РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  287/28.10.2013 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     първи октомври                                                                       Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВE: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА         

                                                          ПЕТЯ ХОРОЗОВА                         

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    327          по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                 

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Е К” ЕООД гр. Варна срещу решение №196/06.03.2013 г. по т.д. №2663/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от А.С.М., гражданин на Великобритания, против „Е К” ЕООД гр. Варна иск по чл.29 ЗТР, като е прието за установено, че вписаните на 25.10.2012 г. по партидата на „Е К” ЕООД гр. Варна въз основа на заявление №20120713051444/13.07.2012 г. промени в обстоятелства са нищожни. Решението се обжалва и в частта за разноските от 880 лева, присъдени на ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

          Въззивникът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение предвид твърдяна от него липса на правен интерес на ищеца от водене на делото. В условие на евентуалност счита първоинстанционното решение за неправилно предвид постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Моли за обезсилване на решението на окръжния съд, евентуално- за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото разноски за       двете инстанции.

          Въззиваемата страна в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител адв. Г., моли за потвърждаване на обжалваното решение ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Жалбата е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на А.С.М. против „Е К” ЕООД гр. Варна с правно основание чл.29 ЗТР за приемане за установено между страните по спора, че вписването в ТР на промени в обстоятелства по партидата на ответното дружество, подробно посочени в исковата молба, предмет на заявление №20120713051444/13.07.2012 г., са нищожни. В условие на евентуалност ищецът твърди, че е налице вписване на несъществуващи обстоятелства. С исковата молба е предявен и иск по чл.74 ТЗ, производството по който е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на друго производство пред ВОС, а именно – т.д. №1995/2012 г. на ВОС.

          Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение, постановено по иска по чл.29 ЗТР.

          Искът с правно основание чл.29 ЗТР вр. с чл.124 ал.1 ГПК е установителен. Този иск е на разположение на всяко лице, което има правен интерес, да установи по съдебен ред порок на вписването в ТР като охранително производство. Целената правна последица е тази по чл.30 ал.1 ЗТР – заличаване на вписването. Искът по чл.29 ЗТР изключва проверката относно незаконосъобразността на вписаното обстоятелство, поради което може да бъде предявен както от член на дружеството, така и от всяко трето заинтересувано лице. Предмет на съдебна проверка е установяване по съдебен ред порок на самото вписване, осъществило се в рамките на  едностранно безспорно охранително производство по представени пред длъжностното лице към АВп документи /т.3 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС/.

Настоящият състав на съда намира, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на установителния иск. Решението на ОС на съдружниците за неговото изключване, а оттам и на следващите заявени за вписване промени в обстоятелства, представлява правоотношение, въздигнато като условие за постановяване на охранителния акт и същевременно предмет на установяване със същия акт. Това е така защото, видно от материалите по делото, с определение от 02.08.2012 г., постановено по ч.т.д. №1996/2012 г. на ВОС съдът на осн. чл.19 ал.5 ЗТР вр. с чл.536 ГПК е постановил спиране на регистърното производство по вписване на промени в ТР по партидата на ответното дружество, на решенията на ОС на дружеството, проведено на 09.07.2012 г. и 10.07.2012 г., до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. №1995/2012 г. на ВОС, инициирано от същия ищец против същия ответник с иск по чл.74 ТЗ за отмяна на посочените по-горе решения. Независимо от постановеното от окръжния съд спиране на регистърното производство, длъжностното лице от АВп на 25.10.2012 г. е постановило вписване на промени в обстоятелства, обективирани в посочените по-горе решения на ОС. Обстоятелството, че длъжностното лице е извършило вписването на осн. чл.14 ЗТР въз основа на решение от 22.10.2012 г. по в.т.д. №584/2012 г. на друг състав на Варненски апелативен съд, с което е отменен отказа на Агенцията и е указано вписване на обстоятелствата по заявление №20120713051444/13.07.2012 г., не променя извода за наличие на правен интерес от водене на иска по чл.29 ЗТР.

          Правният интерес е обоснован и от следното:

В чл.140 ал.4 от ТЗ законодателят е придал конститутивно действие на вписването като елемент от правопораждащия фактически състав – условие за настъпване на целената правна промяна. В тази законова хипотеза  ограниченото действие на решението до момента на неговото вписване само по отношение на дружеството и неговите съдружници, след регистрацията се консолидира и поражда своя краен ефект. Следователно решенията на ОС за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на ответното дружество във вътрешните отношения пораждат незабавно действие, като предвиденият конститутивен ефект на вписването намира проявлението си спрямо третите лица. Същевременно обаче, последното не означава, че на вписването в този случай се придава оповестително действие, а че конститутивния ефект касае крайния окончателен правен резултат – решение №690/03.12.2008 г. по т.д. №349/2008 г. на ВКС второ т.о.. Що се отнася до вписването на другите промени в обстоятелства, в хипотезата на чл.140 ал.3 ТЗ, до момента на вписването в ТР те не пораждат своето действие нито вътре в дружеството, нито по отношение на третите лица, но влизат в сила след вписването им в ТР – в този смисъл е цитираното по-горе решение на ВКС, второ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.

Следователно, след като е налице вписване в ТР от длъжностното лице от АВп на всички заявени с процесното заявление за вписване промени при наличие на постановено спиране на регистърното производство, за ищеца е възникнал правен интерес да атакува с иска по чл.29 ЗТР това вписване.

Предвид горното съдът намира обжалваното решение за допустимо, като постановено по допустим иск.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е предявил против дружеството иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС от 09.07.2012 г. и 10.07.2012 г., въз основа на който е образувано и т.д. №1995/2012 г. на ВОС, решението по което към датата на вписването на промените в обстоятелства – 25.10.2012 г. не е влязло в законна сила. Не е отменено и определението по ч.т.д. №1996/2012 г. на ВОС за спиране на регистърното производство по вписване на същите промени до влизане в сила на решението по т.д. №1995/2012 г. на ВОС. От тук и извода, че длъжностното лице на АВп е извършило вписване в ТР при съществуваща забрана за вписване, който факт води до порок на самото вписване. Поставя се въпроса, дали се касае за нищожно вписване, на който въпрос настоящият състав на съда дава следния отговор:

Съобразно приетото в т.3 на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС разрешение, тълкувано корективно с оглед действието на ЗТР, една от хипотезите на нищожно вписване е извършено от длъжностното лице на АВп вписване извън пределите на неговата компетентност. При наличието на спиране на регистърното производство с акт на съда по чл.19 ал.5 ЗТР вр. с чл.536 ГПК по конкретно заявление за вписване, както е в процесния случай, съдът приема, че  длъжностното лице е с ограничена по време компетентност – до отпадане на забраната за вписване. В този отрязък от време, през който действа спирането, за това длъжностното лице съществува абсолютна пречка да извършва дори и на осн. чл.14 от ЗТР вписване по партидата на търговското дружество на заявените промени, независимо, че съдът по реда на чл.25 ЗТР е отменил отказа от вписването им. Решението, с което апелативният съд е отменил отказа, е постановено в едно контролно-отменително производство по проверка законосъобразността на едностранен охранителен акт. То също се развива едностранно и резултатът от него е непротивопоставим на другата страна – ищец в исковото производство по чл.29 ЗТР, както и в производството по чл.74 ТЗ.

 Съобразно изложеното, извършеното на 25.10.2012 г. вписване в ТР на промени в обстоятелства по партидата на ответника е нищожно, поради което искът е основателен и се уважава. С оглед уважаване на иска по чл.29 ЗТР за установяване нищожност на вписването, съдът не пристъпва към разглеждане на евентуално предявения иск за установяване несъществуване на вписаните обстоятелства.

Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което се потвърждава.

На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца – въззиваем не се присъждат разноски за настоящата инстанция – адв. възнаграждение от 500 лв., тъй като видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие липсват доказателства възнаграждението да е заплатено в уговорения срок.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №196/06.03.2013 г. по т.д. №2663/2012 г. на Варненски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.