Р Е Ш Е Н И Е № 202

 

Гр.Варна, 08.08. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 338 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка” АД срещу решение № 209/04.04.2016 година по т.д.№ 458/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, в отношенията между „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК 831094393, в качеството и́ на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, и А.Б.Д. с ЕГН ********** ***, м-ст „Зеленика – 3“ № 691, че клаузата на т. 10.8 от Договор за предоставяне на юнионкредит „Домът“ № 369-34/23.12.2009 год., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД, от една страна като кредитор, и, от друга страна, Д И Д като кредитополучател и А.Б.Д. като солидарен длъжник, съгласно която банката не носи отговорност за каквито и да е други действия, освен за проявена от нея груба небрежност или злоумишлено неизпълнение на договора, е неравноправна и като такава – НИЩОЖНА на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; осъдено е „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК 831094393, в качеството и́ на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Д. с ЕГН ********** ***, м-ст „Зеленика – 3“ № 691, сумата 123 950,48 евро обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на задължение на банката да сключи договор за застраховка върху живота на кредитополучателя съгласно т. 2.1 от Договор за предоставяне на юнионкредит „Домът“ № 369-34/23.12.2009 год., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД, от една страна като кредитор, и, от друга страна, Д И Д като кредитополучател и А.Б.Д. като солидарен длъжник, представляващи пропусната полза в размера на кредитното задължение към датата на настъпване на смъртта на кредитополучателя 01.11.2014 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 82 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска – 20.03.2015 г., до окончателното издължаване на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; осъдено е „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК 831094393,  ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Д. с ЕГН ********** ***, м-ст „Зеленика – 3“ № 691, сумата 8619,07 лева, представляващи сторени по делото разноски за държавна такса, депозит вещо лице и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА и Наредба № 1/2004 г.; осъдено е „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК 831094393,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 9697,04 лева държавна такса по производството съразмерно на уважената част от осъдителния иск на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като в центъра на спора е поставен въпроса относно съществуването на „договорно задължение на банката да застрахова живота на кредитополучателя. В проектодоклада съдът отделя спорното от безспорното и разпределя доказателствената тежест между страните, като установява в тежест на ищеца дали банката ответник се е задължила да застрахова живота на кредитополучателя. Не са представени доказателства от страна на ответника, а съдът чрез превратни тълкувания на отделни уговорки е достигнал до правни изводи за наличие на такова задължение. Съдът е подменил действителната воля на страните. Изложените разсъждения не обосновават наличие на характеристиките на мандатно правоотношение. Между страните е договорена възможност за банката да застрахова лицето, като премиите са за сметка на кредитополучателя. Ищецът не доказва да са представени всички необходими документи по списък, каквото му е вменено в тежест да докаже съобразно доклада по делото. Не е налице и основателността на иска по чл.82 ЗЗД, тъй като за солидарният длъжник не са настъпили вреди. Солидарният длъжник не е страна по застрахователния договор. Не е налице идентичност между обезщетението по чл.82 ЗЗД и застрахователно обезщетение. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна А.Б.Д. е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 20.03.2015 година ищцата А.Б.Д. излага, че на 23.12.2009 година като солидарен длъжник и съпругът й Д Д като кредитополучател са сключили договор 369-34/23.12.2009 година с МКБ Юнионбанк АД за кредитиране покупката на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, кв.Галата, СО „Зеленика”, представляващ поземлен имот, ведно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда, като по силата на този договор банката е предоставила на Д Д кредит в размер на 143 000 евро, който е следвало да бъде върнат за 180 месеца на равни вноски, всяка в размер на 1379.97 евро. В съответствие с изискванията, усвояването на средствата по кредита е извършено чрез директен превод към сметката на М И М /продавач на имота/. За гарантиране вземането на банката са били учредени следните имуществени обезпечения: втора по ред договорна ипотека върху закупения имот и плащане на трудовото възнаграждение на съпруга по сметка в същата банка. За избягване последиците от форсмажорни събития страните по договора са приели, съгласно чл.2.1. от раздел I на същия банката да застрахова живота на кредитополучателя за сумата от 143 000 евро, представляваща 100% от размера на кредита, както и да застрахова недвижимия имот - предмет на обезпечението. За целите на договорите за застраховка, които е следвало да се сключат Ди са представили изискуемите се документи – подписан образец No-1 съгласие и подписана декларация – образец No-9, както и медицинска документация.

През 2014 година здравословното състояние на Д рязко се влошило, като той починал на 01.11.2014 година. Банката е била уведомена за това събитие и тогава ищцата разбрала, че не е налице застраховка „Живот” на кредитополучателя в полза на банката. Следствие на неизпълнението на договорното задължение на банката да сключи договор за застраховка за ищцата възниква материална вреда-уронване на нейния позитивен интерес да бъдат намалени нейните задължения към 01.11.2014 година, което обстоятелство би било налице ако банката беше сключила договора застраховка „Живот”. Налице е виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, изразяващо се в бездействие – пропуск да положи дължима грижа и в разумен срок да изпълни свое облигационно задължение, тъй като е следвало без значимо забавяне и в разумен срок – след изтичане на срока за представяне на необходимите за сключване на застраховката документи – 22.01.2010 г. – да застрахова живота на кредитополучателя.

Ищецът твърди също, че са налице всички основания посочени в чл.143 и чл.146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) да се приеме за неравноправна уговорката, включена в т. 10.8 от раздел II „Стандартни условия по кредита" от същия договор № 369-34/23.12.2009 год. по правилата на чл.145 от ЗЗП. Клаузата е в ущърб на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност като води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, защото ограничава правата на потребителя произтичащи от нормата на чл. 82 от ЗЗД, доколкото текста на чл. 10.8 от раздел II на договора въвежда лимит на отговорността на банката до злоумисъл и груба небрежност при неизпълнение на договорните и́ задължения.

С депозираната допълнителна искова молба ищецът заявява, че списък с документи „Образец № 3" на сем. Ди никога не им е бил посочван и че всички документи, които устно са им били поискани от служителите на банката са били представени. Поддържа, че никой никога и по никакъв повод не е изисквал от кредитополучателя да се предоставят допълнителни изследвания или да се извършват медицински прегледи. Оспорва изпращането и получаването на писма с изх. № 369-29/31.08.2011 год., изх. № 369-31/27.09.2011 год. и изх. № 369-32/27.09.2011 год. Позовава се на чл. 2.2.1 от Договор за групова застраховка „Живот" на получателите на ипотечни кредити между ЗАД „БУЛСТРАД - ЖИВОТ" АД и ТБ „Юнионбанк" АД от 2004 год., съгласно който документите от актуалните медицински изследвания се изискват писмено по преценка на застрахователя.

Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Счита, че не е осъществен предвидения фактически състав по чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр.чл. 82 от ЗЗД, тъй като единственото задължение на заемодателя по договора за кредит е предоставянето на договорената сума в заем, което е изпълнено, а липсва задължение за банката да застрахова живота на кредитополучателя. Уговорката между страните в т. 2.1. от договора предвижда възможност банката да застрахова живота на кредитополучателя, като това е поставено в зависимост от предоставяне на необходимите за това документи от страна на кредитополучателя, за чието задължение е поставен изричен срок до 22.01.2010 г. /т. 2.3.1.1 от Договора за кредит/. Уговорената възможност в полза на кредитора го ползва изцяло, за което той е приел да заплати дължимите застрахователни премии. Доказателство за характера на това право на кредитора е липсата на санкционираща клауза в договора по отношение на кредитора. Напротив уговорена е санкция за непредставяне на необходимите документи за сключване на застрахователна полица, а именно същото съставлява основание за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Застраховката има обезпечителна функция досежно вземането по кредита на банката, тъй като при евентуално настъпване на застрахователно събитие кредиторът би се удовлетворил от застрахователното обезщетение. Правоотношенията между банката като ползващо се лице при застраховане живота на кредитополучатели по договори за кредит се уреждат от Договор за групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите на ипотечни кредити между ЗАД „Булстрад - Живот“ АД и ТБ Юнионбанк АД № 140-0134/26.04.2004 г. и добавъците към него. Доколкото отпуснатият кредит е в размер на 143 000 евро условията по застраховане живота на кредитополучателя Д И Д са подлежали на допълнително договаряне между Банката като застраховащ и ползващо се лице и застрахователя.  Д Д се е съгласил живота му да бъде застрахован, при условията на договора за групова застраховка „Живот”, сключен между банката и ЗАД „Булстрад живот” АД за сметка на банката. В документ, подписан от лицето на 17.01.2010 година, представляващ Образец 1 изрично декларира, че е запознат с условията на застраховката. Доколкото отпуснатият кредит е в размер на 143000 евро условията са подлежали на допълнително договаряне, като застрахованото лице е следвало да представи медицинска документация. Кредитополучателят не е представил необходимите документи за застраховане, в частност медицински изследвания по списък Образец 3, поради което и на това основание няма как да се претендира обезщетение за неизпълнение от страна на банката, при наличие на неизпълнение от страна на самия кредитополучател. За неизпълнението от страна на кредитополучателя на задължението да представи медицински документи са изпращани писма от ответника с покана да представи необходимите за сключване на застраховка „Живот“, които не са получени на посочения в договора адрес по причини, за които е отговорен кредитополучателя.

По отношение на установителния иск счита, че ЗЗП е неприложим. Признава факта, че клаузите на договора за кредит са били предварително изготвени от банката като договорът е бил предоставен на кредитополучателя и солидарния длъжник, същите са се запознали с текста и не са направили никакви бележки, възражения или искане да бъдат предоговорени определени клаузи, т.е. изцяло са се съгласили с всяка една от конкретните клаузи на така предложения вариант на договора. С последващи анекси изрично са уговорени условията относно предсрочната изискуемост на кредита, което прави възражението за нищожност неоснователно.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните липсва спор, а и не са наведени оплаквания във въззивната жалба относно фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд относно следните факти: че между Д И Д като кредитополучател, съпругата му А.Б.Д. в качеството и́ на солидарен длъжник и „МКБ Юнионбанк“ АД в качеството му на кредитор, чийто универсален правоприемник чрез вливане е ответникът „Първа инвестиционна банка" АД, е сключен „Договор за предоставяне на юнионкредит „Домът“ /ипотечен кредит за покупка на недвижим имот/ № 369-34/23.12.2009 год.“ , по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата 143 000 евро за закупуване на недвижим жилищен имот, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, кв. Галата, СО „Зеленика", като на 30.12.2009 г. заемната сума в размер на 143 000 евро е реално предоставена от банката на кредитополучателя чрез превод по банкова сметка ***я имот.

Не е спорно между страните, а и от извършена служебна справка в търговския регистър воден от Агенция по вписванията се установява, че ответникът „Първа инвестиционна банка" АД е универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД чрез вливане, вписано в търговския регистър с рег. № 20140304083127.

Видно от представения Договор за групова застраховка „Живот" на получателите на ипотечни кредити № 140-0134/26.04.2004 г., сключен на 26.04.2004 г. между ЗАД „Булстрад ДСК - Живот" АД (предишно наименование на ЗАД "Булстрад живот Виена иншурънс груп") и ТБ „Юнионбанк" АД, ведно с Добавъци от № 1 до № 7 към него и Процедура, изискани по реда на чл. 192 от ГПК е, че е налице правоотношение по договор за групова застраховка, която покрива рисковете смърт и трайна неработоспособност над 70% в резултат на заболяване настъпили със застраховано лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие – т. 6 от договора. Съгласно  т. 4 застраховани лица са кредитополучателите на банката по ипотечни кредити, дали съгласие и приети за застраховане, като за кредити в размер над 250 000 лева или тяхната валутна равностойност, какъвто е процесният (левова равностойност 279 683,69 лева), съгласно § 1 от добавък № 3 и § 1 от Добавък № 4 кредитополучателите се застраховат при условия, допълнително договорени със застрахователя. На 14.05.2010 г. между банката кредитор и ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп" АД е сключен нов договор за групова застраховка „Живот и безработица“ на получателите на кредити на „МКБ Юнионбанк“ АД, като в чл. 14, т. 2 от същия за кредити в размер от 100 001 до 300 000 лева, не се изисква представяне на медицински изследвания съгласно образец 3 (л. 664).

Страните не спорят по обстоятелството, че ответникът не е сключил договор за застраховка върху живота на кредитополучателя в своя полза и за своя сметка при условията на договора за групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите на ипотечни кредити, както и относно факта, че кредитополучателят е починал на 01.11.2014 г., както и, че ищцата, в качеството на негова съпруга е наследница по закон.

Няма спор и относно факта, че не са представени всички медицински изследвания /Образец 3/ от кредитополучателя в предвидения по договора срок, а именно изследвания за кръвна захар; хемоглобин; ЕКГ; биохимия (холестерол, триглицериди, ГГТ); чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ); велоергометрия (със заключение от лекар); пълна кръвна картина (RBC, WBC, PLT); тест за Хепатит В и С.

От електронната кореспонденция между банката и застрахователното дружество е видно, че до банката е отправено искане от застрахователя за представяне на тези медицински документи към дата 20.04.2010 г. след изтичане на срока, посочен в договора.

Спорен е между страните следният факт - уведомен ли е бил кредитополучателя след тази дата за изискването на застрахователя за представяне на тази медицинска документация.

Представените и приети като доказателства писма  изх. № 369-31/27.09.2011 г. и № 369-32/27.09.2011 г. с известие за доставка, товарителници с № 04699912 и № 04699913 на „Ин таим", изпратени на посочения в договора за кредит адрес, са върнати с отбелязване на двете известия, че лицето не живее на посочения адрес, както и писмата до кредитополучателя и солидарния длъжник със същото съдържание, изпратени до адреса на недвижимия имот, придобит с предоставения ипотечен кредит с товарителници с № 04699911 и № 04699911 на „Ин таим", са недоставени. С представените писма банката уведомява кредитополучателя, че не е изпълнил задължението си да представи нужните за сключване на застраховка „Живот“ документи, като му предоставя и срок до 30.09.2011 г. да ги представи. Писмата не са достигнали до адресата, поради което не може да се направи извод, че кредитополучателя е бил уведомен.

Правно релевантният въпрос е обаче бил ли е уведомен кредитополучателя за задължението за представяне на медицинска документация и вида и към датата на поемане на това задължение, тъй като видно от уговорките в договора, същият е поел срочно задължение за представяне на медицински документи,  което не е изпълнил. В договора за банков кредит страните не са уточнили какви точно документи следва да се представят, поради което се поставя въпроса знаел ли е длъжникът какво следва да престира.

По предмета на дължимата престация, съдът намира, че с отговора на исковата молба по делото е представено подписано от кредитополучателя на 17.01.2010 г. съгласие – образец 1 (л. 270), в което кредитополучателят е декларирал, че е получил Уведомление за застраховка "Живот" и е запознат с условията на застраховката, както и че е съгласен всички уведомления и предизвестия от застрахователя до него във връзка с договора за застраховка да бъдат получавани от банката, като за дата на получаването им от него „да се счита датата на получаването им от банката“.

Горното съставлява изявление, изходящо от длъжника и удостоверяващо неизгодния за него факт, че същия е запознат с изискванията на застрахователя и с всички условия по застраховката, което изявление не е опровергано с други доказателствени средства. Следва да се приеме, че към датата на подписване на съгласието длъжникът е бил уведомен за обема и съдържанието на престацията си, поради което с изтичането на срока, същият е изпаднал в забава като е възпрепятствувал подписването на договора за застраховка.

За уважаване на иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД ищецът следва да установи валидно облигационно правоотношение, по което е налице неизпълнено задължение, от което са произтекли вреди, като неизпълнението е в пряка причинна връзка с причинените вреди.

Ищцата е посочила като основание на предявения иск претърпени вреди в размера на банковия кредит, произтичащи от виновно неизпълнение на задължение на банката по договора за кредит.

Съдът следва да изходи от характера на уговорките между страните в договора за банков кредит и от правната природа на договора за застраховка, който е следвало да бъде сключен.

Договорът за застраховка „Живот” , в който се застрахова живота и неработоспособността на трето лице е изрично уреден в КЗК /отм./, като застрахователното правоотношение възниква между банката и застрахователя, бенефициент по получаване на застрахователното обезщетение е банката, третото лице не е страна по договора, за него не възникват нито права, нито задължения. Единственото изискване е същото да даде писмено съгласие, каквото същия е направил.

Изискването за предоставяне на медицинска документация е задължение на банката, но това задължение е установено в правоотношението със застрахователя по договора, по който банката е страна, като изрично в договора за групова застраховка е упоменато, че договорът се сключва от името и за сметка на банката.

Непредставянето на медицински документи изрично упоменати в договора за групова застраховка води до отказа на застрахователя да сключи договор за  застраховка, което неизпълнение има за правна последица, че рискът от настъпването на застрахователното събитие ще се носи от банката.

Гореизложеното обуславя извода, че сключването на договор за застраховка живота на трето лице е правна възможност, уговорена в полза на банката и за нейна сметка, но не е условие за валидност на кредита или за неговото отпускане, нито е елемент от облигационното правоотношение по договора за кредит. Напротив от уговорките в договора за кредит е видно, че кредитополучателят е поел задължението да обезпечи допълнително договора за кредит, чрез представяне на медицинска документация, в изрично уговорен срок и даване на съгласие за сключване на застраховка „Живот”, т.е. уговорките са в полза на кредитора. Именно защото това е поето задължение от кредитополучателя във връзка с договора за кредит е и предвидената санкция, че при неизпълнение на това задължение банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Възникването на правото на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е именно във връзка с характера на поетото задължение като допълнително обезпечение на вземането на банката. Поради невъзможност на банката да сключи договор за застраховка, същата разполага с правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не са дадени обезпеченията на вземането, които са уговорени поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя.

Задължението е срочно и носимо, т.е. с изтичането на срока длъжникът е изпаднал в забава и не е била необходима покана от страна на банката.

Гореизложеното обуславя извода, че за банката не е съществувало задължение, уговорено в договора за кредит за сключване на застраховка „Живот”, както и не е налице виновно неизпълнение от нейна страна на това задължение. Длъжникът е изпаднал в забава, а впоследствие и в невъзможност да представи изискуемата се документация, с което е възпрепятствувал сключването на договор за застраховка „Живот”, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По установителния иск, съдът намира следното:

Предявен е иск за установяване нищожността на т. 10.8 от раздел II „Стандартни условия по кредита" от договор № 369-34/23.12.2009 год., Стандартни допълнителни клаузи“, „Банката не носи отговорност за каквито и да е други действия, освен за проявена от нея груба небрежност или злоумишлено неизпълнение на договора“ (л. 16, 18) поради неравноправност на клаузата с твърдения, че клаузата не отговаря на изискването за добросъвестност като води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга.

Ищецът се явява потребител на финансова услуга, поради което разполага с потребителската защита по ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.146 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожно, освен ако са уговорени индивидуално, като тежестта за доказването, че са уговорени индивидуално пада върху доставчика на услугата. Няма събрани доказателства в тази посока и тъй като клаузата е включена в Раздел ІІ от договора, който има характер на общи условия, които са били предварително изготвени от банката, съдът намира, че същите не са индивидуално уговорени, тъй като страната не е могла да влияе на съдържанието им.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посочените случаи на неравноправни клаузи са изброени примерно, а не изчерпателно.

Твърдението на ищцата е, че уговорената клауза попада в приложното поле на чл.143, т.2 ЗЗП, съгласно който всяка уговорка, която изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон при пълно или частично неизпълнение на договорните задължения е нищожна.

Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. / в този смисъл

В конкретния случай, доколкото се касае за облигационно правоотношение приложение следва да намери разпоредбата на чл.94 от ЗЗД, съгласно която недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност (недобросъвестност).

Посочената клауза изцяло преповтаря клаузата на чл.94 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че ограничава правата на потребителя при неизпълнение на договорното задължение на страната.

При това положение съдът приема, че клаузата на т. 10.8 от раздел II „Стандартни условия по кредита" от договор № 369-34/23.12.2009 год., съгласно която банката не носи отговорност за каквито и да е други действия, освен за проявена от нея груба небрежност или злоумишлено неизпълнение на договора не е неравноправна и като такава – нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Окръжен съд Варна следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД сумата от 22734.26 лева, разноски, съобразно представения списък.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 209/04.04.2016 година по т.д.№ 458/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.Д. с ЕГН ********** ***, м-ст „Зеленика – 3“ № 691 искове срещу „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК 831094393, в качеството и́ на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД за заплащане на сумата от 123 950,48 евро обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на задължение на банката да сключи договор за застраховка върху живота на кредитополучателя Д Д съгласно т. 2.1 от Договор за предоставяне на юнионкредит „Домът“ № 369-34/23.12.2009 год., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД, от една страна като кредитор, и, от друга страна, Д И Д като кредитополучател и А.Б.Д. като солидарен длъжник, представляващи пропусната полза в размера на кредитното задължение към датата на настъпване на смъртта на кредитополучателя 01.11.2014 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 82 от ЗЗД, както и за признаване за установено, в отношенията между страните, че клаузата на т. 10.8 от Договор за предоставяне на юнионкредит „Домът“ № 369-34/23.12.2009 год., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД, от една страна като кредитор, и, от друга страна, Д И Д като кредитополучател и А.Б.Д. като солидарен длъжник, съгласно която банката не носи отговорност за каквито и да е други действия, освен за проявена от нея груба небрежност или злоумишлено неизпълнение на договора, е неравноправна и като такава – НИЩОЖНА на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА А.Б.Д. с ЕГН ********** ***, м-ст „Зеленика – 3“ № 691 да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК 831094393 сумата от 22734.26 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: