Р Е Ш Е Н И Е

231/01.08.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.07.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 331 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „К Е” ЕООД, гр.Исперих, представлявано от управителя Х Г И, чрез пълномощникът  адв.К.Х. –ищец по т.д. № 75/2013год. по описа на ОС-Разград, срещу постановеното решение по делото, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу „Е П П”АД гр.Варна,   за дължимо връщане на сумата 14 423,85лв., на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата.

 Счита решението в обжалваната част за  неправилно- поради  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло.  Основното съображение е, че съдът не се е съобразил с установената съдебна практика по отношение на корекция на сметки за стар период, според която липсва основание за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за изминал период.

“Е П П» АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения. Основното е, че заплатената от ответното дружество сума не се основава на едностранно извършена от страна на доставчика корекция на сметката, а на договор за спогодба от 23.07.2010год. 

         В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител, съответно се оспорва чрез процесуален представител на въззиваемата страна. Процесуалният представител на въззивното дружество е направил възражение за прекомерност на заплатения от въззиваемото дружество адвокатски хонорар.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД. „К Е” ЕООД, гр.Исперих чрез пълномощник е предявил иск  против „Енерго-Про-продажби”АД гр.Варна, за заплащане на сумата 28 647,14лв., като платена на ответника без да е налице основание за това.

В писмения отговор на исковата молба, ответното дружество оспорва иска като неоснователен, като се позовава и на сключен Споразумителен протокол  от 23.07.2010год., в който ищецът изрично е признал, че вземането е реално и съществува.

С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 14 223,29лв., представляваща недължимо платена корекционна сума по КП № 24177/28.VІ.2010год. и дебитно известие  № 0137847548/30.VІ.2010год., ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на настоящето производство е жалбата срещу решението в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за връщане на сумата от 14 423,85лв.

ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените  становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна, относно обжалваната част от решението:

Не се спори, че по силата на договор за продажба на ел.енергия, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за електроснабдяване на имот, собственост на дружеството-ищец, представляващ „К Е”  в гр.Исперих. Представен е КП за техническа проверка № 24177/28.VІ.2010год., според съдържанието на който, на посочената дата е извършена от служители на „Е.ОН България Мрежи”АД, техническа проверка на СТИ с ф.№ 12221414 и кл.№ 1800079211. От КП се установява, че към шинната система на СТИ  има неправомерно присъединяване на 3 бр. проводници в резултат на което се отчита по-малко от потребената енергия. Въз основа на КП е изготвена справка №10303/29.10.10г. за корекция на сметка партида с клиентски № 1800079211 и абонатен № 14451044 за периода -31.12.2009г.-28.06.2010год.-т.е. за 179 дни и въз основа на нея от ответното дружество е издадено дебитно известие  № 0137847548/30.VІ.2010год. за сумата 28 340,84лв. с ДДС. Представено е споразумение между страните № ДР 04072/23.07.2010год., според съдържанието на което задължението за консумирана електрическа енергия, натрупано за периода: м.12.2009год.-м.06.2010год. и начислените към него лихви е в размер на 14 423,85лв., за изплащането на която страните са се съгласили на погасяване на четири вноски. Не се спори, че задължението е погасено.

С оглед на установеното, съдът прави следните изводи:

Действително, следва да се сподели становището на ищеца, че за процесния период:  -31.12.2009г.-28.06.2010год. ответното дружество е нямало основание да начислява на абоната корекция поради неточно измерване на ел.енергия за минал период. 

Това е така, тъй като правото на доставчика на ел.енергия да  извършва корекция на сметки за минали периоди се основава на чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ и то възниква след изменението  с ДВ бр.54/17.07.12год.

Въпреки това, съдът намира исковата претенция в частта, предмет на настоящето производство за неоснователна, поради следните съображения:

Плащането на процесната сума не е на основание справка №10303/29.10.10г. за корекция на сметка на абонатен № 14451044 за периода -31.12.2009г.-28.06.2010год. и издаденото въз основа на нея дебитно известие  № 0137847548/30.VІ.2010год.  Сумата е платена на основание  и при условията на постигнато споразумение /споразумителен протокол/ между страните № ДР 04072/23.07.2010год., валидността на което не се оспорва между страните.  В т.1.1. страните изрично са се съгласили, че задължението за процесния период и начислените лихви е в размер на 14 423,85лв. Следователно, плащането на сумата е на основание извънсъдебно направено от страна на ищеца признание за дължимост на процесната сума. Предвид изложеното, сумата е платена на валидно основание, поради което не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1-во ЗЗД, респективно за връщане на платената сума, като платена без основание.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя. На основание чл.78 ал.3 ГПК, въззивното дружество  дължи  на въззиваемата страна разноски, изввършени  за адвокатска защита. Страната е представила доказателства за извършени разноски в размер на 4 992лв. с ДДС. С оглед материалния интерес /14 423,85лв./ и сложността на делото и след уважаване от съда на  направено възражение за прекомерност, съдът счита, че следва да бъде присъдена сума в размер на 962,72лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/09.04.2014 год., постановено по т.д.№75/2013 год. по описа на Разградски окръжен съд.

ОСЪЖДА  „К Е”ЕООД, ЕИК 200716044 гр.Исперих, представлявано от Х Г И да заплати на „Е П П”АД Варна, ЕИК 103533691, представлявано от Б Г М и Б Д П сумата от  962,72 лв./деветстотин шестдесет и два лева и 72ст. разноски пред въззивната инстанция за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.