РЕШЕНИЕ

 

№  219                                         16.07.2015 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд  гр. Варна         търговско отделение        трети състав

в публично заседание на шестнадесети юни                                 2015 година

в състав

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                           Женя Димитрова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. 330 по описа за 2015 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка” АД със седалище гр. София, срещу решение № 2/11.02.2014 г.  и допълнително решение № 2/14.04.2015 г.  постановени по т.д. 69/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, в частта с която са отхвърлени исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК за разликата над сумата 18 623 194,65 евро до претендирания размер от 20 000 000 евро неплатена главница по договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. и за разликата над 11 260 629,12 евро до пълния претендиран размер от 11 724 900 евро наказателна лихва по т.19 от същия договор за периода 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г., както и в частта за съдебните разноски. /В уважената част решението е влязло в сила след прекратяване на производството по въззивната жалба на „Порт инвестмънт девелопмънт- България 2” ЕАД. /

Въззивникът „Първа инвестиционна банка” АД навежда оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 9 и чл. 20а от ЗЗД и необосновано, поради което иска отмяната му и уважаване на исковите претенции.

Въззиваемата страна „Порт инвестмънт девелопмънт- България 2” ЕАД, в писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба. / По възраженията за спиране, поради преюдициалния факт, който се явява повдигнатия от страната пред РС Варна спор за нищожност на процесното решение, който е предмет на гр.д. 2346/2014 г. на ВРС XI съдът се е произнесъл с определение в съд.заседание на 16.06.2015 г./

Третото лице помагач „Ол Сииз Пропърти – 2” ООД не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима.

След извършена служебна проверка на основание чл. 269 ГПК съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение. В качеството си на инстанция по съществото на спора съдът приема за установено:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че ответното дружество „Порт инвестмънт девелопмънт- България 2” ЕАД, като кредитополучател по договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г.и анекси към него № 1/26.06.2008 г, № 2/30.09.2008 г. № 3/31.03.2009 г. и № 4/15.12.2009 г. му дължи общо 31 724 900 евро от които 20 000 000 евро просрочена главница и 11 724 900 евро просрочена наказателна лихва за периода 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г. за които суми на основание чл. 417 т. 2 от ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. 8985/2012 г. по описа на ХVI с. на ВРС. Първоинстанционото решение в уважената част е влязло в сила относно основанието на иска.  Поради това съдът не разглежда възраженията за нищожност на договора за кредит, върху които е изградена защитната теза на ответника за недължимост на вземането по дълга, поради привидност на договора евентуално новация. Предмет на въззивното производство е само размера на главницата за разликата над 18 623 194,65 евро до 20 000 000 евро и наказателна лихва по т.19 от същия договор за периода 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г за разликата над 11 260 629,12 евро до пълния претендиран размер от 11 724 900 евро.

Видно от приетите в първоинстанционото производство по назначената ССЕ първоначално заключение на в.л. М.Петрова и допълнителни заключения, кредитът по сключения договор № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. е усвоен на шест транша в периода 26.11.2007 г – 03.12.2007 г. Срокът за погасяване на дълга съгл. т.16 р. VIII е 30.06.2008 г., като е удължаван последователно с анекс № 1/26.06.2008 г - до 30.09.2008 г, с анекс № 2/30.09.2008 г. до 31.03.2009 г. с анекс № 3/31.03.2009 г. до 15.12.2009 г. и с анекс № 4/15.12.2009 г. до 30.06.2010 г. В анекс № 1 годишния  Euribor е заменен базов лихвен процент, който в анекси № 2 и № 3 е увеличен, като за всеки отделен период с който е удължаван срока на договора е изготвян погасителен план относно размера на задължението. Съгласно погасителен план Приложение № 4 към анекс № 3, неоспорено от страните, към 15.12.2009 г. размерът на главницата е 20 000 000 евро а на дължимите договорни лихви 2 171 830 евро. Единствено по анекс № 4, с който срокът на договора е удължен до 30.06.2010 г. няма подписан погасителен план и представения от всяка от страните анекс е с различно съдържание. Така анексът на ищеца, който е приложен към кредитното досие и въз основа на който банката служебно е извършила погашение, съдържа задължение за сумата 1 790 809,13 евро, посочена като комисионна за предоговаряне на кредита. В анекса представен от ответника задължението е за сумата 344 450 евро, представляваща комисионна за управление на удължения срок на кредита.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил подписа на своя представител върху варианта на анекса представен от ищеца, по съображения че е снет по неправомерен начин, а в отговора по допълнителната искова молба в абзац I-А /л. 762 и сл./ е уточнил възражението си, че неправомерно в дълга е калкулирана такса за шестмесечната отсрочка на кредита, на сума 1 790 000 евро, която е въведена като задължение въз основа на подмененото съдържание на анекс № 4. Първоинстанционният съд първоначално е открил процедура по чл. 193 ГПК за оспорване на истинността на подписа, но впоследствие е приел, че се опровергава съдържанието на документа предвид наличие на два анекса № 4 /15.12.2009 г. със различно съдържание.

Твърдението на ищеца, че представения от него анекс е единственият оригинален документ относно постигнатото договорно съгласие, който обвързва страните на осн. чл. 20а ал. 1 ЗЗД не се установява от събраните по делото доказателства. Този документ е на две страници, като подписите на страните са положени само на втората, което е необичайно с оглед практиката на банката, при съпоставката с всички други документи приложени към кредитното досие, които съдържат подписи на страните на всяка страница. В екземпляра на банката сумата 1 790 809,13 евро е посочена като комисионна за предоговаряне на кредита. Основателно е възражението на ответника, че таксата за предоговаряне е максимум 500 лв, съгл. Тарифа за такси и комисионни на ПИБ / л. 686 и сл./ Но съгл. т. 6 от Забележките към нея, при предоговаряне освен дължимото по чл. 4, се събира комисионна за управление на увеличената част от кредита и/или удължения период определена по договаряне. Така са процедирали страните при предоговарянията на срока на кредита по предходните анекси. Съответно по анекс № 1/ 26.06.2008 г. /л. 19 и сл./ комисионната за управление на кредита е 1% от размера на кредита, който към този момент е 30 000 000 евро, съответно 300 000 евро, платени на 10.07.2008 г. По анекс № 2/ 30.08.2008 / л.22 и сл./ комисионната за управление на кредита е 0,5% върху остатъка от главницата на сума 100 000 евро платени на 8.10.2008 г. Също комисионна от 0,5% върху остатъка от главницата е договорена и при анекс № 3/31.03.2009 / л. 25 и сл./ с който срокът на договора е удължен до 15.12.2009г. Между страните няма спор, че е постигнато съгласие за последващо удължаване на срока за изпълнение на договора до 30.06.2010г. Спорен е въпросът договорена ли е комисионна и в какъв размер. Съдът предвид вече изложеното, че представения от банката – ищец, анекс № 4 / л. 27 и сл/ във фотокопие, не съдържа подписи на страните на първа страница, където са посочени дължимите такси и комисионни, приема, че същият не е годно доказателство за възникнало задължение за плащане на сумата 1 790 000 евро. Приема, че анекс № 4/15.12.2009 г., /л. 106/, представен от ответника във фотокопие, в който е посочена комисионна за управление на удължения срок на кредита на сума 344 450 евро, удостоверява дължимата такса за управление на кредита за удължения срок. Съществуването на този анекс, който е представен с отговора на исковата молба, се признава от ответника /вж заявление на адвокатите Скорчев и Я. в съд. заседание на 16.01.2014 г. / л. 1078/, поради което не е нужно представянето му в оригинал, след като ищецът не е направил своевременно, с допълнителната искова молба / л. 535 и сл./ искане по чл. 183 ГПК. Като частен диспозитивен документ, удостоверяващ задължение на представилата го страна, той е годно доказателство относно договорената съгл. чл. 3 т. 3 от Тарифата, таксата за управление на дълга. Размерът ѝ - 1,5% от неизплатения остатък от дълга към 15.12.2009 г. е съобразен с риска на кредитора, предвид преустановените плащания по дълга и поредното удължаване на срока, този път двойно по- дълго в сравнение с предходните периоди. Затова направеното при евентуалност възражение за неоснователност на задължението за плащането ѝ, поради нищожност на клаузата, която по характер се явява скрита лихва, противоречаща на закона и добрите нрави е неоснователно. Посочената в анекса сума от 344 450 евро, следва да се включи, като задължение на ответника по дълга, платимо на два транша на 30.12.2009 г сумата 185 990 евро и остатъка на 15.01.2010 г. В решението на първа инстанция съдът е приел размер на непогасена главница при вариант № 2 на заключението на в.л. за недължимост на такса за управление на дълга съгл.чл. 3 от Тарифата в размер на 18 623 194,65 лв. Ирелеванен за спора факт е, че в този си размер е прието и задължението за главницата в мотивите на решението на въззивния съд по т.д.593/2012 г. на ВАп.С, с което е потвърдено решението по т.д. 2222/2010 г. на ВОС. Цитираното дело е с предмет установяване на размера на мораторната лихва, поради което мотивите на решението в частта относно преюдициалния факт за дължимата главница не се ползват със СПН, съгл. чл. 298 ал. 1 ГПК.

Съгл. чл. 18 от договора за кредит погасяването на задължението по дълга е в поредността по реда на чл. 76 ал. 2 ЗЗД. При наличните средства с които дружеството е разполагало към 30.06.2010 г. в размер на 1 376 805,35 евро, след погасяване на задължението за договорена комисионна от 344 450 евро, остатъкът на неплатената главница е 18 967 644,65 евро, вместо приетото от вещото лице 18 623 194,65 евро. Искът в тази си част е основателен и следва да се уважи като се приеме, че неплатената главница по дълга е в размер на 18 967 644,65 евро, а за разликата до предявения размер от 20 000 000 евро да се отхвърли като недоказан.

Размерът на дължимата наказателна лихва върху неплатената главница за периода 25.10.2010 – 21.06.2012 г. следва да се определи при база неплатена главница от 18 967 644,65 евро. Съгл. чл. 19 от договора, просрочените задължения се олихвяват с наказателна лихва. Тя представлява увеличен с 20 пункта договорен лихвен процент по чл. 11.  След последното увеличение с анекс № 3 договорния лихвен процент е 14,884% , който увеличен с 20 пункта определя наказателната лихва на 34,884%. Изчислената лихва за просрочените задължения за периода 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г. върху главницата от 18 967 644,65 евро при тази наказателна лихва е 10 976 921,22 евро, видно от изчисления размер с  продукта „изчислителни системи”на „Апис”. В първа инстанция при по- малка главница от 18 623 194,65 евро, съдът е определил дължимата наказателна лихва на сума 11 260 629,12 евро, поради грешка в изчисления период, който е посочен като 624 дни вместо 606 дни. Решението на първа инстанция до размера на определената наказателната лихва за просрочие на сума 11 260 629,12 евро е влязло в сила. Затова, въпреки че във въззивната инстанция просрочената главница е увеличена с 344 450 евро, коректно изчисления размер на дължимата лихва е по- малък - 10 976 921,22 евро, поради което липсва основание за преизчисление на лихвата. Претендираната сума за разликата над 11 260 629,12 евро до 11 724 900 евро наказателна лихва по т.19 от същия договор за периода 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г., е неоснователен. Тази лихва съобразно заключението на вещото лице в първа инстанция би била дължима при уважена главница от 20 000 000 евро, а в случая признатия размер на дължимата главница е 18 967 644,65 евро. Претенцията за признаване вземането на ищеца за наказателна лихва разликата над 11 260 629,12 евро до претендирания размер от 11 724 900 евро следва да се отхвърли.

С оглед изложеното първоинстанционото решение следва да се потвърди в частта с която не е признато вземане на главница въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, за разликата над 18 967 644,65 евро до 20 000 000 евро и в частта с която е отхвърлен иска за наказателна лихва. В останалата обжалвана част следва да се отмени и се уважи претенцията за дължимост на главницата за разликата над 18 623 194,65 евро до 18 967 644,65 евро.

Относно дължимите съдебни разноски в обжалваната част на съдебното решение. Поради частично уважаване на претенцията на ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК, дължимите съдебни разноски съобразно уважената част на иска в размер на сумата 23 913 лв. от които 13 473 лв. държ. такса и 10 440 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита.

Водим от изложеното съставът на съда

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/11.02.2014 г. и допълнително решение № 2/14.04.2015 г., постановени по т.д. 69/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, в частта с която са отхвърлени исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК за разликата над сумата 18 967 644,65 евро, до претендирания размер от 20 000 000 евро неплатена главница по договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. и за разликата над 11 260 629,12 евро до пълния претендиран размер от 11 724 900 евро наказателна лихва по т.19 от същия договор за периода 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г.,

ОТМЕНЯ решението в частта с която е отхвърлен искът за главницата за разликата над 18 623 194,65 евро до 18 967 644,65 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Първа инвестиционна банка” АД ЕИК 831094393 със седалище гр. София и „Порт инвестмънт девелопмънт – България 2” ЕАД ЕИК 148117384, със седалище гр. Търговище, съществуването на вземане в полза на банката по договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. и анекси към него № 1,2 3 и 4, за разликата над 18 623 194,65 евро до 18 967 644,65 евро, /още 344 450 евро/, представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва считано от 21.06.2012 - датата на подаване на заявлението, въз основа на което е издадена заповед № 4932/28.06.2012 г. за изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК по ч.гр.д. 8985/2012 г. по описа на ХVI с. на РС Варна.

ОСЪЖДА „Порт инвестмънт девелопмънт – България 2” ЕАД ЕИК 148117384, със седалище гр. Търговище, да заплати на на осн. чл. 78 ГПК сумата 23 913 лв. представляваща направените съдебни разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част на жалбата.

Решението е постановено при участието на „Ол Сийз Пропърти 2” ООД ЕИК 148073564 със седалище гр. Варн, трето лице помагач на „Порт инвестмънт девелопмънт – България 2” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :