Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

230/28.10.2019 година                           град Варна

 

                                      В      И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     двадесет и пети септември                                                   година 2019

в открито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ :А.Братанова 

                                                                                                 М.Недева

при  секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 335 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК 202685284, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от П Й Г Гпротив решение № 22/22.03.2019г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 96/2018г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление с.Млекарево 8960, Стопански двор, община Нова Загора, обл.Сливен, представлявано от управителя К А Гсумата от  5 609.40лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана екологична продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 06.12.2012 година, за имоти: 1.Поземлен имот № 023012, представляващ нива, с площ от 3.00 дка, седма категория, м.„Бостанлък“  - царевица; 2.Поземлен имот № 044014-нива с площ от 7.999 дка, четвърта категория, м.„Хотуля люцерна; З.Поземлен имот № 048001, представляващ затревена нива, с площ от 3 дка, пета категория, м.„Мешето – ливадно сено, всички находящи в землището на с. Изворово, общ. Антоново, равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от добивите от тези имоти за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението. По съображения, подробно изложени в жалбата, въззивникът обосновава твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като моли съда да  го отмени и вместо него – постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената искова претенция и му присъди направените по делото разноски. Счита, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че за 2014/2015г. и 2015/2016г. ищецът би произвел биопродукция – царевица, люцерна и ливадно сено. Необоснован е изводът на съда,  че отчетеното от ищеца в дневниците му е било био-продукция и продукция в преход. Процесните имоти не фигурират в служебната бележка от 18.07.2017г. , установяваща имотите включени/изключени от системата за биологичен контрол на биологичното производство. В Анкетните формуляри от 20.02.2015г. и 09.02.2016г. , заверени от ОСЗ – Антоново ищецът не е посочил, че ползва процесните имоти под каквато и да е форма – аренда, наем. Според в.лице –агроном П.К процесните имоти никога не са ползвани за добиване на екопродукция – царевица, люцерна и ливадно сено. Свидетелските показания в обратната насока не следва да се кредитират, тъй като те не могат да опровергаят съдържанието на писмени документи, а и подлежат на преценка съобразно близките роднински връзки между свидетелите и управителя на ищцовото дружество. В представените по делото сертификати за съответствие от 16.01.2014г. и 16.01.2015г.  не са посочени културите царевица, люцерна и сено, което съставлява нарушение на чл.40 ал.8 от Наредба № 1/07.02.2013г. на МЗХ и налага извода, че такава продукция не е била произведена, както и че сертификатът не е валиден като издаден в нарушение на действащото законодателство. В този аспект предлага да бъдат ценени и Анкетните формуляри, подписани от ищеца и заверени от ОСЗ – Антоново. Липсва и договор за контрол и сертификация на биологично производство за процесните стопански години. Служебната бележка от 18.07.2017г., издадена от „Кю Сертификейшън” АД – Пловдив не е сертификат за съответствие по смисъла на чл.29 от „Регламент /ЕО/ № 834/2007г. вр.чл.40 от Наредба № 1/07.02.2013г. на МЗХ/отм./ и не е доказателство за произведена биологична продукция. Не са представени и доказателства за първоначално закупуване и използване на биологично произведен посевен и посадъчен материал, въведен в електронната база данни посевен и посадъчен материал по Наредба № 1/07.02.2013г. на МЗХ /отм./.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

          Постъпила е и въззивна жалба от „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление с.Млекарево 8960, Стопански двор, община Нова Загора, обл.Сливен, представлявано от управителя К А Гпротив същото решение в частта, в която  е отхвърлена претенцията му за заплащане на пропуснатите ползи, представляващи неполучените доходи за двете стопански години от процесните площи, като по отношение на тази претенция желае да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати разликата от уважената част в размер на 5 609,40лв до размера на действително пропуснатите ползи от 20 850,42лв, ведно  със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; както и в частта, в която е отхвърлена претенцията му за заплащане на  сумата от 1 517,09лв неполучени субсидии за процесните имоти за стопанските 2014/2015г.  и 2015/2016г., като вместо него желае да бъде постановено решение, с което да му бъде присъдена сумата по тази претенция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на  иска. Изложени са съображения за необоснованост на решението в обжалваните части, постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилност. Първото оплакване относно действителния размер на пропуснатите ползи касае отказа на съда да назначи допълнителна съдебно-икономическа експертиза със задача да изчисли размера на дохода от селскостопанските култури – люцерна, царевица и ливадно сено, с които са били засети процесните имоти по цени от договора със земеделския производител от Република Гърция, а именно – 0,55 евроцента или 1,07лв по курса на еврото в РБългария. Счита за установена по делото достоверната дата на този договор съобразно европейската заповед за  плащане № А15:76 на Районен съд гр.Волос – Република Гърция. Неправилно и незаконосъобразно съдът е  приел, че за определяне размер на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за двете стопански години следва да се приемат определените по приетата комплексна агротехническа и счетоводна експертиза стойности на културите, без да се съобрази приетият за доказан факт, че основната реализация на продукцията на ищеца е била на пазара в Гърция, видно от приложения по делото договор с гръцкия земеделски производител. Неправилно и необосновано съдът е игнорирал цените по този договор, въпреки че той е основният елемент при доказване възможността за реализация на продукцията и то на гръцкия пазар. Неправилно цените по договора не са взети предвид, тъй като касаели „фураж за животни, смески от зърно и люцерна”, а исковата претенция касаела пропуснати ползи от конкретно определени култури, тъй като по делото се установи, че с тези култури са били засяти процесните имоти, огледани и проучени от гръцкия контрагент и следователно са били и предмет на договора. Въззивникът счита, че размерът на пропуснатите ползи следва да бъде определен както следва : Люцерна – 7 999кг по цена 1,07лв = 8 558,93лв, намален със себестойността, която СИЕ изчислява на 719,91лв / 7 999кг х 0,09лв/ . Чистият доход от тази култура за стопанската 2014/2015г. е 7 839,02лв. За стопанската 2014/2015г. добивът от люцерна е 7 997кг х 1,07 =8 556,79лв, намален със себестойността от 719,73лв / 7 997кг х 0,09лв/, като стойност на чистия доход  се изчислява на 7 837,06лв. Или за двете стопански години се получава 15 676,08лв неполучен по вина на ответника чист доход от имот № 44014. Царевица – за стопанската 2014/2015г. – 1 796 кг по 1,07лв= 1921,72лв, намален със себестойност от 395,12лв се равнява на чист приход от 1 526,60лв. За стопанската 2015/2016г. – 1 651 кг х 1,07лв = 1766,57лв, намален със себестойност от 363,22лв се равнява на чист приход от 2 129,79лв. За двете стопански години – 3 656,39лв от имот 023012. Ливадно сено – за  стопанската 2014/2015г. – 1 017кг х 1,07лв =1088,19лв, намален  със себестойност от 50,85лв се получава 967,15лв чист приход. За стопанската 2015/2016г.  – 540 кг х 1,07лв = 577,80лв  без себестойност от 27лв се равнява на 550,80лв. За двете стопански години – 1 517,95лв. Въззивникът счита решението за неправилно и в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на разходите за извършените агро-технически мероприятия, които според съда са включени в присъдените стойности за пропуснатите ползи от нереализираната продукция. Несъгласие се изразява и с извода на съда, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на неполучени субсидии за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. не представляват установени по делото реални вреди. Претендираните субсидии се изплащат по реда на Наредба № 4/25.02. за прилагане на мярка „Биологично земеделие” по няколко схеми, като основание за изплащането им е заявяването им въз основа на налично правно основание, от което ищецът е бил лишен след неправомерното прекратяване на договора за аренда и информацията, която се изпраща служебно от контролиращия биологичното производство орган, в случая  - „Кю Сертификейшън” ЕООД. Касае се за предвидими вреди, причинени от недобросъвестната страна по договора, която дължи тяхното обезщетяване по реда на чл.82 изр.2-ро ЗЗД.

          Въззиваемата страна счита  жалбата за неоснователна.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният  иск е с правно осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление с.Млекарево 8960, Стопански двор, община Нова Загора, обл.Сливен, представлявано от управителя К А Гпретендира от ответника „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК 202685284, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от П Й Г Гзаплащане на следните суми, уточнени в с.з. от 21.02.2019г. :

1. - 25 000.00 лв. – причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - стойността на неполучената и нереализирана био продукция, представляваща нереализиран чист приход, след приспадане на разходите за производство, за стопанските 2014/2015г. и 2015г./2016г. за отделните култури, както следва:  1500 кг зърно царевица х 1лв. от имот № 23012- 3000.00лв. за двете години; 8000 кг балирана люцерна х 1лв. от имот № 44014- 16 000лв. за двете стопански години; 3 000кг ливадно сено х 1лв. с парична равностойност - 6 000 лв. за двете стопански години – от имот № 48 001. В с.з. от 21.02.2019г. претенцията е намалена на 20 850,42лв, както следва: царевица – 3 656,39лв за двете стопански години; люцерна – 15 676,08лв за двете стопански години и ливадно сено – 1 517,95лв за двете стопански години.

2. - 469,99лв. или средно по 33,57 лв./дка, представляващи преки вреди - разходи за предварителните обработки на земята: оран, дискуване, сеитба и окопавания (за царевицата) и валиране (за люцерната)- за трите имота. В с.з. от 21.02.2019г. претенцията е увеличена на 733лв.

З. - 1 310.64 лв. - неполучени субсидии за двете стопански години – 2014/2015 и 2015/2016, от които:

•по СЕПП -16,57лв/дка + зелени плащания по 13,10лв/дка = на общо 29.67лв./дка или за 13,999 дка - 415.35лв. (за 1ст.г), а за 2 ст.г.- общо 830,70лв от всички площи, предмет на договора;

•субсидии за протеинова култура (СПК)-люцерна от имот № 44014  от 7.999 дка по З0лв./дка = 239.97лв. за 1ст.г, а за 2 ст.г. общо 479,94лв. В с.з. от 21.02.2019г. претенцията е увеличена на 1 517,09лв.

След допуснатото изменение на иска претенцията е в общ размер на  23 100.51 лв. / 20 850,42 лв. + 733.00лв. + 1 517,09 лв.

По претенциите за АТМ и  пропуснати ползи :

От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка :

Между ищеца в качеството му на арендатор и Дянко Рашев Димитров, като наследник на Рашо Димитров Иванов, б.ж. на с. Изворово- както арендатор, е сключен Договор за аренда от 06.12.2012г., с нот.заверка на подписите рег.№ 18910 от 06.12.12г. на нотариус Петя Ангелова, нотариус в район на действие РС-Търговище,с рег.№ 496 на НК, със срок от шест стопански години, считано от датата на неговото подписване, за процесните земеделски земи, находящи се в землището на с. Изворово, общ.Омуртаг, а именно: имот № 23012- нива от 3.000дка в м.Бостанлък, имот № 44014- нива от 7.999 дка в м. Хотуля и имот № 48001- нива от 3.000дка в м. Мешето. Договорът е регистриран в ОС“Земеделие“-гр.Антоново под № 2026/13.02.2012 г. В  последствие  процесните земеделски земи са придобити от ответника „Изворово Агро“ ЕООД, което обуславя и пасивната му материалноправна легитимация по иска.

С решение по гр.д. № 14903/2015г. на ВРС, ГО, 8-ми състав е прието за установено в отношенията между страните, че между ищеца „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД и ответника „Изворово Агро“ ЕООД съществува валидно арендно правоотношение по посочения договор, както  и че вписването на заличаване на този договор в СВп – Омуртаг на 15.04.2015г., поради едностранното му разваляне от ответника, съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство в имотния регистър. С решение по в.т.д. № 1662/16г. на ВнОС, ТО извършеното вписване на развалянето на договора е отменено. Решението е влязло в сила на 03.02.2017г.  и е вписано в СВп – Омуртаг на 17.07.2017г. В ОСЗ – Антоново регистрацията на договора е заличена въз основа на подадено заявление с вх. № НА-01-544/13.05.2015г. от „Изворово Агро“ ЕООД гр. Варна и е възстановена  на основание подаденото заявление с вх. № НА-01-254/30.07.2018г. от „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД. Въз основа на горното съдът прави извода ,че за  периода от 15.04.2015т. -  17.07.2017 г. ответникът не е изпълнил задължението си  да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на земята от арендатора. Нещо повече, установено е по делото, че дори е отдал арендуваната земя под наем  на трето за спора лице.

От приетите по делото писмени доказателства и приобщените свидетелски показания съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът е земеделски производител  на зърнени култури от 2003г., като основно е реализирал   произведената продукция  на пазара в  Гърция. Видно от сключения на 10.11.2014г. в Алмирос, Гърция частен договор с гръцкия производител Христос Куцогеоргиу, жител на Дримона, ищецът е поел задължението да доставя всяка година до 2022г.  200 000 кг фураж за животни, смески от зърно и люцерна срещу договорена цена от 0,55 евро за килограм. Т.е. ищецът  е имал осигурен пазар за продажба на добиваните от него земеделски култури, респ. – осигурена печалба за дружеството си за следващите 8 години. Лишаването от тази печалба е в резултат от неправомерното поведение на съконтрагента по договора за аренда и представлява пропусната полза, която следва да бъде възмездена по реда на чл.82 от ЗЗД. В случая пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК и се явява съизмерима с печалбата, която  дружеството би реализирало от произведената продукция, ако му бе предоставена възможност да изпълни точно договорните си задължения.

Според свидетелските показания, заключенията на  първоначалната и комплексната експертизи и относимите писмени доказателства   ищецът се занимава с био-производство. Установеният по делото факт, че процесните имоти не са включени в системата за контрол на биологични площи, за който и двете експертизи - първоначална агротехническа и комплексната агротехническа-икономическа експертиза са категорични, следва да бъде ценен в контекста на всички относими към този въпрос доказателства. В тази връзка съдът съобразява договорите за контрол и сертификация съгласно Регламент /ЕО/ 834/2007г. със сертифициращия орган „Кю Сертификейшън" АД гр. Пловдив;  Дневника за сертифицираните земеделски площи и видове култури, отглеждани на тях, както и Сертификатите за съответствие за стопанските  години 2014г. – 2019г.вкл. В последните изрично е отразено, че ищецът се занимава с биологично растениевъдство, вкл. с производството на биологични царевица, люцерна и ливадно сено. Следва да бъде отбелязано, че всички допълнителни съображения във връзка с това възражение, направени извън отговора на исковата молба и визулазирани във въззивната жалба, като : нарушение на различни текстове на Нередба № 1/7 февруари 2013г. на МЗХ, липсата на договор за контрол и сертификация  с одобрено от МЗХ контролиращо лице за процесния период са преклудирани и  по тях съдът не дължи произнасяне. В заявлението до ДФЗ за подпомагане за стопанската 2015г. ищецът изрично е отразил и биологично земеделие по Мярка 11. В този смисъл е и подписаната от него Декларация от 11.06.2015г. към Приложението за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие” 2015г., скрепена с наказателна отговорност за неверни данни. Идентични са и подадените документи за стопанската 2016г.

Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извода, че ищецът следва да се третира като производител на биопродукция. Възраженията на ответника в тази насока, поддържани и пред настоящата инстанция, са неоснователни.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени при условията на чл.72 ГПК предвид установените служебни и родствени връзки, съдът приема за доказано от фактическа страна, че  процесните имоти са били засяти от ищеца с както следва : с царевица- в началото на м.март-април 2015г., с люцерна – през пролетта на 2014г., а ливадата не е засявана и представлява естествено затревяване на площи. Доказва се и извършването на съответните агротехнически мероприятия, като  дълбока оран с трактор, после с плуг,  през пролетта на 2015- култивиране и подготовка за сеитба, след двете задължителни култивации става и сеитбата на царевицата и валирането. През стопанската 2014/2015г. дружеството е ползвало и обработвало имотите до м. май-юни 2015г., а за стопанската 2015/2016г. не ги е ползвало реално, макар че ги е планувало за обработка. Не е прибрало и реколтата от тези култури, тъй като със „заличаването” на договора за аренда от ответника е отпаднало правното основание да ползват земите. За процесните стопански години не са получавани субсидии за подпомагане, няма и реализирана печалба от тях. Според двамата свидетели гръцкият контрагент лично посетил имотите и посочил тези от тях, от които иска да закупува култури.

Въз основата на горната фактическа установеност настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за доказаност на  предпоставките за ангажиране на договорната отговорност за вреди от неизпълнение на облигационно отношение на ответника.

Искът за заплащане на преки вреди под формата на направени от ищеца разходи за предварителна обработка на земята: оран, дискуване, сеитба и окопавания (за царевицата) и валиране (за люцерната)- за трите имота е основателен. Тези разходи са лишени от възвръщаемост поради неизправното поведение на ответника, който е  нарушил договорната връзка и е възпрепятствал ползването на имотите преди изтичането на стопанската 2014/2015 год.  При нормално протичане на облигационната връзка, ищецът би си възстановил тези разходи чрез добив и продажба на готовата селскостопанска продукция. Виновното поведение на насрещната страна обуславя квалифицирането им като загуби, които следва да бъдат репарирани по реда на чл. 82 ЗЗД.

Размерът на тези вреди е доказан съобразно експертното заключение на в.лице П К по изготвената от нея съдебно-агротехническа експертиза.

Основателна е и претенцията за присъждане на пропуснатите ползи, съставляващи стойността на неполучената и нереализирана био продукция, представляваща нереализиран чист приход, след приспадане на разходите за производство, за стопанските 2014/2015г. и 2015г./2016г. Доказани са твърденията в исковата молба, че  ищецът регулярно е реализирал и продавал от 2003г. насам  зърнени култури и е реализирал приходи от тази дейност, както и че е продавал произведената продукция основно на пазара в Гърция, съобразно писмения договор от 14.11.2014г. с гръцкия земеделец  за доставка до 2022г. на фураж за животни, смески от зърно и люцерна общо 200 000кг., произведени от предварително одобрени земеделски площи, включени в списък към договора. Че същият е засял процесните площи с процесните култури и единствено виновното поведение на ответника го е лишило от възможността да реализира сигурна печалба от неполучена и нереализирана продукция.

Размерът на пропуснатите ползи обаче не може да бъде определен  по начина, предложен от ищеца – съобразно цената по договора с гръцкия контрагент, тъй като това искане е направено след определените за това процесуални срокове. Подробно становище по този въпрос съставът е изразил в постановеното по реда на чл.267 ГПК определение от 01.07.2019г.

Размерът на пропуснатите ползи е определен от заключението на  приетата комплексна експертиза, която е изследвала добивите на базата на информацията в Дневника за сертифицираните площи, произведена био продукция, представените по делото фактури от ищеца за реализирана продукция  и въз основа на изчисления добив, който е могъл да се получи, ако ищецът беше обработвал процесните земи съгласно договора. Съобразена е средната пазарна цена при реализацията на отделните култури в страната, както и в Република Гърция. Само за ливадното сено, предвид липсата на продажна цена в Гърция, не е определяна такава.

Доколкото е установено, че продукцията е била предназначена за реализация на гръцкия пазар, пропуснатата печалба /чистият приход/ се определя за стопанската 2014/2015 година в размер на 2 845,53 лв., а за стопанската 2015/2016 година в размер на 2 763,87 лв. или общо 5 609.40 лв. В този размер искът е основателен и следва да бъде уважен.

          По претенцията за субсидиите:

          По своята правна същност субсидиите представляват финансова помощ с целеви характер – подпомагане дейността на производителя. За получаването им производителят следва да отговоря на специалните изисквания на закона. Това условие в случая е  налице, доколкото по делото е установено, че в предходни години ищецът е получавал такива субсидии. Неполучаването им за процесната стопанска година обаче  не съставлява пропусната полза за земеделския производител - ищец, тъй като при нормално развитие на облигационната връзка ищецът би реализирал разходи при обработването на субсидираните имоти, които биха се компенсирали изцяло или отчасти с получените субсидии. Т.е. тъй като за процесната стопанска година ищецът не е направил разходи за поддръжката и обработването на наетите имоти, няма и намаляване на имуществото му в резултат на неполучаването на тази субсидия. Тъй като субсидията от своя страна не е печалба или сума, с която се увеличава имуществото на ищеца, неполучаването й не съставлява за него пропусната полза. / В този смисъл решение №147/11.07.2012 г. по гр. дело №279/2012 г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационен контрол с определение 465/09.04.2013 год. по гр. дело № 1342/2012 г. на ВКС, IV год./.

Претенцията е неоснователна и поради това, че направените от ищеца разходи за обработка на арендуваните земи  за стопанската 2014/2015 год. са му присъдени, поради което присъждането и на субсидия би довело до неоснователното му обогатяване.

Предвид гореизложеното решението се потвърждава  в тази му част.

          По разноските: Ищецът е представил доказателства за направени разноски за двете инстанции в общ размер на 4 566,16лв. / 3 481лв + 1 085,16лв/. Съобразно уважената част на иска му се дължат 1 253,67лв. Ответникът е представил доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение за втора инстанция в размер на 1 878,39лв. Направеното възражение за прекомерност на този хонорар е основателно до размер на 610,47лв, предвид фактическата и правна сложност на делото, обжалваемия интерес и процесуалното поведение на адвоката пред втората инстанция. Съобразно отхвърлената част на иска на ответника се дължат 422,86лв. Изчислени по компенсация на ищеца се дължат 830,81лв., или още 245,60лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ОТМЕНЯ  решение № 22/22.03.2019г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 96/2018г. в частта, в която е отхвърлен предявения от   „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД, ЕИК 113048373 срещу „Иизворово Агро” ЕООД, ЕИК  202685284 иск за сумата от 733.00 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 06.12.2012г. за 1.Поземлен имот № 023012- нива, с площ от 3.00 дка, седма категория, м.„Бостанлък“; 2.Поземлен имот № 044014- нива с площ от 7.999 дка, четвърта категория, м.„Хотуля“ и  З.Поземлен имот № 048001 - затревена нива, с площ от 3 дка, пета категория, м.„Мешето“, по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ. Антоново, равняващо се на стойността на разходи за предварителните обработки на земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба, балиране, валиране и семена, за  стопанската 2014/2015 година, на осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД като неоснователен и вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

          ОСЪЖДА  „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК 202685284, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от П Й Г Гда заплати на Константинос Анастасиу – 98” ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление с.Млекарево 8960, Стопански двор, община Нова Загора, обл.Сливен, представлявано от управителя К А Гсумата от 733.00 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 06.12.2012г. за 1.Поземлен имот № 023012- нива, с площ от 3.00 дка, седма категория, м.„Бостанлък“; 2.Поземлен имот № 044014- нива с площ от 7.999 дка, четвърта категория, м.„Хотуля“ и  З.Поземлен имот № 048001 - затревена нива, с площ от 3 дка, пета категория, м.„Мешето“, по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ. Антоново, равняващо се на стойността на разходи за предварителните обработки на земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба, балиране, валиране и семена, за  стопанската 2014/2015 година, на осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК 202685284, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от П Й Г Гда заплати на Константинос Анастасиу – 98” ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление с.Млекарево 8960, Стопански двор, община Нова Загора, обл.Сливен, представлявано от управителя К А Гоще 245,60лв – разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно изхода му, изчислени по компенсация.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: