Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№188

 

Гр.Варна,15.07.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шести юли през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 325 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Енерго – Про Мрежи” АД със седалище гр.Варна срещу решение № 160 от 07.03.2016г. по търг.дело № 1804/15г. по описа на Варненски ОС в частите му, с които е осъдено да заплати на „Сънфлауър Бабово” ООД със седалище гр.Перник сума в размер на 65 195.20лв., представляваща заплатена за месеците май и юни 2013г. цена за достъп до електроразпределителната мрежа при липса на основание поради отмяна на решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 19.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.86 от ЗЗД и сумата 1 005.10лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на част от главницата в размер на 64 351.77лв., равняващо се на законната лихва за периода от 24.06.2015г. до 18.08.2015г. на основание чл.86 от ЗЗД, както и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на сумата 8 635.09лв..03.2015г. на основание чл.86 от ЗЗД.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва констатациите на първоинстанционния съд, че с отмяната от ВАС на индивидуалния административен акт – Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР отпада правното основание на разменените престации в смесени фактически съставна достъп до мрежите за начисляване на цена за предоставената услуга – достъп до електроразпределителната мрежа. Твърди че първоинстанционният съд се е произнесъл само по административния елемент на установеното между страните правоотношение без да обсъди другия – гражданскоправния елемент на правоотношението, а именно законовото задължение на производителя на електрическа енергия да сключи с оператора договор за достъп до мрежите. Поддържат изложеното в отговора на исковата молба като сочат че определените от на основание § 197 ал.2 от ПЗР във връзка с чл.32 ал.4 от ЗЕ временни цени, не заместват липсващата договорна връзка между страните. Целта им е да се породят гражданскоправните последици между равнопоставени субекти – производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници и операторите на мрежата по повод достъпа до мрежата по регулирани цени. Твърдят, че смесеният фактически състав поражда действие при наличието на двата елемента – правната сделка и влезлия в сила административен акт. Твърдят че поради придаденото предварително изпълнение на решението на ДКЕВР към момента на заплащане на цената за достъп до мрежата от производителя административноправният елемент от сложния фактически състав е бил налице. Излагат, че решението на ДКЕВР определя само цената в рамките на предоставените на комисията регулативни правомощия, а насрещните права и задължения на страните се определят с договора за достъп.

Твърдят че в обжалваното решение не е обсъдено дали след постановената от ВАС отмяна на решението на ДКЕВР са прекратени правоотношенията между страните, установени по повод предоставена достъп до мрежата и то с обратна сила. Твърдят че не е налице поддържаното с исковата молба отпаднало основание, тъй като с отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР възникналите между страните правоотношения не са престанали да обвързват страните, защото са породени от смесен /сложен/ фактически състав. Поддържат, че обратното действие на отмяната на индивидуалния административен акт не се разпростира върху действието на гражданско правния елемент. Отмяната на административния елемент формиращ размера на престацията по договора не отменя и не води до отпадане на основанието за получаване на сумите. Сочат, че ако в бъдеще влязат в сила окончателни цени за достъп за минал период и те се окажат по-ниски от заплатените, то ищецът би имал право да търси на това основание връщане като недължимо платени на суми за разликата до заплатеното от него.

Моли съда да отмени решението на първоинстанциониня съд и да постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Сънфлауър Бабово” ООД със седалище с.Студена, община Перник, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си, моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Допуснатото до участие трето лице помагач на страната на ответника „Енерго – Про Мрежи” АД КЕВР със седалище гр.София, редовно призовани за съдебно заседание, в депозирано писмено становище твърдят че не са налице предпоставките за привличането им като трето лице помагач. В отношение на евентуалност изразят становище за основателност на подадената въззивна жалба като твърдят че с отмяната на решението на КЕВР за определяне на временни цени за достъп за въззиваемото дружество не възниква прави да търси платените суми, тъй като те са заплатени на правно основание – договор за достъп до електроразпределителната мрежа.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу „Енерго – Про Мрежи” АД за връщане на недължимо платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за месеците май и юни 2013г.

Безспорна между страните е фактическата обстановка, изложена в исковата молба досежно следните обстоятелства: правото на собственост на ищеца върху ФЕЦ, присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи” АД, сключен между ищеца и „Енерго – Про Продажби” АД договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник № 337/2013г. от 23.04.2013г., сключен между страните по делото писмен договор за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяем източник до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго – Про Мрежи” АД № ПД-Р13-26-01.04.2013г. от 15.04.2013г., заплатената от ищеца цена за достъп за м.май и м.юни 2013г. в общ размер на сумата 65 195.20лв. Не е спорно по делото определянето на временна цена за достъп от ДКЕВР с решение № Ц-33 от 14.09.2012г., отмяната на решението от ВАС в частта му досежно определените временни цени за достъп, изпращането на покана за връщане на исковата сума, получена от ответника на 16.06.2015г.

Като доказателство по делото е представен писмен договор за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяем източник до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго – Про Мрежи” АД № ПД-Р13-26-01.04.2013г. от 15.04.2013г., по силата който „Енерго – Про Мрежи” АД предоставя достъп и системни услуги на производителя до елекроразпределителната мрежа за осигуряване на нормални технически условия за работа на електроцентралата на производителя. Елемент на този договор е цената за достъп. Съобразно чл.22 ал.1 от договора производителят заплаща цена за предоставения достъп в съответствие с решение № Ц-33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп в размер на 189.38 лв./МВтч. Уговорено е между страните, че промяната на цената за достъп се извършва автоматично, при всяко ново решение на КЕВР, без да е необходимо подписването на анекси между страните за това.

Тази цена, като насрещна престация за предоставяне на услугата достъп до мрежа има икономическа основа в разходите, които електроразпределителното дружество прави за ползване на мрежата от участниците на пазара на енергия, вследствие на присъединяването им към електроразпределителната мрежа. КЕВР в рамките на предоставените и от ЗЕ правомощия утвърждава размера на тази цена. Цената е регулирана по смисъла на ЗЕ, като се утвърждава от регулаторния орган и е дължима от производителите, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие съгласно чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В редакцията си към датата на сключване на процесния договор за търговска продажба разпоредбата на чл.36а ал.2 от ЗЕ предвижда че ДКЕВР утвърждава цени в отношенията /т.е. в договорните връзки/ между енергийните предприятия, доставящи ел.енергия по регулирани цени от една страна, и операторите на преносни и електроразпределителни мрежи, от друга страна, „като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт”.

С оглед правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С различни съдебни решения състави на ВАС са отменили решение Ц-33 от 14.09.2012г. в обжалваните части, сред които и тази, определяща временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа за производители от възобновяеми източници. ДКЕВР е приела решение Ц-6 от 13.03.2014г., с което са утвърдени окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, с което решение дължимата на „Енерго – Про Мрежи” АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00лв./МВтч.

Въззивният съд намира, че отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. има обратно действие, поради което и за обвързаните от съдебните решения страни, какъвто е и настоящият ищец, временните цени следва да се приемат като изначално несъществуващи.

По въпроса „За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13 ал.2 пр.1-во от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” е постановено решение по реда на чл.290 от ГПК, представляващо задължителна съдебна практика – решение № 212 от 23.12.2015г. по т.дело № 2956/14г., на ВКС, І т.о. С решението касационната инстанция е приела, че съгласно чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е че конститутивното действие на решението на ВАС,  което решение Ц – 33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е в решението, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл.195 от АПК се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период.

Задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителната мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – сключен договор за достъп и административноправен – решение на КЕВР за определяне на цената за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и цената, дължима от производителя. С отмяна на решението на КЕВР отпадат с обратна сила и правните му последици, което води до липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент от сложния смесен фактически състав, пораждащ правото на заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Това е достатъчно да се приеме за основателен предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, че вземанията на електроразпределителното дружество за цена за осигурен на производител достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила, поради което и фактурираната цена на мрежова услуга – достъп не е дължима.

За процесната цена за достъп не могат да се приложат критериите по чл.326 ал.2 от ТЗ, тъй като от една страна цената на услугата достъп до мрежа има икономическа основа в разходите, които електроразпределителното дружество прави за ползване на мрежата от участниците на пазара на енергия, вследствие на присъединяването им към електроразпределителната мрежа. От друга страна на територията, на която дружеството въззивник осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна мрежа за да се определи обичайната цена за тази услуга.

Още повече, че с последващо решение № Ц – 6 от 13.03.2014г. ДКЕВР е утвърдило, считано от същата дата, окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00лв./МВтч. По такъв начин е била довършена административната процедура по първоначалното искане на съответните регионални мрежови оператори за определяне на окончателни цени за услугата достъп до електроразпределителната и преносната мрежа, предоставяне на производителите на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира претенциите за платено без основание за основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция в размер на сумата 3 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 160 от 07.03.2016г. по търг.дело № 1804/15г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Енерго - Про Мрежи” АД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, Кула Е, ЕИК 104518621 да заплати на „Сънфлауър Бабово” ООД със седалище с.Студена, община Перник, ЕИК 200499256 сумата 3 600лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: