РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  203/ 09.07. 2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      първи  юли                                                                               Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    327          по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „К.” АД гр. Пловдив срещу решение №61/11.03.2014 г. по т.д. №143/2012 г. на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от „К.” АД гр. Пловдив в условие на солидарност иск по чл.422 ал.1 ГПК срещу „МИ М-2001” ООД гр. Силистра и Т.Й. *** за установяване, че съществува вземане на ищеца в размер на сумата от 33 839 лв., произтичащо от запис на заповед от 01.11.2010 г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №143/2012 г. на Силистренски районен съд.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение предвид постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи предявения иск ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

          Въззиваемите страни не са изразили становище по жалбата.

          Жалбата е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

          Предмет на производството е предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК от „К.” АД гр. Пловдив против „МИМ-2001” ООД гр. Силистра и Т.Й. *** в условие на солидарност иск за съществуване на вземане в размер на сумата от 33 839 лв., основано на издаден от ответниците запис на заповед от 01.11.2010 г..

          Възраженията по чл.414 ГПК, съдържащи оспорване на вземането на „К.” АД са подадени от двамата длъжници на 04.05.2012 г. в срока по чл.414 ал.2 ГПК, което се установява от известията за доставяне на л.19 и л.24 от приложеното ч.гр.д. №143/2012 г. на СРС, получени на 02.05.2012 г.. Ищецът е уведомен за постъпилите възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение на 14.05.2012 г., а е предявил установителния иск на 11.06.2012 г. т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

          Предвид изложеното, съдът намира, че специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ал.1 ГПК са налице, поради което същият подлежи на разглеждане по същество.

          С оглед наведените от страните пред първата инстанция твърдения и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира иска за частично основателен поради следното:

          Ответниците – длъжници не са навели в производството по иска абсолютни възражения – срещу формата и съдържанието на записа на заповед, нито такива възражения, основани на пороци на волята при издаването му. Направените с отговора на исковата молба възражения са релативни, тъй като произтичат от твърдяно от тях каузално правоотношение с ищеца, а именно – за облигационно правоотношение между страните по доставка на бира и безалкохолни напитки и в частност за стоков кредит в размер на сумата, определена в записа на заповед. Следователно ответниците твърдят, че записът на заповед обезпечава задължението на ответното дружество „М.-2001” ООД по каузалното правоотношение за заплащане на стоките, предмет на стоковия кредит, причина за издаването на записа на заповед. Навеждат възражения и за погасяване на вземането на кредитора чрез плащане, които съдът намира за допустими съобразно постановеното в т.11.в. на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК.

          Съобразно изложеното и приетото в т. 17 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск при въведени възражения, в случая от ответните страни, основани на конкретно каузално правоотношение, в тяхна тежест е да докажат фактите, на които са основани тези възражения, обуславящи несъществуването на вземането по записа на заповед.

          Налице е редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, поради което подлежи на изпълнение.

          По отношение посоченото по-горе разпределяне на доказателствената тежест между страните, обективирано в изготвения от първоинстанционния съд доклад /л.58-59/ и в съответствие с процесуалното правило на чл.154 ал.1 ГПК, съдът е посочил на ответните страни, че в тяхна тежест е да установят връзката между ценната книга и соченото каузално правоотношение, както и че е изпълнено задължението по същото правоотношение. Служебно на осн. чл.195 ал.1 ГПК съдът е допуснал ССЕ със задачи, съответстващи на тежестта на доказване. Ответниците не са внесли определения им от съда депозит за изготвяне на експертизата и такава не е изготвена. По тази причина правопогасяващите им възражения за извършено от тях плащане на задълженията им по стоковия кредит, обезпечен с процесния запис на заповед са останали недоказани. Към доказателствата по делото е приобщено единствено представеното с отговора на исковата молба банково извлечение от 08.05.2012 г. за превод в полза на ищеца на сумата от 6 933,96 лв.. С писмените бележки на л.99 ответниците са представили и други банкови извлечения, установяващи според тях плащане на дължимата сума в цялост, но тъй като копията не са били заверени за вярност, съдът е отказал приемането им. Задължил е ответниците в срок до следващото съдебно заседание да представят заверени за вярност копия, но това не е сторено, поради което тези писмени доказателства не са приобщени към доказателствения материал по делото и не могат да бъдат ценени.        

          В съдебно заседание на 21.12.2013 г. процесуалният представител на ищеца е признал извършеното в полза на „К.” АД посоченото по-горе плащане от 6 933,96 лв., поради което е направил и изявление за приспадане на същото от дължимата по записа на заповед сума.

          От така установеното настоящият състав на съда направи следните правни изводи:

          Връзката между каузалното правоотношение и издадената ценна книга е доказана. Аргумент в подкрепа на този извод съдът черпи от представената от ищеца към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №143/2012 г. на СРС справка за задълженията на „М.-2001” ООД към „К.” АД по фактури в размер, съответстващ на исковата сума, измежду които е и представената от ответниците ф-ра №79151375, по която е извършен и банковия превод от 6 933,96 лева. Такъв аргумент е и съответстващото на посоченото по-горе задължение на ответните страни признание на ищеца, направено в хода на делото, както и изявлението му на л.63, направено в с.з. на 20.06.2013 г.. Ищецът не е отрекъл, че между страните каузалната сделка съществува и че ценната книга е издадена като обезпечение на посоченото от ответниците каузално правоотношение.

          При доказана връзка между каузалното правоотношение и записа на заповед поемателят следва да докаже съществуването на вземането. Предвид процесуалното бездействие на двамата длъжници – ответници да установят в процеса с всички допустими доказателства факта на извършеното от тях плащане за погасяване на задължението по каузалното правоотношение в пълен размер, съдът намира за доказано съществуването на вземането на ищеца, основано на записа на заповед, до размера на сумата от 26 905,04 лв. -/Решение №143/22.01.2013 г. на ВКС по т.д. №870/2011 г. първо т.о. ТК/. До тази размер искът е основателен и се уважава, а за разликата следва да се отхвърли.

          Като е отхвърлил иска изцяло, окръжният съд е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде изменено.

          Според т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

          С оглед изхода на делото ответниците дължат на ищеца сторените от него разноски в заповедното производство от 538,10 лв., държавна такса по заявлението и 667,88 лв., адвокатско възнаграждение.

          С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се присъждат сторените от него разноски за първа инстанция в размер на сумата от 1 205,98 лв. и 538,10 лв., разноски за въззивната инстанция или общо сумата от 1 744,08 лв., разноски за двете инстанции.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ решение №61/11.03.2014 г. по т.д. №143/2012 г. на Силистренски окръжен съд в частта за разликата над 6 933,96 лв. до 33 839 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „М.-2001” ООД, ЕИК 118513634, гр. Силистра, ул.”Добрич” №75, и Т.Й.Й., ЕГН **********,***, дължат солидарно на „К.” АД, ЕИК 825347340, гр. Пловдив, район Централен Източен №65, въз основа на запис на заповед от 01.11.2010 г. сумата от 26 905,04 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 21.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените по ч.гр.д. №143/2012 г. на Силистренски районен съд разноски от 538,10 лв., държавна такса по заявлението и 667,88 лв., адвокатско възнаграждение.

          ОСЪЖДА „МИМ-2001” ООД, ЕИК 118513634, гр. Силистра, ул.”Добрич” №75, и Т.Й.Й., ЕГН **********, гр. Силистра, ул.”Ангел Кънчев” №25, да заплатят солидарно на осн. чл.78 ал.1 ГПК на „„К.” АД, ЕИК 825347340, гр. Пловдив, район Централен Източен №65, сумата от 1 744,08 лв., разноски за двете инстанции.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част за сумата от 6 933,96 лв..

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.