Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№51/гр. Варна, 13.03..2018 г.

                                                           

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                     МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ванухи Аракелян в.т.д.№ 33/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, чрез адв. А.И. срещу решение № 718/02.11.2017 г., постановено по т.д. № 140/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на Г.Д.С. сумата от 5 000 лева до присъдените 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП от 13.11.2015 г., причинено от водача на лек автомобил марка „Рено“ с рег. № В ХХХХ РА, управляван от Илия Константинов Паунов, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 07.02.2017 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 226 от КЗ (отм.), ведно със сумата от 6 290.33 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на увреждането – 13.11.2015 г. до датата на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Жалбоподателят излага подробни доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението. Излага, че е налице допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, свързано с липсата на произнасяне по искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника. Не се оспорват изводите на съда относно наличието на деликт, валидно застрахователно правоотношение, както и тези по възражението за съпричиняване. Намира, че определеният размер на неимуществените вреди не съответства на причинените болки и страдания на пострадалата. Счита, че първичната гонартроза на лявата колянна става не е настъпила следствие на ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г.Д.С., чрез адв. М.П., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата. Сочи, че не е налице твърдяното нарушение от първоинстанционния съд, свързано с привличане на наследниците на И К П, доколкото са дадени указания за отстраняване на нередовности по искането. Посочва, че претърпените телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП. Намира присъденото обезщетение за съответстващо на причинените неимуществени вреди, както на свидетелските показания и на заключенията на вещите лица. Моли за потвърждаване на решението.

В провелото се открито съдебно заседание въззивникът ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, редовно уведомен по телефона на 01.02.2018 г. чрез юрисконсулт Мира Николова, призован и чрез съобщение изпратено по факс, не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна Г.Д.С. ***, редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв.М.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди, поддържа направеното с писмения отговор на въззивната жалба възражение за неоснователността на същата. Респ. намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно, поради което иска същото да бъде потвърдено. Иска присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение (съгласно представен списък вх. № 829/08.02.2018г.).

Въззивната жалби е редовна, подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и нейната прекомерност и несъобразяването на ППВС № 4/68г.. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на травми, пряко причинени от ПТП, а именно: счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на колянната става, контузия на главата и контузия на дясната раменна става, които травматични увреждания са наложили и оперативно лечение – метална стабилизация с вътрешна фиксация. Сочените травми са довели до хоспитализиране на Г.Д.С. в размките на 3 часа след инцидента. Проведена е операция за наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фибула. Вещото лице по назначената по делото и приета от съда СМЕ сочи, че счупването на големия пищял на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение във функцията на десния долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. Данните са, че към настоящия момент е налице деформация на дясната колянна става с невъзможност за сгъване на коляното, а това е трайна овреда и единствената възможност е оперативна интервенция за отстраняване на ставата и поставяне на изкуствена такава. Придвижването пострадалата осъществява с помощни средства.

От събраните по делото гласни доказателства на свидетелката К А С. – дъщеря на пострадалата, се установява, че след процесното ПТП пострадалата е била настанена в болнично заведение, в тежко състояние. Ежедневно свидетелката е посещавала майка си в болничното заведение, където е престояла за период от 10 дни. Предвид неподвижността ѝ, силните болки, които е изпитвала пострадалта и невъзможността да се обслужва сама, след изписването й от болницата, грижи за нея е полагала дъщеря ѝ. Целият възстановителен период е бил съпроводен от силни болки. Постоперативният период е преминал нелеко, предвид данните за загуба на съзнание, проблеми с кръвното налягане и общата отпадналост на пострадалата (за което данни са събрани от разпита на св. С. в провелото се на 03.10.2017г. о.с.з.). Пострадалата изцяло е била на легло, като е изпитвала сериозни затруднения дори да се обърне на една страна, за което ѝ е оказвана помощ. Първият опит да седне е бил направен едва 3-4 месеца по-късно. Пострадалата извършва предвижване с помощта на патерици, за което изпитва сериозни затруднения. Първоначално дори е изпитвала затруднения да седи права и е губела съзнание. Пострадалият крайник е бил фиксиран с ортопедична шина, като след свалянето ѝ е започнало проява на изкривяване на крайника в областта на коляното. За възстановяването от процесното ПТП се е наложил прием на медикаменти – както болкоуспокояващи, така и медикаментозно и психотерапевтично лечение за справяне със стреса. Пострадалата не излиза никъде, само пред дома си, при това с чужда помощ. Изпитва страх да пътува с кола или друг вид транспорт. Посттравматичният срес все още не е заличен. Изпитва вина за загубата на сина си, който вследствие на масивен инфаркт пострадалата загубва двадейсет дни след процесното ПТП, като отдава това на силните притеснения, които синът ѝ е изпитал по повод на злочестото събитие. При разговор с д-р Аврамова - назначен за изготвянето по делото на СПЕ психиатър, пострадалата споделя, че нищо не може да свърши сама, а преди с всичко се е справяла като на песен. Наблюдават се нарушения в съня, който не е постоянен, като често е придружен с кошмари. От проведения с пострадалата разговор д-р Аврамова е установила, че същата не страда от нарушения в темпа и структурата на мисловния поток. Наблюдават се свръхценностни депресивни идеи за вина и непълноценност, натрапливи мисли и страхове свързани с претърпяното ПТП. Забелязват се волево-съхранени подтици за двигателни ограничения. Към момента на изготвянето на екпертизата емоционалното състояние на пострадалата бива описано като отговарящо на критериите за доагноза смесено тревожно-депресивно разстройство с елементи на посттравматично разстройство /F41.2 по МКБ 10/, което състояние е утежнено с остатъчни симптоми на реакция на скръб. Касае се за симтоми, които не биха могли да дадат заключение за наличие на психично разстройство като диагноза (съгласно дадените в о.с.з. отговори). При все това, касае се за процеси, които са в пряка връзка с претърпяното ПТП и нанесената психична травма, като се препоръчва медикаментозна терапия относно вискоката тревожност, която не е преодоляна въпреки изминалия времеви период.

Анализирайки гореизложените факти и обстоятелства настоящият състав прави следните правни изводи:

Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на увредения, общественото му положение,  както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/68 год./. 

Данните по делото сочат за това, че инцидентът е довел до драстични промени в живота на ищцата. Преди процесното ПТП Г.С. е била активна жена, която е полагала грижи за 6-членно семейство. Често е помагала в отглеждането на внуците си, полагайки грижи за децата на своята дъщеря, която често е отсъствала. Към момента пострадалата се е затворила и е ограничила социалните контакти заради травмата, възприемана от близките като обречена на заточение у дома. Причинените от ПТП травми, макар и неживотозастрашаващи, причиняват ежедневни физически и психически страдания с висок интензитет. Предвид възрастта на пострадалата – 72 години, за пълно възстановяване не би могло да се говори. Независимо от бройката оперативни намеси (с оглед оплакванията в частната жалба за неяснота по въпроса), физическото състояние на пострадалата не би могло да се възстанови до това, което е било преди процесното ПТП, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Препоръката е за смяна на ставата, която операция към момента не е осъществена. Както бе изложено по-горе, съдебният медик заключва категорично, че се касае за процеси, които са в пряка връзка с претърпяното ПТП и нанесената психична травма. СМЕ е била приет по делото, не са били задавани допълнителни въпроси от страните, респ. не е била оспорена, нито е направено искане за изготвянето на допълнителна такава. Съобразявайки интензитета на претърпяни болки и страдания, всички остатъчни последици на травмите, неблагоприятните прогнози и личните субективни възприятия на лицето, съдът намира, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 50 000 лв. отговаря на принципа за справедлива обезвреда.

При изследване на спорното правоотношение, съдът не кредитира доводите на въззивника – застраховател за прекомерност на присъденото обезщетение с мотива за наличие на заболявания на лицето, необусловени от ПТП. Приетата по делото СМЕ ясно сочи, че съобразно представените по делото рентгенографии деформацията в областта на дясното коляно и последващото затруднение са във връзка с процесното ПТП, т.е. са пряко или косвено обусловени от инцидента, като същите ще останат завинаги.

По отношение оплакванията, че е налице допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, свързано с липсата на произнасяне по искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника, настоящият състав намира възраженията за неоснователни. Искането за привличане на трето лице помагач застрахователното дружество в качеството си на ответник по иска е направило с отговора на исковата молба. Поради констатирана от съда нередовност на искането, на молителя са дадени указания, в това число и е продължаван срока за тяхното изпълнение. С други думи, първоинстанционният съд е предприел всичко необходимо по направеното от застрахователното дружество искане по чл. 219 ГПК – предприета процедура по чл. 129 ГПК, в т.ч. и продължаване на срока за изпълнение на дадените указания но предвид неизпълнението на дадените указания, искането не е било разгледано по арг. на чл. 101, ал. 3 ГПК. По делото липсват данни за предприетите от страна на молителя последващи действия въпреки продължаването на срока, поради което съдът е приел, че са налице основанията по чл. 101, ал. 3 ГПК. Съгласно нормата на чл. 101, ал. 3 ГПК при неостраняване на нередовността в указния срок процесуалното действие се смята за неизвършено, поради което и правилно ВОС не е разгледал искането за привличане на трето лице помагач. Това е и приел за установено с изготвения по делото проекто-доклад (5 абзац на втора страница от л. 84 от първоинстанционното дело), приет без възраения от страните. Респ. настоящият състав намира, че не са налице процесуални нарушения в тази връзка.

По отношение претендираната върху исковата претенция законна лихва, съдът прави следните правни изводи:

Предвид частичното уважаване на главния иск за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди и с оглед направеното искане и по арг. на чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД, застрахователят дължи и заплащане на лихви за забава. Съобрразно това и предвид основателността на претенцията за неимуществени вреди за размера от 5 000 лв. до 50 000лв., основателна се явява и предявената акцесорна такава по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2015г. до датата на исковата молба – 07.02.2017г. поискана в размер на 6 290,33 лв., както и претенцията за законна лихва от датата на завеждане на исковата молба (07.02.2017г.) до окончателното ѝ изплащане.

По отношение разноските:

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключени при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, в полза на пълномощника на въззиваемата Г.Д.С., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 1 880 лв.

Сторените от ЗД „Бул Инс“ АД разноски във връзка със заплащане на държавна такса във въззивното производство следва да бъдат понесени от страната, с оглед неоснователността на депозираната въззивна жалба.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 718/02.11.2017 г., постановено по т.д. № 140/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД гр. София е осъден да заплати на Г.Д.С. сумата от 5 000 лв. до присъдените 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП от 13.11.2015 г., причинено от водача на лек автомобил марка „Рено“ с рег. № В ХХХХ РА, управляван от Илия Константинов Паунов, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 07.02.2017 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 226 от КЗ (отм.), ведно със сумата от 6 290.33 лв., представляваща обезщетение за забава от датата на увреждането – 13.11.2015 г. до датата на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, ЕИК 831830482, да заплати на адвокат М.П. от ВАК, ЕГН **********, с адрес *** 880 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на осн. чл. 38 ЗА и чл. 78 ГПК.

В останалата си част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                

       2.