РЕШЕНИЕ

 

221/24.07.2014 г   Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                         търговско отделение           трети състав

На  втори юли                                                                                                         2014 година

В публично заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                    Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 336 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Т., действаща лично и със съгласието на майка си Д Г, срещу решение №166/18.02.2014 г. постановено по т.д.1079/2013 г. по описа на ВОС, в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените срещу ЗК„Л И” АД искове с правно основание чл.226 ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на виновно причинено от Д П.К. пътно - транспортно произшествие, за разликата над 18 000 до 40 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 1 240,18 лв. до 1 653 лв. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и уважаване на претенциите в пълен размер. Сочените пороци са неправилно приложение на материалния закон чл. 52 ЗЗД и чл. 51 ал. 2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В писмен отговор въззиваемата страна ЗК„Л И” АД оспорва основателността на жалбата.

Третото лице помагач – деликвентът Д К. не изразява становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

След служебна проверка в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал. 1 ЗК.

Във въззивното производство няма спор относно основанието за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на увредената Д.М.Т. за неимуществени и имуществени вреди, резултат на виновно причинено пътно - транспортно произшествие на 20.11.2011 г. от Д К., като водач на МПС л.а.марка”Рено Меган” с рег. № В 7388 РН застрахован по риск „Гражданска отговорност” в ЗК”Л И” АД. Спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение и приноса на ищцата за настъпилите вреди

В първоинстанционото производство са приети съдебно-медицинска, съдебно психиатрична и комплексна съдебно - медицинска и автотехническа експертизи изготвени въз основа на доказателствата по делото и след преглед на пострадалата Д.Т.. Съдът кредитира като обективни и компетентно дадени заключенията на експертите и обясненията им в с.з. относно механизма на катастрофата и претърпените от ищцата увреждания в резултат от нея. Съгласно заключението на комплексната експертиза получените травми - удар на главата, счупване на лява бедрена кост, вътрешна травма в коляното, кръвонасядания, охлузвания по цялото тяло и порезни рани по ръцете са причинени от сблъсъка на автомобила в стълб. Ищцата се е ударила в предната седалка, като ударът е директен в областта на коляното и проведен от силата към бедрото, където е настъпило счупването. Тъй като ударът е станал в завой телата на пасажерите в резултат на центробежните сили и кинетичната си енергия са се устремили в посока на предна лява шофьорска врата. От това завъртване тялото на ищцата е изхвърлено между предна лява врата и волана. От протъркването в колонката и седалката са причинени охлузвания и натъртвания, но няма удар във лявата задна врата, която е деформирана не навътре, а надолу от падането на стълба след пречупването му. .При характера на удара вещите лица не могат да отговорят какви биха били уврежданията на ищцата при използван колан. Считат, че при всички случаи тялото би било изместено леко напред до 10 см. и засукано в ляво, при което би могла да се получи коланна травма дори счупване на ключица, но не счупване на бедрото. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на ортопеда, д-р Манчев, болките при счупена бедрена кост са много силни при всяко движение, а лечението продължително. Ищцата е оперирана два пъти – на 23.11.11 г. когато костите са съединени с метал и на 16.05.2013 г. - за изваждане на метала, като и двете операции са последвани от манипулации по изваждане на конците на 13 ден. След операцията около 30 дни болната не е могла да се самообслужва, след което до около 6 месеца е продължило ползването на патерици, а цялостно оздравителният период е бил около една година и е завършил с напълно оздравяване. Към момента на прегледа 12.11.2013 г. движенията на ставите са в пълен обем и неболезнени има само лека хипотрофия на мускулатурата както и ясно видими белези по страничната повърхност на ляво бедро. В резултат на катастрофата ищцата е преживяла психическа травма. Проведено е  своевременно психотерапевтично и медикаментозно лечение на заболяване с диагноза „разстройство в адаптацията смесена тревожно-депресивна реакция специфични фобии”, което е продължило около 6 месеца. Към момента на прегледа ищцата продължава провеждане на заместително лечение с билкови препарати за подтискане на тревожното състояние. Преживяната психотравма е отзвучала, но според вещото лице - психиатър - .д-р К-Крумова незрялата психика и ранимостта в този период от  живота на ищцата, която е била само на 14 години може да се окаже тежък фрустриращ момент - „има възможност за хронифициране и задълбочаване при последващо психическо напрежение, което да актуализира настоящото тревожно състояние”. 

От значение за размера на обезщетението е характера на увреждането, продължителността на лечението и резултатите от него, перспективите за здравословното състояние на пострадалото лице. При така установеното от фактическа страна съдът приема, че по справедливост в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД  обезщетението следва да компенсира преживените болки, страхове и дискомфорт от счупването на бедрена кост, двете оперативни интервенции едномесечната обездвиженост  и последвалото затруднение на движенията от около 6 месеца. Останалите белези по външната страна на ляво бедро, които влияят на самочувствието на младото момиче, психическата травма, която макар и отзвучала може да се задълбочи налагат спазване на режим на живот без психическо напрежение и провеждане на психотерапия. По изложените съображения съдът определя общ размер на обезщетението за неимуществени вреди на сума 40 000 лв.

По отношение на имуществените вреди намира, че са представени годни доказателства относно разходите за феморален пирон и 2 бр. заключващи винта на стойност 1 550 лв. за патерици – 34 лв. и за лекарствени материали 53,96 лв., всички общо в размер на 1 653 лв. и че същите са във връзка с лечението на получените увреждания при ПТП.

Основателно е възражението на застрахователя за намаляване на обезщетението поради принос на увредения - чл. 51 ал. 2 ЗЗД: Лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани на задна седалка, но по време на катастрофата ищцата е била без него. Според експертите при поставен обезопасителен колан и при отчитане направлението на удара, тялото би било позиционирано на седалката със седалищните части и би се избегнал удара от който е счупена бедрената кост, но дори и при поставен колан, поради силата на удара, като резултат от високата скорост, биха били настъпили други травми, но по- леки. По тези съображения в конкретния случай ищцата е допринесла за вредоносния резултат, затова съдът определя съпричиняване от 20% . При възприетия принос на осн. чл. 51 ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи на 32 000 лв, а на имуществените на 1 322,40 лв.

Поради различния краен резултат решението следва да се отмени в отхвърлителната част за разликата над 18 000 до 32 000 лв. относно неимуществените вреди и за разликата над  1 240,18 лв. до 1 322,40 лв. за имуществените вреди. В останалата отхвърлителна част за разликата над 32 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв относно неимуществените вреди и за разликата над 1 332,40 лв. до 1 653 лв. за имуществените вреди обжалваното решение следва да се потвърди..

За въззивната инстанция на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъдят съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 3 040 лв, платен адвокатски хонорар. На ответната страна не се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част на иска поради липса на искане и доказателства. 

Поради частичната отмяна на решението и уважаване на иска направените в първа инстанция съдебни разноски следва да се коригират, като на ищцата се присъдят още 1 285 лв., а дължимите на ответната страна се намалят съобразно отхвърлената претенция на 78 лв., вместо присъдените 207,70 лв.

На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът ЗК„Л И” АД следва да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 845,52 лв. от които още 563,68 лв. за първа инстанция и 281,84лв. за въззивна инстанция.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №166/18.02.2014 г. постановено по т.д.1079/2013 г. по описа на ВОС, в частта с която исковете с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ предявени от  Д.М.Т., действаща лично и със съгласието на майка си Д Г срещу „ ЗК Л И” АД със седалище гр. София са отхвърлени като неоснователни за разликата над 32 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв относно неимуществените вреди и за разликата над 1 332,40 лв. до 1 653 лв. за имуществените вреди и в частта с която в полза на „ЗК „Л И” АД .са присъдени съдебни разноски съобразно отхвърлената част на иска до размера на сумата 78 лв.

ОТМЕНЯ решението в частта с която исковете са отхвърлени за разликата над 18 000 до 32 000 лв. относно неимуществените вреди и за разликата над  1240,18 лв. до 1 322,40 лв. за имуществените вреди, както и в частта за присъдени в полза на ЗК”Л И” АД съд. разноски за първа инстанция за разликата над 78 лв. до 207 ,70 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК„Л И” АД със седалище гр. София и адрес на управление бул”Черни връх” № 51Д  ЕИК 121130788 да плати на Д.М.Т. *** ЕГН **********, още 14 000 лв. /разликата над 18 000 до 32 000 лв./,обезщетение за неимуществени вреди в резултат на виновно причинено от Д П.К. като водач на МПС л.а.марка”Рено Меган” с рег. № В 7388 РН, пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от 20.11.2011 г. до окончателното плащане и още 92,22 лв.имуществени вреди / разликата над 1 240,18 лв. до 1 332,40 лв/,ведно със законната лихва считано от 21.11.2011 г. до окончателното плащане, както и общо 4 325 лв. съдебни разноски от които още 1285 лв.. за първа инстанция и 3 040 лв. за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА ЗК„Л И” АД със седалище гр. София и адрес на управление бул”Черни връх” № 51Д  ЕИК 121130788 да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата 845,52 лв  представляваща дължима държавна такса на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, от които още 563,68 лв. поради корекция на първоинстанционното решение и 281,84 лв. за въззивна инстанция, съобразно уважената част .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :