РЕШЕНИЕ

   № 190

               гр.Варна, 13.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.09.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 331 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

  Постъпила е въззивна жалба от В.А.М. от гр.Добрич срещу решение № 66/21.04.2017 г. по т.д.№ 264/2016 г. по описа на Окръжен съд Добрич-ТО, в частта му, с която съдът признава за установено в отношенията между „Банка ДСК“ ЕАД - гр.София и В.А.М. от гр.Добрич по иска на банката по чл.422-ГПК, че последният й дължи сумите както следва: 87 971.77 лв - главница, 17 388.25 лв - договорна лихва за периода от 21.04.2014 г. до 27.04.2016 г. вкл., 830.84 лв - санкционираща лихва за периода от 24.03.2016 г. до 27.04.2016 г. вкл. по обявен за предсрочно изискуем договор за ипотечен кредит от 29.10.2008 г., с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора със следващите от това законни последици, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции по чл.38, ал.2 - ЗА.

          Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД - гр.София моли с писмен отговор и с писмена молба за за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.               

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за опорочаване съобщаването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на договора за ипотечен кредит е неснователно. Без значение е на кой от адресите – постоянен или настоящ на кредитополучателя – длъжник му е съобщено това обстоятелсство, след като обратната разписка от товарителницата за връчване на уведомлението до В.А.М. №231349885/21.10.2015 г. – л.33 и 34 от делото е подписано за получател от адресата. От писмените обяснения на куриера „Еконт“ на л.35 от делото освен това става ясно, че получателят е получил пратката не на посочения в уведомлението адрес, а в офиса на куриера в гр.Добрич, кв.Балик, ул.“Христо Ботев“ №5, като са посочени и пет телефона на лицето, на които е било очевидно уведомено за явяване в офиса. Не е доказано, че друго лице – В. М е получил уведомлението. Поначало ръкописното изписване на фамилията – М не е достатъчно четливо. Адресатът би могъл също така да изпише имената си съзнателно неверно, за да се ползва от този запис в последствие. Доколкото обаче документът е подписан срещу „получил“ от лице, установено от предаващия служител на куриера като адресат - ответникът по иска, върху него лежи доказателствената тежест да докаже, че подписът и почеркът върху обратната разписка не са негови. Само позоваване на различие в имената не е достатъчно да се приеме, че друго лице е получило уведомлението. Такова доказване по чл.193 - ГПК чрез назначаване на СГЕ не е проведено от ответника. Ето защо, съдът приема, че уведомлението е получено на посочената дата – 21.10.2015 г. именно от ответника.

Оплакването в жалбата, че в уведомлението не му били посочени неплатените вноски по кредита с настъпил падеж и дължимите суми и не му била дадена последна възможност да погаси чрез плащане задълженията си към банката доброволно, би имало смисъл, само ако ответникът беше същевременно предприел действия по установяване и погасяване на натрупаните задължения към кредитодателя към момента на връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. След като няма доброволно изпълнение от страна на кредитополучателя това му оплакване е неоснователно и предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила, считано от датата на уведомяването му за нея.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/21.04.2017 г. описа на Окръжен съд Добрич-ТО по т.д.№ 264/2016 г. в установителната му част по иска по чл.422-ГПК.

ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД - гр.София, ЕИК 121830616, сумата 300 лв – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.