Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

235/06.08.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна        търговско   отделение

на  осми юли                                                 Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                             А.Братанова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   335  по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена въззивна жалба от Н.С.Д., ЕГН ********** и К.П.Д., ЕГН **********, и двамата от гр.Варна против решение № 176/21.02.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, постановено по т.д. № 745/2013г., с което е признато за установено в отношенията между „Б Д” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” №19, представлявано от изпълнителните директори А Н и Д Н, Н.С.Д., ЕГН **********, и К.П.Д., ЕГН **********,***, съществуването на вземания на „Б Д” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №5043/2012г. на Варненски районен съд, 14 състав, заповед за изпълнение №2644/23.04.2013г., за сумата 84 297,41 лева (осемдесет и четири хиляди двеста деветдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща дължима главница по договор за кредит от 18.11.2004г., изменен и допълнен с Анекс №1/29.10.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 18.04.2012г., до окончателното й плащане, както и за сумата 4 981,51 лева (четири хиляди деветстотин осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща дължима договорна лихва за  периода от 29.09.2011г. до 18.04.2012г.; както и за сумата 2 283,54 лева (две хиляди двеста осемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща дължима наказателна лихва за периода от 03.10.2011г. до 18.04.2012г., на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и с което ответниците  Н.С.Д., ЕГН **********, и К.П.Д., ЕГН **********,*** са осъдени да заплатят на „Б Д” ЕАД  сумата 5 428,13 лева (пет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки), представляваща общият размер на сторените разноски за производство по делото (заповедно и исково), на основание чл.78, ал.1 ГПК. По съображения за недопустимост на обжалваното решение, а в условията на евентуалност – за неправилност поради необоснованост молят съда да прекрати производството по делото, евентуално – да го отмени и отхвърли предявения иск.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

      Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „Б Д” ЕАД  претендира от ответниците Н.С.Д. и К.П.Д. установяване съществуването на свое вземане в размер на 84 297,41 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.11.2004г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 18.04.2012г.  до окончателното й плащане; в размер на  4 981,51 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 29.09.2011г. до 18.04.2012г.; както и за сумата 2 283,54 лева, представляваща дължима наказателна лихва за периода от 03.10.2011г. до 18.04.2012г.

С оглед задълженията си по чл.269 ГПК, както и съобразно направеното възражение за недопустимост на исковата претенция поради неспазване на законоустановения преклузивен срок за представяне на доказателства за предявения иск по чл.422 ГПК съдът дължи произнасяне преди всичко по този въпрос.

На 20.03.2013г. на „Б В” ЕАД надлежно са връчени указанията на ВРС по реда на чл.415 ал.1 ГПК за предявяване на установителния иск  по чл.422 ГПК. Банката е депозирала исковата си молба в рамките на едномесечния срок – на 18.04.2013г. съобразно датата на пощенското клеймо. Във връзка с твърдението на ответниците, че Банката е представила доказателства пред ВРС за предявения иск с тридневно закъснение – на 23.04.22013г., е направено от тях искане пред заповедния съд издадената заповед за незабавно изпълнение да бъде обезсилена, на осн.чл.415 ал.2 ГПК. С разпореждане № 10218/01.07.2013г. на ВРС, ХІV състав, постановено по ч.гр.д. № 5043/2012г. искането е оставено без уважение. С определение № 3847/24.09.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по ч.т.д. № 1627/2013г. частната жалба на Н.С.Д. срещу това разпореждане е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В тази връзка искането на въззивниците, подновено във въззивната им жалба, в настоящото производство съдът да се произнесе отново по допустимостта на исковата претенция на същото основание – непредставяне на доказателства за предявения иск по чл.422 ГПК в  срока по чл.415 ГПК е процесуално недопустимо. Това възражение вече е разгледано по предвидения за това процесуален ред и е оставено без уважение. Съдебният акт, с който заповедният съд се е произнесъл, не подлежи на инстанционен контрол, вкл. и от настоящия въззивен съд.

По съществото на въззива :

Установено е от фактическа страна, че на 18.11.2004г. по  силата на сключения  Договор за кредит за покупка на недвижим имот  ищецът „Б Д” ЕАД  предоставила на ответниците Н.Д. и К.Д. *** ипотечен кредит в размер на 88 400 лева,  за срок  от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване и при  възнаградителна лихва в размер на 11,75%. С  Анекс № 1 от 29.10.2008г. към договора бил променен крайният срок за погасяване на кредита от 240 месеца на 330 месеца, като размера на дължимата лихва върху главницата бил намален на 9,29%.

Безспорно установено е още, че кредита е изцяло усвоен на 26.11.2004г., като почти за целия период на действие е бил в просрочие.  Последното плащане е от 30.06.2011г., като след тази дата кредита остава изцяло необслужван. Съгласно р.VІ, т.18 от договора, аналогична на р.VІІ, т.20.2 от Общите условия към договора при неплащане на дължимите месечни анюитети, когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, се установи, че общата забава при погасяването на кредита до датата на предсрочната му изискуемост – 03.10.2011г. е 94 дена. Към момента на подаване на заявлението на издаване на ЗНИ – 18.04.2012г. забавата е 289 дена. С това ищецът е доказал основанието на претенцията си – настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на предоставения кредит. Размерът на задължението на ответниците по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 18.11.2004г. към 18.04.2012г. е също установен от ССчЕ -  в общ размер на 91 561,99лв, от които – непогасена главница в размер на 84 297,41лв; непогасени редовни лихви в размер на 4 981,53лв и непогасени санкциониращи лихви в размер на 2 283,05лв. Следователно искът е доказан и  по размер.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извод за основателност на предявената искова претенция. Възраженията на въззивниците, свързани с оспорване заключението на ССчЕ и по-специално – реалното усвояване на кредита и ползваните от експерта документи, направени във въззивната жалба, са недопустими като преклудирани. По тях съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна съдът присъжда претендираните разноски за водене на делото в настоящото производство в размер на 300лв- юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/21.02.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, постановено по т.д. № 745/2013г.

ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН **********, и К.П.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на „Б Д” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата  от 300лв – юрисконсултско възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция.

              Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен

        срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1              

        ГПК.

 

 

 

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: