РЕШЕНИЕ

   № 169

               гр.Варна, 10.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.06.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г .ЙОВЧЕВ

    Н .ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е. Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 334  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от И.Д.С., ЕГН **********,*** срещу решение № 286/ 05.04.2019 г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 1315/ 2018 г., в частта с която съдът е отхвърлил иска му срещу ЗАД „Армеец“ АД гр.София, за горницата над присъдените 60000 лева до предявените с иска - 130000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат от настъпилата смърт на майка му Т. Н. П. следствие на ПТП от 23.07.2014 г., допуснато по вина на Ж. В. В., признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №1287/2016 г. на Окръжен съд Варна, с молба за отмяна на същото в обжалваната му част и за постановяване на друго решение, с което се  уважи исковата претенция изцяло, ведно с присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна –ЗАД„Армеец“АД-гр.София моли с писмен отговор за потвърждаване на първоинстационното решение, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба поддържа изцяло отговора си, моли за оставяне на жалбата без уважение, претендира разноски по списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.        

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Оплакването в жалбата относно намаляване размера на обезщетението от първоинстанционния съд спрямо предявения размер е основателно. Претенцията от 130000 лева кореспондира на социално-икономическата обстановка в страната и на присъжданите размери обезщетения съобразно трайната съдебна практика към датата на ПТП – 23.07.2014 г., както и на минималните застрахователни суми за 2014 г. съгласно редакцията на чл.266, в сила от 11.06.2012 г., от Кодекса на застраховането /отм./– 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице за неимуществени и имуществени вреди следствие на телесно увреждане или смърт. Определеният базов размер на обезщетението от 100 000 лв - под средния размер е занижен. От една страна, защото не е ясно среден размер спрямо какъв размер е имал предвид съдът,  при положение че средният размер на минималните застрахователни суми към датата на ПТП е многократно по-голям – 1 000 000 лв. А от друга страна, защото преживените от ищеца мъки и страдания и тежка емоционална травма, докато майка му, с която е бил силно емоционално обвързан, бавно и мъчително - в продължение на 9 месеца се е топяла от двустранна огнищна бронхопневмония, довела до дихателна и сърдечносъдова недостатъчност и последвала смърт, следствие на залежаване в резултат от претърпяната при ПТП тежка гръбначномозъчна травма с притискане на гръбначния мозък и обездвижване на долните крайници, са с продължителност и интензитет над обичайните и несъмнено отговарят на искания с исковата молба размер на обезщетение от 130 000 лв.

Оплакването в жалбата, че неправилно съдът е определил съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, е частично основателно. Въпросът за съпричиняването е правен, а не от компетентността на вещо лице. Ето защо, освен че искането в молба на ответника от 17.06.2019 г. за евентуално назначаване по преценка на съда на САТЕ е направено несвоевременно – не с отговора на жалбата и е преклудирано, но е и неоснователно, тъй като не може да се иска вещо лице да прави правни изводи.

Въззивният съд намира, че е налице съпричиняване при процесното ПТП, доколкото пострадалата е преминала в кръстовището на червен светофар и, като не е могла да се изтегли от него незабавно, е допринесла за удара с управлявания от подсъдимия Ж. В. автомобил. То е отчетено и от наказателния съд в мотивите на присъдата му.

Основната вина за ПТП обаче е на подсъдимия, тъй като е управлявал автомобила си с превишена скорост /127.97 км/ч/ при забрана за превишаване на скоростта повече от 50 км/ч за населено място, преминал е след изпреварване от лява в дясна лента и без да възприеме автомобила на пострадалата в кръстовището е връхлетял върху него с бясна скорост. Дори при разрешен зелен сигнал водачът на автомобила е длъжен не просто да управлява МПС с разрешена скорост, а със съобразена такава, така че да може да намали или спре при всяко появило се препятствие на пътя. Съгласно чл.20, ал.2 - ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл. 5, ал,1, т.1 - ЗДП всеки участник в движението по пътищата не трябва да създава с поведението си опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Ето защо въззивният съд счита, че следва да се определи процент на съпричиняване от страна на пострадалата не по-голям от 30%, като  определеният такъв от ВОС – 40% е завишен.

При това положение искът следва да се уважи в размер на 91000 лева /130000 лв минус 30%=39000 лв/, като за разликата до 130000 лв се отхвърли.

Обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата от  60000 лв до 91000 лв, като искът се уважи допълнително за  сумата 31000 лв, ведно със законната лихва от датата на ПТП и допълнителни разноски по компенсация - 912.70 лева за първата инстанция, както и такива за  въззивната инстанция по компенсация в размер на 1697.86 лева по същите съображения на ВОС за прекомерност на адвокатския хонорар над сумата 4400 лв и за дължимо юрисконсултско възнаграждение на ответника - 450 лв. Ответникът следва да се осъди да заплати допълнително и сумата 1860 лв – държавна такса за първата и за въззивната инстанция. За разликата от 91000 лв до 130000 лв решението следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които не противоречат на настоящите му мотиви, на основание чл.272 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 286/ 05.04.2019 г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 1315/ 2018 г. в отхвърлителната му част по иска за разликата от  60000 лв до 91000 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД - гр.София, ЕИК 121076907, да заплати на И.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, допълнително сумата 31000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат от настъпилата смърт на майка му Т. Н. П. следствие на ПТП от 23.07.2014 г.,ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 23.07.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 912.70 лева – съдебни разноски по компенсация за първата инстанция, както и сумата 1697.86 лева - съдебни разноски по компенсация за  въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД - гр.София, ЕИК 121076907, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна допълнително сумата 1860 лв – държавна такса за първата и за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част за разликата от 91000 лв до 130000 лв.

В останалата му осъдителна част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.