РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  № 248/ 07.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Д.Ч.                                

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.дело 339/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Н.К. от гр. И. чрез процесуален представител, срещу решение № 15 от 26.03.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр. д. № 306/2013 г., с което е отхвърлен искът му срещу „Д.З.И.- О.З.” ЕАД – гр. София за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 25.06.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон при изцяло изяснен от фактическа страна правен спор. Моли се за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. 

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото „Д.З.И.- О.З.” ЕАД – гр. София, чрез процесуален представител, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата, с молба обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният иск от С.Н.К. срещу „Д.З.И.- О.З.” ЕАД – гр. София се основава на твърдението, че на 25.06.2013 г. около 17.40 часа е претърпял ПТП – докато е преминавал с велосипеда си покрай паркиращ л. а. „Сеат Кордоба”, рег.№ ХХХХХХ ХХ, вследствие внезапното отваряне на шофьорската врата от страна на водача Н.С.О., е бил ударен, като при падането е получил телесни увреждания, изразяващи се в контузия на лявата гривнена става с вътрешноставно счупване на лявата лъчева кост в същата област и хематом в областта на дясната ключична област. Тъй като към момента на причиняване на ПТП гражданската отговорността на водача е била застрахована при ответника „Д.З.И.- О.З.” ЕАД, претендира от същия обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва.

В писмения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Д.З.И.- О.З.” ЕАД оспорва иска. Твърди, че не може да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между причинените телесни увреждания и настъпилото ПТП, не оспорва наличието на застрахователна полица № 06113001115070/16.04.2013 г. „Гражданска отговорност” за периода от 00:00 ч. на 17.04.2013 г. до 23:59 ч. на 16.04.2014 г., сключена за л. а. „Сеат Кордоба” с рег. № ХХХХХХ ХХ, собственост на О.М.О.. В последното открито съдебно заседание пред окръжния съд процесуалният представител на въззиваемото дружество е заявил готовност за изплащане на обезщетение в размер на 11 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането. 

Безспорно е между страните, а и се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства (Констативен протокол от 25.06.2013 г. за ПТП; Постановление от 29.08.2013 г. на Районна прокуратура – И. с което е прекратено досъдебното производство срещу Н.О.; амбулаторен лист от 02.07.2013 г. на пострадалия; регистрационен картон по застрахователна полица № 06113001115070/16.04.2013 г. „ГО на автомобилистите” и др.), че на 25.06.2013 г. е настъпил удар между велосипедиста С.Н.К. и отварящата се от страната на шофьора врата на автомобил с водач Н.О. /за самия механизъм е приета САвТЕ/, както и че към момента на деликта е налице сключена валидна затраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

По делото е разпитан свидетелят Д.Ш.И., съпруг на дъщерята на пострадалия, който свидетелства за събитията, настъпили през процесния ден. Твърди, че пострадалия изпитвал болки в ръката при промяна на климатичните условия, че като занаятчия-ключар след инцидента не можел да работи, не можел да вдига тежко и т.н.

По делото е приета СМЕ, която съдът намира, че е компетентно изпълнена, неоспорена е от страните и в която се потвърждава изложеното от ищеца в исковата молба досежно причинените му телесни увреждания – вътрешноставно счупване на лявата лъчева кост в областта на гривнената става, без дислокация на фрагментите и хематом. Вещото лице д-р Т. М. дава заключение за среден срок за приключване на оздравителния процес около месец и половина – два, от които 35-40 дни с гипсова имобилизация, а след това рехабилитация и раздвижване на крайника. Оздравителния процес е съпроводен с болки – в началото по-силни, а по-късно при натоварване на ръката, при студено време и т.н. Описания хематом в дясната ключична област отзвучава /разнася се/ за около 20 дни без последствия за здравето на пострадалия /л. 55/.

По делото е приета САвТЕ, която съдът намира, че е компетентно изпълнена, неоспорена е от страните и в която много ясно и детайлно е изяснена фактическата обстановка и механизма на настъпилото ПТП:

С.Н.К. се е движел в дясната пътна лента, като на около 20 – 30 метра след крастовище предприема заобикаляне на няколко леки автомобила, които са били паркирани един след друг, плътно в дясната част на уличното платно. Ширината на платното е 12 метра, като ударът е настъпил на около 2.00 – 2.50 метра от десния й край. Велосипедистът се е движел на по-малко от един метър странична дистанция от паркираните автомобили, тъй като в същото време е искал да осигури възможност да бъде изпреварен безопасно от движещият се зад него и в същата посока л. а. „Опел Инсиния” рег. № ХХХХХХХ. Когато С.К. преминава с велосипеда си покрай „престояващия” в дясната част на уличното платно л. а. „Сеат Кордоба” рег.№ ХХХХХХ ХХ, водачът Н.С.О. отваря отвътре предната лява врата на автомобила и блъска велосипедиста. Същият загубва равновесие и се наклонява наляво, като се охлузва в дясната страна на изпреварващия го л. а. „Опел Инсиния”. След като автомобилът завършва изпреварването, велосипедиста пада върху пътната настилка, вследствие на което получава телесните увреждания. Като основна причина за настъпване на ПТП, експертът посочва водача Нечдие, която преди да отвори вратата не се е уверила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението /л.62/.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.

Претенцията за законната лихва за забава върху претендираната главница от 25 000 лева, считано от датата на увреждането – 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, не е самостоятелен иск, а е законна последица от уважаването на главния иск.

По същество:

За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Н.С.О. и „Д.З.И.- О.З.” ЕАД по застраховка „Гражданска отговорност”, 5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Настоящият състав на съда приема, че автомобилът с водач Н.С.О. е бил в покой. Това следва от приетата САвТЕ, в която вещото лице използва термина „престояващ” /автомобил/.

Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Обстоятелството, че автомобилът не е бил в движение не означава винаги, че отговорността на застрахователя е изключена – аргумент за това е разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НАРЕДБА № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, която гласи, че вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и ползването на ремаркето.

В чл. 95, ал. 1 от Раздел ХIХ от ЗДвП изрично е предвидено, че „водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.” Пострадалият безспорно е участник в движението, видно от т. 28 от ДР на ЗДвП: „Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя”.

Следователно с отварянето на страничната врата на МПС, без водачът Н.С.О. да се е уверила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, същата е нарушила правилата на ЗДвП и ППЗДвП – чл. 95, респ. чл. 97, което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Щом това е така и при наличие на застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество към момента на застрахователното събитие, налице са предпоставките на чл. 223, ал. 1 от КЗ и чл. 257, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника - застраховател по предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Няма направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, респ. съдът не се произнася по този въпрос служебно, но за пълното на изложението държи да посочи, че велосипедистът К. се е движел на по-малко от метър от паркираните автомобили, като целта му е била да даде възможност на останалите участници в движението да го изпреварват безопасно. В случая зад него се е движел друг лек автомобил, който го е изпреварвал и на който пострадалият се е охлузил след удара с автомобила, управляван от деликвента.

По въпроса за законната лихва за забава:

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането.

По отношениена претенцията за неимуществени вреди, съдът счита следното: Понятието "справедливост", съгласно даденото с ППВС № 4/64 г. задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведеният с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика” (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о.).

В настоящия случай, основните телесни увреждания на пострадалия С.К. са две: вътрешноставно счупване на лявата лъчева кост в областта на гривнената става и хематом в дясната ключична област. Както посочва и вещото лице д-р Т. М. оздравителния процес по счупената ръка е кратък, около месец и половина – два, след което следват рехабилитация и раздвижване на крайника. По-късно при натоварване на ръката, при студено време е възможно да се наблюдават болки от страна на пострадалия. По отношение на хематома в дясната ключична област, същият е създал дискомфорт до отзвучаването си /20 дни/, като е заключено от вещото лице, че не остават последствия за здравето на пострадалия. Пострадалият е ключар по професия и работата му не е непременно свързана с тежък физически труд, както например много други професии /рудокопачите, преносвачите на тежки товари, каменарите, селскостопанските работници, работниците по поддържането на жп линии и т.н./, т. е. болките, които ще изпитва до края на живота си, няма да са до такава степен непреодолими, че да не може да осъществува трудова дейност. Всичко това мотивира настоящият състав на съда да определи като справедливо обезщетение в размер на сумата от 15 000 лева.

Има направено искане за присъждане на разноски от страна на въззивника, поради което същото следва да се уважи.

По възражението на процесуалния представител на застрахователното дружество за редуциране на разноските, тъй като то не е станало причина за предявяване на исковете, съдът следва да посочи следното:

Дали е дало основание за предявяване на иска или не, има значение само с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като същата предвижда разноските да се възложат върху ищеца, но само ако има и признание на иска от ответника. В случая, след като застрахователят не е платил обезщетение и се е стигнало до исково производство, ведно с липсата на признание на иска /напротив искът е  оспорен/, то възражението на въззиваемия е неоснователно.

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 15 от 26.03.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр. д. № 306/2013 г. в частта, с която е отхвърлен искът на С.Н.К., ЕГН **********,*** срещу „Д.З.И.- О.З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, с ЕИК 121718407, за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 25.06.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, като:

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА НОВО:

ОСЪЖДА „Д.З.И.- О.З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, с ЕИК 121718407, да заплати на С.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 25.06.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 26.03.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр. д. № 306/2013 г. в частта, с която е отхвърлен искът на С.Н.К., ЕГН **********,*** срещу „Д.З.И.- О.З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, с ЕИК 121718407, за заплащане на сумата над 15 000 лева до претендираните 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 25.06.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.З.И.- О.З.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, с ЕИК 121718407, да заплати на С.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от 2 300 лева, представляващи съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: