Р Е Ш Е Н И Е   № 235

19.10.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на дeветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 326 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по идентични жалби на „Енергоснабдяване” ООД – гр. Шумен, ЕИК 127531389, „Топлоснабдяване” АД – гр. Шумен, ЕИК 127518677, и Д.С.Д. ***, ЕГН **********, срещу решение № 34/22.03.2018г., постановено по т. д. № 167/2017г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което, по реда на чл. 422 ГПК, са установени солидарни задължения на въззивниците към „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София, за които е издадена заповед за изпълнение № 804/11.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1311/2017г. по описа на ШРС, за сумата 179 663.63лв., от които: сумата 100 000лв. - главница по договор за предоставяне на кредит за оборотни средства – овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., сумата 79 572.33лв., представляваща просрочена наказателна лихва за период от 08.08.2014 г. до 09.05.2017г., сумата 91.30 лв. - непогасени разноски по обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017г. до окончателното изплащане на задълженията, както и 3 693.28 лв.- разноски в заповедното производство.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Релевират се оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за размерите на задълженията по неоспорените от длъжниците договор за банков кредит и анекси към него.

Въззиваемото дружество „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София, представлявано от управителя на ПИБ Клон Шумен – П. С, и от ю.к. Д. Д, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения и доводи.

„Национален гаранционен фонд” ЕАД - гр. София, конституиран като трето лице помагач на страната на ответника „Енергоснабдяване” ООД - гр. Шумен, не изразява становище по жалбата и не участва във въззивното производство.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София срещу „Енергоснабдяване” ООД – гр. Шумен, ЕИК 127531389, „Топлоснабдяване” АД – гр. Шумен, ЕИК 127518677, и Д.С.Д. ***, за установяване съществуването на солидарни парични задължения на оспорващи кредитополучател и съдлъжници към банката, по договор за предоставяне на кредит за оборотни средства – овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., за които задължения са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1311/2017г. по описа на Шуменски районен съд.

Обжалваното решение, с което исковете са уважени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подадените от длъжниците възражения по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са налице.

Предвид конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове. Същевременно възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Установено е по безспорен начин, че между „МКБ Юнионбанк” АД, от една страна, и от друга страна, „Енергоснабдяване” ООД – гр. Шумен в качеството на кредитополучател, „Топлоснабдяване” АД – гр. Шумен и Д.С.Д. ***, последните две лица като съдлъжници, е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит за оборотни средства – овърдрафт № 324-131/06.04.2011г. със срок за погасяване - 31.03.2012 г., с първоначален размер на овърдрафта - 100 000 до 31.10.2011 г., и спадане на размера след тази дата - по 10 000лв. за всеки следващ месец. По този договор са сключени шест анекса. С Анекс № 1 банката поема задължението да застрахова за своя сметка предоставените като обезпечение активи, с изключение на някой изрично посочени по т. 2. С Анекс № 2 се договаря годишен лихвен процент в размер на едномесечен СОФИБОР, увеличен с надбавка от 772 базисни точки, но не по - малко от 11.02%. Предвидени са условия за намаляване на лихвеният процент - при превод на работните заплати на служителите при кредитополучателя по сметки в банката кредитор, и сключване на договор за ползване на ПОС терминал. С Анекси от № 3 до № 6 са променени сроковете за усвояване и за погасяване на кредита, и като краен резултат, по последния анекс, са договорени: срок за усвояване на средствата– 29.04.2014 г., и срок за погасяване на кредита - 30.04.2014 г.

Договорът е прекратен с изтичане на уговорения между страните, с последния анекс, краен срок за погасяване на кредита – 30.04.2014г.

Ищецът „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София е универсален правоприемник на „Юнионбанк” АД / с предходно наименование - „МКБ Юнионбанк” АД/, в резултат на вписано на 04.03.2014г. в ТР при АВп преобразуване чрез вливане на „Юнионбанк” АД в „ПИБ ” АД – гр. София, и прекратяване на вливащото се дружество без ликвидация.

За установяване на релевантните по спора факти, за които се изискват специални знания, е допусната съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която, прието от първоинстанционния съд, се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема, че както към датата на последния предоговорен краен срок за погасяване на кредита, така и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към момента, непогасените задължения за главница, наказателна лихва и разноски по процесния договор са в размерите, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници.

Оплакванията във въззивната жалба по отношение на фактическите изводи на експертизата, съответно възприети в първоинстанционното решение, за размери на непогасените парични задължения, не са конкретизирани. Не се релевират в нито една от инстанциите някакви факти и обстоятелства по общото оспорване на вземанията. Не се оспорва, че сумите са многократно усвоявани, но се заявява, че би следвало да са погасени чрез направените плащания по сметката, по която се обслужва кредита, без да се сочат конкретно твърдения за други плащания, различни от тези, които са съобразени от експерта при изготвяне на експертизата, или погасяване на задълженията по други способи. Общият размер на постъпилите суми по съответната банкова сметка, ***, възлизащ на сумата 355 322.92 лв. съгласно експертизата, е напълно еднакъв с този, които фигурира в счетоводството на кредитополучателя Енергоснабдяване” ООД – гр. Шумен. Банката е провела главно пълно доказване със съответните доказателства и доказателствени средства, за възникване на процесното правоотношение по договор за кредит за оборотни средства, за чиято действителност не се спори, за многократно усвояване на средства по овърдрафта, за това кои задължения по овърдрафта са погасени чрез извършените преводи на суми по банковата сметка, от която се е обслужвал кредита, както и за размери на дължимите суми за главница, лихви и разноски, изчислени съобразно уговорките в договора и анексите, които не са погасени поради недостатъчност на постъпилите суми.

Във въззивната жалба се излагат някой съображения, във връзка с периода, в който кредиторът не е предприел действия по съдебно установяване на задълженията си, възразява се срещу предприетите способи за принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, както и срещу избраната от кредитора поредност на принудително изпълнение по отношение на солидарно задължените лица.

Възраженията са ирелевантни и не са годни да обосноват правни изводи по предмета на спора. Право на кредитора е, в рамките на давностните срокове, да прецени дали и кога да предяви правата си за съдебна защита. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници без последните да могат да му противопоставят възражения, че дългът е разделен или че са се задължили в различна поредност, както и да избере срещу кое от солидарно задължените лица и учредените обезпечения да насочи принудително изпълнение въз основа на издадено в негова полза изпълнително основание.

В хода на производството въззивниците релевират обстоятелства във връзка с търговско дело, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на трето за спора търговско дружество – „ Топлофикация“ АД – гр. Шумен / т. д. № 686/2011г. по описа на ШОС/. Това висящо специално производство по Част четвърта Несъстоятелност на ТЗ обаче няма никакво релевантно значение на настоящия спор, а претендираните от въззивниците правни последици от тази несъстоятелност / за осъждане на ищеца, за освобождаване на ответниците от отговорност по договора за кредит, за спиране на делото и т. н. / не са адекватни на действащи процесуални или материалноправни норми.

По изложените съображения съставът на ВнАпС намира, че е доказано по безспорен начин възникването и съществуване на изискуеми и ликвидни парични вземания на ищеца от ответниците, при условията на солидарност, в качеството им на оспорващи кредитополучател и съдлъжници, към банката, по договор за предоставяне на кредит за оборотни средства – овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., за които задължения са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1311/2017г. по описа на Шуменски районен съд. Съществуването на паричните вземания, заявени от банката - кредитор в заповедното производство, е потвърдено изцяло, по вид и размер на вземанията, от заключението на съдебно– счетоводна експертиза и от събраните писмени доказателства. Длъжниците не са въвели в процеса релевантни обстоятелства и възражения срещу предявените за установяване права.

Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции решението на ШОС следва да се потвърди изцяло.

С оглед резултата от въззивното обжалване и предвид обстоятелството, че въззиваемото дружество е защитавано от юрисконсулт, въззивниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят, при условията на солидарност, юрисконсултско възнаграждение за защита във въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 150 лв., съгласно чл. 37от ЗПрП.

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/22.03.2018г., постановено по т. д. № 167/2017г. по описа на Шуменски окръжен съд.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ” ООД, ЕИК 127531389, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение” № 51, „ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК 127518677, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Съединение” № 51, ет. 1, ап. 2, и Д.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят при условията на солидарност, на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата 150 лв. ( сто и петдесет лева), представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита по въззивно т. д. № 326/2018г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.