РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   256/14.10.2014 г.                               град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      седемнадесети септември                                                        Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   337           по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „М.” ООД гр. Варна срещу решение №1150/10.12.2013 г., допълнено с решение №446/07.05.2014 г. по т.д. №2091/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „М.” ООД против ЗАД „Б.В.И.Г.” АД гр. София искове: по чл.208 КЗ за заплащане на сумата от 39 456,37 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка „имущество”, сключен по застрахователна полица №2200100800R00451/16.02.2010 г. и по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва от 263,23 лв. за периода от 30.03.2011 г. до 23.06.2011 г., както и мораторна лихва от 1001,33 лв. за периода от 30.03.2011 г. до 12.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата и сторените по делото разноски за двете инстанции.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение, предвид постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се уважат предявените искове ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

          Вззиваемата страна с депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, с оглед на което моли за неговото потвърждаване ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

          Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че между тях по силата на сключен застрахователен договор за имуществено застраховане по комбинирана застраховка „имущество”, обективиран в застрахователна полица №2200100800R00451/16.02.2010 г. със срок на действие 22.01.2010 г. – 20.02.2011 г., валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за застраховка с предмет ДМА и материални запаси, собственост на ищеца, по клаузите „пожар и други опасности”, „земетресение” и „кражба чрез взлом и грабеж”. С добавък от 16.02.2010 г. към същата полица са добавени клаузите „авария на машини” и „късо съединение и токов удар и пожар”. Безспорно е също, че настъпилото  на 26.03.2010 г. застрахователно събитие – токов удар /спиране на тока/ е в рамките на срока на действие на имуществената застраховка, съставляващо покрит риск по клауза 011 „късо съединение и токов удар и пожар”. Не се спори и относно факта на извършеното от ищеца своевременно уведомяване на застрахователя – ответник за настъпилото застрахователно събитие. На 29.03.2010 г. застрахователят с участието на застрахования е извършил оглед на место, за което е съставен и констативен протокол от същата дата. По образуваната при ответника преписка по щета №2200100800/35-10 г. застрахователят е заплатил на застрахованото дружество застрахователно обезщетение в размер на сумата от 10 797,93 лева.

          Спори се относно размера на дължимото обезщетение, предвид направеното от ответника и поддържано пред настоящата инстанция възражение, че е обезщетил ищеца за всички необходими за ремонта разходи. Отказал е заплащане на обезщетение за разходи, които според него застрахованият е могъл да избегне, като възложи ремонта на процесната машина марка ”Montresor” модел UNICA 810-4ASSI сериен №5779 на специалисти в страната. По делото е назначена първоначална и повторна СТЕ, от заключенията на които се установява, че на територията на РБ не съществува фирма, която да извършва, както доставка, така и ремонт на подобен тип машини. В подкрепа на тази констатация на вещите лица е и обстоятелството, че фирма ”Montresor” не е възложила на нито една фирма в страната да извършва ремонт на процесния модел машина за кантова обработка. Освен това вещото лице инж. Бонева изрично е посочило, че за да може местна фирма да извърши такъв ремонт, тя следва да разполага с пълната документация относно ел. частта, представляваща предмет на интелектуална собственост на производителя, което условие не е доказано по делото. В заключението на повторната СТЕ е изразено становище, че евентуално ако има такава ремонтна фирма в страната, то стойността на ремонтните работи би била в пъти по-висока и с неясен изход /л.547/.

          Съгласно чл.208 ал.3 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Според чл.203 ал.1 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото, като съгласно ал.3 на същия член за възстановителна стойност се счита цената за възстановяване на имущество от същия вид, в това число с всички присъщи разходи за доставка, монтаж и др., без прилагане на обезценка. Отнесено към конкретния случай и съобразно изложеното по-горе в мотивите, това означава, че възстановителната стойност на машината следва да обхваща и всички присъщи разходи за диагностика, стойност на подменените части, модули, елементи, разходи за труд, доставка, транспорт, мита, специалисти вкл. и престоя им. Настоящият състав на съда намира същите за доказани до размера на сумата от 20 925,85 лв., установен по заключенията на вещите лица /л.513, л.543 и л.544/, които разходи се явяват пряко свързани с възстановяване на увреденото имущество в резултат на застрахователното събитие. От тази сума ответникът е заплатил на ищеца 10 797,93 лв., като остава да дължи обезщетение за разликата от 10 127,92 лв., до който размер съдът приема исковата претенция за основателна и доказана, а за разликата я отхвърля.

          При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно безещетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206 ал.1 КЗ и чл.207 ал.3 КЗ. Видно от доказателствата по делото, ищецът в качеството си на застрахован е изпълнил вменените му от закона задължения на 14.03.2011 г., на която дата всички необходими документи са представени на застрахователя. Частичното изплащане на дължимото обезщетение е извършено на 23.06.2011 г., поради което считано от изтичане на 15 дни от датата на изпадането в забава – 30.03.2011 г. до датата на плащането – 23.06.2011 г. върху доброволно изплатената част от застрахователното обезщетение дължимото обезщетение за забава е в размер на сумата от 263,23 лв..

          Акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане следва съдбата на главното вземане. С оглед уважаването на иска по чл.208 КЗ за сумата от 10 127,92 лв., основателен и доказан се явява и иска по чл.86 ЗЗД вр. с чл.208 ал.1 КЗ за исковия период от 30.03.2011 г. до 12.03.2012 г. в размер на сумата от 1 001,33 лв., изчислена с ЕПИ „On – line” – калкулатори /л.115 и л.116/. Ето защо исковата претенция за мораторни лихви е основателна и доказана в предявения размер от общо 1 254,56 лева, поради което следва да се уважи изцяло.

          Съобразно изложеното, като е отхвърлил исковата претенция за главницата изцяло, за сумата от 10 127,92 лв. окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази му обжалвана част, а за разликата над тази сума до предявените 39 456,37 лв. – да се потвърди.

            По изложените по-горе в мотивите съображения досежно иска по чл.86 ЗЗД вр. с чл.208 ал.1 КЗ, решението е изцяло неправилно, поради което в тази му част следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което тази искова претенция се уважи изцяло в общ размер от 1 254,56 лева.        

          С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му за разноските.

          На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца „М.” ООД гр. Варна следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 1 180, 73 лв., от които 958,62 лв. за първа и 222,11 лв. – за втора инстанция.

          На осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.” АД гр. София следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 3 370,14 лв., от които 1 324,92 лв. – за първа и 864,49 лв. – за втора инстанция. По компенсация на ответника се присъждат разноски за двете инстанции от 2 189,41 лева.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ решение №1150/10.12.2013 г., допълнено с решение №446/07.05.2014 г. по т.д. №2091/2013 г. на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.208 КЗ за сумата от 10 127,92 лв., както и по иска по чл.86 ЗЗД вр. с чл.208 ал.1 КЗ  за сумите от 263,23 лв. и 1 001,33 лв. и в частта за разноските изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК 000694286, гр. София, р-н. ”Триадица, пл.”Позитано” №5, да заплати на „М.” ООД, ЕИК 103785393, гр. Варна, ж.к. „Виница”, ул.”Цар Борис Трети” №1, на осн. чл.208 ЗК сумата от 10 127,92 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение по договор за комбинирана застраховка имущество”, сключен по комбинирана застраховка „имущество” по застрахователна полица №2200100800R00451/16.02.2010 г. и добавък към същата за застрахователно събитие „късо съединение и токов удар на ел. инсталации и уреди”, настъпило на 26.03.2010 г., както и сумата 1 254,56 лв., мораторни лихви на осн. чл.86 ЗЗД вр. с чл.208 ал.1 КЗ, от която 263,23 лв., за периода от 30.03.2011 г. до 23.06.2011 г., върху доброволно изплатената част от застрахователното обезщетение от 10 797,93 лева и сумата от 1 001,33 лв., мораторни лихви върху присъдената главница от 10 127,92 лв. за периода на забава, считано от 30.03.2011 г. до 12.03.2012 г., ведно със законната лихва върху същата главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна част досежно главницата по иска по чл.208 КЗ за разликата над 10 127,92 лв. до 39 456,37 лв..

          ОСЪЖДА „М.” ООД, ЕИК 103785393, гр. Варна, ж.к. „Виница”, ул.”Цар Борис Трети” №1, да заплати на осн. чл.78 ал.3 ГПК и по компенсация на  ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК 000694286, гр. София, р-н. ”Триадица, пл.”Позитано” №5, сумата от 2 189,41 лева, разноски за двете инстанции.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.