Р Е Ш Е Н И Е № 199

 

Гр.Варна, 02.08. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

        ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 337 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С.А.Р. и А.Ф.К. срещу решение № 7/18.03.2016 г. по т.д.№ 220/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което са осъдени да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 следните суми – сумата от 65823.29 лева, дължима главница по договор за банков кредит No-025-025-614/25.02.2008 година и 21545.55 лева възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода 25.03.2010 година – 15.08.2015 година, както и законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2015 година до окончателното изплащане на задължението и сумата от 7876.03 лева, представляваща разноски по делото.

Твърдят във въззивната жалба, че решението, в обжалваната му част е неправилно, тъй като неправилно е възприето, че кредитът не е нищожен в отделни негови части. Недействителността на клаузи на договора, касаещи едностранното увеличение на лихвения процент е трайно утвърдена в практиката на ВКС. Налице е влязло в сила решение между страните, което е решило спора относно нищожността на клаузите. Друг спорен въпрос е кога е преоформен кредита, при какви условия и какви вноски и дали е налице подписан анекс към този договор и погасителен план, за да може да се направи извода, че кредита е предсрочно изискуем. Абсурден и лишен от логика е извода на съда, че банката законосъобразно е включила в БЛП допълнителен компонент – премия, както и, че може едностранно да увеличава лихвения процент по кредита. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковете и се присъдят направените разноски.

Въззиваемата страна  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД срещу С.А.Р. и А.Ф.К. за заплащане солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумите от 65823.29 лева, дължима главница по договор за банков кредит No-025-025-614//25.02.2008 година, ведно със законната лихва от 28.05.2015 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 21545.55 лева договорна възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода от 25.03.2010 година до 05.08.2015 година.

В исковата си молба от ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД излага, че на 25.02.2008 година между него и ответниците С.А.Р. /кредитополучател/ и А.Ф.К.  /съдлъжник/ е сключен договор за банков кредит, по силата, на който банката отпуска на кредитополучателя сума в размер на 68 000 лева, при условия, подробно уговорени в договора за банков кредит с краен срок на погасяване 25.02.2030 година. Кредитополучателя е поел задължение да заплаща на банката договорен лихвен процент. С оглед обстоятелството, че кредитополучателя не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит на 19.06.2009 година между страните по договора е подписан Анекс No-1. Съгласно параграф 4 от последния страните са се съгласили и са приели, че установеното в договора изцяло се преурежда и приема параметрите на анекса, който регулира отношенията между страните. Кредитът е преструктуриран, като кредитополучателят се е задължил да ползва и върне сумите, ведно с начислените върху нея лихви и комисионни в срок до 20.02.20128 година, като страните са в чл.4 от анекса са определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат. В резултат на  продължилото неизпълнение на 07.07.2011 година между страните е подписан Анекс No-2, като кредитът е преструктуриран и кредитополучателят се е задължил да ползва и върне сумата, ведно с начислените върху нея лихви и комисионни до 25.02.2030 година.

Между страните е налице влязло в сила решение по гр.д.379 по описа за 2012 година по описа на РС Разград, с което са признати за нищожни клаузи от договора и анексите, като банката е възстановила дължимите суми. След приключване на производството е налице продължило неизпълнение по договора, поради което банката е изпратила покани за доброволно изпълнение, с което е уведомила длъжниците, че при неплащане в срок на дължимите вноски обявява кредита за предсрочно изискуем, като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 04.08.2015 година.

Ответниците са депозирали писмен отговор, в което са оспорили исковете по основание и размер. Твърдят, че исковете са недопустими. Твърдят, че вземането е възникнало въз основа на нищожни клаузи, както и на анекси, които не са породили действие, вънаградителната лихва не се дължи, а е налице и погасяване по давност.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените доказателства, че по договор за кредит, сключен на 25.02.2008 година „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е предоставила на С.А.Р., в качеството му на кредитополучател и на А.Ф.К., в качеството на солидарен длъжник сумата от 68 000 лева за рефинансиране със срок за издължаване 264 месеца, като съгласно чл.4 от договора върху сумата кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определен по т.10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1. при подписване на договора и надбавка, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент 1м софибор надбавката е 6.377. Уговорена е надбавка за лихва в размер на 2.323.

Видно от представеният анекс от 19.06.2009 година е, че страните са се споразумяли в отношенията си да прилагат ОУ на Банката, действуващи към датата на подписване на анекса, както и, че установеното в договора се заменя от съдържанието и параметрите на анекса. Страните са договорили, че към датата на подписване на анекса редовния дълг е в размер на 67808.43 лева, като се формира от редовна главница и просрочена изискуема лихва.Лихвения процент се формира от БЛП, формиран от едномесечен Софибор и премия, които за периода 20.06.2010 година до 20.02.2030 година са в размер на 4.815 плюс 3% премия, както и надбавка в размер на 4.265%.

Видно от представеният анекс от 07.07.2011 година е, че страните са се споразумяли в отношенията си да прилагат ОУ на Банката, действуващи към датата на подписване на анекса, както и, че установеното в договора се заменя от съдържанието и параметрите на анекса. Страните са договорили, че към датата на подписване на анекса редовния дълг е в размер на 78874.26 лева, като се формира от редовна главница и просрочена изискуема лихва. Лихвения процент се формира от БЛП, формиран от едномесечен Софибор и премия, които за периода 20.07.2012 година до 25.02.2030 година са в размер на 3.750  както и надбавка в размер на 6.201%.

Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че между същите е водено и приключило с влязло в сила решение производство по гр.д.379/2012 година по описа на РС Разград, по което са признати за недействителни клаузи от договора и анексите, както и, че производството по подадено заявление за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е приключило с прекратяване на производството.

Установява се, че кредитополучателя и съдлъжника са получили покани за доброволно изпълнение на /л.18 и л.19/, с които са уведомени, че следва в седемдневен срок да погасят задължението си като ако не сторят това банката има готовност да обяви кредита за предсрочно изискуем.  

 

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че е открита разплащателна сметка, по която е усвоен кредит в размер на 68000 лева. Налице са постъпили плащания в размер на 14666.02 лева, от които 1402.16 лева главница, 7785.97 лева лихви за редовна главница, 4311.51 лева лихви за просрочена главница, 963.73 лева наказателна лихва и 202.65 лева такса управление. Остават неиздължени по главницата 65823.29 лева, а изискуемите и неиздължени лихви са 21545.55 лева. В допълнително заключение възнаградителната лихва е изчислена без компонента премия, като размерът на неиздължената лихва е 9655.59 лева.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, а в тежест на ответника е да установи погасяването на задължението си по договора.

Липсва спор между страните, а и се установява от вещото лице, че е усвоена сумата от 68 000 лева по договора за кредит. Кредитополучателят се е задължил да заплаща месечни вноски, включващи лихва и главница за целия срок на договора, като в случай, че сумата не бъде издължена в регламентирания срок кредита се обявява за предсрочно изискуем. За банката е възникнало правото на предсрочна изискуемост, тъй като в договора е предвидено правото и да поиска обявяването на договора за предсрочно изискуем при неплащане на което и да е парично задължение.

Съобразно        т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, като постигнатата между страните уговорка, че при не плащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем без да се уведомява длъжника не може да породи действие, ако кредитора не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.

Видно от представените обратни разписки изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост е достигнало до длъжниците на 28.07.2015 година, като с оглед на това уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост има за последица настъпване на предсрочната изискуемост към момента на изтичането на срока, който е даден, а именно 04.08.2015 година.

Основното оплакване, което е въведено от длъжниците касае валидността на клаузите по договора и анексите, с оглед наличието на влязло в сила решение между същите, с което са признати за нищожни текстове от договора и анексите.

Съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо между страните относно действителността на клаузите по договорите, като видно от посочените текстове от анексите, които са признати за нищожни е, че е отречено преуреждащото им действие, тъй като за нищожни са признати всички текстове от анексите, които касаят размера на дълга и начина за олихвяване, както и уговорките, че се прекратява действието на договора, както и действието на общите условия, действуващи по време на подписване на договора и заменянето им с нови общи условия. Горното обуславя извода, че с отмяната на действието на анексите и тяхното прекратително спрямо договора действие отношенията между страните следва да се уреждат по условията на договора, като се вземат предвид обявените за нищожни клаузи от договора.

По отношение на главницата, видно от заключението на вещото лице е, че е усвоена сума в размер на 68 000 лева, а е погасена главница до размера от 65823.29 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер.

По отношение на договорната лихва:

Нормите регламентиращи потребителската защита са императивни, като съдът следва да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин, поради което съдът приема, че договорът е в обхвата на потребителската защита.

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга.

Неравноправността на клаузата за едностранна промяна на лихвения процент е решена между страните с влязлото в сила решение, с което тази клауза е обявена за нищожна, поради което при изчисляване на дължимия лихвен процент следва да бъде приложено първоначално уреденото между страните споразумение относно размера на лихвения процент, съобразено с допълнителното заключение на вещото лице, в което дължимата лихва е изчислена без допълнителния компонент „премия“ в размер на 9655.59 лева, до който размер следва да бъде уважен иска за заплащане на договорна лихва, а отхвърлен за разликата над този размер до предявения от 21.545.55 лева.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Разградски окръжен съд следва да бъде частично отменено в частта по иска за сумата за разликата над 9655.59 лева до размера от 21545.55 лева, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и, в частта, с която Севгин Р. и А.К. са осъдени да заплатят сума за разноски за разликата над 6804.18 лева до размера от  7876.03 лева.

В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

Не е направено искане за присъждане на разноски от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, поради което не се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна.

Направено е искане за присъждане на разноски от въззивниците, като са представени доказателства за направени такива пред Варненски апелативен съд в размер на 3748 лева, а пред ОС Силистра е представен списък за направени разноски в размер на 2100 лева или общо сумата от 5848 лева.

Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, тъй като размерът на уговореното адвокатско възнаграждение не надвишава минималният размер, съобразно наредбата.

Съобразно изхода на спора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците сумата от 795.85 лева, разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част на иска.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 7/18.03.2016 г. по т.д.№ 220/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТТА, с която С.А.Р. и А.Ф.К. са осъдени да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 следните суми – за разликата над 9655.59 лева до предявения размер от 21545.55 лева, договорна лихва за периода 25.03.2010 година – 15.08.2015 година, както и за сумата за разликата над 6804.18 лева до размера от 7876.03 лева, разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 срещу С.А.Р. и А.Ф.К. искове за заплащане солидарно на сумата за разликата над 9655.59 лева до предявения размер от 21545.55 лева, договорна лихва за периода 25.03.2010 година – 15.08.2015 година, на осн. чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/18.03.2016 г. по т.д.№ 220/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в останалата част.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 да заплати на С.А.Р. и А.Ф.К. сумата от 795.85 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: