Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

177/гр. Варна, 12.07.2019 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА         

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№330/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Варна, ЕИК 103858624, чрез синдика Р.Г.С. срещу решение №23/27.03.2019 г. по т.д.40/2018 г.  по описа на ОС - Разград, с което е отхвърлен иска му с правно основани чл.55, ал.1 от ЗЗД срещу „Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя М С М, за заплащане на сумата от 134 576.76 лева, представляваща платен от ищеца „Мосстрой-Варна“ АД на ответника „Мулти лифт“ ЕООД, неусвоен аванс с вкл. ДДС по прекратен на осн. чл.644, ал.1 и ал.2 ТЗ договор за доставка и монтаж на асансьорни уредби, като неоснователен.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.

Насрещната страна „Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. чл.644, ал.1 и 2 от ТЗ за заплащане на сумата от сумата 134 576.76 лева, претендирана като  платен от „Мосстрой-Варна“ АД (в несъстоятелност), със седалище гр.Варна на „Мулти лифт“ ЕООД, със седалище гр.Разград, неусвоен аванс с вкл. ДДС по прекратен на осн.чл. 644, ал.1 и ал.2 ТЗ, договор за доставка и монтаж на асансьорни уредби от 14.01.2012 г. Ищецът твърди, че в качеството на възложител е сключил с ответното дружество договор и допълнителни споразумения към него, за доставка и монтаж на 12 броя асансьорни уредби, които е следвало да бъдат монтирани в сграда с работно наименование „Омега“, в срок до 25.12.2013 г. Излага, че е заплатил на два пъти авансово сумата от 117 349.80 лв., за което ответникът е издал фактура № 2072/19.01.2012 г., както и сумата от 82 144.86 лева, за което е издадена фактура N 2124/14.03.2012 г. Твърди, че на 30.04.2013 г., страните са подписали протокол за установяване на извършената работа и усвоени суми, според който от общата стойност на всички възложени работи в размер на 354 005.23 лв., са извършени работи са на стойност 54 098.25 лв. без ДДС, като в чл.1, б.“в“ е посочено, че неусвоения аванс е в размер на 112 147.30 лева без ДДС. В исковата молба се твърди, че ищецът е дерегистриран по ЗДДС, в резултат от което с Ревизионен акт № Р-03000317005281 -091-001/30.10.2017 г. е обратно начислен ползваният от него ДДС кредит върху всички разходи по изграждането на обект "Омега", включително по процесния договор. Следователно, реалният разход за ищеца по договора с ответника за обект "Омега" включва и ДДС, който е бил обратно начислен на основание чл.111, ал.1 ЗДДС. Формираното въз основа на ревизионния акт публично вземане в полза на НАП, е прието за удовлетворяване по реда на производството по несъстоятелност за ищеца. Твърди се още, че договорът е бил сключен преди откриването на производството по несъстоятелност за ищеца. Договорът бил частично изпълнен и от двете страни - възложителят (сега ищец) е изпълнил задължението си за авансово плащане, както и за плащане на извършени и документално удостоверени услуги, а изпълнителят е изпълнил част от възложените дейности по организацията на строителството на обект "Омега". Твърди се, че след откриването на производство по несъстоятелност за ищеца-възложител и обявяването му в несъстоятелност за последния е станало безполезно реалното, макар и закъсняло изпълнение на договора. Сграда "Омега" и поземленият имот, в който е построена тя, са обявени за публична продажба по реда на чл.717ж от ТЗ в производството по несъстоятелност за ищеца по дело № 1260/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд. Твърди се, че на основание чл.644, ал.1 ТЗ на ответника е изпратена покана – предизвестие за прекратяване на договора занапред. Евентуално се поддържа, че исковата молба представлява предизвестие за прекратяването на договора. Прави се довод, че потестативното право на синдика едностранно да прекрати сключен от длъжника договор, ако той не е бил изпълнен изцяло или частично, е предвидено в закона с оглед постигане целите на производството по несъстоятелност. Правото се упражнява извънсъдебно с изпращане на предизвестие от синдика до другата страна по договора. С изтичането на предвидения в закона срок от получаване на предизвестието по чл. 644, ал. 1 ТЗ, договорът се счита прекратен занапред. След прекратяването на договора за напред на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД страните си дължат връщане на това, което са дали по правоотношението с оглед очаквано бъдещо изпълнение. Поради това ищецът твърди, че към момента не съществува валидно правоотношение, а оттам и основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД за задържане от страна на ответника на неусвоения аванс в размер на 134 576.76 лева с включен ДДС.

Ответникът не оспорва наличието на сключен договор на 14.01.2012 г. и получените авансово суми, но оспорва основанието за тяхното връщане като твърди, че поради неизпълнение на договорни задължения, поети от ищеца за изграждане на шахти за монтиране на асансьорните уредби, ответникът не е довършил изпълнението на задълженията си. Оспорва, че е бил уведомен от ищеца за прекратяване на договорните отношения. Прави възражение и за погасяване на вземането, поради изтекла давност, считано от 30.04.2013 г., когато е съставен протокола относно извършената работа и размера на неусвоения аванс.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                        Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                       

Страните не спорят относно валидността на правоотношението по договор за доставка и монтаж на 12 броя асансьорни уредби и допълнителни споразумения към него, както и относно подписването на протокола от 30.04.2013 г., в чл.1, б.“в“ от който изпълнителят е признал неизгодния факт, че неусвоеният към него момент аванс е в размер на 112 147.30 лева без ДДС. Няма спор, че след подписване на протокола, не са извършвани допълнителни работи и плащания по договора.

Установява се, че въззивникът е дружество, за което е открито производство по несъстоятелност с решение № 409/22.06.2017 г. по т. дело №1260/2016 г. на ВОС, ТО, с начална дата 01.02.2014 г., а с решение №849/11.12.2017 г. е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на представляващите като е предприето производство по осребряване на имуществото съгласно чл. 710 ТЗ.

С исковата молба синдикът в изпълнение на правомощията си по чл.649, ал.1 вр. чл.644 ТЗ, прави и изявление за прекратяване на договора за доставка и монтаж на 12 броя асансьорни, сключен между двете дружества на 14.01.2012 г.

Съобразно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат прекратявани по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Нормата на чл.644, ал.1 от ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелният длъжник. Синдикът може да прекрати всеки договор сключен от несъстоятелния длъжник. Законът не поставя изисквания по отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Именно когато не е започнало изпълнението на договора или то е реализирано само частично, по преценка на синдика в интерес на масата на несъстоятелността, напр. за да се предотврати бъдещо влошаване на финансовото състояние на длъжника, последният може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори.

Също така законът не посочва коя страна следва да не е изпълнила задълженията си по договора - несъстоятелният длъжник или съконтрахентът му. Ако законодателят е имал предвид ограничаване на правната възможност за прекратяване на договори от страна на синдика като се изключат тези, по които неизпълнението е на несъстоятелния длъжник, то не би предвидил изрично право на обезщетяване на насрещната страна на осн. чл.644, ал.4 ТЗ. В случай, че неизпълнението е на страната на несъстоятелния длъжник и синдикът прекрати този договор, то насрещната страна би имала право на обезщетение за претърпените вреди и в качеството си на кредитор с парично вземане ще участва заедно с другите кредитори в разпределението.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор не е изпълнен изцяло, като асансьорните уредби не са доставени и монтирани, а единствено са монтирани релсови пътища, конзоли и каси.

Ирелеватно за спора е: дали неизпълненото задължение е изискуемо; виновно ли е неизпълнението; поради какви точно мотиви синдикът упражнява това свое правомощие и дали е било определено, респ. заплатено ли е обезщетение по чл.644, ал.4 ТЗ, което е само последица от прекратяването, а не основание, за да настъпи то. Както бе посочено по-горе единственото изискване на закона в разглежданата хипотеза на прекратяване е да не са осъществени изцяло престациите на страните, което в случае е налице.

Въпреки твърденията в исковата молба, към същата само е представено доказателство за изпратено от синдика изявление за прекратяване на договора, но не и доказателства за получаването му от насрещната страна.

Ето защо съдът намира, че предвидените в нормата на чл.644, ал.1 вр. ал.2 от ТЗ предпоставки, са настъпили с изтичане на 15 дни от връчване на исковата молба на ответника, поради което към настоящия момент, договорът за доставка и монтаж на асансьорни уредби, следва да се счита прекратен. Ответникът не е навел възражения за прекратяването му в предходен момент, а мотивите на първоинстанционния съд в тази посока, не съответстват на вложения от страните смисъл в допълнителното споразумение от 22.01.2013 г. В него страните са променили само срока за изпълнение на задълженията за доставка и монтаж, а именно до 25.12.2013 г., но в никаквъв случай, не са обвързали тази дата с прекратяване на павоотношението между тях.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в съответствие с предвиденото по чл.644, ал.1 и ал.2 от ТЗ, синдикът на „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Варна е упражнил надлежно потестативното право за прекратяване на процесния договор с отправянето на предизвестие до насрещната страна. Предвид изтичане в хода на процеса на регламентирания в чл.644, ал.2 от ТЗ 15-дневен срок, договорът между страните е бил прекратен, като на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, сезираният със спора съд е длъжен да съобрази настъпилите в хода на процеса факти, които са от значение за спорното право.

С отпадането на облигационната връзка между страните по договора, за изпълнителя възниква задължение да върне на възложителя неусвоената част от аванса, размерът на който е установен в подписания от двете страни протокол от 30.04.2013 г., а именно 112 147.30 лева без ДДС. Поради извършената дерегистрация по ДДС на въззивника, то същия може и следва да начисли върху претендирания реално разход за аванса и ДДС. Платеното по договора ДДС е било възстановено от него на бюджета. /в тази насока са и съображенията от РА от 30.10.2017 г. / Поради това общо дължимата сума възлиза на претендираната сума от 134 576.76 лева.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззиваемото дружество възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като притезанието за връщане на неусвоената част от аванса е станало изискуемо в хода на процеса, след изтичане на срока на предизвестието по чл.644, ал.2 от ТЗ., а не от момента на извършване на плащането.

Въз основа на горното, съдът достига до различни правни изводи от тези на първата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено друго в обратен смисъл.

В полза на ВнАС, следва да бъде събрана дължимата за производството държавна такса както за първа, така и за втора инстанция съобразно чл.620, ал.5 вр. чл.649, ал.6 от ТЗ, общо в размер на 8074.61 лева.

В полза на въззивника следва да бъде присъдени и сторените пред двете инстанции разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представени списъци по чл.80 от ГПК, в размер на 8443.08 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №23/27.03.2019 г. по т.д.40/2018 г.  по описа на ОС - Разград, с което е отхвърлен предявения от „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Варна, ЕИК 103858624, чрез синдика Р.Г.С. иск с правно основани чл.55, ал.1 от ЗЗД вр. чл.644, ал.1 от ТЗ срещу „Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя М С М, за заплащане на сумата от 134 576.76 лева, представляваща платен от „Мосстрой-Варна“ АД на  „Мулти лифт“ ЕООД, неусвоен аванс с вкл. ДДС, по прекратен на осн. чл.644, ал.1 и ал.2 ТЗ договор за доставка и монтаж на асансьорни уредби от 14.01.2012 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр.Варна и адрес на управление Западна промишлена зона, производствена база „Мулти лифт“, представлявано от управителя М С М, ДА ЗАПЛАТИ на масата на несъстоятелността на "МОССТРОЙ-ВАРНА" АД (в несъстоятелност), ЕИК 103850624, със седалище гр.Варна и адрес на управление м-ст "Свети Никола" №60, сумата от 134 576.76 (сто тридесет и четири хиляди, петстотин седемдесет и шест лева и 76 ст.) с ДДС, на отпаднало основание поради прекратяване на договор за доставка и монтаж на асансьорни уредби от 14.01.2012 г., прекратен от синдика на Мосстрой Варна АД, съгласно чл.644, ал.1 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр.Варна и адрес на управление Западна промишлена зона, производствена база „Мулти лифт“, представлявано от управителя М С М ДА ЗАПЛАТИ на "МОССТРОЙ-ВАРНА"АД (в несъстоятелност), ЕИК 103850624, м-ст "Свети Никола" № 60, чрез синдика Р.С., сторените в двете инстанции разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 8443.08 (осем хиляди четиристотин четиридесет и три лева и 08 ст.), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815, със седалище гр.Варна и адрес на управление Западна промишлена зона, производствена база „Мулти лифт“, представлявано от управителя М С М ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд - Варна, в полза на бюджета на съдебната власт дължимите за производството държавни такси, както следва: 5383.07 (пет хиляди триста осемдесет и три лева и 07 ст.) за първа инстанция и 2691.54 (две хиляди шестстотин деветдесет и един лева и 54 ст.) – за втора инстанция, на осн. чл. 620, ал. 5 вр. чл. 649, ал. 6 ТЗ.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: