Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

186

гр. Варна, 23.07.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ Х.

при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Х.

в.т.д.№333 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от Й.А.М., в качеството й на родител и законен на И.Х.М. и А.Х.М. и от В.Х.М., действащ лично и със съгласието на майка си Й.А.М., всички чрез адв.М.Я., срещу решение №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2018г.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се, че съгласно чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, когато за удостоверяване на ПТП е бил представен констативен протокол. В настоящия случай такъв протокол е представен на дружеството на 26.07.2017г., което обстоятелство не се оспорва от ответника. Задължението на застрахователя не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда или от висящността на наказателното производство, а единствено от удостоверяване на произшествието с констативен протокол. Още повече, че към момента на изтичане срока за произнасяне по претенцията от ответника е била налице хипотезата на чл.106, ал.5 от КЗ.

Твърди се още, че при постановяване на решението следва да бъде съобразено и обстоятелството, че на осн.чл.107 от КЗ застрахователят има право да се снабди с необходимата информация от органите на МВР или други държавни органи, които имат компетентност да удостоверяват съответните обстоятелства.

Ето защо, в конкретната хипотеза на претендиращите обезщетение не може да се вмени задължение за изпълнение на указания дадени от застрахователя, което да е основание за приложение на чл.497, т.2 от КЗ и да освободи застрахователя от задължението му за заплащане на законна лихва.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго такова, с което претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците да бъде уважена,  считано от 26.07.2017г. Претендира присъждане на направените по делото разноски по чл.38, ал.2 от ЗА.

Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.Софя с писмен отговор, чрез адв.Крумов, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. От същите се установява, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и не му е дадена възможност да определи и да изплати застрахователно обезщетение. Не е налице спор, че ищците, в качеството им на увредени лица са предявили претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но сред представените към заявленията документи няма нито един, от който да е видно наличието на деяние, неговата противоправност, виновност на дееца, причинната връзка и настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на застрахователя за покриване на същите. Към документите приложени от ищците се съдържа единствено констативен протокол за настъпилото ПТП, в който като виновно за инцидента лице е посочен Х. Ц. М., а не застрахования водач. Предвид посоченото, застрахователят се е възползвал от разпоредбата на чл.496, ал.4 от КЗ. В случая са налице данни застрахователят да е изискал документи, които не са му били предоставени и които са от съществено значение за установяване основанието и размера на претенцията.

Твърди се още, че поисканите от застрахователя документи са изброени алтернативно, а самите заявители имат качеството на пострадали лица и съответно свободен достъп до водените досъсдебни производства.

Предвид изложеното и с оглед неизпълнение на задължението си за попълване на застрахователната преписка с доказателства, е приложена разпоредбата на чл.106, ал.3 от КЗ, като лихвата се дължи най-рано от предявяване на исковата молба.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди направените по делото разноски.

2/ въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.Крумов срещу постановеното решение №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частта, с която са уважени предявените от Й.А.М., в качеството й на родител и законен представител на И.Х.М., А.Х.М. и В.Х.М., чрез адв.М.Д., искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението в уважителната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди се, че размерът на определените в полза на ищците обезщетения не отговаря на действително претърпените от същите вреди, прекомерен е и не съответства на изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява силна емоционална привързаност между ищците и техния баща, нито за тях да са настъпили вредни последици във физически и психически план след неговата смърт. Напротив, установява се, че в последните месеци пострадалият е живеел далеч от дома си и по делото няма данни кога се е прибирал и дали изобщо го е правил. Размерът на определените обезщетения не отговаря и на икономическия стандарт на ищците.

Излага се още, че при определяне на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се постига ефект на повторно репариране на едни и същи вреди под формата на пропуснати ползи до навършване на пълнолетие на децата. По делото липсват официални данни, че пострадалия е реализирал доход, съответно е имал възможност да осигурява издръжка на своите деца. Напротив, от приложеното удостоверение от НОИ е видно, че на същите е отказана наследствена пенсия поради липса на осигурителен стаж на техния родител. Твърди се неправилност на решението и в частта, с която обезщетенията за пропуснати ползи са присъдени като глобална сума, а не месечно, с оглед вида на претендираните вреди. Периодичното присъждане на заплащането на обезщетението е и с оглед обстоятелството, че могат да настъпят обстоятелства, които да доведат до изменение в размера или до погасяване на задължението. 

При постановяване на решението съдът е направил неправилна преценка на приноса на пострадалото лице за настъпване на произшествието. От доказателствата по делото е видно, че е налице самоувреждане на пострадалия, което изключва отговорността на застрахователя. В условие на евентуалност се твърди, че съпричиняването е в много по-висок от определения от първоинстанционния съд процент, като същото надхвърля многократно вината на водача на автомобила.

Съпричиняването следва да бъде взето предвид както при определяне размера на неимуществените, така и при определяне размера на имуществените вреди.

По същество се претендира отмяна на решението в оспорените му части и отхвърляне на предявените искове. В условие на евентуалност се намаляване размера на присъдените обезщетения до справедлив размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Й.А.М., в качеството й на родител и законен на И.Х.М., А.Х.М. и В.Х.М. с писмен отговор, чрез адв.М.Д., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Твърдят, че определеният от съда размер на присъдените обезщетения изцяло кореспондира с принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. По делото са събрани доказателства за установяване степента и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания от загубата на техния баща, като процесуалния закон не поставя ограничения за вида на доказателствените средства. Установява се, че пострадалият се е грижил за децата си, като е осигурявал издръжката им, а децата му са били силно привързани към него. След смъртта му те са били много разстроени, не са могли да повярват, че той няма да се върне и до настоящия момент скърбят за него.

Излагат, че характера на претендираните и присъдени обезщетения нямат за цел обезщетяване на едни и същи вреди, поради което не са налице твърдените пороци на решението в този смисъл. Определеният от съда размер е адекватен и представлява еквивалент на претърпените болки и страдания от ищците.

Сочат още, че обезщетението под формата на пропуснати ползи няма ежемесечен характер и такъв на издръжка, поради което присъждането им се дължи общо. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от смъртта на родител на ищците, поради което и подлежат на обезщетяване по този ред.

Неоснователни са и твърденията за самоувреждане на пострадалото лице, което не се установява от събраните по делото доказателства. Определеният от съда процент на съпричиняване е съответен на приноса на всяко едно от лицата участвали в произшествието, като не са налице основания за промяната му.

По същество молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, потвърди решението на ОС -  Добрич и им присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържат подадената от тях жалба и оспорват тази на насрещната страна. По същество молят решението в частта, с която са определени държимите обезщетения да бъде потвърдено, а законната лихва да бъде присъдена от датата на предявяване на претенцията. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание и с писмено становище, чрез пълномощника си, оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа подадената от него. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

С определение №384/04.05.2019г. като страна в производството е конституирана ДСП гр.Добрич, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗД. С депозиран в съдебно заседание доклад същата изразява становище, че предявените искове са в интерес на децата.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

          Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ОС – Добрич е образувано по предявени искове от  Й.А.М., в качеството й на родител и законен представител на И.Х.М., А.Х.М. и В.Х.М. срещу „Дженерали Застраховане“ АД, гр.София, за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и  имуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., както следва: 1/за неимуществените вреди – болки и страдания от загубата на баща им в размер на 200 000лв. за всеки един от ищците и 2/ за имуществени вреди -  от невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 01.07.2017г. до навършване на пълнолетие на всяко от децата, а именно: 17 902лв. за И.Х.М.; 11 017.50лв. за А.Х.М. и 8 850лв. за В.Х.М..

          В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ С. Д. Д. е нарушил правилата на ЗДвП и е предизвикал ПТП, при което е причинил смъртта на пешеходеца Х. Ц. М..

          Вследствие на смъртта на Х. М. всеки един от ищците е преживял болки и страдания, подробно описани, поради което се претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че всеки един от ищците е лишен от следващата му се по закон издръжка, която баща им е осигурявал приживе, в размер на ¼ от минималната работна заплата.

          За извършеното деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №158/2018г. на ОС – Добрич с която С. Д. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр чл.342, ал.1 и чл.58,ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК.

          Лекият автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, гр.София, съгласно полица №BG/28/117001118514, от 11.04.2017г., валидна от 12.04.2017г. до 11.04.2018г. По подадено от ищците е образувана щета при застрахователя ответник, който не се е произнесъл в срок.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищците поддържат предявените искове. Оспорват твърденията за съпричиняване и молят същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, гр.София, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска, тъй като на същото не е дадена възможност да се произнесе по заявените претенции.

Излага, че основна причина за настъпване на произшествието има пострадалия пешеходец, който се е движел по пътното платно с висока концентрация на алкохол в кръвта. Това поведение е насочено към самоувреждане, което обстоятелство изключва отговорността на застрахователя. В условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на произшествието, изразяващо се в движение по средата на пътното платно в нетрезво съС.ие, което следва да бъде определено в размер на 90%.

Оспорва предявените искове и по размер като завишени и неотговарящи на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Липсват доказателства ищците да са получавали издръжка от своя баща, поради което такава не им се дължи и от застрахователя.

Оспорва и претенцията за лихва като недължима поради неоснователност на предявените искове и неоказване на съдействие на застрахователя за произнасяне по заведената щета.

По същество моли съда да отхвърли исковете, а в условие на евентуалност да ги намали по размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

            Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани стране, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

            В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС- Добрич решение е валидно и допустимо.

            РЕШЕНИЕ №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018 на ОС – Добрич, в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки един от ищците И.Х.М., А.Х.М. и В.Х.М., действащи чрез тяхната майка и законен представител Й.А.М., срещу „Дженерали Застраховане“ АД, гр.София, искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., за разликата над 75 000лв. до претендираните 200 000лв., е влязло в законна сила.

            За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.432 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията по чл.380 от КЗ.

             Повдигнатите за разглеждане пред настоящата инстанция въпроси са, както следва: за наличие на самоувреждащо поведение на пострадалия, което изключва отговорността на застрахователя, а в условие на евентуалност за съпричиняване, което следва да се отнесе и към исковете за имуществени вреди; за размера на присъдените обезщетения; за недоказаност на емоционалната връзка родител – дете; за липса на основание за присъждане на обезщетения за имуществени вреди и за дължимост на обезщетенията за издръжка помесечно, както и за началната дата на дължимост на обезщетението за забавено плащане.

            Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че процесният автомобил л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, към датата на настъпване на застрахователното събитие 01.07.2017г., е застрахован по риска „Гражданска отговорност”, въз основа на сключен договор с ответника  ЗД "БУЛ ИНС" АД, гр.София, съгласно полица №BG/28/117001118514, от 11.04.2017г.

            Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №158/2017г. на ОС – Добрич.  

            Първият спорен в производството въпрос е за механизма на произшествието - за наличие на самоувреждащо поведение на пострадалия, респ. съпричиняване на вредоносния резултат.

            За установяването му, пред ОС – Добрич, е допусната комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза. От заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, и обясненията на вещите лица, дадени в проведеното на 15.01.2019г. о.с.з., се установява, че ПТП е настъпило по път ІІ-29, гр.Добрич – гр.Варна, по посока към гр.Варна. Причините за възникването му са движението на лекия автомобил със скорост, преди произшествието и към момента на удара, от 133,14км/ч, над допустимата скорост на движение, съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени къси светлини през тъмната част на денонощието, както и обстоятелството, че пострадалият се е движил в коридора на движение на лекия автомобил, а не в непосредствена близост до левия или десния край на платното за движение.

Установява се, че при констатираната скорост на движение към момента на удара, както и при движение със скорост от 90км/ч водачът на лекия автомобил не би могъл да предотврати настъпването му, тъй като не е имал техническа възможност да спре автомобила за времето от попадане на пешеходеца в осветената от фаровете зона до мястото на съприкосновението. Възможност за предотвратяване на произшествието би била налице, ако автомобилът се е движил със скорост съобразена с ограничената видимост пред него /51,58км/ч/ и при своевременно предприемане на действия за спиране. Предотвратяване на произшествието би могло да има и в случай, че пешеходецът е вървял в непосредствена близост до левия или десния край на пътното платно, като в този случай същият би попаднал извън коридора на движение на автомобила.

В съдебно заседание вещите лица посочват, че от проучванията при изготвяне на заключението са установили, че към момента на удара пострадалият Х. Ц. се е движил около осевата линия. В кръвта му е установено наличие на алкохол с концентрация 2,77 промила. Въпреки алкохолното опиянение той е можел да възприеме приближаващия амтомобил движещ се с включени фарове, което означава, че е могъл да предприеме и действия за избягване на произшествието.

Предвид изложеното и с оглед установените механизъм, интензитет и място на настъпване на удара, както и скоростта на автомобила, при която произшествието не е могло да бъде предотвратено, съдът намира, че по делото не е установено по безспорен начин поведение на пострадалия, което да е изключителна причина за настъпване на инцидента. По делото не са събрани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че единствената причина за настъпване на злополуката е поведението на пешеходеца, който на свой риск е застанал в обсега на движение на автомобила. Липсата на установена пряка видимост към МПС, както и скоростта на движението му, са обстоятелства, които препятстват категоричния извод, че лицето умишлено се е поставило в риск.

            Съдът намира, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, съдът намира, че по делото е установено наличие на съпричиняване изразяващо се в неправилно движение на пешеходеца – около осевата линия, а не в непосредствена близост до левия или десния край на пътното платно, при което е попаднал в зоната на движение на лекия автомобил.  Размерът на съпричиняването следва да бъде определен на 50%, доколкото по делото е установено неизпълнението на задълженията на водача да се движи със скорост, която му позволява да избегне внезапно появилите се на пътя препятствия в осветения от фаровете участък. Поведението и на двамата участници в инцидента е допринесло по равно за настъпването му.

От приложеното по делото удостоверение за наследници на Х. Ц. М. №АО-09-643/05.07.2017г. се установява, че ищците В.Х.М., А.Х.М. и И.Х.М. са негови наследници по закон – низходящи.

Предвид изложеното и като съобрази ППВС №4/25.05.1961г., ППВС №5/24.11.1969г. и ППВС №2/30.11.1984г., както и ТР №1/2016г. на ОСГНТК съдът намира, че ищците са от кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт.

            Спорен пред настоящата инстанция е и въпросът за размера на определеното обезщетение, съизмерено с претърпените от ищците болки и страдания.

            За установяването им по делото са разпитани свидетелите С. Ц. М., А. И. Д. и Г. П. Г., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК. От показанията им се установява, че ищците са имали емоционална връзка с баща си, независимо, че в последните месеци е работил извън мястото, в което са живеели. Прибирал се е всяка събота и неделя, а когато е можел и през седмицата. Грижел се е за тях, осигурявал е издръжка, а те са го обичали. Свидетелите посочват, че децата са приели тежко новината за смъртта на баща си, не са можели да повярват и дълго време са мислели, че ще се прибере. И сега още тъжат за него, а синът му страда, защото започва да ходи по състезания, а баща му не е до него, за да го види  подкрепя.

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства, както следва: момент на настъпване на смъртта, възраст /44г./ и степента на близост между пострадалия и неговите деца – ищци, възрастта им, която обуславя засилената им привързаност и зависимост от него, предпоставящи по-тежкото преживяване на загубата в сравнение със самостоятелните и дееспособни лица, при същите обстоятелства. Взема предвид и факта, че с оглед ниската възраст на децата, загубата на родителя – баща, особено за сина, който навлиза в период, в който все повече ще има нужда от неговата подкрепа и авторитет, преживяването на загубата също преминава по-трудно, в какъвто смисъл са и свидетелските показания.

След внезапната му смърт, в трудоспособна възраст, ищците са претърпели болки и страдания с висок интензитет, които са се отразили на целия им живот. При определяне на обезщетението, съдът отчита и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и застрахователните лимити към момента на ПТП - 01.07.2017г.

При съвкупен анализ на доказателствата и конкретно посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за всеки един от ищците за претърпените от него болки и страдания от смъртта на баща им Х. Ц. М. е в размер на 150 000лв., който следва да бъде намален с 50%, какъвто е размера на приетия от съда принос на пострадалия при настъпване на вредоностия резултат поради съпричиняване. Претенцията за обезщетение на претърпените от В.Х.М., А.Х.М. и И.Х.М. неимуществени вреди следва да се уважи до размер на сумата от 75 000лв. за всеки от тях.

Съдът намира, че с така определеното обезщетене е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на ищците.  

По предявените от В.Х.М., А.Х.М. и И.Х.М. искове за заплащане на претърпените вследствие на произшествието имуществени вреди:

Съдът намира, че непълнолетните деца имат право да търсят обезщетение за понесените от тях имуществени вреди, изразяващи се в лишаването им от възможност да бъдат издържани от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния, като за успешното провеждане на иска по чл.432 от КЗ е достатъчно да установят качеството си на непълнолетни деца и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия. В този смисъл е и т. III. 1 на ППВС №4/25.05.1961г. на ВКС, а именно, че обезщетение за имуществени вреди в случай на смърт, какъвто именно е и процесният, могат да търсят непълнолетните низходящи, "които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка", като имат право на обезщетение за действителните вреди, но не повече от издръжката, която са получавали.  

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че В.Х.М., А.Х.М. и И.Х.М. са низходящи на Х. Ц. М. и приживе баща им се е грижил за тях като е имал основен дял в издръжката им. Макар и без образование и в последните години без трудов договор, по делото е установено, че същият не е оставал без работа. Към момента на произшествието и двамата родители на ищците са работили – баща им във фермата на сестра си, където се е грижел за животните, а майка им в кравеферма в с.С., на повикване. И двамата са работили без договори, а с получените възнаграждения Х. М. е осигурявал необходимите средства за издръжка на децата си.  

С разпореждане №**********/08.11.2017г. на НОИ – ТП гр.Добрич на ищците е отказано отпускане на наследствена пенсия.

Предвид изложеното съдът счита, че по делото е установено наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове, като следва да се произнесе по размера на полагащата се на всяко от децата издръжка. За определянето му съдът следва да вземе предвид т. 11 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС по т.д.№1/2001г., като съобрази евентуално реализираните приживе от покойния наследодател на ищците приходи, при съблюдаването правилото на чл.142, ал.2 от СК. Обстоятелството, че Х. М. не е бил осигурен и не е регистрирал трудовия си договор не води до извод за липса на основания за присъждане на издръжка, доколкото по делото се установи, че такава е осигурявана на децата.

При определяне на окончателният размер на дължимото от застрахователя в полза на В.М., И.М. и А.М. обезщетение за лишаването им от издръжка следва бъде взет и приносът на майка им в осигуряването им /решение по т.д.№645/2010г. на ВКС, I т.о/.

Предвид изложеното и с оглед размера на минималната работна заплата, както и обстоятелството, че майката е задължена да издържа децата си /чл.143 от СК/, съдът счита, че средно мечесната издръжка на всяко едно от тях е в размер на 150лв., от които бащата да поеме 120лв., а майката 30лв., предвид факта, че е работила на повикване и по-ниския доход, който е реализирала.

Наследствена пенсия не се приспада, тъй като такава не е отпусната.

Така определената сума следва да се намали с приетия процент съпричинямане – 50%, като в полза на всяко дете се присъди месечна издръжка в размер на 60лв. 

Въпросът за начина на плащане на обезщетението от деликт е разрешен в т.11 от ППВС № 4/1975г. В него е посочено, че обезщетението може да бъде платимо еднократно или периодично, съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД. Дали да се присъди еднократно или периодично изпълнение на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено на съда. С оглед особеностите на всеки конкретен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение да бъде изплатено наведнъж или на периоди. С несъобразяване с посочения от ищците начин на изплащане на обезщетението не се присъжда нещо различно от това, което е поискано, а в следващия се от закона размер.

Съдът намира, че обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на малолетните деца от възможност да бъдат издържани от своя баща до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния, следва да бъде изплащано периодично  – всеки месец, като не е налице пречка за присъждане на бъдещи вреди. Периодичното присъждане на обезщетението е обосновано с начина на настъпване на вредите, доколкото в имуществената сфера на пострадалите деца те настъпват по този начин. В този случай присъждането на обезщетението се определя на периоди, ведно със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщетението. Това важи и когато вредите настъпват в периоди, следващи датата на подаване на исковата молба /решение по г.д.№3805/2015г. на ВКС, г.д.№60409/2016г. на ВКС и др./.

За периода от 01.07.2017г. до подаване на исковата молба неполучените месечни издръжки следва да се присъдят в пълен размер. За периода след подаване на исковата молба – 26.07.2018г. издръжката в полза на всяко едно от децата следва да се присъди ежемесечно, като периодично плащане, ведно със законната лихва върху нея, считано от първо число на следващия месец до датата на плащане, до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на друга законна причина за нейното прекратяване.

Предвид изложеното, предявените искове са основателни за всяко едно от децата В.Х.М., И.Х.М. и А.Х.М., както следва: в размер на 780лв., представляваща сбор от неполучените месечни издръжки за периода от 01.07.2017г. до завеждане на иска - 26.07.2018г., както и по 60лв. месечно от 26.07.2018г., на основание чл.51, ал.1, изр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от първо число на следващия месец до датата на плащане, до навършване на пълнолетие на всяко от децата или до настъпване на друга законна причина за нейното прекратяване.

Исковете за обезщетяване на имуществените вреди, с правно основание чл.432 от КЗ, следва да се отхвърлят като неоснователни за разликата над сбора от присъдените обезщетения като глобални суми и периодични плащания, до общо претендираните и присъдени на всеки един от ищците суми, както следва: до 17 902лв. за И.Х.М.;  до 11 017.50лв. за А.Х.М. и до 8 850лв. за В.Х.М..  

Предвид уважаване на исковете за главница за неимуществените вреди, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва.

Спор между страните по отношение на същия е налице относно началния момент, от който следва да се присъди обезщетението, като предявените претенции са за заплащане на лихвата от 26.07.2017г.

Предвид датата на сключване на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съдът намира, че по отношение на същата са приложими разпоредбите на действащия КЗ, каквато е и дадената правна квалификация на предявените искове.

Съобразно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 отговорността на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане е ограничена до лихвите за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – чл.429, ал.3 от КЗ.

От друга страна, съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:  изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или  изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

В настоящия случай не е налице спор и от доказателствата по делото се установява, че ищците В.Х.М., И.Х.М. и А.Х.М., действащи чрез майка си и законен представител, са уведомили застрахователя за събитието, настъпило на 01.07.2017г с предявяване на претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с вх.№ОК-189996/26.07.2017г. В претенцията е посочено застрахователно събитие и са приложени документи, които го доказват /протокол от ПТП, удостоверение за наследници/. Посочена е и банкова сметка, ***.

До застрахователя е отправена и втора претенция от ищците В.Х.М., И.Х.М. и А.Х.М., действащи чрез майка си и законен представител за заплащане на обезщетение и за претърпените имуществени вреди, с вх.№ОК-132280/01.03.2018г., към която са приложени същите документи.

Едва по второто постъпило заявление застрахователят, с уведомление изх.№НЩ-1926/20.03.2018г. е поискал от ищците допълнителни документи – влязъл в сила акт – присъда, решение, авто-техническа експертиза, съдебно – медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшестве и резултати от алкохолната проба на Х. М., подробно описани.

 С оглед на така установеното по застрахователната преписка, съдът намира, че срокът, в който ответникът/застраховател е изпаднал в забава, по отношение на претенцията за неимуществени вреди, е този по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, а именно 15 работни дни, считано от датата на получаване на претенцията /26.07.2017г./, по следните съображения: по подаденото заявление за заплащане на неимуществени вреди вследствие на смъртта на Х. М. застрахователното дружество не е поискало прилагане на никакви доказателства, като липсва произнасяне /положително или отказ/ в определените в КЗ срокове.

От друга страна, съдът намира, че непредставянето на преписи от досъдебното/съдебното производство не може да се вмени във вина на пострадалото лице и да се приеме за нередовност на претенцията, след като застрахователят има достъп до съответната информация по предвидения в КЗ ред. Още повече, че съобразно чл.496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да изплати обезщетение, когато към претенцията е приложен протокол от ПТП, какъвто е и настоящият случай.

Предвид изложеното съдът намира, че претенциите за заплащане на законната лихва за забава върху главниците за неимуществени вреди са основателни за периода от 17.08.2017г. до окончателното им изплащане. Претенциите за периода от 26.07.2017г. до 17.08.2017г. са неоснователни.

С оглед частичното съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която са уважени предявените от В.Х.М., лично и със съгласието на майка си Й.А.М., И.Х.М. и А.Х.М., чрез майка си и законен представител Й.А.М.,***, искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., в размер на 75 000лв. за всеки един от ищците.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която законната лихва върху главниците от 75 000лв. е присъдена считано от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2018г. до окончателното им изплащане и вместо него да се постанови друго, с което законната лихва да бъде присъдена от 17.08.2017г. до окончателното им изплащане.

Решението следва да бъде потвърдено в частите, с които ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София е осъдено да заплати на И.  Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., на А.Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** и на В.Х.М., лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., сумите от по 780лв., представляваща сбор от неполучените месечни издръжки за периода от 01.07.2017г. до завеждане на иска - 26.07.2018г., настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., на основание чл.432 от КЗ.

Решението следва да бъде отменено в частите, с които ЗД “БУЛ ИНС“АД, е осъдено да заплати на: 1/ В.Х.М., лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., разликата над 780лв., до присъдената сума от 8850лв., представляваща обезщетение за невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 01.07.2017г. до навършване пълнолетие на лицето, вследствие на смъртта на Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 26.07.2018г.; 2/ И.  Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., разликата над 780лв. до присъдената сума от 17 902лв., представляваща обезщетение за невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 26.07.2018г. до навършване пълнолетие на лицето, вследствие на смъртта на Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г.; и 3/ А.Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., разликата над 780лв. до присъдената сума от 11 017,50лв., представляваща обезщетение за невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 26.07.2018г. до навършване пълнолетие на лицето, вследствие на смъртта на Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., И ВМЕСТО НЕГО да бъде постановено друго, с което: 1/ ЗД “БУЛ ИНС“АД бъде осъдено да заплати на В.Х.М., лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., на И.  Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., и на А.Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. месечна издръжка в размер на 60лв., за всеки един от тях, представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка вследствие на смъртта на техния баща Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., считано от 26.07.2018г., платима на първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, до навършване на пълнолетие на лицето или до настъпване на друга законна причина за нейното прекратяване, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД; 2/ да бъдат отхвърлени исковете за обезщетяване на имуществените вреди, с правно основание чл.432 от КЗ, за разликата над сбора от присъдените обезщетения като глобални суми и периодични плащания, до общо претендираните и присъдени на всеки един от ищците суми, както следва: до 17 902лв. за И.Х.М.;  до 11 017.50лв. за А.Х.М. и до 8 850лв. за В.Х.М.. 

Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София бъде осъдено да заплати на адв.М.Д.Я. адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ пред ОС – Добрич, както следва: от 2690,45лв. за И.  Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М.; от 2595,63лв. за А.Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. и от 2579,19лв. за В.Х.М., лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., съобразно уважената част от исковете, на основание чл.38 от ЗА.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане И.  Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., А.Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. и В.Х.М., лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София сумата от 4136,27лв., представляваща направените пред ОС – Добрич разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Добрич разликата над 9352,80лв. до присъдените 10510,78лв.

На основание чл.38 от ЗА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София бъде осъдено да заплати на адв.М.Д.Я. адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ пред АС – Варна, както следва: от 3526,35лв. за И.  Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М.; от 3444,02лв. за А.Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. и от 3399,69лв. за В.Х.М., лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., съобразно отхвърлената част от жалбата.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане И.  Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., А.Х.М., чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. и В.Х.М., лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София сумата от 3136,58лв., представляваща направените пред АС – Варна разноски, съразмерно уважената част от жалбата.

             Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частите, с които ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П. е осъдено да заплати на И.  Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН **********, на А.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН ********** и на В.Х.М., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., ЕГН **********, сумите от по 75 000лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от всеки един от тях, настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., на основание чл.432 от КЗ.

ОТМЕНЯ решение №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частта, с която ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район„Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. е осъдено да заплати на И.  Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН **********, на А.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН ********** и на В.Х.М. ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., ЕГН **********, законната лихва върху главниците от 75 000лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от всеки един от тях, настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., на основание чл.432 от КЗ, считано от 26.07.2018г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район„Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. да заплати на И.  Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН **********, на А.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН ********** и на В.Х.М., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. ЕГН **********, законната лихва върху главниците от 75 000лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от всеки един от тях, настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., на основание чл.432 от КЗ, считано от 17.08.2017г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частите, с които ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000,район „Лозенец“,ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П. е осъдено да заплати на И.  Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН **********, на А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН ********** и на В.Х.М., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., ЕГН **********, сумите от по 780лв., за всеки от тях, представляваща сбор от неполучените месечни издръжки за периода от 01.07.2017г. до завеждане на иска - 26.07.2018г., настъпили вследствие на смъртта на баща им Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., на основание чл.432 от КЗ.

ОТМЕНЯ решение №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частите, с които ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район„Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. е осъдено да заплати на: 1/В.Х.М., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. ЕГН **********, разликата над 780лв. до присъдената сума от 8850лв., представляваща обезщетение за невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 26.07.2018г. до навършване пълнолетие на лицето, вследствие на смъртта на Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д.; 2/И.  Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН **********, разликата над 780лв. до присъдената сума от 17 902лв., представляваща обезщетение за невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 26.07.2017г. до навършване пълнолетие на лицето, вследствие на смъртта на Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д. и 3/А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** разликата над 780лв. до присъдената сума от 11 017,50лв., представляваща обезщетение за невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 26.07.2018г. до навършване пълнолетие на лицето, вследствие на смъртта на Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район„Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. да заплати на В.Х.М., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата 60лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка вследствие на смъртта на неговия баща Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., считано от 26.07.2018г., платима на първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, до навършване на пълнолетие на лицето или до настъпване на друга законна причина за нейното прекратяване, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район„Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. да заплати на И.  Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата 60лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка вследствие на смъртта на неговия баща Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., считано от 26.07.2018г., платима на първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, до навършване на пълнолетие на лицето или до настъпване на друга законна причина за нейното прекратяване, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район„Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. да заплати на А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на сумата 60лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка вследствие на смъртта на неговия баща Х. Ц. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017г., при управление на л.а.”BMV”, модел „730d” с ДК №СТ 2348 ВМ, осъществено от С. Д. Д., считано от 26.07.2018г., платима на първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, до навършване на пълнолетие на лицето или до настъпване на друга законна причина за нейното прекратяване, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.  Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН ********** и В.Х.М., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., ЕГН **********,***“АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П., искове за обезщетения за имуществени вреди – неполучени издръжки, с правно основание чл.432 от КЗ, за разликата над сбора от присъдените обезщетения като глобални суми и периодични плащания, до общо претендираните и присъдени на всеки един от ищците суми, както следва: до 17 902лв. за И.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН **********;  до 11 017.50лв. за А.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М., ЕГН **********  и до 8 850лв. за В.Х.М., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М., ЕГН **********

ОТМЕНЯ решение №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич в частта за разноските, както и в частта, с която ЗД “БУЛ ИНС“АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П. е осъдено да заплати по сметка на Добрички окръжен съд разликата над 9352,80лв. до присъдените 10 510,78лв., представляващи държавна такса съразмерно уважената част от исковете, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000,район „Лозенец“,ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П. да заплати на адв.М.Д. ***, офис 10-11, адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ за разглеждане на делото пред първата инстанция по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, както следва: от 2690,45лв. за И.  Х.М. ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН **********; от 2595,63лв. за А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** и от 2579,19лв. за В.Х.М. ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. ЕГН **********, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.38 от ЗА.

            ОСЪЖДА И.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН **********, А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** и В.Х.М. ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482,със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П., сумата от 4136,27лв., представляваща направените пред ОС – Добрич разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П. да заплати на адв.М.Д. ***, офис 10-11, адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ за разглеждане на делото пред въззивната инстанция, както следва: от 3526,35лв. за И.  Х.М. ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН **********; от 3444,02лв. за А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** и от 3399,69лв. за В.Х.М. ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М. ЕГН **********, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА И.Х.М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН **********, А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** и В.Х.М. ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Й.А.М.,ЕГН**********, с адрес ***, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С. С. П., сумата от 3136,58лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно уважената част от жалбата, на основание чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която са уважени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО в останалата му част не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

            РЕШЕНИЕ №13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич в останалата му част е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: