Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 224

 

  гр. Варна, 20.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 327 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на въззивна жалба от О В против решение № 182/05.03.2015г. по т.д. № 1318/14г. на ВОС, с което въззивникът на осн. чл.266 ЗЗД е осъден да заплати на „Б С К И" АД, със седалище гр. София, сумата от 35 598 лв. с включен ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа като строителен надзор за обект „Отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за премахване на заустванията в зоната на съществуващото и перспективно ползване на водите между буна 109 и яхтено пристанище в к.к."Св.св.Константин и Елена", подобект „КПС 1, трафопост с АДГ, външно ел.захранване КЛ-20 kV, шлицова стена, подпорни стени и пътна връзка" и подобект „КПС 2 в ПИ 158 по плана на к.к."Св.св.Константин и Елена", трафопост с АДГ, външно ел.захранване КЛ-20 kV и подпорни стени", по договор от 01.07.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

    Във въззивната жалба се излагат оплаквания за допуснати от ВОС процесуални нарушения, за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Въззивникът счита, че събраните доказателства не са в насока на увеличен обем на извършени и приети СМР. Увеличена е тяхната стойност /заплатена на строителя на обекта/, но не и тяхното количество. Увеличаването на стойността на извършените СМР е поради удължаване на времевия период на изпълнение на строителството, което е оскъпило процеса, а не на увеличен обем на договорени и осъществени СМР. Възнаграждението на надзорника е лимитирано до 117 000 лв. без ДДС и то е изплатено от въззивника. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли исковата претенция.

    В писмения си отговор „Б С К И”АД оспорва основателността на въззивната жалба. Доказателствата по делото сочат на увеличен обем на СМР, изразяващи се в прибавяне на нови обекти и видове работа. При подписване на актове обр.19 въззивникът не е възразил относно обема на действително извършените СМР. Претендира присъждане на разноски по делото.

     ВнАС прецени следното:

   В исковата молба се излага , че между страните е сключен договор за упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажни работи, в т.ч. дейности, свързани с въвеждането в експлоатация на обект за изграждане на отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за премахване на заустванията в зоната между буна 109 и яхтено пристанище в к.к."Св.св.Константин и Елена" и при необходимост изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционните проекти. Договорено е възнаграждение за надзорника в размер на 0,92 % от стойността на общата строителна дейност без ДДС за всеки обект поотелно, но не повече от 117 000лв. без ДДС. При сключване на договора през 2005г. стойността на СМР по така очертания обект е била определена в количествено-стойностна сметка изготвена от възложителя в размер на 13 564 865 лв. В хода на изпълнение на строителните работи, приключили с издаване на разрешение за ползване от 12.03.2013г. стойността им вече възлиза на 14 943 369 лв. Твърди, че освен възложената с договора работа е осъществена от дружеството-ищец и допълнителна. Същата се е наложила поради включване в строителната програма на инвеститора на  нови обекти, като строителният надзор не е могъл да спре да осъществява дейността си. По всяка от издадените фактури, възложителят е заплатил както е договорено по 90% от дължимото възнаграждение за конкретната работа или общо 111 910,80 лв. без ДДС. Претендира се заплащане : 1/на  остатъка от  10% от възнаграждението за работата по всяка от фактурите съгласно чл.2 от договора, в общ размер от 13 316,82 лв. без ДДС, които е следвало да бъдат заплатени при издаване разрешението за ползване; 2 / допълнително възнаграждение определено като 0,92 % на база увеличената стойност на СМР от 13 564 865 лв.    на 14 943 369 лв. без ДДС, в общ размер на 16 348,20 лв., както и 3/ ДДС върху двете суми в размер на 5933 лв.

ВОС е съобразил , че писменият отговор на ответника О В, в който се оспорва искът и се прави възражение за наличие на лимит договореното възнаграждение, е постъпил след срока. Следва да се има предвид , че представител на О В не е присъствал и на първото по делото с.з. пред ВОС. 

Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че страните са в договорни отношения въз основа на договор № Д-5-9200(642)/01.07.2005 г. По силата на същия ищецът се е задължил да осъществява строителен надзор при изпълнение на строително – монтажни работи, в това число за дейности свързани с въвеждането на строежа в експлоатация и изготвяне на оценка на съответствие на инвестиционните проекти за обект: въвеждане в експлоатация на обект за изграждане на отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за премахване на заустванията в зоната между буна 109 и яхтено пристанище в к-к „Св. Св. Константин и Елена”. Предвидено е заплащане от възложителя О В на възнаграждение на надзорника в размер на 0,92 % от общата строителна дейност без ДДС за всеки обект поотделно, като е определен лимит на средствата до 117 000 лева без ДДС за срока на действие на договора.

 С Анекс № Д-5-9200(642)/21.05.2008 г. към договора от 01.07.2005 г., сключен между страните, е изменен срокът на действие на договора, като е уговорено същият да се счита със срок на действие до приемането на обекта от органите на ДНСК по окончателния доклад на надзорника за същия и издаване на разрешително за ползване при съблюдаване на сроковете за изпълнение на строителството от инвеститора.  

Не се спори и от писмените доказателства - фактури, издадени от "ТРАНССТРОЙ БУРГАС" АД в качеството на изпълнител на СМР и подписани от представител на О В – инж. Иван Мадаров се установява  заплащане на осъществени СМР.

Спроед заключението на СТЕ,изготвено на база документация и сравнение на извършените СМР по актове за приемане на СМР с протоколи обр. 19 и изплатените фактури по тези актове  в О В няма разделение на обема на извършените СМР по етапно. СМР са извършени и приети от О В за различните обекти съгласно количествено – стойностна сметка. При сравнение на КСС към датата на сключване на процесния договор и към 12.03.2013г.  / приемане на втория етап от строителството/ се констатира промяна в стойностно изражение от 13 564 865 лв. с ДДС на 14 494 369лв. /последната сума призната от ОП „Инвестиционна политика”- О В по препоръка от 14.01.2011г./. Увеличението се обяснява с добавените нови подобекти и в увеличената стойност на видовете СМР на обектите от предходната количествено–стойностна сметка. Надзорната дейност, осъществена от ищеца по отношение на СМР за обектите, изградени в първия етап на строителство – до 23.03.2011г. и въведени в експлоатация, са заплатени от О В по издадени от надзорника фактури,до размера на 111 910,80лв. без ДДС или 134 292 лв. с ДДС. Предвид приемането на първи етап с разрешение за ползване  № ДК-07-СМР 16/21.01.2011г. на ДНСК и уговорения в чл.2,ал.5 от процесния договор начин на извършване на плащането О В остава задължена за останалите 10% от стойността на извършената услуга по така отчетените СМР. Според вещото лице и видно от подписаната от представителя на О В справка /л.22 по делото на ВОС/ за плащания към строителния надзор до 30.06.2011г. тази разлика е в размер на 13 316,82 лв. без ДДС. Като разликата за дължима удръжка по  издадените фактури / 7 бр./ в размер на 12 434,53лв. до горепосочената сума от 13 316,82лв. произтича от задържаните 10% върху неразплатеното през 2011г./ осма позиция по справката/. Видно от заключението общо размерът на дължимото възнаграждение изчислено като 0,92% от извършените СМР за двата етапа на строителство е 133 348,20лв. От тях са платени 111 910,80лв. по фактури. Остават неизплатени 21 437,40 лв. без ДДС.

От този остатък според съда следва да се приспадне включената в тези 0,92% от стойността на извършените СМР  удръжка от 10% по чл.2,ал.5 от договора / 13 316,82 лв. без ДДС/ по вече платени фактури до 2011г. или неизплатеното възнаграждение за увеличения обем СМР е в размер на 8 120,58лв. без ДДС.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл.266,ал.1 ЗЗД.

Налице е сключен между страните договор за изработка.Не се спрои, че ищецът е изпълнил предвиденото по договора задължение за осъществуване на строителен надзор по възложения му обект. Доказва се и извършване на СМР от трето за спора лице, респективно приемане от страна на О В, чрез нарочно определено за целта лице – Иван Мадаров.

Не е спорно, че правоотношението между страните е възникнало в резултат на открита процедура по обществена поръчка с определен лимит на възнаграждението. 

Предвид заключението на вещото лице по СТЕ и подписаните писма от представители на О В и ОП „ Инвестиционна политика” се установява, че в хода на строителството се е достигнало до действително изменение на обема на поръчката, наложено поради включване на нови подобектии видове СМР. Възражение срещу това въведено с исковата молба фактическо твърдение ответникът по иска прави едва с въззивната жалба, т.е. след преклузивните срокове. Разширяването обема на работа е във функционална връзка с предмета на договора и е поради възникнала необходимост от цялостно изпълнение на основната задача: въвеждане в експлоатация на обект за изграждане на отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за премахване на заустванията в зоната между буна 109 и яхтено пристанище в к-к „Св. Св. Константин и Елена”.

О В не възразява срещу изпълнение на задължението на ищеца за осъществен строителен надзор и по отношение на СМР за новите обекти. Следователно се дължи цена от страна на възложителя и над лимитираната по вече възложената работа. Същата следва да се определи по вече договорения начин на изричсляване на цената за осъществяване на строителен надзор над  извършените СМР - поетапно въз основа на издадена фактура от надзорника, като процент – 0,92% от извършения обем СМР, като 10 % от тази стойност за извършване на услугата се заплаща от възложителя след издаване на разрешение за ползване на обекта.  След като СМР на обектите извършени до 12.03.2013 г. и въведени в експлоатация, съгласно посочените разрешения за ползване са на стойност 14 494 369 лева без ДДС,  общо полагащото се възнаграждение за обекта е 133 348,20 лева без начислен ДДС. ВнАС намира , че е налице признание от страна на ищеца за заплатена част от това възнаграждение – 111 910,80лв. по издадени фактури. Сума в размер на 13 316,82лв. се дължи като неиздължен остатък по чл.2,ал.5 от договора и остава неплатено възнаграждение в размер на 8 120,58лв. без ДДС. Или общо дължимата сума за възнаграждение по договора за изработка за осъществен строителен надзор за процесните два етапа на строителство е 21 437,40лв. без ДДС или 25 724,80лв. с ДДС.

Сумата от 15 161 381,11лв. по КСС с включен трети етап на строителство не следва да се съобразява, защото според вещото лице тя включва СМР и за обектите по този трети етап, а изрично по исковата молба извършеният надзор за обектите на к.к.”Слънчев ден” не е предмет на иска.

Поради което искът се явява основателен до сумата от 25 724,80лв. и неоснователен за разликата над нея до претендираните 35 598лв.

Горното налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която е уважен искът за разликата над 25 724,80 лв. до 35 598 лв. и постановяване на ново за отхвърляне на претенцията за тази разлика.В останалата част за сумата от 25 724,80лв. с ДДС първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Според изхода от спора на ищеца се дължат разноски за първа инстанция в размер на 4208,68лв., на осн. чл.78,ал.1 ГПК и за въззивна инстанция в размер на 2167,94лв. В полаза на ответника за двете инстанции се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 886,37лв. и държавна такса по въззивната жалба в размер на 197,46лв.

Водим от горното , съдът

 

                 Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 182/05.03.2015г. по т.д. № 1318/14г. на ВОС в частта , с която О В, със седалище гр.Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Портних, е осъдена да заплати на „Б С К И" АД, ЕИК 1301188559 със седалище гр. София и адрес на управление ул.”Лъвски рид” №4, представлявано от управителя Васил Иванов Вутов, разликата над 25 724,80лв. с ДДС до 35 598 лв. с включен ДДС,представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа като строителен надзор за обект „Отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за премахване на заустванията в зоната на съществуващото и перспективно ползване на водите между буна 109 и яхтено пристанище в к.к."Св.св.Константин и Елена", подобект „КПС 1, трафопост с АДГ, външно ел.захранване КЛ-20 kV, шлицова стена, подпорни стени и пътна връзка" и подобект „КПС 2 в ПИ 158 по плана на к.к."Св.св.Константин и Елена", трафопост с АДГ, външно ел.захранване КЛ-20 kV и подпорни стени", по договор от 01.07.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и в частта за разноските, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  иска на „Б С К И" АД, ЕИК 1301188559 със седалище гр. София и адрес на управление ул.”Лъвски рид” №4, представлявано от управителя Васил Иванов Вутов, срещу О В, със седалище гр.Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Портних, за заплащане на разликата над 25 724,80лв. с ДДС до 35 598 лв. с включен ДДС,представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа като строителен надзор за обект „Отвеждащ колектор за битови отпадъчни води за премахване на заустванията в зоната на съществуващото и перспективно ползване на водите между буна 109 и яхтено пристанище в к.к."Св.св.Константин и Елена", подобект „КПС 1, трафопост с АДГ, външно ел.захранване КЛ-20 kV, шлицова стена, подпорни стени и пътна връзка" и подобект „КПС 2 в ПИ 158 по плана на к.к."Св.св.Константин и Елена", трафопост с АДГ, външно ел.захранване КЛ-20 kV и подпорни стени", по договор от 01.07.2005 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/05.03.2015г. по т.д. № 1318/14г. на ВОС в останалата част.

ОСЪЖДА О В, със седалище гр.Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Портних, е осъдена да заплати на „Б С К И" АД, ЕИК 1301188559 със седалище гр. София и адрес на управление ул.”Лъвски рид” №4, представлявано от управителя Васил Иванов Вутов,сумата от 6376,62лв. – разноски за двете инстанции , съобразно уважената част от иска , на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б С К И" АД, ЕИК 1301188559 със седалище гр. София и адрес на управление ул.”Лъвски рид” №4, представлявано от управителя Васил Иванов Вутов , да заплати на О В, със седалище гр.Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Портних, сумата от 1083,83лв., представляваща сторените от общината разноски по отхвърлената част от иска, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: