О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

110/27.02.                                       2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на седемнадесети февруари                                     година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                              М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 33 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Инвестиционна компания“ АД, ЕИК 124612213, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ц* С* І“ № 29, представлявано от изп.директор С.Д.И. против определение № 3798/24.11.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 655/2014г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати по сметката на Варненския окръжен съд сумата от 28 178,62лв, представляваща дължима по първоинстанционното дело държавна такса, на осн.чл.77 ГПК. Счита обжалваното определение за процесуално недопустимо, като постановено извън преклузивния срок за допълване или изменение на съдебното решение в частта за разноските по чл.259 ал.1 ГПК, предвид обжалваемостта на основния съдебен акт, който се допълва или изменя. В условията на евентуалност, счита обжалваното определение за неправилно по същество. Позовава се на разпоредбата на чл.694 ал.7 от ТЗ, съгласно която държавната такса за установителни искове за съществуване или оспорване на вземане, претендирани в производството по несъстоятелност, се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. Счита, че в случая дължимата държавна такса възлиза на 6 233,70лв, а не на определената от първоинстанционния съд 28 178,62лв. Моли обжалваното определение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – отменено като незаконосъобразно.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, по следните съображения :

          По допустимостта на обжалваното определение :

В задължителната си практика / Определение № 104 от 9.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К* Н*, постановено по чл.274 ал.3 ГПК/ ВКС приема, 

 

 

 

 че когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Съдът се произнася с определение.

 Безспорно в случая е, че първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, в рамките на общия 5-годишен давностен срок за събиране на дължимата държавна такса, поради което актът му е допустим. В този смисъл оплакването в жалбата е неоснователно.

Частично основателно е второто оплакване досежно размера на присъдената държавна такса. Обжалваното определение е постановено на 24.11.2016г., когато е била действаща нормата на чл.694 ал.2 ТЗ, в ред. ДВ бр.38/2006г., съгласно която държавната такса, дължима от ищеца,  се изчислява върху размера на отхвърления иск, респ. – върху отхвърлената част от иска.

След постановяване на съдебния акт и преди влизането му в сила, нормата е изменена със ЗИД ТЗ, ДВ бр.105/2016г. Към постановяване на настоящото определение е действаща нормата на чл.694 ал.7 ТЗ, съгласно която държавната такса се определя върху една четвърт  от вземането, за което е предявен установителният иск. В случая ¼ от отхвърлената част на претенцията се равнява на 704 465,69лв / 623 360,87лв + 81 104,82лв/. Дължимата държавна такса от 4 % за първата инстанция е в размер на 7 044,66лв. До този размер обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. За разликата над този размер до присъдените 28 178,62лв обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

                             О    П   Р   Е   Д    Е   Л    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3798/24.11.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 655/2014г. в частта, с която  „Инвестиционна компания“ АД, ЕИК 124612213, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ц* С* І“ № 29, представлявано от изп.директор С.Д.И. е осъдено да заплати по сметката на Варненския окръжен съд сумата от 7 044,66лв, представляваща дължима по първоинстанционното дело държавна такса, на осн.чл.77 ГПК.

ОТМЕНЯ определението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати горницата над 7 044,66лв до 28 178,62лв.

 Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :