Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

179/гр. Варна, 04.08.2017 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ                                                          

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№337/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 от ТЗ вр. чл.633 от ТЗ вр. чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД,  ЕИК 148055445, със седалище гр. Варна срещу решение на ОС – Варна от 11.05.2017 г., постановено по т.д.693/2016 год., с което е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД,  ЕИК 148055445, със седалище гр. Варна.

Решението се обжалва изцяло.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради настъпили след приключване на първоинстанционното производство нови факти, имащи отношение към спорния предмет. Твърди се, че по силата на договор за цесия с нотариална заверка на подписите рег.№1553/27.04.2017 г. на нотариус М Дс рег.№529 на НК, молителят „Ловос” ООД с ЕИК 130478831 е прехвърлил „Сафари” ООД с ЕИК 103879661 всички вземания, придобити по цесията от 27.11.2015 г с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с притежаването на които вземания „Ловос” ООД е основал искането си за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД,  ЕИК 148055445, със седалище гр. Варна. Наред с това излага, че по образуваното изп.д. № 20167180400489 на ЧСИ С Д, рег.№ 718 в КЧСИ е влязло в сила извършеното от ЧСИ разпределение на постъпили суми от публична продан на недвижим имот,  съответно част от дълга в размера на сумата от 1 239 933.38 лева се е погасил, което е довело до съществени изменения във финансовото състояние на длъжника, в резултат на което ще бъдат преодоляни затрудненията на предприятието на „Билдингс Груп” ЕООД, съответно активите му ще надвишат размера на неговите задължения.                                                                                 

Въззиваемата страна „ЛОВОС“ООД, ЕИК 130478831, със седалище гр.София /кредитор, по чието искане е открито производството по несъстоятелност/, оспорва основателността на предявената въззивна жалба. Не оспорва обстоятелствата относно извършената на 27.04.2017 г. цесия, както и че в качеството на цедент е е уведомил длъжника за извършената цесия.            Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК и чл.621а, ал.1 от ТЗ, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                  

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна – длъжника, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 633, ал.1 ТЗ. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.       Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:                     Лицата, които са активно легитимирани да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност, са посочени в чл.625 от ТЗ. Това са длъжника, ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, АДВ за публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение за частно държавно вземане. За активната легитимация на лицата по чл.625 от ТЗ, съдът следи служебно и е задължен да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако лицето, което е инициирало производството, не може да докаже качеството си на длъжник или кредитор.   Състоянието на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост се преценява от съда към момента, в който формира решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и към този момент следва да са налице всички определени в ТЗ характеристики на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността, първата от които е молителят да има качеството длъжник или кредитор.                                                                       Между страните не се спори, а и от представените във въззивното производство писмени доказателства се установява, че с договор за цесия с нотариална заверка на подписите рег.№1553/27.04.2017 г. на нотариус М Дс рег.№529 на НК, въззиваемият „Ловос” ООД с ЕИК 130478831 е прехвърлил на „Сафари” ООД с ЕИК 103879661 всички вземания, придобити по цесията от 27.11.2015 г с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с притежаването на които вземания „Ловос” ООД е основал искането си за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД,  ЕИК 148055445, със седалище гр. Варна.        

С уведомление от 28.04.2017 г., цедентът „Ловос” ООД е съобщил на длъжника "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД за прехвърляне на вземанията, с което цесията е произвела своето действие.    

Процедурата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност има за предмет установяване на основанието за неговото откриване - неплатежоспособността на длъжника-търговец или свръхзадължеността.                                                 

Съдебният акт, с който молбата по чл. 625 ТЗ се уважава е по правната си същност решение и от влизането му в сила то се ползва с ефекта на силата на присъденото нещо спрямо предмета на това производство: неплатежоспособността на длъжника-търговец, респ. свръхзадължеността. Обективните предели на посочения ефект на влязлото в сила решение за откриване на производството се простират до установяване състоянието на неплатежоспособност и началната й дата, но не и върху наличието на търговско или публичноправно задължение. Предвид изтъкнатия особен характер на производството за универсално принудително изпълнение, преценката на съда по чл.613 ТЗ относно това дали молителят е действителният носител на правата, произтичащи от търговска сделка, е преценка и за основателност на молбата по чл.625 от ТЗ.     

Това обуславя извода, че не е допустимо ищецът да предявява искане за откриване на производство по несъстоятелност, основано на твърдение за невъзможност длъжникът да изпълни свое парично задължение към трето лице, каквото в случая в резултат на прехвърляне на всички вземания се явява цесионерът „Сафари” ООД.  

С оглед на гореизложеното и в изпълнение на правомощието си по чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да съобрази извършената от въззиваемия – молител в първоинстанционното производство цесия като факт, релевантен за "спорното право", т. е. на плоскостта на отпадане основанието за откриване на производство по несъстоятелност за длъжника по така цедираното вземане от страна на цедента. Активната материалноправна легитимация е въпрос по основателността на искането по чл.625 от ТЗ, поради което отпадането й в хода на процеса е основание за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне молбата за откриване производство по несъстоятелностто му. В този смисъл са и Решение N45/10.03.2017 г., по т.д.N 2095/2016 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и решение N771/08.12.2005 г., по т.д.N 482/2005 г. на ВКС, I т.о.   

Доколкото с отхвърляне на главния иск, съобразно разпоредбата на чл.271, ал.2 от ГПК се възстановява висящността по евентуално съединения с него иск, съдът следва да се произнесе и по основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост, по който първоинстанционния съд не се е произнесъл.                                  

Съобразно разпоредбата на чл.742, ал.2 от ТЗ, наред с посочените в чл.625 от ТЗ лица, откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът.          С прехвърляне на вземанията си в хода на процеса, въззиваемият „Ловос” ООД е загубил качеството си на кредитор спрямо въззивника "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД, поради което същият не разполага и с активната материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност и поради свръхзадълженост.          

Ето защо и евентуално предявения иск също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.                                                 

Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ изцяло решение N 313/11.05.2017 г., постановено по т.д.693/2016 год. по описа на ОС - Варна, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „ЛОВОС“ООД, ЕИК 130478831, със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Ген. Суворов“ бл.41 ап.14, представлявано от управителя Любомир Георгиев за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност по отношение на "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД  ЕИК 148055445, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Сливница“ №13, представлявано от управител Филка Колева.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „ЛОВОС“ООД, ЕИК 130478831, със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Ген. Суворов“ бл.41 ап.14, представлявано от управителя Любомир Георгиев за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост по отношение на "БИЛДИНГС ГРУП“ ЕООД  ЕИК 148055445, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Сливница“ №13, представлявано от управител Филка Колева.

 

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:


ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия В.ПЕТРОВ по решението по

в.т.д. №337/17 г. на АС Варна

 

Считам, че и в производството по несъстоятелност е приложима разпоредбата на чл.226, ал.1 – ГПК. Паричното задължение, произхождащо от търговска сделка,  с оглед на което кредитор е подал молбата за несъстоятелност на ответника, е прехвърлено в хода на процеса, като в този случай делото следва своя ход между същите страни. След като това е така, необосновано и  неправилно е да се приеме, че прехвърлянето на вземането води до отпадане качеството на кредитор на молителя, съответно – до отпадане на активната му материална легитимация. Това е конструкция на самия процесуален закон, приложим и в производството по несъстоятелност, която е  предвидена в него за удобство - за да не се накърнят правата на страните по измененото правоотношение. Новият кредитор – частен правоприемник не се конституира като страна вместо прехвърлителя, който продължава да бъде страна в процеса, но е обвързан от постановеното по делото решение, което съставлява за него пресъдено нещо – чл.226, ал.3 - ГПК. От една страна, прехвърлянето на вземането е допустима сделка в хода на процеса и от нея не може да произтече отхвърляне на иска, в случая – на молбата, само на това основание. От друга страна, доколкото приобретателят е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, при отхвърляне на молбата с предмет - прехвърленото вземане, той също няма да може да предяви молба за несъстоятелност на длъжника въз основа на същото вземане. Да оставим настрана въпроса за значителното забавяне, до което би довело, дори да се приеме за допустимо, подаването на нова молба за несъстоятелност от новия кредитор, и събирането по нея наново на доказателства. Отлагане обявяването неплатежоспособността на длъжника, когато са налице всички условия за това, както по настоящото дело, би довело освен това не само до накърняване правата на един кредитор, а на правата на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, а в редица случаи – и на самия длъжник, който би могъл иначе да оздрави предприятието си. Делата за несъстоятелност са бързи производства и е недопустимо разрешение, позволяващо да се точат с години. Решението на състава на ВОС-ТО за откриване производство по несъстоятелност на длъжника по молбата на „Ловос“ ООД-гр.София е напълно правилно и следва да се потвърди, а не да се отменя и молбата да се отхвърля. Още повече на посоченото основание, което дори не е въведено с въззивната жалба.

 

 СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ:

 

                                                                               /В.ПЕТРОВ/