О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 436

 

20.06.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 329

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 - ро ГПК, образувано по частна жалба на Н.С.Н., подадена чрез адв. Г. Г. от ВАК, срещу определение № 1162/27.03.2016г., постановено по в. ч. т д. № 395/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя възражението по чл. 423 от ГПК срещу Заповед № 8361/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16780/2018 г. по описа на ВРС, като просрочена.

С оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на определението се иска неговата отмяна и служебно прекратяване на ч. гр. дело № 16780/2018 г. по описа на ВРС поради неспазване на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, е окръжният съд не е извършил служебна проверка на всички обстоятелства и доказателства, от която би се установило, че към момента на подаване на заявлението е изтекъл преклузивният шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В евентуалност се иска възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 423 ГПК, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК с твърдения за пропускането му поради особени непредвидени обстоятелства.

Насрещната страна „Банка ДСК“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

Съставът на ВнАпС намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, чрез валидно упълномощен процесуален представите, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение по чл. 274, ал. 2 във вр. ал.1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба се е преценява като неоснователна по следните съображения:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с възражение по чл. 423 ГПК, което е оставено без разглеждане. Съдът е приел, че длъжникът Н.С.Н. е узнал за издадената заповед за изпълнение най - късно на датата, на която са му връчени покана за доброволно изпълнение, ведно със Заповед № 8361/06.11.2018г. по чл. 417 от ГПК – 10.12.2018г. Съобразено е, че при така установената дата на връчване на заповедта за изпълнение, преклузивният едномесечен срок по чл. 423 ГПК е изтекъл на 10.01.2019г., респ. а възражението по чл. 423 ГПК от 24.01.2019г. е подадено две седмици след изтичане на срока, т.е. е просрочено.

Определението е правилно. За да бъде допуснато разглеждането по същество на възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, законът изисква то да е подадено в преклузивния едномесечен срок. Срокът започва да тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение и за спазването му съдът следи служебно.

Релевантните и адекватни оплаквания при обжалване на определение, с което е оставено без разглеждане искане за приемане на възражение по чл. 423 ГПК, следва да са свързани с моментът на узнаване на заповедта за изпълнение, респ. да се твърди неправилност на извода на окръжния съд за неспазване на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК.

В случая, в частната жалба не се оспорва приетата от съда дата на връчване на заповедта за изпълнение – 10.12.2018г., а се правят оплаквания за неизвършена от окръжния съд служебна проверка на всички обстоятелства и доказателства относно спазването на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Оплакванията са неотносими не само към преграждащото определение по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК, но и въобще в производството по чл. 423 ГПК, по което молбата подлежи на разглеждане по същество. Ако искането за приемане на възражение по чл. 423 ГПК бъде уважено от окръжния съд, спазването на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД би било предмет на преценка в производство по частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и в производство по предявен от кредитора установителен иск по чл. 422 ГПК.

Без значение за предмета на настоящия спор пред въззивната инстанция са твърденията за пропускането на срока по чл. 423 ГПК поради особени непредвидени обстоятелства, а произнасянето по евентуалното искане на жалбоподателя за възстановяване на срок за подаване на възражението по чл. 423 ГПК не е от компетентността на апелативния съд.

Поначало, при получаване на съобщение за постановяване на преграждащо определение или разпореждане поради неизвършено в срок процесуално действие, страната има правните възможности да обжалва определението с частна жалба, по която компетентен е горестоящият съд, и да подаде молба за възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 ГПК, разглеждането на която е от компетентността на съда, пред който е следвало да се извърши обвързаното със срок действие. Няма пречка двете искания да бъдат обективирани в една молба, но компетентен да се произнесе по всяко от исканията е различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права / тъй като не може да се възстановява срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат/, ако са направени и двете искания, възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 във вр. чл. 65, ал. 2 ГПК се открива ако горестоящият съд установи, че срокът е действително пропуснат и потвърди обжалвания съдебен акт.

След като по делото е установено осъществено връчване от ЧСИ на покана за доброволно изпълнение, ведно със Заповед № 8361/06.11.2018г. по чл. 417 от ГПК на длъжника на дата 10.12.2018г. / тези обстоятелства се признават и в молбата по чл. 423 ГПК/, то единствено възможният извод е, че възражението от 24.01.2019г. е подадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 423 ГПК. Обжалваното определение подлежи на потвърждаване поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции.

След връщане на делото окръжният съд следва да се произнесе по обективираното в частната жалба искане по чл. 64, ал. 2 във вр. чл. 65, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК, в това число да прецени дали пропускането на този срок може да бъде санирано чрез способа на чл. 64 ГПК.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1162/27.03.2016г., постановено по в. ч. т д. № 395/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.