РЕШЕНИЕ

 

                                              205/12.07..2013 г.        град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                    търговско отделение

На единадесети юни                                                                                2013 година

В публично зАдание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вилиян Петров

                                                                           ЧЛЕНОВЕ::Златка Златилова

                                                                                                 Радослав Славов

при участието на секретаря Е.Т.  сложи на разглеждане възз.т.д. № 330 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „К-РБ” ЕООД със седалище гр. Шумен срещу решение № 115/07.02.2013 г. постановено по т.д.3170/2011 г. на ВОС в частта с която е отхвърлен иска на  въззивника срещу „А” ООД със седалище гр. Варна за сумата 48 186,22 лв. /разликата над 3 316,16 лв. до 51 502,38 лв.,/ която представлява стойността на доставени семена и препарати и за мораторни лихви върху тази главница за сумата 9 927 лв./разликата над 541,52 лв. до 10 328,84 лв/.

Въззивникът „К-РБ” ЕООД излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска отмяната му и уважаване на исковите претенции и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът „А” ООД оспорва основателността на въззивната жалба по изложени в писмено становище съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Съдът след служебна проверка на валидността на първоинстанционото решение и на допустимостта му в обжалваната част, констатира че обжалвания акт е валиден и допустим и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Предмет на въззивното производство е искът на „”К-РБ” ЕООД срещу „А” ООД за плащане на сумата 48 186,22 лв. представляваща част от стойността на доставени семена и препарати от „А – Г” ООД и мораторни лихви върху тази главница за сумата 9 927 лв, което вземане е  преминало към ищеца „К-РБ” ЕООД по силата на договор за цесия от 01.11.2011 г. съобщена на длъжника на 07.11.2011 г. .

Ответникът оспорва съществуването на вземането по главницата, като погАно чрез прихващане по силата на тристранен споразумителен протокол от 25.05.2010 г. Протоколът е представен във фотокопие с отговора на исковата молба /л. 73 първ.д./ Ответникът твърди, че го е получил на електронна поща на служителката във фирмата Диана Христова на 1.07.2010 г. от електронен адрес на „А Г” ООД с подписите и печатите на представляващите дружествата „А – Г” ООД – Ф Х Ф и „А Г” ООД – С Г Г и след разпечатването му на хартиен носител е подписан от управителя В Р. Твърди се че страните са със сходен предмет на дейност, като „А – Г” ООД и „А Г” ООД са били свързани лица – участие на съпрузите Т Д и А А във двете фирми. Между трите фирми е имало търговски отношения поради което е подписан тристранния протокол и въз основа на него ответникът счетоводно е отразил компенсацията.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил автентичността на подписите, като е поискал да се открие производство по чл. 193 ГПК и да се назначи ССЕ със задача да извърши проверка и даде отговор в счетоводството на ответника извършено ли е прихващане и въз основа на какви първични счетоводни документи, отговарят ли те на изискванията на ЗСч и какви са стойностите на остатъчните вземания в счетоводството на „А” ООД към 31.12.2010 г.

Открито е производство по чл. 193 ал. 3 ГПК за установяване автентичността на представения тристанен споразумителен протокол. Вещото лице е изследвало цифровото копие на оргиналния документ изпратен по електронна поща и е потвърдило автентичността на подписа на управителя на „А Г” ООД към процесния период – Ф Ф. Последният разпитан в с.зАдание е потвърдил тристранния протокол и своя подпис. Назначената ССЕ след проверка в счетоводствата на „А” ООД, „А Г” ООД и въз основа на приложена справка от „А Г” ООД е констатирала че при „А” ООД тристранния споразумителен протокол е отразен, чрез взети счетоводни операции съобразно указаното в протокола от същата дата 25.05.2010 г. и че със счетоводна дата 31.01.2011 г. е отразено намаление на задължението на „А Г” ООД към „А” ООД по ф-ра 6/27.02.2009 г. със сумата 48 186,22 лв.

При така установеното съдът приема че се доказва по безспорен начин извършената новация, при която задължението на „А” ООД към „А Г” ООД до размера на сумата 48 186,22 лв. от общо 51 502,38 лв. е прихванато със вземането на „А” ООД от „А Г” ООД  по ф-ра № 0000000006/27.02.2009 г. Писмената форма на тристранния протокол не е форма за действителност, а съществуването на договореностите в същия безспорно се установяват от съвкупната преценка на доказателствата: протокола получен на електронната поща на ответника и изпратен от електронен адрес на „А Г” ООД, съдебно графологическата експертиза и личното потвърждаване на подписа извършено от законния представител на „А Г” ООД към процесния период, както и извършените счетоводни прихващания. Доводите на ищеца, че няма извършено прихващане основани на представена искова молба от 15.10.2010 г. по предявен иск от „А Г” ООД срещу „А Г” ООД за сума включваща и задължението по ф-ра № 0100000224/13.08.2009 г. на „А  Г” ООД към „А Г” ООД е неотносимо към спора защото не касае същите страни и защото прихващането въз основа на тристранния протокол е частично за сумата 48 186,22 лв., от общо дължимата по ф–ра № 0100000224/13.08.2009 г 75 679,02 лв.

Възражението на ответника че към момента на сключване на договора за цесия цедираното вземането е било погАно е основателно. Волеизявлението за прихващане и самото прихващане на насрещните задължения са извършени преди 01.11.2011 г. когато е сключен договора за цесия. Възражението на ответника – длъжник по вземането на ищеца за плащане на сочените фактури предмет на договора за цесия, че е извършено прихващане до размера на сумата 48 186,22 лв. е противопоставимо на цесионера.

Поради изложеното предявения иск за главницата и акцесорният иск за лихви като неоснователни следва да се отхвърлят, а първоинстанционото решение като правилно да се потвърди в обжалваната част.

Искане за  присъждане на съдебни разноски е направено своевременно с представени доказателства за извършването им и от двете страни. С оглед изхода на спора съдебните разноски в размер на платено адвокатско възнаграждение от 2 400 лв. за въззивната инстанция следва да се понесат от „К – РБ” ЕООД на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/07.02.2013 г. постановено по т.д.3170/2011 г. на ВОС в частта с която е отхвърлен иска на „К-РБ” ЕООД срещу „А” ООД със седалище гр. Варна за сумата 48 186,22 лв. /разликата над 3 316,16 лв. до 51 502,38 лв.,/ представляваща стойността на доставени семена и препарати и за мораторни лихви върху тази главница за сумата 9 927 лв./разликата над 541,52 лв. до 10 328,84 лв/.

ОСЪЖДА „К-РБ” ЕООД със седалище гр. Шумен и адрес на управление ул”Априлско въстание” № 25 ет. 2 ап. 19 ЕИК 127584662 да заплати на „А” ООД със седалище гр. Варна ул.”Ген Киселов” № 10 ет. 1 ап. 2 ЕИК 148152691 сумата 2 400 лв. съдебнни разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: