РЕШЕНИЕ

 

№   223                   17.07.2015 г   Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                  търговско отделение трети състав

На  шестнадесети юни                                                                                         2015  година

В публично заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                     Женя Димитрова

 

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 339 по описа за 2015 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на Н.В.Ф. ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си В.Н.Ф. ЕГН ********** и ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД ЕИК 121718407 срещу  решение № 43/16.01.2015 г. постановено по т.д. 677/2014 г. по описа на ВОС.

Въззивникът ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД обжалва решението в осъдителната част. Навежда оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 223 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на исковите претенции за обезщетение, евентуално намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед правилно приложение на критерия за справедливост и наличието на съпричиняване..

Въззивникът Н.Ф. обжалва с насрещна въззивна жалба решението в частта с която са отхвърлени претенциите му за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 150 000 лв. до 300 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 1 450 лв. до 2 900 лв. Оплакванията за пороци са поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - чл. 51 ал. 2 ЗЗД, поради приетото 50% съпричиняване на резултата., Претендира отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковите претенции вреди, ведно със законна лихва и съдебни разноски.

По съображения изложени в писмен отговор всяка от страните оспорва основателността на въззивната жалба на другата страна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК за първоначалната жалба и по чл. 263 ал. 2 от ГПК за насрещната жалба, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и са допустими.

Съдът след служебна проверка намира, че постановеното решение е валидно и допустимо и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Безспорно по делото е, че В Ф., наследодател на ищеца е починал на 27.04.2013 г. в резултат на ПТП между управлявания от него мотоциклет „Кавазаки” с рег. № С 0051 Х и лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № В 8777РВ, управляван от Д Й П. За автомобила има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 06112001591337/25.06.2012 г. със ответника ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, със срок на действие 25.06.2012 г.- 24.06.2013 г. поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ.

Спорът е доказва ли се извършен деликт от застрахования, като основание за ангажиране на отговорността на застрахователя на осн. чл. 223 ал. 1 от КЗ и евентуално степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Образуванато досъдебно производство по сл. д. 195/2013 г. по описа на ОСл.О при ОП – Варна срещу Д Й П, за това че на 27.04.2013 г. около 15,20 ч. в гр. Аксаково на пътя Добрич – Варна при управление на МПС л.а. „Фолксваген- Пасат” с рег. № ХХХХХ ХХ е нарушил правилата за движение по пънищата – чл. 50 ал. 1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил смъртта на В В Ф. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б”в” от НК, е спряно поради настъпило тежко заболяване на обвиняемия. Това налага произнасяне от настоящия съд по преюдициалния въпрос за установяване извършил ли е застрахованият Димитър Петков непозволено увреждане, което е предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя. По делото са приети като доказателства констативен протокол за ПТП № 1147 ДП 195 и протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие. По назначената и неоспорена от страните тройна съдебно-автотехническа експертиза е установен механизма на ПТП: На 27.04.2013 г. около 15.20 ч. в гр. Аксаково , на пътя Добрич- Варна , при кръстовище с ул. Алексендър Павлович” лекия автомобил „Фолксваген- Пасат” с рег. № ХХХХХ ХХ, управляван от Петков , след знака”стоп”, при навлизане в главния път в посока гр. Добрич, е отнел предимството на движещия се в същия момент в права посока към гр. Варна, мотоциклет „Кавазаки Нинджа ” с рег. № С 0051 Х, управляван от Ф.. При сблъсъка между двете превозни средства, под почти прав ъгъл, мотоциклетистът е излетял от мотора и паднал на пътното платно на 30 м. от мястото в резултат на което е получил наранявания несъвместими с живота и същия ден починал. Видно от заключението на експертизата, при видимост от 175 метра разстояние, водачът на автомобила е бил в състояние да не предприема рисковата маневра, тъй като дори при максимална скорост на мотоциклетиста от 152,81 км., той е разполагал с 4,12 секунди и е бил длъжен да прецени риска и да не предприема маневрата. Затова без значение дали е спрял на кръстовището обозначено със пътен знак В 2, шофьорът на лекия автомобил е бил длъжен и е могъл да не предприема рисковата маневра ляв завой. Съответно при шофиране от страна на пострадалия мотоциклетист с разрешената скорост от 50 км./ч, /кръстовището с главния път е в рамките на населеното място затова и скоростта е ограничена/ ударът също би бил избегнат..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Пътно-транспортното произшествие е станало, след като на кръстовището водачът на автомобила е предприел маневра ляв завой, чрез навлизане от път без предимство на път с предимство, без да изчака преминаването на моториста движещ се по пътя с предимство.

При обективна възможност да забележи мотоциклетиста преди предприемане на маневрата завой на ляво, водачът на автомобила е проявил невнимание и не е преценил правилно пътната обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т.1, чл. 25 ал. 1 и чл. 50 ал. 1 от  ЗДвП. Законът предписва дължимо поведение - да не създава опасности и пречки за движението и да поставя в опасност живота и здравето на хората. Затова при предприемане на маневрата е бил длъжен да прецени, рисковата ситуация и да пропусне движещият се по път с предимство моторист. Нарушение на чл. 51 ал. 1 ЗДвП - отнето предимство при възможността да види движещото се МПС, е виновно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на пострадалия Ф..

С поведението си постарадият е създал предпоставки за осъществяване на деликта. Видно от заключението на експертизата, ако е шофирал със разрешената скорост от 50 км/ч, ударът би могъл да се избегне или значително да се намали  вредоносния резултат.Затова съдът приема съпричиняване  по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД  от 50%  за пострадалото лице.

Размерът на паричното обезщетение за неимуществените вреди от непозволеното увреждане съгл. чл. 52 ЗЗД следва да се определи по справедливост, въз основа на преценката на съществуващи обективни обстоятелства и факти. Загубата на родител е трудно преодолима психологически и емоционално, особено когато смъртта е връхлетяла внезапно в крехката възраст между детството и младостта. От доказателствата по делото е установено силната привързаност и емоционална връзка, между починалия баща и 17 годишния му син. Връзката между тях, въпреки сложилите се неблагоприятно семейни отношения и раздялата на родителите не е прекъсвала. Според показанията на свид. Куцарова, която е имала лични наблюдения, тъй като ищецът и нейния син са били съученици, баща и син са се виждали редовно, били са заедно в уикендите. Майката не е ограничавала контактите и дори ги е стимулирала, като са ходили заедно на почивка. Бащата е бил модел на поведение, за изграждането на сина като личност. Новината за смъртта е преживял много тежко „затвори се в себе си, след това отприщи някаква негативна енергия” За психологическия срив свидетелства и майката, която е търсила помощ от отдел „Закрила на детето” и класния ръководител. Затова съдът приема, че справедливия размер на обезщетение е 200 000 лв. Тази сума, освен, че съответства на търпимите от ищеца болки и страдания, включително във временен аспект, е съобразена и с икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди причинени от застрахования на трети лица. Към 11.06.2012 г. минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите, за неимуществени и имуществени  вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице едно лице, затова за настъпило застрахователно събитие през 2013 г. определения от съда размер е съобразен с този критерий.

С оглед изложеното искът за неимуществени вреди слеидва да се уважи до размера на сумата 100 000 лв. при отчитане на съпричиняването от 50%. За разликата до 300 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска за имуществени вреди: Обжалва се решението до размера на определената сума от 2 900 лв. представляваща дължимата месечна издръжка за периода 1.05.2013 – 19.05.2015 г. Неоснователни са доводите на ответника, че те не са действително претърпени. Съдът в първа инстанция не е възприел показанията на майката, че бащата е давал издръжка от 260 лв. месечно и е редуцирал тази сума на 100 лв. месечно. Но тъй като решението в отхвърлената част не е обжалвано, предмет на настоящия спор е възражението на ответника, за липса на правен интерес и за недоказаност на претенцията. Доводите основани на чл. 140 ал. 3 вр. с ал. 1 от СК са незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 140 ал. 3 СК, която е аналогична на чл. 123 ЗЗД  касае пасивната солидарност, при която изпълнението на един длъжник освобождава всички. В случая тази хипотеза е неприложима доколкото длъжникът по издръжката е починал. Затова за ищеца е възникнало правото да търси вреди в размер на издръжката. Определената от първоинстанционния съд действителна вреда е по 100 лв. месечно. или 2 900 лв. за целия период. Настоящата инстанция приема, определената сума съответства на възможностите на бащата, но поради приетото съпричиняване от 50%  размерът на вредите следва да се редуцира до 1 450 лв. имуществени вреди представляващи половината от определената стойност на дължимата месечна издръжка за периода 1.05.2013 – 19.05.2015 г. Искът за разликата е неоснователен и следва да се отхвърли.

 С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ГПК, следва да се преизчислят съдебните разноски за първа инстанция. като на ответника се присъдят общо 6 784, 33 лв. съобразно отхвърлената част на иска / 5884,90 + 899,43 лв/ , на ищеца дължимите съдебни разноски се редуцират до сумата 3 201,60 лв.съобразно отхвърлената част на иска.

За въззивната инстанция с оглед изхода от спора предвид направените искания и доказателства на ДЗИ ”Общо застраховане” ЕАД се присъждат съдебни разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 7 709,50 лв. За първа инстанция поради корекция следва да се присъдят съдебни разноски съобразно отхвърлената частх на иска в размер на още 899,13 лв. Така общо за двете инстанции следва да се присъдят общо 8 808,93 лв.

Поради неоснователността на насрещната въззивна жалба за въззивната инстанция на Н.В.Ф. не се присъждат съдебни разноски по насрещната въззивна жалба..

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/16.01.2015 г. постановено по т.д. 677/2014 г. по описа на ВОС в частта с която ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Г.Бенковски” № 3 е осъден да заплати на Н.В.Ф. ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си В.Н.Ф. ЕГН ********** сумата 100 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговия баща В В Ф., вследствие на реализирано ПТП на 27.04.2013 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното плащане, както и 1 450 лв. имуществени вреди от загубена месечна издръжка за периода 1.05.2013 г. 23.09.2015 г. ,ведно със законната лихва от падежа на всяка вноска – последния ден на месеца за който е дължима, до окончателното плащане, както и в частта с която са отхвърлени исковете: за неимуществени вреди за разликата над 150 0000 лв. до 300000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 1 450 до 2 900 лв, както и в частта с която са присъдени съдебни разноски в полза на ищеца до сумата 3 201,60 лв.

ОТМЕНЯ решението в частта с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. и са присъдени съдебни разноски в полза на Н.В.Ф. ЕГН ********** за разликата над 3 201,60 лв. до 4 802,39 лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Н.В.Ф. ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си В.Н.Ф. ЕГН ********** против ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД ЕИК 121718407 със седалище гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв.

ОСЪЖДА Н.В.Ф. ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си В.Н.Ф. ЕГН ********** да плати на ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Г.Бенковски” № 3 съдебни разноски в размер на 8 808,93 лв.

ОТМЕНЯ решението в частта с която ДЗИ”Общо застраховане ЕАД ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Г.Бенковски” № 3 е осъден да заплати държавна такса за разликата над 4 058 лв. до 6058 лв. Дължимата държавна такса остава 4 058 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :