Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 226/31.07.13 г. град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,          ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

в публично  заседание на 09.07.2013 год. в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

Секретар Д. Ч.

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

въззивно т. дело № 333  по описа  за 2013 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

          Образувано  е по предявена въззивна жалба от “УП Бя 11” ЕООД против решение № 76/18.01.2013 год., постановено по т.д.№ 206/2012 год. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от страната против „Е.ОН Б М” АД /ново наименование „Е П М” АД/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 63 762 евро, претендирана като част от дължимо обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на сключен от страните договор № ДУА - 978/16.06.2008-3056/27.07.2008-4024-ВГ-27.05.2009 г. за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, претърпени в периода 16.05.2010г. - 15.11.2011 г., при пълен размер на претендирано за периода обезщетение за сумата 134 819 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен.

           В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е недопустим, евентуално – неправилен. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от процесуалните представители на страната.

Въззиваемата страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

    Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

I. По допустимостта на постановения съдебен акт: Съобразно исковата молба и допълнителна искова молба, ищецът основава претенцията си на твърдения за наличието на действащо през процесния период облигационно отношение между страните по сключен на 02.06.2009 г.  договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, като съгласно чл. 1 от договора ответникът се задължил да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа вятърна електрическата централа – собственост на производителя – ищец.  ВяЕЦ е въведена в експлоатация  и поставена под напрежение, считано от 28.04.2010  г.

  Ищецът е подписал и договор № 135/20.04.2010 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с „Е.ОН БЯ ПРОДАЖБИ” АД, като по силата на този договор последният се е задължил да изкупува цялото количество активна електрическа енергия, за която има издаден сертификат съгласно НИСПЕЕПВЕИ.

Ищецът твърди, че страните са в договорни правоотношения, въвеждащи за ответника съпкупност от задължения, изразяващи се в присъединяване и осигуряване на последващо безпрепятствено ползване на електрическата система за транспортиране на произведената електрическа енергия. Ответникът е в неизпълнение на сочените задължения, тъй като:

- ответникът системно разпореждал неправомерно ограничаване на производството на електрическа енергия от присъединената ВяЕЦ, чрез нареждания на дежурните диспечери за спиране на производството, от което ищецът търпял вреди; диспечиращите разпореждания противоречат на законовите и подзаконови нормативни актове; вкл. на чл. 9 и чл. 14 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 26.06.2003 г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО.

- дори и да се приеме, че ограничаването на мощностите има оправдание  в ниския капацитет на преносната мрежа, то изложеното обосновава извода, че ответникът е извършил присъединяване в нарушение на задълженията му, вменени в чл.50, чл.50, ал.4, чл.52 Наредба № 6/09.06.2004 год. за ПППЕЕПРМ и чл.26, 36, 37, 38, 40, 41, 46 от ПУЕМ; приетото технико-икономическо решение за присъединяване не осигурява нормално функциониране  на производството и доставката на електрическа енергия

Виновното неизпълнение на ответника има вредоносен характер, а причинените вреди представляват пропуснати ползи от ограничаването на производството на ел. енергия, която ищецът би произвел, доставил и продал по сключения договор с „Е.ОН БЯ ПРОДАЖБИ”. Ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи, претърпени в периода 16.05.2010 г. - 15.11.2011 г., вследствие неизпълнение на договорните задължения.

Сочените фактически твърдения се поддържат и съобразно депозирана допълнителна искова молба. Ищецът претендира вреди от неизпълнение на договорно задължение чрез действия на ответника, чиято противоправност е мотивирана с различни правни доводи и съображения. Касае се за предявена претенция, чието основание  произтича от един правопораждащ ЮФ – неизпълнение на договор за присъединяване и на имплицитно свързаното с него задължение за осигуряване на достъп на производителя до електрическите М за трайно, свободно и безпрепятствено отдаване на произведената ел.енергия в рамките на допуснатата мощност.

  В сочените предметни предели е постановен и обжалваният съдебен акт.  Съдът се е произнесъл по наличието на валидна облигационна връзка и нейното действие в исковия период; дефинирал е правата и задълженията на страните по договора за присъединяване; разгледал е наличието на твърдяното виновно  неизпълнение. Предметът на решението е в съответствие с предмета на спора, очертан от ищеца с исковата молба, респ. уточнен в допълнителната такава. Правилността на изложените фактически и правни изводи е въпрос по съществото на спора. Пропускът на съда да разгледа правни доводи на ищеца е процесуално нарушение, отстранимо от въззивната инстанция съобразно вменените й правомощия на инстанция по същество.

На посоченото основание, обжалваното решение съставлява допустим съдебен акт.

II. По съществото на спора:

Съобразно изложеното в п.I от настоящото решение, ищецът обосновава твърденията си за договорно неизпълнение с различни правни доводи и съображения без същите да имат характера на самостоятелно заявени основания на исковата претенция. Поддържа се, че допуснатото в исковия период ограничаване на производствените мощности чрез диспечерски разпореждания съставлява договорно нарушение при съобразяване на различни аспекти от твърдяната облигационна връзка в контекста на различни норми от европейското и националното законодателство.

1.               На първо място се твърди, че ответникът не е осъществил надлежно присъединяване към електроразпределителната мрежа /искова молба; допълнителна искова молба – л.153 и следв./. Присъединяването е престирано  при липса на технически капацитет на преносната мрежа да поеме произведената ел.енергия при дерогиране на изрични законови текстове, изискващи съгласуване и предварително проучване. Навеждат се доводи за последващи действия, насочени към безразборно присъединяване на производители и потребители, водещи до претоварване на мрежата. Твърди се, че ограниченията в производствената дейност на ищеца в исковия период са проявление на твърдяното неизпълнение на договора за присъединяване.

 Страните са подписали спогодба с дата 20.04.2010 год., по силата на която ищецът –инвеститор се е отказал да претендира вреди от наложеното в хода на присъединяване допълнително ограничаване на присъединените мощности и вреди, настъпили от забавеното присъединяване. Представената спогодба  по чл.365 ЗЗД има изрично посочен предметен обхват, който не подлежи на разширително тълкуване. Твърдяното в настоящото производство неизпълнение не е предмет на установителното, регулиращо и преобразуващо действие на сключената между страните спогодба от 20.04.2010 год.

Ищецът има качеството на производител на електрическа енергия  в качеството на собственик на вятърна електроцентрала като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ. Функционирането на съобръжението и въвеждането му в експлоатация се осъществява при нарочно предвиден в закона сложен фактически състав от правни и фактически действия, елемент от който е сключване на договор за присъединяване.

Договорът за присъединяване към електрическата мрежа съставлява двустранен, възмезден договор, чието сключване, субекти, съдържание и прекратяване са уредени със специални правни норми. Процесният  договор  за присъединяване е сключен на 02.06.2009 год. С разрешение за ползване № СТ-05-1681/30.12.2009 г. е разрешено ползването на изградената ВяЕЦ. Със заповед № 947/28.04.2010 г. на Управителя на РОЦ- Добрич и Силистра е наредено подлагане под напрежение на обекта. Възникналото правоотношение подлежи на регулиране от Закона за енергетиката /ЗЕ/; Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /ЗВАЕИБ, отм./ и Наредба № 6/2004 год. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните М.

Не се спори между страните, че заложените от ответника технически изисквания за присъединяване на централата към преносната мрежа са изпълнени от ответника. Пропускателната способност за пренасяне на електрическа енергия от разпределителната мрежа 20кV към линия 110kV е достатъчна за инсталираната мощност /заключение на СТЕ, т.8/. Ответникът е уведомил компетентните оператори на преносната мрежа, вкл. електроенергийния системен оператор за присъденяваните мощности - така съгласувателно писмо от „Е.ОН.М” до ЕСО и НЕК от 19.12.2008 год. /л.475/; писмо от ЕСО изх.№ 971/12.02.2009 год. /л.124/ Установява се от представената по делото многообразна кореспонденция, че след присъединяването, ищецът е подложен на системни оперативни ограничения, мотивирани с ниската преносна възможност на мрежа 110 кV, собственост на НЕК и хроничната опасност от претоварване  на преносната инфраструктура. Заключение за преносни затруднения се съдържа и в  приобщената по делото СТЕ – при отчитане на всички присъединени генерирани мощности, пропускателната способност на преносните линии би трябвало да е от порядъка на 400 MW при реална преносна способност около 180 MW. Наличните проблеми с натоварването на мрежата са обективирани и в констативен протокол на ДКЕВР № Е-1/24.01.2011 год. /л.796/. Констатираните преносни затруднения са изрично признати между страните съобразно пар.iii от сключената между страните спогодба с дата 20.04.2010 год. , с оглед на което съдът приема, че същите са съществували още към датата на присъединяването.

По правило, същественото съдържание на сключения договор е насочено към „присъединяване” на производителя, което като технически и правен термин съставлява свързване на източника с електрическата система.  Присъединяващият оператор е длъжен да извърши проучване на условията за присъединяване, вкл. да съгласува свързването с преносното предприятие – чл.52, ал.2 и чл. 7, ал.2, т.2 Наредба № 6/2004 год. Присъединяването трябва да се осъществи по начин, по който електроразпределителната мрежа трябва да осигурява:  нормална работа на приемниците на електрическа енергия и на генериращите мощности на присъединяваните потребители и производители;  нормални режими и нормални условия на експлоатация на мрежата след присъединяване на новите потребители и производители;  запазване на нормалната работа на вече присъединените към мрежата потребители и производители на електрическа енергия /чл. 26, ал.1 Правила за управление на електроразпределителните М/. Присъединяващото предприятие е длъжно да съобрази договора за присъединяване с интересите на страните и с реалните технически възможности на електрическата мрежа в района на обекта към датата на сключването му – чл.16, ал.2 Наредба № 6/2004 год.

Процесното присъединяване обаче е осъществено при правнонормативна рамка на енергегиката, въвеждаща като основна цел  създаване на предпоставки за устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т. ч. и производството на електрическа енергия от тях.  Чл. 9 ЗВАЕИБ /отм./, въвежда политика за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници чрез конкретни законодателни мерки, сред които и задължително присъединяване към електрическата мрежа /чл.9, т.4/. На основание чл.13, ал.2 ЗВАЕИБ /отм./ преносното предприятие и/или разпределителните предприятия присъединяват приоритетно всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, които отговарят на специфичните условия за присъединяване към мрежата, определени в наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Изрично в този смисъл е разпоредбата на чл. 54, ал.4 Наредба № 6/2004 год. Неизпълнението на соченото задължение обуславя административно –наказателна отговорност за енергийното предприятие – чл. 35 ЗВАЕИБ /отм. /. Изложеното обуславя извода, че присъединяването на ВяЕЦ е императивно задължение за енергийните предприятия, като последните нямат право на отказ, вкл. в случаите, когато е налице несъответствие с реалните технически възможности на преносната мрежа. Горният императив изцяло дерогира задължението на присъединяващото предприятие за  преценка. Процесният договор за присъединяване е сключен при специален нормативен режим, при който задълженията на присъединяващият оператор са сведени до определянето и контрола върху техническите условия за присъединяване, а не до това дали последното да се осъществи. По изложените съображения, свързващото предприятие не носи отговорност за присъединяване, осъществено при липса на капацитет на преносната мрежа.  

Гореописаното законодателно разрешение държи сметка за евентуалните опасности за сигурността и безопасността на електроенергийната система. По волята на законодателя, несъответствието следва да се компенсира с други механизми сред които на първо място чрез законодателни и регулаторно - планови мерки за развитие на енергийната система, нейното разширение и рехабилитация. Неизпълнението или забавеното изпълнение на посочените задължение обаче няма договорен произход, доколкото единственото подписано съглашение между страните не предвижда обвързване на разпределителното предприятие с конкретни действия и конкретни срокове. Договорът за присъединяване не предвижда и клауза, обещаваща реновиращи или разширяващи действия на третото лице – оператор на преносна мрежа /НЕК АД/. Единственото поето задължение е за последващо увеличение на допустимите мощности на присъединяване „след построяването и въвеждането в експлотация на електропровода 2х110 кV от подстанция “Маяк” до подстанция „Добрич” /чл.2, ал.5 от Анекс 1/20.04.2010 год./. На посоченото основание, доводите на ищеца – въззивник, че е лишен от правото да ползва безпрепятствено системата, не могат да ангажират отговорността на разпределителното предприятие нито като лично задължено лице, нито като лице, което е обещало чужди действия в хипотезата на чл. 23 ЗЗД.  Бъдещото разширение и рехабилитация на енергийната система е въпрос от регулаторно естество, а не дължима от ответника престация с договорен произход.

Вторият съществен механизъм за отстраняване на заложения в закона дисбаланс са т.н. диспечиращи ограничения на производството в рамките на диспечерското управление на ЕЕС. Горният принцип е договорно заложен между страните в разпоребата на чл.11а от Анекс 1/20.04.2010 год  и е възведен в предварително установено условие за присъединяване.

Изводи: Ищецът се е възползвал от предвидената в договора привилегия за приоритетно присъединяване към електроразпределителната мрежа,  при все че е бил наясно с ограничените възможности на преносната мрежа. Ответникът е изпълнил императивно установеното си по закон задължение да присъедини производителя. Фактът, че присъединяването е осъществено при дефицит на преносната мрежа,  не може да се вмени във вина на ответника.

2. Ищецът излага още, че договорно осъщественото присъединяване имплицитно включва и последващо правоотношение между страните във връзка с ползването  и достъпа до електрическата мрежа за целите на производството. Оперативните разпореждания съставляват неизпълнение на задължението на ответника да осигури експлоатация на мрежата от производителя.

С изпълнението на дължимата престация договорът за присъединяване се прекратява – чл.59 Наредба № 6/2004 г. Нормата на чл. 59, касаеща отношенията между производител и присъединяващ оператор е възпроизведена и по отношение на останалите видове договори за присъединяване – чл. 19 /за присъединяването на потребители/; чл.93 /за присъединяване на обекти на ЕРП/.  Очевидна е целта на законодателя действията по присъединяване да се отграничат от последващите отношения между участниците в енергийния процес. Прекратеният договор за присъединяване не поражда последващи насрещни права и задължения между страните, освен ако такива са изрично уговорени. Процесният договор за присъединяване не предвижда подобни правоотношения  с изключение на поетото от ответника задължение за бездействие, обективирано в нормата на чл. 2, ал.6, създадена с Анекс № 1/20.04.2010 год. и на предвиденото условно задължение съгласно чл.2,ал.5 от същия Анекс. Разпоредбата на чл.11а от допълнителното съглашение съставлява изрично уговорено условие за присъединяване и не може да се тълкува като съглашение за последващ достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на пар.1, т.15 ДР на ЗЕ. Следователно, неоснователни са твърденията на ищеца, че в процесния период страните са били в облигационни отношения с източник – договора за присъединяване.

3. Ищецът твърди още, че е в в договорни правоотношения с ответника във връзка с гарантиран достъп до ЕРП мрежата с източник - чл. 292 ТЗ.

Договорът за достъп по правило е специален възмезден договор, по силата на който ползвателят  използва преносната мрежа и/или разпределителните М за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба – пар.1, т.15 ДР на ЗЕ.

Изискването за сключване на договор за достъп с производителите на енергия от възобновяеми източници е въведено едва с приемането на ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011 г./ - чл.30.  Досежно  производителите, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kW вкл. е предвидено, че използват разпределителните М, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа. Договорът е предвиден като задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия – чл.84, ал.3 ЗЕ /ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Отделно от това, законодателят с преходната разпоредба на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С  ал. 2 на разпоредбата е предвидил самостоятелна възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп. Ищецът в качеството си на производител попада в кръга на задължените субекти по чл.84, ал.2 ЗЕ. Длъжен е да сключи договор за достъп с оператора на мрежата, към която е присъединен, с който да уреди правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги.  Това е договор, който до този момент не е бил сключван от него и за който не  е определяна цена.

 Не се спори между страните, че в исковия период, попадащ в приложното поле на ЗЕВИ не е сключен договор за достъп и не са одобрени общите условия /с  Решение № ОУ-9 от 20.05.2013 г. проектът на Общи условия за достъп на Е.ОН М е  одобрен от ДКЕВР, последните са публикувани на 29.05.2013 год./. Не са определени и временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа. Следователно – в  процесния период не  е възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл. 30 ЗЕВИ.

Действащата до приемането на ЗЕВИ нормативна уредба не предвижда сключването на договор за достъп между разпределителното предприятие и производителя на енергия от възобновяеми източници. Според  Наредба № 6/2004 год. производителите се присъединяват след представяне на  договор за продажба на електрическа енергия и сделка(и) за пренос на потребената електрическа енергия от съответната мрежа, за ползване на мрежата и за достъп до нея, съгласно чл.104 ЗЕ – така чл.64, ал.2, т.1. В конкретния случай, ищецът е присъединен въз основа на сключен договор за изкупуване на ел.енергия от 20.04.2010 год. Ищецът сам признава, че е в договорни отношения и в качеството на потребител на електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващите му  устройства, която му се фактурира ежемесечно. Присъединяването не е опосредено от сключване на друг вид договор и по – специално: договор за достъп в качеството на производител с електроразпределителното предприятие.  Съгласно Правила за условията и реда за достъп до преносната и разпределителните М, приети с решение № П – 4 от 08.06.2007 година на ДКЕВР (обн. ДВ бр. 56 от 10.07.2007 година)  достъпът до електроразпределителните М съставлява част от услугата «разпределение» - чл.16. Договорите за достъп, респ. за разпределение имат за страни конкретно посочени участници, конкретно посочен начин на сключване и съдържание. Договор за разпределение между страните не е сключван, а и ищецът не попада в категорията на лицата – производители по чл.16.
Независимо от изложеното обаче по делото е безспорно, че след присъединяването си, ищецът трайно е отдавал произведената електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и е ползвал същата за целите на дължимите доставки по договора за продажба.  Сочените фактически действия са осъществени със съгласието на насрещната страна. Налице е учреден достъп до ЕРП мрежата, включващ право да се отдава и транспортира произведената енергия до уговореното място на доставката. Соченото правоотношение има неформален характер /съобразно формираните по-горе правни изводи, действащото законодателство в областта на енергетиката не въвежда изискване за писмена форма на правоотношенията между конкретния вид производител  и електроразпределителното дружество/. До приемането на ЗЕВИ и утвърждаването на цени за достъп от ДКЕВР, правоотношението има безвъзмезден характер.    

4. ВОС е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, вкл. на заключението на СТЕ, сочещи авторството на отправените оперативни ограничения и механизма на налагането им. Заключението на СТЕ  е категорично, че разпорежданията изхождат от ЕСО и са приведени в изпълнение от Е.ОН посредством подробно изложен механизъм. Формираните фактически изводи се кредитират изцяло от настоящата инстанция, поради което съдът препраща към същите, на основание чл.272 ГПК.

Оплакванията във въззивната жалба, свързани с кредитирането на СТЕ са неоснователни. Страната не е оспорила заключението на СТЕ чрез предвидените в ГПК процесуални механизми. Оплакването, свързано с източниците на проверка от вещото лице е основано на разминавания между диспечерските дневници и електронната справка за техните записи, предоставена от ответника за нуждите на водените срещу него дела.  Страната не посочва конкретни разминавания. Отделно от това, в производството никога не е било спорно, че оперативните ограничения на мощностите, регистрирани в сървъра на ищеца са наредени от Е.ОН.М. Спорът е сведен до това, осъществени ли са същите по указание на ЕСО и конкретния механизъм на тяхното налагане. В отговора на спорния предмет, първостепенният съд е извършил съвкупна преценка на всички относими доказателства, вкл. и гласни такива. По делото е представена и многообразна кореспонденция между различните участници в правоотношението, в това число и регулаторни органи, сочещи причините за ограниченията и техния автор.

Процесните разпореждания са постановени на основание чл. 73 ЗЕ във вр. чл.24 Наредба № 10 от 9.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ, съгласно които  операторите на електроенергийната система могат да разпоредят временно прекъсване или ограничаване на производството на електрическа енергия без предварително уведомяване на производителя при опасност за целостта на ЕСС или при опасност от нанасяне на значителни материални щети на системата, съответно на мрежата или на потребителите. Разпорежданията могат да имат прекъсващ или ограничителен характер, като се привеждат в изпълнение чрез автоматичните защитни устройства без намесата на оперативния дежурен персонал или от оперативния дежурен персонал.

ВяЕЦ, собственост на ищеца функционира като самостоятелен възобновяем източник, който обаче е част от единната електроенергийна система на страната /ЕЕС/ - чл. 82 ЗЕ. ЕСО е лицензиант за дейността управление на ЕЕС по смисъла на чл. 39, ал.1, т.11 чл.43 ал.1 т.4 чл.44, ал.1 и чл.108 и следв. ЗЕ.  Електренергийния системен оператор има статута на орган с вменени по закон правомощия свързани с управлението и осигуряването на безопасност на електроенергийната система. На основание чл. 109, ал.2 ЗЕ разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му задължения, са задължителни за операторите на разпределителните М. Разпорежданията на оператора на разпределителната мрежа са задължителни за оперативния дежурен персонал на производителите на електрическа енергия, които е присъединил – чл. 113, ал.2 ЗЕ.  Сочените субординационни отношения по вертикал и техния задължителен характер е изрично подчертан и в нормата на чл. 51 от  Наредба No РД -16-57/28.01.2008 год.  Императивният характер на ограничителните разпореждания  произтича още от предвидената отговорност при неизпълнение, вкл. лимитивно посочените възможности за отказ и реда за неговото релевиране  - чл. 51, ал.3 и ал.4 от  Наредба No РД -16-57/28.01.2008 год.  Дадените разпореждания имат властнически характер и подлежат на контролиране по администривен ред - Наредба № 10 от 9.06.2004 г. Нормите, регламентиращи намесата на ЕСО имат императивен характер като съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗЕ и по аргумент от разпоредбите на чл. 30, ал. 3, изр. 1 от действащия ЗЕВИ, енергийните предприятия не дължат обезщетения за щети, нанесени в резултат на временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с ел. енергия в хипотезите на чл. 72 и чл. 73 от ЗЕ.

Следователно – коментираните ограничения от ЕСО имат характера на предвидени в закона актове на оперативно управление с обвързващо правно действие спрямо всички участници в ЕЕС като се привеждат в изпълнение по вертикална схема, опосредена от разпределителното предприятие. Дори  и да е налице твърдяната от ищеца облигационна връзка, ограничаването на производствените мощности следва от обвързващи и задължителни по своя характер разпореждания на трето лице, дадени на основание формално предвидено в закона.  При това положение, временното ограничение на мощностите не може да се вмени във вина на електроразпределителното дружество – чл. 81, ал.1 ЗЗД.

Общ принцип на европейското законодателства, транспониран и в българската правна система е изискването за определени, прозрачни, недискриминационни, проверими и равни условия на третиране на отделните участници в енергийния сектор /Директива 2003/54 //ЕО/Начинът, по който ЕСО упражнява предвидените в закона правомощия, наличието на предпоставките по чл.73 ЗЕ  и съответствието на разпорежданията със закона е ирелевантен за договорната отговорност на ответника. ЕСО има качеството на трето лице за твърдяната договорна връзка. На основание чл. 21, ал.2 ЗЗД  същото носи отговорност в случай, че недобросъвестно е попречило за изпълнението на договора между ищеца и Е.ОН Продажби като дължи обезщетение. Наведените твърдения за нарушаване на закона от системния оператори биха имали правно релевантно значение при заведен срещу него иск за вреди, основан на чл.21, ал.2 ЗЗД, но не и при разглеждане на настоящата претенция.

В разглежданата хипотеза няма основание за ангажиране на отговорността на ответника, поради неправомерни действия на трети лица, които е привлякъл към изпълнение. В правоотношението по налагане на оперативните ограничения Е.ОН действа като лице, императивно обвързано от  разпорежданията на системния оператор като твърдяното недобросъвестно и противоправно действие  изхожда от ЕСО, който няма качеството на лице, привлечено от ответника към изпълнение на негови договорни задължения.

Ирелевантни за правоотношението са и твърдяните формални пропуски ва ответника при документиране на наложените ограничения. Твърдяните вреди са следствие от самите ограничителни разпореждания, а не от пропуските в документалното им отчитане.  Твърденията за небалансирано и неравноправно  изпълнение на ограниченията от самия Е.ОН са недоказани.  Възраженията за недобросъвестно изпълнение на разпорежданията на ЕСО  от електроразпределителното предприятие изискват установяване на: 1/ всички присъединени производители, 2/ техния вид, 3/наложените ограничения на всеки един производител /така устни обяснения на вещото лице в о.с.з. на 20.12.2012 год./. Немаловажен е и факта, че разпорежданията на ТДУ се изпращат към диспечерите на Е.ОН, които ги препращат към съответните диспечери на ВяЕЦ, разбивайки общата изискуема мощност по отделни изводи. Диспечерите на ВяЕЦ определят в каква степен да се поеме ограничението от всяка конкретна турбина като водещият принцип е максимално намаляване на загубите от целия вятърен парк, а не равнопоставено третиране. Според СТЕ, периодите на спиране на работата на централата съответства на наложено спиране и на други енергийни обекти, присъединени към мрежата на ответника. Ответникът е спирал или ограничавал работата на почти всички изводи. Вещото лице е формулирало извода, че ограниченията, при липса на други данни са равнопоставени.

С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 78, ал.2 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 10 598 лева, съставляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира, че липсват предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение. Разглежданият спор е със значителна правна и фактическа сложност. Приложимата правна уредба обхваща множество законови и подзаконови нормативни акта, претърпели различни редакции в исковия период. Въззиваемата страна осъществява защита по въззивна жалба, възлизаща на 16 стр., в която са въведени както фактически, така и правни доводи против обжалвания съдебен акт.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/18.01.2013 год., постановено по т.д.№ 206/2012 год. по описа на ОС – Варна.

ОСЪЖДА „ УП Б 11”, ЕИК 200360694 със седалище и адрес на управление гр.София, площад „Позитано” №2, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.ОН Бя М” АД, ЕИК 104518621 сумата от 10 598 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: