искът е частичен от общо 241 150 евро/, претендирана като обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на договор № ДУА – 562/08.10.2007 -3079/10.10.2007 -4036-ВГ-08.09.2008 г. за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, претърпяни в периода 06.04.2010 г. – 21.10.2011 г. Наведени са доводи за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, евентуално неправилно поради незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила  и необоснованост. Иска се обезсилването му и връщане на делото за произнасяне по предявения иск евентуално отмяна и уважаване на иска.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и е допустима.

Въззиваемата страна в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва основателността на жалбата.

Съдът след проверка на осн. чл. 269 ГПК и като взе предвид оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, счита същото за валидно и допустимо, тъй като изложените от съда мотиви касаят липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника по иска основана на тълкуване на задълженията на страните произтичащи от процесния договор. Съдът в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Ищецът се позовава на облигационни задължения произтичащи от сключения между страните договор № ДУА – 562/08.10.2007 -3079/10.10.2007 -4036-ВГ-08.09.2008 г. /л. 32 първ. д./ и анекс от 10.04.2009 г /л. 43/ за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия и твърди че ответникът „Е.ОН мрежи” АД с ново наименование „Енерго Про Мрежи” АД, не е изпълнил задълженията си и неправомерно е ограничавал достъпа до електроразпределителната мрежа чрез давани от диспечера на мрежата нареждания по телефон. В резултат на ищеца не е осигурена възможност да предостави в мрежата на цялото количество ел. енергия, която би могъл да произведе съгл. мощността заложена в договора и за него е настъпила вреда в размер на пропуснатите ползи от непроизведена ел. енергия в периода 06.04.2010 г. – 21.10.2011 г. която претендира до размера на исковата претенция. Евентуално поддържа наличие на договорно задължение произтичащо от трайни търговски отношения /чл. 292 ТЗ/.

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ЗЗД ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността на иска, по съображения че задълженията му по договора приключват с присъединяване към електроразпределителната мрежа, след което договорът между страните е прекратен по силата на закона – чл. 59 от Наредба № 6/09.06.2004, а осигуряването на преноса по ел. мрежата на произведената ел. енергия е лицензионна дейност, като лицензията притежава НЕК ЕАД, поради което той не носи отговорност за вреди, тъй като дежурния диспечер е препредавал разпорежданията на ТДУ - Изток поделение на „Енергиен системен оператор” ЕАД . При условията на евентуалност е направил възражение за прихващане  със сумата 105 290,40 лв. представляваща неплатена цена за достъп за периода 01.01.2010 – 31.12.2011 г. Евентуално прави възражения по размера на пропуснатата полза която следва да се ограничи с приспадане на необходимите производствени разходи.

Безспорно между страните е, че ищецът „УП Б – 3” ЕООД - е присъединен производител на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/въз основа на договор № ДУА – 562/08.10.2007 -3079/10.10.2007 -4036-ВГ-08.09.2008 г. /л. 32 първ. д./ и анекс от 10.04.2009 г /л. 43/., сключен с ответника – енергоразпределителното предприятие/ЕРП/ „Е.ОН Мрежи” АД което е най- близко разположено до местоположението на енергийния обект – вятърна ел. централа /ВяЕЦ/ „Камен бряг Юг -1” с обща инсталирана мощност от 3 000 кW. Издадено е разрешение за ползване № СТ-05- 869/29.07.2009 г. /л. 61/ и  заповед за поставяне под напрежение № 2042/14.08.2009 г. след което е сключен на осн. чл. 94а ал. 3 договор № 94/06.08.2009 г. с „Е.ОН Б” Продажби” АД за доставка и продажба на произведената активна електрическа енергия от вятърна централа, доказана със издаван от ДКЕВР сертификат за произход за всеки 6 месечен период.

Спорът от фактическа страна е относно причините за ограничаване на работата на ВяЕЦ „УП Б 3”-  електроцентрала на ищеца, която е част от ветрогенераторен  парк „Енел Грийн Пауър Б” ЕАД, състоящ се от 14 ветрогенератора, всеки регистриран поотделно като „УП Б ”с пореден номер , като 13 от тях между които и процесния са свързани и се управляват чрез VPN връзка на SCADA софтуер. Присъединени са към мрежа със съоръжения представляващи част от електроразпределителната мрежа на ответника и последният разполага със система за телеуправление.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. В констатациите на заключението си вещото лице сочи че ограниченията са наложени от териториално диспечерско управление /ТДУ/ Изток. Разпорежданията за изключване на обектите присъединени към преносната мрежа – ветрови паркове „Св. Никола” и „Българево” са отнесени директно към диспечерите на тези ВяЕЦ, а за централите включени към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН Б Мрежи” АД /CPH 20kV/, разпорежданията са към диспечера на мрежата, който разбива общата изискуема мощност по отделни изводи и се разпорежда за съответните ограничения на диспечерите на ВяЕЦ на ищеца. Решението на кои от конкретните генератори на ВяЕЦ да се ограничи мощността се взема от диспечерите на ветроенергийния парк към който е присъединен ищцовия ветрогенератор. Диспечерите на ВяЕЦ връщат информацията за реализираното ограничение. Наложените ограничения са разпоредени  поради опасност от претоварване на 110 кV електропреносна мрежа. Пропускателната способност за пренасяне на електрическа енергия от разпределителната мрежа  от 20 кV/ управлявана от ответника/ към линията от 110 кV/ в описания участък е достатъчна за да поеме изцяло произведената ел. енергия от ВяЕЦ, но пропускателната способност на 110 кV линии в участъка Зл. Пясъци – Каварна Шабла не е достатъчна. Комуникациите между диспечера на ТДУ Изток и диспечера на ответника са по диспечерска връзка, а между ответника и ищеца по мобилната мрежа. Няма електронна система за регистриране на разпорежданията, но в диспечерските дневници на „Е.ОН Б Мрежи” е посочено, че ограничаването на мощността е по разпореждане на диспечер ТДУ. Съдът, като цени записванията диспечерските дневници в едно о останалите доказателства ги приема за достоверни. Те са изготвени съобразно изискванията на Наредба № 8/9.06.2004 г. /Д.в. бр. 66/30.07.2004 г/ за условията и реда при които се осъществява дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и  на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и документираните данни съответстват на данните при ищеца регистрирани в техническите записи на процесната турбина въз основа на отчетените параметри в SCADA – сървър с код 309. Периодите на спиране се потвърждават от техническите записи при ищеца и тези при ответника осъществени по диспечерската връзка. Изводите са, че в посочените в справката периоди оперативния персонал на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ е давал разпореждане за ограничаване на мощностите и не фигурират самостоятелни разпореждания на ответника. Тези факти се потвърждават и от писмо изх. № 1071/23.03.2010 на ЕСО ЕАД с искане при необходимост да се ограничава пропорционално производството от ВяЕЦ, за да се осигури равнопоставеност на всички генериращи източници, които влияят на натоварването на мрежата от 110 kW в участъка Зл.пясъци Каварна Шабла, като конкретните пропорции на това ограничение са 12,5% от инсталираната мощност. Основание за даденото разпореждане е чл. 11 от Наредба № РД-16-57/28.01.2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти. /Д.в. бр. 17/19.02.2008 г/. Преценката конкретно кои ветрогенератор да бъде спиран от общо 14 отделни обединени във ветрогенераторен парк е на оператора на парка „Енел Грийн Паур Б” ЕАД, а не на ответника. По делото е представен като доказателство констативен протокол № Е- 1/24.01.2011 г. на ДЕКВР за извършена проверка относно процеса на присъединяване и начина на въвеждане на ограничителен режим на производителите на ел. енергия от ВЕИ. Констатирано е, че ЕСО ЕАД е извършил ограничения на достъпа до електропреносната мрежа на производителите е, поради опасност от възникване на теснини и на риск за надежността и сигурността на електроенергийната система поради нарушена максимална пропускателна способност на преносната мрежа /110 кV/ в отделните и точки..

При така установеното от фактическа страна и като взе предвид доводите на страните съдът прави следните правни изводи:

Със сключения договор № ДУА – 562/08.10.2007 -3079/10.10.2007 -4036-ВГ-08.09.2008 г. за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, ответникът се е задължил да допусне изграждане на централа на ищеца с конкретно определена мощност, която да свърже със собствената си разпределителна мрежа. Ответникът е изпълнил задълженията по присъединяване – представян е документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване./ Вж. заповед № 2042/14.08.2009 г. /л. 62/издадена на основния чл. 116 ЗЕ и чл. 63 и чл. 64 4 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители към ел. мрежа/ и заповед № 2042/14.08.2009 г. за поставяне на обекта под напрежение считано от 28.08.2009 г. С това всички заложени технически изисквания за присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа са изпълнени, с което е постигната целта на договора в какъвто смисъл следва да се тълкува чл. 59 от Наредба № 6/9.06.2004 г. Липсва неизпълнено договорно задължение от страна на ответника което да е довело до настъпилите за ищеца вреди. Процесните действия на разпореждане от страна на оператора на разпределителната мрежа за временно прекъсване или ограничаване на производството на електрическа енергия на производителя – ищец е извършено по разпореждане на оператора на електропреносната мрежа – ТДУ- Изток. Основание за преустановяване на присъединяването е чл. 118 ал. 2 ЗЕ, според който може да се откаже достъп в случай, че предоставеният би довел до нарушаване на техническите условия и сигурността на мрежите, съществуваща опасност за целостта на енергийната система. Законът предписва ограничаване на достъпа в изрично изброени случаи – хипотеза по чл. 73 ал. 1 т. т. 3 от ЗЕ в редакцията към процесния период е една от тях. Задълженията за осигуряване на безопасно и ефективно функциониране на електроразпределителната система съгл. чл. 108 ЗЕ са възложени на ЕСО, поради което разпореждането на ограниченията е възложено на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа. Временното прекъсване и ограничаване на производството на електрическа енергия, е при условията на чл. 24 ал. 1 т. 3 от Наредба № 10/09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим……, Д.в. бр. 63/20.07.2004 г/ , издадена на осн. чл. 74 ал. 1 от ЗЕ. Осъществяваното ограничаване на достъпа на ищеца поради императивно изискване на Закона за енергетиката, да се избегне срив  в електроенергийната система на страната не е договорно нарушение от страна на ответника, който поддържа разпределителната мрежа към която е присъединен ищеца, а изпълнение на задължение  на оператора на тази мрежа по нареждане на оператора на електропреносната мрежа да разпореди спиране на мощностите на ВяЕЦ, поради ограничения в пропускателната способност на 110 kV мрежа. Многократното им налагане в рамките на периода не променя характера им на изключителни мерки. Необходимостта от прилагането им е свързана с опасност за целостта на енергийната система и е преценка на ЕСО. Прилагането на мерки по чл. 73 от ЗЕ изключва отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи /чл. 74 ал. 2 ЗЕ/.

Доводите, че ответникът е бил длъжен да направи проучване и допусне изграждане, само ако техническите възможности на мрежата позволяват това и затова носи отговорност за причинените на ищеца вреди поради ограничаване на производството на ел. енергия, в резултат на ограничения в пропускателната способност на електропреносната мрежа не намират опора в закона. Съгл. чл. 14 ал. 3 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /ЗВАЕИБ/ отменен, но действал в процесния период с цел насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, присъединяването на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници към електрическата мрежа е задължително. Разпоредбата е възпроизведена и в чл. 54 ал. 4 от Наредба № 6/9.06.2004 г. Следователно преценка за отказ при изпълнени специални условия от страна на ищеца е недопустима. Независимо от това изготвянето на енергийния баланс на страната е задължение на ЕСО, а задълженията на електроразпределителното предприятие съгл. чл. 90 от ЗЕ е да проучва перспективите за икономическо развитие и изменение на електропотреблението само на съответната територия, поради което не може да му се вмени вина за неосъществен контрол и допуснато присъединяване към електроразпределителната мрежа по арг. от чл. 81 ЗЗД.

Евентуално въведеното основание с допълнителната ИМ за неизпълнение на договорно задължение на ответника във връзка с осигуряване на достъп за транспортиране на произведената ел. енергия ищецът обосновава с издадената на ответника лицензия за дейността разпределение на ел. енергия, която съгл. §1 т.49 от ДР на ЗЕ представлява транспортиране на ел.енергия през разпределителната мрежа. Твърди че фактически осъществяваната дейност по транспортиране по мрежата на произведената от него ел. енергия е в изпълнение на договорни отношения по смисъла на чл. 292 ал. 1 от ТЗ и поради наличието на договорна връзка ангажира отговорността на ответника за осигуряване на техническа способност за провеждане на произведената ел.енергия. Без значение е дали към процесния период договорната връзка по достъпа при продажба на ел. енергия по договор при условията на чл. 94 а ал. 3 от ЗЕ е осъществявана пряко с разпределителното предприятие или е била задължение на продавача. Разпределителното предприятие като собственик на разпределителната мрежа на обособената територия има безспорно задължение за осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването /чл. 89 ЗЕ/ Но същевременно операторите на разпределителните мрежи, като специализирани звена на разпределителните предприятия са длъжни да осигурят надлежно функциониране на мрежата / чл. 108 ЗЕ/, включително и да преустановят временно преноса на ел. енергия през съответната мрежа /чл. 122 ал. ЗЕ/ като при временно преустановяване на преноса при условията на чл. 122 ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, в които се включва и настоящата хипотеза не носят отговорност за вреди.

За следващи периоди има ново законодателно решение въведено с промените в Закона за енергетиката Д.в. бр. 52/2012 г и новия Закон за енергията от възобновяеми източници /Д.в. 35/2011 /. Със ЗЕВИ в законодателството ни е транспонирата и Директива 2009 /28/ ЕО на Европейският парламент и на съвета от 23.04.2009 г. Въпреки че ЗЕВИ е в сила от 3.05.2011 г. т.е.преди приключване на процесния период, нормата на чл. 30 от същия е приложима след изменението и приемането на нова ал. 2 на чл. 84 от Закона за енергетиката, която задължава производителите на електрическа енергия, включително и тези които нямат сключени договори /§197 ЗИДЗЕ/ да сключат договори за достъп с оператора на съответната мрежа за уреждане на правата за дипечиране, предоставяне на студен резерв и допълнителни услуги.  

С оглед изложеното предявеният иск за ангажиране отговорността на ответника за вреди от договорно неизпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди.

         Поради изхода на спора и направеното искане съдебни разноски за настоящата инстанция на въззивника не се дължат, а от другата страна няма направено искане за присъждане.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/18.01.2013 г. постановено по т.д. 202/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на „УП Б 3” ЕООД със седалище гр. София срещу „Е П М” АД със седалище гр. Варна за сумата 114 051 евро / частичен от общо 241 150 евро/, претендирана като обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на договор № ДУА – 562/08.10.2007 -3079/10.10.2007 - 4036-ВГ-08.09.2008 г. за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, претърпяни в периода 06.04.2010 г. – 21.10.2011 г. са присъдени съдебни разноски в размер на сумата 6 033,55 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :