О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 415

 

                                                гр.Варна, 10.07.2017 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев ч.т.д. №325 по описа на съда  за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е реда на чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *, със седалище гр.София против определение №1232/24.04.2017 г., с което е прекратено производството по т.дело №1458/2016 г. по описа на ВОС, ТО, по предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу С.Г.М. и М.Р.М. искове, за установяване по отношение на ответниците, че същите солидарно дължат на банката сумите от 112880.62 шв. франка, главница; - 17183.32 шв. франка, договорна лихва за периода 08.10.2013 г. – 18.04.2016 г.; - 1348.80 шв. франка, банкови такси за периода 08.11.2013 г. – 18.04.2016 г.; - 242.40 лв., банкови такси за периода 02.02.2016 г. – 18.04.2016 г., всички дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008 г., Допълнително споразумение от 23.02.2009 г., Допълнително споразумение от 28.07.2010 г. и допълнително споразумение от 10.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 18.04.2016 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 4413/2016 г. на ВРС, ХLVI с-в и за които вземания са извършени предхождащи заповедното производство две цесии, на осн.чл.422 вр.чл.415 ГПК.

Жалбоподателят излага, че въпросът относно това, дали банките могат да се ползват от облекчения ред на чл.417 от ГПК, в случаите когато са придобили вземането след цесия от лице, което не може да се ползва от този ред, може да се повдига само в производството по обжалване на разпорежданията за незабавно изпълнение, но не и в случаите, при които спорът вече е пренесен пред исковия съд. Твърди, че разполага с надлежната материална и процесуална легитимация да предяви иска по чл.422 от ГПК и да получи защита по него от съда. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещните страни - С.Г.М. и М.Р.М.,*** са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение.

Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови опрделението за прекратяване, Варненският окръжен съд е приел, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. № 4413/2016 г. на ВРС, ХLVI с-в, прехвърлено му с договор за цесия от търговец, който не попада в кръга на изрично изброените в чл.417, т.2 ГПК правни субекти.

Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК е създадена облекчена процедура за разрешаване започването на принудително изпълнение по отношение на заявени като безспорни вземания на лимитативно и изчерпателно изброени от законодателя субекти – държавни учреждения, общините и банките, ако тези вземания се основават на документ, или на извлечение от счетоводните книги, поради което в случаите, когато след банковата сделка са сключени различни по вид договори: цесия, допълнителни споразумения и последващ първата цесия договор за прехвърляне на промененото вземане е изключена процесуалната възможност за ползване от страна на заявителя на облекчения ред, осигуряващ незабавно принудително изпълнение срещу длъжника за цедираното му от трето лице – небанкова институция.

Съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд са в пълно съгласие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК, обективирана както в определение № 1161 от 28.12.2012 г., по ч.т.д. № 865/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, така и на другите, посочени в обжалваното определение съдебни актове.

Според тази практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, не може банката - цесионер да иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, каквато заповед не би могъл да иска цедентът - небанково юридическо лице. Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК, предоставя облекчена процедура за защита на лимитативно посочени от законодателя правни субекти - държавни учреждения общини и банки да получат заповед за изпълнение и изпълнителен лист, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводните им книги.

От една страна цесията се установява с други документи, различни от извлечението от счетоводните книги, които не са предвидени нито в чл.417 ГПК, нито в нормите на специалния ЗКИ. От друга страна, не може да се приеме, че с обратното прехвърляне на вземането, са се възстановили отношенията между банката и длъжника, в състоянието, в която са се намирали по време на действие на договора за кредит между тях, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че след първата цесия от 09.04.2008 г., цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е подписал три допълнителни споразумения с длъжниците за преструктуриране на дълга, т.е. дружество небанква институция е променило първоначалните условия по договора за кредит, вкл. размера на дълга и начина му на погасяване. Именно вече промененото вземане е цедирано обратно на банката – заявител по чл.417 ГПК с договор за цесия от 30.07.2014 г.

След като вземането срещу длъжника, основано на банкова сделка между последния и конкретна банка, впоследствие е прехвърлено от същата на трето лице - небанкова институция, което по- късно, но вече в качеството си на цедент го е цедирало на същата тази банка, като при второто прехвърляне вземането е променено спрямо първоначалното, произтичащо от кредитния договор, то банката не би могла да се ползва от уредения в заповедното производство - чл.417, т.2 ГПК ред за защита, тъй като лицето от което е получила заявеното вземане по силата на договор за цесия, не попада в изрично и лимитативно изброените от законодателя субекти.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение за прекратяване е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *, със седалище гр.София против определение №1232/24.04.2017 г., с което е прекратено производството по т.дело №1458/2016 г. по описа на ВОС, ТО.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: