Р Е Ш Е Н И Е № 201

 

Гр.Варна, 08.08. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 334 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Държавата, представлявана от В Г – министър на финансите, чрез процесуален представител срещу решение № 68/25.01.2016 година по т.д.№ 343/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на „Даяна 67” ЕООД /в несъстоятелност/ сумата от 897382.92 лева, представляваща получена от държавата, в качеството и на присъединен взискател по изп.д.4102/2003 година по описа на СИС при ВРС, 5 район  и сумата от 275110.19 лева, представляваща законната лихва върху главницата, начислена за периода от 27.02.2012 година до 27.02.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 46899.72 лева, представляваща дължима за производството държавна такса.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е допуснато при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.С определение 3284/24.09.2015 година, съдът приема, че делото е за попълване масата на несъстоятелността, поради което ищецът не следва да внася държавна такса предварително т.е. касае се за иск за попълване масата на несъстоятелността. С отговора е направено възражение за разглеждане на делото по общия исков ред, така и за липса на местна подсъдност. Искът е подаден след едногодишния срок, визиран в чл.649, ал.1 ТЗ. Отделно от това когато имотът е бил възложен на взискател той запазва правото си да иска сумите по специален облекчен ред. Държавата не е легитимирана да отговаря по този иск, тъй като легитимиран е взискателя, а в конкретния случай взискател е АДВ, гр.Варна към днешна дата НАП-Варна. Титуляр на вземането е държавата, но тя реализира правата си посредством компетентен държавен орган. Неизяснен е останал размера на претенцията, тъй като сумата се формира по множество дела. Не се установява постъпило плащане от ищеца по делото, тъй като в представеното платежно нареждане фигурира „Родина турист 97” АД. По отношение на лихвата твърди, че същата се дължи след покана. По силата на чл.499, ал.3 ГПК „Даяна 67” ЕООД си запазва правата по изпълнителното дело срещу държавата, поради което не следва да се уважава иск с правно основание чл.499, ал.1 ГПК.  Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила. 

Постъпила е и частна жалба срещу определение 849/14.03.2016 година, постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата а „Даяна 67” ЕООД /в несъстоятелност/ за изменение на решението, в частта за разноските.

Твърди се в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като се касае за адвокатско възнаграждение, което следва да бъде изплатено след разрешение на съда по несъстоятелността и не могат да се представят доказателства за заплащането му предварително. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което уважи молбата за изменение на решението, в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба Държавата е депозирал отговор, в който моли да се потвърди обжалваното определение с мотиви, че само заплатените разноски подлежат на присъждане, съгласно мотивите към ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 04.03.2015 година ищецът „ДАЯНА 67” ЕООД /в несъстоятелност/ излага, че на 05.06.2006 година с Постановление за възлагане на недвижим имот от същата дата, издадено по изп.д.4102/2013 година по описа на СИС при ВРС, влязло в законна сила на 13.06.2006 година и вписано в Служба по вписванията гр.Варна на „Даяна 67” ЕООД е възложен следния недвижим имот: ХОТЕЛ „ДИАНА”, намиращ се в гр.Варна, КК „Златни пясъци”, построен върху държавна земя, представляваща имот пл.149 с отстъпено право на строеж с монолитна стоманобетонова конструкция, като в партера е разположен ресторант с кухненски бокс, фоайе за отдих и рецепция, стълбище за етажите. Първи етаж се състои от офис и 29 броя хотелски стаи, втори етаж, трети етаж и четвърти етаж се състоят от по един апартамент и 28 хотелски стаи, пети етаж с 29 хотелски стаи и офис, всяка стая се състои от входно антре, стая, баня с тоалетна и тераса. Застроената площ на хотелската част е 765 кв.м. по нотариален акт, а по измерване на място, заедно с балконите на всеки етаж е 756 кв.м. и РЗП 3780 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж, съответствуващо на припадащата се част от разгънатата застроена площ на хотела върху терена; ведно с изграденото барбекю от дървена конструкция от две части със застроена площ 80 кв.м., монолитен магазин със застроена площ от 50 кв.м., както и изграден басейн от две части при граници на имота: от двете страни улица и гора, собственост на „Златни пясъци”. С решение 2952/27.10.2008 година, постановено по гр.д.10308/2007 година по описа на ВРС, 10-ти състав по иск на „Варбел” ЕООД е прието за установено, че „Даяна 67” ЕООД в несъстоятелност не е собственик на описания имот и дружеството е осъдено да предаде владението на „Варбел” ЕООД. В изпълнение на съдебния акт на 22.10.2010 година с протокол за принудително отнемане на недвижим имот „Даяна 67” ЕООД е реално отстранена от владението върху имота.

Държавата е присъединен взискател като е имала вземане в размер на 897382.92 лева, която сума е изцяло заплатена по банков път по сметка на ДСИ и в същия размер е получена от ответната страна. Освен описаното плащане ищецът е извършил и допълнителни разходи, свързани с придобиването на описания недвижим имот, като за издаването на посоченото постановление е заплатена държавна такса в размер на 3000 лева, както и 2800 лева държавна такса за вписване на постановлението за възлагане на недвижим имот, плащането, на които е удостоверено на самото постановление. За отстраненото дружество е възникнало правото да претендира връщане на платеното на всеки един от взискателите, съобразно получената от тях цена на недвижимия имот. Налице е изрична разпоредба в чл.499, ал.1 ГПК, като освен връщане на заплатеното се дължат и лихвите за периода от 15.03.2010 година, датата на влизане на решението в сила до 27.02.2015 година или сума в размер на 456438.88 лева. Моли съдът да постанови решение, с което осъди Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати сумата от 897382.92 лева, представляваща получена сума от държавата като взискател по изп.д.4102/2003 година по описа на СИС при ВРС, V район; сумата от 3000 лева, представляваща държавна такса за извършване на публичната продан, сумата от 2800 лева, държавна такса за вписване на постановлението за възлагане на недвижим имот, заплатена чрез службата по вписвания и сумата от 456438.88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2010 година до 27.02.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по следните съображения: Оспорена е местната подсъдност на предявените искове, процесуалния ред за разглеждане на споровете по реда на глава 32 ГПК, наведени са възражения, че се дължи държавна такса, оспорена е активната процесуална легитимация на ответника с твърдения, че легитимиран да отговаря по предявените искове не е държавата, а НАП. Твърди, че предявеният иск за връщане на сумата е неоснователен и недоказан. По отношение на лихвите не могат да се претендират лихви, тъй като това не е предвидено в чл.499, ал.1 ГПК, акцесорните претенции са обусловени от главният иск и следва да се отхвърлят при отхвърляне на главния иск.

С определение от 24.09.2015 година са конституирани като трети лица помагачи на ответника Б.З.М., М.И.М., З.И.М..

 Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото във въззивната жалба са направени оплаквания, които касаят допустимостта на постановеното решение, както и допустимостта на производството по предявените искове, съдът разглежда първо тези възражения, както следва:

Направено е възражение за липса на местна подсъдност, което съдът намира за несъстоятелно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение. Спорното правоотношение е възникнало в района на Окръжен съд Варна, поради което същият е местно компетентен да разгледа спора. Твърдението, че компетентен да се произнесе по спора е СГС, тъй като несъстоятелността е подсъдна на този съд е неправилно, тъй като това ограничение, съобразно чл.649 ТЗ касае исковете, изрично упоменати в нея, а именно исковете по чл.645, 646, 647 и по чл.135 ЗЗД, но не и исковете за попълване масата на несъстоятелността. Горното касае и направеното възражение за недопустимост поради непредявяването на иска в едногодишен срок.

Исковете за попълване масата на несъстоятелността могат да бъдат както отменителните искове по чл.647 ТЗ, така и искове за обявяване нищожност на действия или сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността или преки искове за изпълнение на договор, за плащане на задължение и др. чиято цел е да се реализират вземанията на търговеца към трети лица и да се включат в имуществото на несъстоятелния длъжник. Константна е съдебната практика, че изброяването не е изчерпателно, като съществен е общия критерий - те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите, независимо от това дали резултатът настъпва чрез установителен или осъдителен иск. В случаите, когато се касае за искове, извън изброените в чл.649 ТЗ приложими при определяне местната подсъдност са общите разпоредби на ГПК, като в процесния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК.

По гореизложените съображения неоснователно е и направеното възражение за процесуалният ред, по който следва да се разгледа спора и дали се касае за иск за попълване масата на несъстоятелността, както и дали се дължи предварително държавна такса. Касае се за иск за попълване масата на несъстоятелността, по които съобразно разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ не се дължи предварително държавна такса, а процесуалният ред за разглеждане е този, уреден в глава 32 „Производство по търговски спорове”.

 

Направено е възражение за липса на пасивна процесуална легитимация на държавата като ответник, с твърдението, че искът следва да се предяви срещу НАП. Чл.31, ал.1 ГПК посочва от кого се представлява Държавата в съдебни производства, водени срещу държавата.

Статутът и правомощията на националната агенция за приходите е уредена в Закона за националаната агенция за приходите, където в чл.2 същата е посочена като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания. На същата е предоставена и представителна по отношение на държавата власт, като същата е изчерпателно и ограничително посочена по отношение на участието от името на държавата в изпълнителното производство и в производството по несъстоятелност и то по отношение на установяването и събирането на публични или определени със закон частни вземания. При систематическото тълкуване на двете разпоредби е видно, че НАП не разполага с обща представителна власт по отношение на държавата, включително и не разполага с процесуална правосубектност, каквито са твърденията на въззивника, а разполага с възложена от държавата представителна власт по конкретни процесуални действия по установяване, обезпечаване и събиране на държавни вземания, поради което в настоящето съдебно производство, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ГПК надлежен ответник е не НАП, а държавата, представлявана от министъра на финансите.   

Направено е възражение за липса на разрешение от съда по несъстоятелността и за представителната власт на упълномощения от синдика адвокат. Възражението е несъстоятелно, тъй като видно от представената молба по т.д.756 по описа за 2010 година на СГС, Търговско отделение е, че синдика на дружеството е поискал от съда разрешение за упълномощаване на адв.Р.М. като предметът на иска е изрично посочен в молбата. Налице е разпореждане на съда от 18.02.2015 година, с което това упълномощаване е разрешено, в обема, посочен в молбата. Не е посочено изрично ограничаване на представителната власт, поради което упълномощения от синдика адвокат разполага с пълна представителна власт.

Направено е възражение, че следва да се издаде изпълнителен лист по чл.499, ал.2 ГПК, което е несъстоятелно, тъй като видно от разпоредбата тази възможност е предвидена само в случай, че лицата срещу които се издава листът са привлечени в делото, по което е постановено решението. 

Във въззивната жалба липсват оплаквания относно правилността на следните установени безпротиворечиво между страните факти, като същите са установени и от представените писмени доказателства, а именно следните: че „Даяна 67” ЕООД е в производство по несъстоятелност, че с  постановление за възлагане от 05.06.2006 година издадено по изп.д.4102/2013 година по описа на СИС при ВРС, влязло в законна сила на 13.06.2006 година и вписано в Служба по вписванията гр.Варна на „Даяна 67” ЕООД е възложен следния недвижим имот: ХОТЕЛ „ДИАНА”, намиращ се в гр.Варна, КК „Златни пясъци”, построен върху държавна земя, представляваща имот пл.149 с отстъпено право на строеж с монолитна стоманобетонова конструкция, като в партера е разположен ресторант с кухненски бокс, фоайе за отдих и рецепция, стълбище за етажите. Първи етаж се състои от офис и 29 броя хотелски стаи, втори етаж, трети етаж и четвърти етаж се състоят от по един апартамент и 28 хотелски стаи, пети етаж с 29 хотелски стаи и офис, всяка стая се състои от входно антре, стая, баня с тоалетна и тераса. Застроената площ на хотелската част е 765 кв.м. по нотариален акт, а по измерване на място, заедно с балконите на всеки етаж е 756 кв.м. и РЗП 3780 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж, съответствуващо на припадащата се част от разгънатата застроена площ на хотела върху терена; ведно с изграденото барбекю от дървена конструкция от две части със застроена площ 80 кв.м., монолитен магазин със застроена площ от 50 кв.м., както и изграден басейн от две части при граници на имота: от двете страни улица и гора, собственост на „Златни пясъци”.

Липсва спор между страните, че с влязло в сила решение No-2952/27.10.2008 година, постановено по гр.д.10308/2007 година по описа на ВРС, 10-ти състав по иск на „Варбел” ЕООД е прието за установено, че „Даяна 67” ЕООД в несъстоятелност не е собственик на описания имот и дружеството е осъдено да предаде владението на „Варбел” ЕООД, като в изпълнение на съдебния акт на 22.10.2010 година с протокол за принудително отнемане на недвижим имот „Даяна 67” ЕООД /л.34/ е реално отстранено от владението върху имота.

Липсва спор, че държавата, чрез НАП е получила сумата от 897382.92 лева по изп.д.4102/2003 година по описа на СИС при ВРС, V район.

Спорни са между страните следните два факта, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания – представлява ли плащането по платежното нареждане с наредител „Родина турист 97” АД внесена цена по смисъла на чл.499, ал.1 ГПК и какъв е размера на внесената цена.

Видно от приложеното изп.д. 4102/2003 година на л.169 е представено удостоверение, от което се установява, че държавата е присъединен взискател за сумите от 320021.89 лева и в размер на 314 248.93 лева, дължими суми от ЕТ „Златомир – И.М.” и публични вземания към З.М. в размер на 960.80 лева. На л.424 до л.432 са представени служебни бележки за размера на задълженията. На л.448 е посочена сметка за размера на задълженията, където АДВ е посочена с вземане  в размер на 897382.92 лева, съвпадащ с размера на служебните бележки. На л.458 от изп.дело е представено платежно нареждане за сумата от 897382.92 лева, изплатена на АДВ.

Съгласно разпоредбата на чл.458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични и други вземания, размерът, на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до деня на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Видно от представените служебни бележки е, че на съдебния изпълнител е съобщен размер на вземанията от 897 382.92 лева, който размер е посочен в сметката на л.448 за размера на задълженията, като съдебният изпълнител е превел на НАП посочената сума. Обстоятелството, че първоначалното присъединяване по изпълнителното дело е в размер на 320021.89 лева не може да обуслови извод за дължимостта само на тази сума, тъй като чл.458 ГПК създава привилегировано качество на държавата на присъединен взискател за дължимите суми, като е достатъчно само съобщение за размера на задължението. Правно релевантно за настоящия спор е обстоятелството, че на съдебния изпълнител е съобщен размер на публичните задължения от 897382.92 лева, независимо, че сумите са предмет на различни публични изпълнителни дела и представляват публични задължения към различни държавни структури. Фактът на погасяване на публичните задължения чрез заплащане от съдебния изпълнител на сумата от 897382.92 лева по посоченото изп.д. с източник заплатена от купувача цена води по силата на разпоредбата на чл.499 ГПК до възникване на правото на купувача да получи изцяло сумата в този размер.

Фактът, че наредител на сумата в платежното нареждане не е „Даяна 67” ЕООД не води до промяна на правните изводи за дължимост на сумата по следните съображения:  в платежното нареждане наредителят е посочил както основанието, на което е извършено плащането така и, че действува от името на „Даяна 67” ЕООД, поради което заплащането на цената е извършено въз основа на облигационно мандатно правоотношение между наредителя и „Даяна 67” ЕООД.

 Сумата е заплатена на взискателя НАП от съдебния изпълнител, като с нея е погасено задължението. Гореизложеното обуславя извод за основателност на предявения иск.

         По отношение дължимостта на лихвите – с решение No-207 от 19.10.2015 година, постановено по гр.д.1543/2015 година, III г.о., ГК, със задължителен характер по чл.290 ГПК е разрешен материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, а именно: „от кой момент се дължат лихви и разноски за внесената от обявения за купувач при публична продан цена, в случаите на чл.499, ал.1 ГПК при последващо отстраняване на купувача от имота, по причина, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот”. Решението е постановено по реда на чл.290, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. Даден е отговор, че по силата на съдебното решение, с което купувачът е отстранен, когато сумата е изплатена купувачът има право да иска от лицата, които са получили сумата законната лихва от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител. С оглед задължителния за съдилищата характер на постановеното решение обезщетение за забава върху главницата се дължи от датата на внасяне на сумата. С оглед направеното възражение за погасяване по давност началният момент на погасителната давност е тригодишна, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.02.2015 година. Давностният срок е тригодишен и вземането възниква ден за ден тази част, възникнала преди 27.02.2012 година е погасена. В този смисъл решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение 67/24.06.2011 година по т.д.323/2010 година на ВКС, ТК, I т.о. и решение 230 от 19.12.2014 година по гр.д.1425/2014 година на ВКС, ГК, III гр.о. . Следователно искът е основателен за сумата от 275110.19 лева, представляваща законната лихва върху главницата, начислена за периода от 27.02.2012 година до 27.02.2015 година.

По частната жалба:

Съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество е приключило на 12.01.2016 година. Към този момент страната не е представила заплатени разноски. Съгласно разрешението, дадено в т. 1 на TP №6/06.11.201 Зг. по т.д. №6/2012г. на ВКС до приключване на делото в съответната инстанция страната, претендираща разноски, следва да представи и доказателствата за реалното им извършване най-късно в заседанието, с което се дава ход на спора по същество. Липсата на доказателства за тяхното извършване води до неоснователност на искането за присъждането им.

Не са налице доводи, обуславящи възможността да се даде друго разрешение поради факта, че ищецът е дружество в производство по несъстоятелност, тъй като законът е предвидил възможността кредиторите да предплатят разноски за водене на съдебни производства и привилегия за предплатените разноски. Всяко процесуално действие, различно от уредената в производството по несъстоятелност процедура би довело до заобикаляне реда за удовлетворяване на кредиторите.

По горните съображения не следва да се присъдят и направените разноски във въззивното производство, тъй като са представени доказателства, че разноските са направени от лице, различно от ищеца по делото. Съдът не разполага с възможността да присъди разноски в полза на трето неучаствуващо лице, а присъждането им не може да бъде направено в полза на ищеца, тъй като не са налице доказателства за извършването им по установения процесуален ред.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Окръжен съд Варна следва да бъде потвърдено, както следва да бъде потвърдено и обжалваното определение.

Държавата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 23449.86 лева, представляваща дължима за производството държавна такса.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/25.01.2016 година по т.д.№ 343/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ПОТВЪРЖДАВА определение 849/14.03.2016 година, постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата на „Даяна 67” ЕООД /в несъстоятелност/ за изменение на решението, в частта за разноските.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 23449.86 лева, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.620, ал.5 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: