Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

222./гр. Варна, 04.10.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№329/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София срещу решение №6/26.01.2018 г. по т.д.54/2017 г.  по описа на ОС - Търговище, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на У.Е.П., действащ чрез майка си С.И.П. *** е уважен за горницата над 1000 лева до 6000 лева, както и в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Б.Е.П., действащ със съгласието на майка си С.И.П. *** е уважен за горницата над 20 000 лева до 40 000 лева.

Въззивната жалба е депозирана в срок, като е внесена дължимата държавна такса.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерно и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на У.Е.П. и Б.Е.П., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение  се установява, че въззиваемят   У.Е.П., в резултат на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания на дясната лицева половина с кръвонасядане около дясното око, леко степенно мозъчно сътресение и оток на дясната колянна става. Охлузванията по дясната лицева половина с отока на меките тъкани около дясното око са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчното сътресение е било от по-леките степени без да  е имало изпадане в пълно безсъзнание. Отокът на дясната колянна става е довел и да нарушена функция на долния десен крайник за кратко време /0~15 дни/ и е причинил на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Установява се още, че въззиваемият Б. П. в резултат на произшествието е получил контузия на лицевата част на главата, многофрагментно счупване на двете кости на дясната предмишница, разкъсване /контузия / на десния бъбрек с оформяне на субкапсуларен кръвоизлив, счупване на костите на дясната предмишница, което е довело да загуба на функцията на дясната ръка за 5-6 месеца. Според експерта за продължителен период от време ще остане болеви синдром в областта на ръката при застудяване на времето и при тежък физически труд.

Разкъсването на десния бъбрек със субкапсуларния хематом е причинило на пострадалия разстройство на здравето,  временно опасно за живота. При разкъсването на десния бъбрек, функцията му е била нарушена  за около 30-40-дни.

От показанията на свидетелите Н. Б. Я., С. П. С. и Д. Н. Г., които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че и двете деца са се възстановили трудно след произшествието, имали са  смущения в съня, в резулат на което им е бил изписан Пирамем, във високи дози. Дълго време са изпитвали страх от пътуване с автомобил, като Б. все още отказвал да пътува. Двамата въззиваеми са били консултирани от психолог, за да преодолеят травмата от случилото се.

Поради счупването на ръката, въззиваемият Б. П. е имал и допълнителни затруднения в училище, тъй като не е могъл да пише, не е посещавал и часовете по физическо възпитание. След катастрофата Б. е отказал да яде месо, сънувал е кошмари и е бълнувал през нощта.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Търговище, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лева за У.Е.П. и 40 000 лева за Б.Е.П..

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                             

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.       Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели.                          Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определените от ТОС обезщетение отговарят в максимална степен на гореопределените критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. 

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ТОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемия У.Е.П. се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 580 лева, а на въззиваемия Б.Е.П. се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 1130 лева които следва да бъдат заплатени от въззивника.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №6/26.01.2018 г. по т.д.54/2017 г.  по описа на ОС - Търговище, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  в полза на У.Е.П., действащ чрез майка си С.И.П. *** е уважен за горницата над 1000 лева до 6000 лева, както и в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Б.Е.П., действащ със съгласието на майка си С.И.П. *** е уважен за горницата над 20 000 лева до 40 000 лева.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №51Д ДА ЗАПЛАТИ на заплати на У.Е.П., ЕГН **********, действащ чрез С.И.П. ***, ЕГН **********, като негова майка и законен представител сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №51Д ДА ЗАПЛАТИ на заплати на Б.Е.П., ЕГН**********, действащ със съгласието на майка си С.И.П. ***, ЕГН **********, сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: