Р Е Ш Е Н И Е   № 234

18.10.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на дeветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 332 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс” АД - гр. София, срещу решение № 24/28.02.2018г., постановено по гр. д. № 184/2016г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която са уважени предявените от В.М.М. и М.В.С.,***, срещу въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за присъждане на разликата над 70 000лв. до 150 000лв. за ищеца и за разликата над 80 000 лв. до 130 000лв. за ищцата, претендирани като обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от ПТП на 03.10.2015 г. на пътя Силистра – Алфатар, при което е настъпила смъртта на Б М, причинена виновно от К.С.К., застрахован при ЗК “Лев Инс” АД по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/22/115001372566, сключена на 19.05.2015г., със срок на действие от 19.05.2015г. до 18.05.2016г., ведно със законната лихва върху тези разлики, както и в частта, с която е уважена акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху пълния размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от 03.10.2015г. до завеждането на исковата молба.

Въззивникът не оспорва наличието на основание за присъждане на обезщетения, а са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от увредените лица - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отделно се сочи, че не е налице основание за присъждане на мораторна лихва върху обезщетенията за периода от датата на ПТП до предявяването на иска, поради липса на покана за плащане от ползващите се от застраховката лица към застрахователя. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което обезщетенията да се определят в посочените от застрахователя размери, с прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД и отчитане на доказано съпричиняване. Направено е искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Процесуалният представител на въззиваемите В.М.М. и М.В.С. – ищци в първоинстанционното производство, е подал общ отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание не се явява представител на въззивника, а представителят на въззиваемите поддържа изразеното становище в отговора за неоснователност на жалбата.

К.С.К., конституиран като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс” АД, не е изразил становище по жалбата и не участва във въззивното производство, лично или чрез представител.

Решението на ОС – гр. Силистра е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 19.05.2015г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на закона приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е сезиран по делото.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Силистренски окръжен съд са предявени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от В.М.М. и М.В.С.,***, срещу ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на Б М, съпруга на ищеца и майка на ищцата, настъпила в резултат на ПТП от 03.10.2015г., на пътя Силистра – Алфатар, виновно причинено от К.С.К. като водач на водача на л. а. „Мерцедес”, модел ML 320 ЦДИ с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, за който автомобил е била сключена с ответното дружество застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/22/115001372566, сключена на 19.05.2015 г. за срок до 18.05.2016 г. Претендира се и законната лихва, върху обезщетенията, считано от датата на увреждането– 10.03.2015г., до окончателното изплащане на задълженията.

Постановеното по спора решение на СОС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на ищците съответно сумата 70 000 лв. за ищеца и 80 000 за ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на лицата, претендиращи обезщетения.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на К.С.К., като водача на л. а. „Мерцедес” модел ML 320 ЦДИ с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, за причиняване по непредпазливост смъртта на Б И М са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязлото в сила решение № 2592/27.09.2012г., постановено по НАХД № 3799/2012г. описа на ВРС. В тази връзка, недопустимо е разглеждането на възраженията на застрахователя, че изключителна вина за настъпване на ПТП има ищецът В.М.М., управлявал автомобила, в който се е намирала починалата М. Противното би означавало, че чрез мотивите на решение на гражданския съд е допустимо наследникът на пострадалото от престъплението лице, да се признае за извършител или съизвършител на престъплението, за "деец" по постановената присъда, въпреки че не е бил страна по наказателното правоотношение, респ. по конкретното наказателно дело, по което е признат за виновен водачът на другия автомобил.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е валидно сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства относно характера и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие загубата на тяхната съответно съпруга и майка, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също в постановено по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "ГО на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр. § 27 ПЗР на КЗ.

Безспорно е установено в случая, че починалата в резултат на ПТП Б М е била опора на съпругата си и на дъщеря си, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между тях, с взаимно уважение и разбирателство. Загубата й е била внезапна и неочаквана. Ищецът е останал без пряката и ежедневна подкрепа на най - близкия си човек, спътник в живота и стожер на семейството, поради което справедливостта изисква за него да се определи обезщетение в по-висок размер от това, следващо се на дъщерята на покойната, така както е процедирал и първоинстанционния съд.

Смъртта поставя край на живота като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й невъзвратими. При определяне по справедливост на паричните еквиваленти на претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за съпруга на починалата в резултат на застрахователно събитие Б М, и 130 000лв. за нейната дъщеря, първоинстанционният Силистренски окръжен съд е съобразил както интензитета и характера на претърпените от ищците страдания и негативни преживявания от внезапната смърт на тяхната наследодателка, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ / отм./ /, и обичайната съдебна практика, при което съставът на въззивния съд прави извода, че не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.

По оплакване в жалбата за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Застрахователят ЗК „Лев Инс” АД е релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Бона Банова, обосновано с твърдения, че при ПТП тя е била без предпазен колан. По това възражение съдът безспорно дължи самостоятелна преценка доколкото въпросите относно наличието на поведение на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда на наказателния съд. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице.

В първата инстанция са назначени съдебно – автотехническа експертиза за установяване механиза на процесното ПТП и съдебно – медицинска експертиза, с която застрахователят цели да установи причинна връзка между непоставянето на предпазен колан и получените от Б М травматични увреждания, несъвместими с живота.

Установява се от събраните доказателства, че вследствие на ПТП пострадалата е получила травмите в областта на гръдния кош, довели до настъпването на смъртта й, причинени от силата на удар, локализиран в областта на гърба, при което тялото е политнало в посока точката на удара и се е извило назад по хода на гръбначния стълб. Поради силния и рязък удар тази извивка назад преминава оптималния праг и добива ексцесивен характер, поради което настъпва нарушаване на целостта на костите и вътрешните органи, с прекъсване на гръбначния стълб и счупване на ребрата отзад в местото на удара и в ляво мишнично в местото на най - голямо огъване на ребрата, като същевременно счупените фрагменти на ребрата в дясно пробиват десния бял дроб, а по ребрената повърхност и хилуса на ляв бял дроб се установяват контузионни огнища. Характерът и локализацията на телесните увреждания, причинени при удара между двата автомобила, /удар с висока скорост в задната част на автомобила, в който на задната седалка пътувала пострадалата/, са разположени в местото на удар, а именно задните части на гръдния кош в ляво и в дясно. При този механизъм на ПТП правилно поставеният предпазен колан не би предотвратил настъпването на уврежданията, и не би оставил следи по кожната повърхност на тялото в местата на контакт, тъй като инерционните сили при този механизъм на ПТП действат в посока точката на удара, т. е. назад. Следователно липсва конкретно установен принос на пострадалата, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат.

Като съобрази конкретно установения механизъм на ПТП и заключението на експерта, изготвил СМЕ относно невъзможността в случая правилно поставен предпазен колан да предотврати настъпилите увреждания в резултат на ПТП, несъвместими с живота, съставът на въззивния съд намира, че по възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата не е проведено успешно доказване и поради това няма основание за редуциране на дължимите обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

За пълнота на изложението, въпреки изложените мотиви относно липсата на възможност за разглеждане на възраженията на застрахователя за изключителна вина на ищецът В.М.М. за настъпване на ПТП, предвид нормите на съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:

Възраженията не са адекватни на заявеното от застрахователя оплакване в жалбата за нарушение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, съобразно конкретните обстоятелства. Тъй като пострадалият не носи гражданска отговорност за действията, с които е допринесъл за настъпване на вредния за него резултат, и не извършва непозволено увреждане, защото не съществува законова забрана за самоувреждане, същият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от деликвента реална опастност в действителност. Не е необходимо извършеното от пострадалия да е противоправно, нито да е извършено виновно.

Твърденията на застрахователя, че ищецът, който е различен от пострадалото лице и претендира вреди от смъртта на починалата си в резултат на ПТП съпруга, е изключително виновен или в много голяма степен носи вина за настъпилия вредоносен резултат, са такива за качество на В.М.М. на извършител или съизвършител на престъплението, за което е осъден, с влязла в сила присъда, застрахованият водач К.С.К.. Подобни твърдения за съизвършителство на две лица, различни от пострадалото лице, едното от което не е била страна по наказателното производство, в което е постановена присъдата срещу виновния застрахован водач, не обосновават приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Същите могат да са основание за пълен отказ от отговорност на застрахователя за обезщетяване на вредите /възражение за липса на отговорност/, тъй като съделинквентите не разполагат с искове един срещу друг за обезщетяване на претърпени вреди от общия деликт, а само с регресни искове, произтичащи от солидарната им отговорност спрямо пострадалите от деликта. Предвид влизането в сила на решение на СОС в необжалваните части, респ. обективните предели на силата на пресъдено нещо по отношение наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, и задължителния характер на присъдата на наказателния съд, възраженията на застрахователя за извършителството или съизвършителството на ищеца В.М.М., управлявал автомобила, в който се е намирала починалата М, не са годни да обосноват приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отделно от това, от събраните доказателства в хода на процеса не се установява причинна връзка между виновно поведение / действие или бездействие/ на ищеца и вредоносния резултат.

По жалбата в частта за присъдената законна лихва от датата на деликта до завеждането на исковата молба.

При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане, за което няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо съгласно чл. 69 ЗЗД. След като задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахованото лице - деликвент, върху присъдените обезщетения по преки искове на пострадали лица срещу застраховател, при застрахователни правоотношения по отменения КЗ, се дължи законна лихва от датата на деликта. В тази връзка, при приложимост на правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), съгласно § 22 от ПЗР на новия КЗ, твърдението на застрахователя, че не е поканен да заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди преди подаване на исковата молба, е ирелевантно за преценката относно изпадането му в забава.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части, с които са уважени предявените осъдителни искове от В.М.М. и М.В.С., за присъждане на разликата над 70 000лв. до 150 000лв. за ищеца и за разликата над 80 000 лв. до 130 000лв. за ищцата, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тези разлики, както и в частта, с която е уважена акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху пълния размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на деликта - 03.10.2015г., до завеждането на исковата молба.

 

Процесуалният представител на въззиваемите не е направил искане за присъждане на разноски за въззивна инстанция.

 

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/28.02.2018г., постановено по гр. д. № 184/2016г. по описа на Силистренски окръжен съд, в обжалваната част.

В останалата част решението на СОС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.