Р Е Ш Е Н И Е   № 219

 

03.10.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 336 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София, срещу решение № 198/25.03.2016г., постановено по т. д. № 358/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените искове от въззивника срещу А.В.К. ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата, в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от 19.11.2009г. за задължението по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., дължи на ищеца „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, солидарно с „ДОРАДО БУЛ” ЕООД - гр. Сливен, като кредитополучател; „ДОРАДО” ЕООД - гр. Варна, като съдлъжник, и М Н Н от гр. Варна като поръчител, следните суми: сумата 63 958.51 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „ Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.03.2009г., Анекс № 2 от 19.11.2009г., Анекс № 3 от 23.06.2010г., Анекс № 4 от 12.05.2011г. и договор за поръчителство от 19.11.2009г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 28.04.2014г., до окончателното плащане; сумата 15 623.94 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2012г. до 23.04.2014г., както и сумата 602.58 лв., представляваща дължими такси по договора за кредит, за които суми е издадена Заповед № 1357/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.04.2014г. по ч. гр. д. №1979/2014г. по описа на Районен съд- гр. Сливен, V състав.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че не са обсъдени в тяхната цялост и взаимовръзка събраните по делото доказателства относно факта за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че банката - кредитор е изпълнила договорното си задължение и е отправила писмени уведомления до кредитополучателя и поръчителя, които са редовно връчени. В условията на евентуалност се твърди неправилност на извода за неоснователност на иска в частта за установяване на вземания за такси и месечни погасителни вноски по кредита, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 28.04.2014г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемата А.В.К., чрез назначен от първоинстанционния съд особен представител - адв. Ж.К. от ВАК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на решението.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 138 ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени от „ Юробанк България” АД срещу А.В.К. ***, за установяване съществуването на парични задължения на оспорващ поръчител, към банката, по Договор за поръчителство от 19.11.2009г. за задължението по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В исковата молба се твърди, че съгласно условията на Договор за поръчителство от 19.11.2009г., ответницата А.В.К., заедно с още едно физическо лице, се е задължила спрямо ТБ „Юробанк България" АД, да отговаря като поръчител, при условията на чл. 138 ЗЗД, за задълженията на кредитополучателя „ ДОРАДО БУЛ" ЕООД по Договор за банков кредит Продукт „ Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., и анекси към него, по силата на които банката предоставя на кредитополучателя сумата 65 009.78лв., за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, за срок от 120 месеца от датата на откриване на заемна сметка – 15.11.2007г. Излага се, че съгласно чл. 24, б. „ г" и чл. 25, б. „ в" от договора, банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на договорения срок при неизпълнение на което и да било задължение по него, включително неплащане на вноски за главница и/или лихва, както и да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионните и другите разноски от обезпеченията по кредита по свой избор, чрез принудително изпълнение върху тях по установения от закона ред. Твърди се, че поради преустановено обслужване на кредита е обявена предсрочна изискуемост, настъпила на 05.02.2014г., след като банката е уведомила с нотариални покани кредитополучателя и солидарно отговорните лица за обявената предсрочна изискуемост и е дала допълнителна възможност за погасяване на задълженията, но такова не е последвало в дадения срок да доброволно изпълнение.

Ответницата А.В.К. е призована при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като не е намерена на адреса, посочен във възражението по чл. 414 ГПК, съвпадащ с нейния постоянен и настоящ адрес. Назначеният от съда, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител - адв. Ж.К. от ВАК, оспорва допустимост на производството, с твърденията, че ищецът не е представил пред заповедния съд доказателства за предявяването на иска за съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ГПК. По същество се твърди, че е осъществено частично погасяване на дълга по заповедта за изпълнение в хода на образуваното изп. дело № 20148250400357, което следва да бъде съобразено при разглеждане на исковете, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Постановеното от ВОС решение № 198/25.03.2016г., с което исковете са изцяло отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Установява се от документите по ч. гр. д. №1979/2014г. по описа на Сливенски районен съд, че изпращането на исковата молба, по която е образувано производството пред ВОС, както и на доказателства за предявяване на иска, е станало по пощата, в последния ден на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. В този случай, с приложение на нормата на чл. 62, ал. 2, изр. първо ГПК, се приеме, че искът е предявен в законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от единия от солидарните длъжници възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение, като същевременно, в същия срок заявителят е изпълнил и процесуалното си задължение за представяне на доказателства за предявяване на иска пред заповедния съд. Следователно особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са налице.

Предвид конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, съдът намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, които се установяват и от съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно:

Между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за поръчителство от 19.11.2009г., по силата на което ответницата А.В.К., заедно с още едно физическо лице, се е задължила спрямо ТБ „ Юробанк България" АД, да отговаря като поръчител, при условията на чл. 138 ЗЗД, за задълженията на кредитополучателя „ ДОРАДО БУЛ" ЕООД по Договор за банков кредит Продукт „ Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.03.2009г., Анекс № 2 от 19.11.2009г., Анекс № 3 от 23.06.2010г., Анекс № 4 от 12.05.2011г. С този договор, съответно анексиран неколкократно, банката предоставя на кредитополучателя сумата 65 009.78лв., за краткосрочни оборотни нужди, за срок от 120 месеца от датата на откриване на заемна сметка– 15.11.2007г. Предвид характера на договора – кредитна линия, кредитополучателят се е задължил да внася всеки месец, до 21 – во число, само дължимата вноска за лихва, уговорена по размер в чл. 3 от договора, а по отношение на главницата същият има право, в рамките на уговорения срок и лимит, многократно да усвоява и погасява суми. Постигнато е и съгласие за размери и условията за начисляване на наказателна лихва при просрочие, такси и комисионни със съответните договорни клаузи - чл. 4 и чл. 5 от договора. Съгласно чл. 24 б. “г“ от договора, Раздел VІІІ.” Отговорност и санкции”, банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредополучателят не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.

Издадената по ч. гр. д. №1979/2014г. по описа на Сливенски районен съд заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е влязла в сила по отношение на останалите задължени лица, на основание чл. 416 ГПК.

За установяване на релевантните по спора факти, за които се изискват специални знания, по искане на ищеца е допусната съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която, прието от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 28.01.2016г., се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема за установено, че общо усвоената главница по кредита в периода 15.11.2007г. – 12.05.2011г. е в размер на целия кредитен лимит за сумата 65009.78 лв. Последното постъпление на парични средства по сметката, от която се обслужва кредита, е от дата 05.07.2013г., с което е погасен остатък от дължима редовна лихва с падеж 21.11.2012г. и частично редовна лихва с падеж 21.12.2012г. Вещото лице установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, по счетоводни данни на банката непогасените задължения за главница, договорна лихва, такси за управление и имуществени застраховки по процесния договор са в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници.

След преустановяване на плащанията банката е упражнила правото си по чл. 24, б.„ г" от договора, като е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за погасяване поради неизпълнение. На кредитополучателя „ Дорадо Бул" ЕООД, както и на поръчителя А.К. и на съдлъжника „ Дорадо” ЕООД са връчени покани – уведомления за обявената предсрочна изискуемост, като е даден 7- дневен срок за доброволно изпълнение. Връчването на уведомление до дружеството - кредитополучател „Дорадо Бул" ЕООД, което е със седалище гр. Сливен, е осъществено с нотариална покана рег. № 7236/2013г., том 2, № 125 по описа на Нотариус Д Ж Н с № 092 от НК, действащ в район Сливенски районен съд. Поканата, представена на нотариуса на 24.10.2013г. е връчена на органния представител М Н Н, на 06.11.2013г., т. е. тринадесет дни след представянето й, като няма данни за приложена от нотариуса фикция за връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК. На поръчителя А.К. и на съдлъжника „ Дорадо” ЕООД е изпратена обща нотариална покана – уведомление за обявената предсрочна изискуемост, на административен адрес в гр. Варна, който се явява едновременно адрес на управление на дружеството и постоянен адрес на поръчителя. В нотариалната покана с рег. № 108, том 1, акт 6 по описа на Нотариус Павлина Симеонова с рег. № 335 от НК, която се счита за редовно връчена на 28.01.2014г., връчителят е удостоверил наличие на предпоставките за приложение на фикциите на чл. 47, ал. 5 ГПК - за физическото лице/, и на чл. 50, ал. 2 ГПК – за търговското дружество. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост длъжниците са били в забава относно плащането на сумата 16 590 лв., включваща главница, лихви и такси, чиито падежи са настъпили в периода от 21.12.2012г. до 14.10.2013г.

Въз основана на така приетата установеност за факти и обстоятелства, съставът на ВнАпС намира, че е доказано по безспорен начин възникването и съществуване на изискуеми и ликвидни парични вземания на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от ответницата, в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от 19.11.2009г. за задължението по Договор за банков кредит Продукт „ Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., изменен и допълнен с противопоставими на поръчителя Анекс № 1 от 24.03.2009г., Анекс № 2 от 19.11.2009г., Анекс № 3 от 23.06.2010г., Анекс № 4 от 12.05.2011г. / анексите, сключени след датата на поемането на поръчителство са подписани от поръчителя/.

Съществуването на паричните вземания, заявени от банката - кредитор в заповедното производство, е потвърдено изцяло, по вид и размер на вземанията, от заключението на съдебно – счетоводна експертиза и от събраните писмени доказателства. Издадената по ч. гр. д. №1979/2014г. по описа на Сливенски районен съд заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е влязла в сила по отношение на останалите задължени лица, на основание чл. 416 ГПК, тъй като възражение по чл. 414 ГПК е подадено само от ответницата. В производството за принудително изпълнение, образувано по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение, част от дължимите суми са събрани от останалите длъжници, но този факт е без значение за настоящия спор. Съгласно задължителните указания по т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2014г.. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът преценява като релевантни само плащанията, извършени доброволно в хода на процеса, но не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземанията чрез осъществено принудително изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Не се твърди от ответницата – оспорващ поръчител, и съответно не е предприето доказване за извършено погасяване на процесните задължения, извън събраните суми в изпълнителното производство.

Ищецът е проведено успешно доказване и по отношение на уговорените в договора за кредит обективни факти, на които е основано упражненото потестативно право за обявяване на кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника срок, поради неизпълнение. Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до кредитополучателя и поръчителя – ответник чрез редовно връчване на нотариални покани. Обстоятелствата, че изявлението на банката е достигнало до кредитополучателя и поръчителя не са били спорни между страните до приключване на устните състезания в първата инстанция и се установяват от събраните доказателства.

Следователно, в хода на процеса са доказани и двата елемента от фактическия състав, необходими за пораждане вземането на банка - заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок, съгласно задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Същевременно, установява се, че банката не е пропуснала преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, за който съдът следи служебно, респ. поръчителството на ответницата не е прекратено, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу всички солидарно задължени лица, вкл. и срещу кредитополучателя, е подадено на 28.04.2014г., преди изтичане на шест месеца, считано от обявената предсрочна изискуемост.

Крайният извод на въззивната инстанция е, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 138 ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал.2 ЗКИ са изцяло доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции решението на ВОС следва да бъде отменено, като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната инстанция, с която исковете да бъдат уважени.

Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените съдебно– деловодни разноски за заповедно производство и исково производство за две инстанции.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 198/25.03.2016г., постановено по т. д. № 358/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, че ответникът А.В.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от 19.11.2009г. за задължението по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., дължи на ищеца „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Околовръстен път” № 260, солидарно с „ДОРАДО БУЛ” ЕООД, ЕИК 829069760, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. „Дружба” 11-Г-4, като кредитополучател; „ДОРАДО” ЕООД, ЕИК 116508503, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „ Феникс Каниц” № 11, ап.5, като съдлъжник, и М Н Н, ЕГН **********, адрес: ***, като поръчител, сумите, за които са издадени Заповед № 1357/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.04.2014г. по ч. гр. д. № 1979/2014г. по описа на Сливенски районен съд, V състав, както следва: сумата 63 958.51 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL9747 от 06.11.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.03.2009г., Анекс № 2 от 19.11.2009г., Анекс № 3 от 23.06.2010г., Анекс № 4 от 12.05.2011г. и договор за поръчителство от 19.11.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.04.2014г., до окончателното погасяване на задължението; сумата 15 623.94 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2012г. до 23.04.2014г., както и сумата 602.58 лв., представляваща дължими такси и застраховки по договора за кредит.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Околовръстен път” № 260, при условията на солидарност с „ДОРАДО БУЛ” ЕООД, ЕИК 829069760, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. „Дружба” 11-Г-4, „ДОРАДО” ЕООД, ЕИК 116508503, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „ Феникс Каниц” № 11, ап.5, и М Н Н, ЕГН **********, адрес: ***, сумата 3 683.03 лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за заповедно производство по ч. гр. д. № 1979/2014г. по описа на Сливенски районен съд, V състав, включени в издадените в това производство Заповед № 1357/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.04.2014г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Околовръстен път” № 260, сумата 10 552.35 лв. /десет хиляди петстотин петдесет и два лева и тридесет и пет ст./, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за исково производство в две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.