Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

237/24.10.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и шести септември                                      Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 336   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Р.Х.Ж., с ЕГН **********,*** срещу решение № 28/13.02.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 224/17г., в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и страдания от претърпяното от него ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.05.2016г. до окончателното изплащане на главницата ЗА ГОРНИЦАТА НАД  70 000лв  до претендираните 150 000 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на застрахователното дружество разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като вместо него постанови друго, с което да уважи исковата му претенция в пълния й предявен размер.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ във вр.с пар.22 от ПЗР на КЗ.

          Ищецът Р.Х.Ж., с ЕГН ********** от гр.Каварна претендира от  „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София заплащането на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,  в резултат на ПТП, настъпило на 04.05.2016г.

          Предмет на настоящото въззивно производство е обезщетението за неимуществени вреди за горницата над  70 000лв  до претендираните 150 000 лв.   

          Страните не спорят по част от установената  по делото фактическа обстановка. Не се спори, че с присъда № 7/12.04.2017 г. по НОХД № 41/2017г. по описа на ДОС  подсъдимият Г Г М, роден на ***г., е признат за виновен в това, че на 04.05.2016г. в гр.Шабла, по главен път І-9, при управление на МПС л.а.“Сеат Леон“, рег.№ХХХХ ХХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно-чл.1 ал.5, чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21 ал.1 от закона, в резултат на което  по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и тежка телесна повреда на ищеца по делото, изразяваща се в разкъсване на ляв диафрагмален купол с проникване на част от стомаха и слезката в гръдната кухина, многофрагментно счупване на лява бедрена кост, поради което му е наложено и съответното наказание, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години.

Не се спори и че към датата на ПТП осъденият Г М е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД по застрахователна полица № BG 11 / 115002803735, валидна до 12.11.2016г., което е отразено в КП за ПТП с пострадали лица от 28.06.2016г., изготвено служител при РУ на МВР гр.Шабла.

От заключението на приетата по делото СМЕ, приложената медицинска документация, както и депозираните по делото свидетелски показания   са установени вида и характера на уврежданията, продължителността на наложилото се болнично и извънболнично лечение, психическото и емоционално състояние на пострадалия по време на лечението и към настоящия момент, физическите и душевни болки и страдания, чието репариране се претендира, вкл.  и  изживените притеснения във връзка със загубата на част от отглежданите от него пчелни семейства. Травматичните увреждания се свеждат до разкъсване на ляв диафрагмален купол, с проникване на част от стомаха и слезката в гръдната кухина и многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението за период от около шест до осем месеца.  Ищецът е претърпял две хирургически интервенции – едната животоспасяваща – в деня на осъществяването на процесното ПТП, с отваряне на коремната кухина и втора на 18.05.2016г. на увредения долен крайник с извършване на репозиция и метална остеофикция с канюлиран реконструктивен бедрен пирон и серклаж. Първите седмици от престоя си в хирургичното отделение ищецът е бил в медицинска кома, от която трудно е бил изведен. Провел е рехабилитация в отделението по физикална и рехабилитационна медицина, бил е във временна неработоспособност за периода от 04.05.16г. до 16.01.17., а с експертно решение на ТЕЛК от 17.11.16г. е категоризиран като временно нетрудоспособен до 17.11.2016г.

Към настоящия момент ищецът е в относително добро общо състояние, без каквато и да е опасност за живота, с леко накуцваща походка поради скъсяване на долен ляв крайник с един сантиметър  и наличие на атонична рана на лявата пета, нуждаеща се от допълнително лечение.

Душевните болки и страдания на ищеца са установени от събраните свидетелски показания.

С оглед на горната фактическа установеност безспорно се установява и наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск по чл.226 от КЗ / отм./

Основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е свързан с определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съобразно установения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост. Според оплакването във въззивната жалба този размер е определен въз основа на установените от първоинстанционния съд  тежки телесни повреди, без да се вземат предвид, макар и да са били коментирани, другите претърпени увреждания – незарастнала рана на петата, непреодолимото скъсяване на крака и психологическата травма, довела до паническа атака.                                                                                       

          При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът изхожда от критериите за справедливост, установени както в нормата на чл.52 ЗЗД, така и в задължителната и преобладаваща съдебна практика.  Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност, продължителността и интензивността  на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. Съгласно заключението на в.лице по приетата по делото СМЕ получените увреждания не са отзвучали напълно към настоящия момент, липсва вероятност за пълно възстановяване предвид скъсяването на левия долен крайник с един сантиметър. Налице е и атонична рана на лявата пета, която изисква допълнително лечение.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да вземе  предвид и икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Т.е. - независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

Следва да бъдат съобразени и показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи характера и интензитета на претърпените от ищеца страдания в следствие  наложителното му лечение след инцидента, както и неудобствата, свързани с това лечение, притесненията във връзка с невъзможността ищецът да се обслужва сам по време на лечението и непосредствено след  него, утежненото емоционално и психическо състояние на пострадалия от това, че продължително време е бил на легло, почти обездвижен и се  е нуждаел от помощта на близките си и произлязлата от всичко преживяно паническа атака, преживения допълнителен дискомфорт, свързан със загубата на повече от 60 % от отглежданите от ищеца пчелни семейства. От енергична и дейна личност преди катастрофата ищецът се превърнал в депресиран и с чувство за непълноценност човек, със затруднени контакти с близки и приятели.

Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и доказани от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП от 04.05.2016г. в размер на 85 000лв., което му се дължи ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. В този смисъл въззивната жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена в посочения размер.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се присъждат разноски, както следва : За първа инстанция на адв.Е. се дължи адв.възнаграждение съобразно уважената част на иска в размер на 2 673,60лв /89 387,96 х 4 617,75 : 154 387,96/, платимо при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., или още 448,65лв. При 200лв разноски на ищеца за провеждането на СМЕ съобразно уважената част на иска му се дължат 115,80лв, или още 19,45лв. Съобразно уважената част от иска ответникът дължи държавна такса в размер на 3 575,52лв. , или още 600,01лв. При определено от съда юрисконсултско възнаграждение за ответното дружество в размер на 200лв, на него му се дължи сумата от 84,20лв. за отхвърлената част на иска. За втора инстанция въззивникът е заплатил адв.възнаграждение в размер на 2 920лв. Съобразно уважената част на жалбата му се дължат 547, 50лв. При определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв на застрахователя му се дължат   162,50лв съобразно отхвърлената част на жалбата.    Въззиваемото дружество дължи и държавна такса от 2% върху уважената  част от жалбата   в размер на    300лв.   

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ    решение № 28/13.02.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 224/17г., в частта, с която е отхвърлен предявения от Р.Х.Ж., с ЕГН **********,*** иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се причинени болки и страдания от претърпяното от него ПТП, ведно със законна лихва от датата на увреждането -04.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението за горницата над 70 000лв до 85 000лв., както и в частта, с която Р.Х.Ж., с ЕГН **********,*** е осъден да заплати на     „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, ул. „Стефан Караджа” № 2 ю.к.възнаграждение за първа инстанция съобразно отхвърлената част на иска за горницата над 84,20лв до присъдените 2 401,23лв., като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от М П И заедно с всеки един от изпълнителните директори да заплати на Р.Х.Ж., с ЕГН **********,*** още 15 000лв, представляващи обезщетение за претърпените от него

 

 

неимуществени вреди, изразяващи се  в причинени болки и страдания в резултат на  ПТП, ведно със законна лихва от датата на увреждането -04.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от М П И заедно с всеки един от изпълнителните директори да заплати на адв.Е.   още 448,65лв – дължимо адв.възнаграждение за първа инстанция по реда на чл.38 ал.1 т.2 в р.чл.36 ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от М П И заедно с всеки един от изпълнителните директори да заплати на Р.Х.Ж., с ЕГН **********,*** още 19,45лв – с.д. разноски съобразно уважената част на иска в първа инстанция, както и 547,50лв – разноски за втората инстанция съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА Р.Х.Ж., с ЕГН **********,*** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, ул. „Стефан Караджа” № 2  с.д. разноски за втората инстанция съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на 162,50лв.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от М П И заедно с всеки един от изпълнителните директори да заплати държавна такса съобразно уважената част на претенцията в размер на още 600,01лв по сметката на Добричкия окръжен съд и 300лв по сметката на Варненския апелативен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му  при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :