Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №2

 

Гр.Варна, 05.01.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми декември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 339 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Застрахователна компания Олимпик – Клон България”, клон на чуждестранен търговец, със седалище гр.София, срещу решение № 33 от 10.03.2016г. по търг.дело № 109/15г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е осъден да заплати на  Н.С.Ю. и Р.Ю.Ю.,***, по отделно сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие загубата на сина им В. Н.С., починал на 10.11.2013г. при пътно - транспортно произшествие, причинени виновно от Е.Г.А., застрахован по риска „Гражданска отговорност”, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски в размер на 4 500лв., както и е осъден да заплати дължимата по делото държавна такса.

В жалбата се твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърдят че въззиваемите не са доказали по безспорен начин възникването на отговорността на застрахователя и правото си на обезщетение за неимуществени вреди.

В отношение на евентуалност оспорва размера на дължимото застрахователно обезщетение като твърди принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в неизползване от страна на В. Н.С. на обезопасителен колан и в това че пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол и наркотични вещества, като пострадалият е бил наясно с този факт. Оспорва извода на съда, че направеното от него възражение за съпричиняване е недоказано по делото. Позовава се на заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като твърди че по делото е доказано че пострадалият е бил поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл  за настъпването на вредоносния резултат. Изразява несъгласие с направения извод в приетата по делото комплексна съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и токсикологична експертиза, в която е прието че към момента на настъпване на произшествието водача Е.Г.А. е бил в състояние на лека степен на алкохолно опиване, липсват данни за употреба на марихуана, и е направен извод, че лице, което е непрофесионалист или пък е повлияно от алкохол не винаги може да долови такова лекостепенно алкохолно опиване. Оспорва експертизата с твърдения, че същата е изготвена въз основа на събрани в досъдебното производство гласни доказателства, което е недопустимо. Оспорва и извода на експертите, че макар и да е имал концентрация на алкохол в кръвта, съответстваща на средна степен на алкохолно опиване, той не е проявявал характертните за това симптоми. Излага че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи че водачът на автомобила А. е употребил голямо количество алкохол, както и че пострадалият е бил с него продължително време и не е следвало да се качи в управлявания от него автомобил. Възразява и срещу извода на съда, че е недоказана употребата на наркотични вещества от водача и знанието на този факт от пострадалия, като се позовава на показанията на свидетеля Ерхан Еролов Галибов, макар и противоречиви.

Възразява и срещу определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че същият е завишен с оглед принципа на справедливост  и трайната съдебна практика.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, след отстраняване от страна на въззиваемите – ищци в производството на нередовности на исковата молба и уточняване на ответника, срещу който е предявен иск – Застрахователна компания „Олимпик“, дружество, регистрирано в Кипър, моли съда да върне производството по делото пред окръжен съд – Силистра, за извършване на действия по чл.131 от ГПК спрямо надлежния ответник. Претендират направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Н.С.Ю. и Р.Ю.Ю.,***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. По повод констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба с молба от 28.10.2016г. уточняват, че предявяват главния иск спрямо Застрахователна компания Олимпик, дружество, регистрирано в Република Кипър. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молят съда да потвърди първоинстанционното решение.

Евентуалният ответник Е.Г.А. ***, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Н.С.Ю. и Р.Ю.Ю. срещу „Застрахователна Компания Олимпик – Клон България“ със седалище гр.София за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син В. Н.С. при пътно-транспортно произшествие на 10.11.2013г., причинено виновно от Е.Г.А., при управление на лек автомобил с рег.№ СС 38 77 АК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на увреждането, а в отношение на евентуалност искове за същите суми с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу виновния водач Един Г.А.. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в цялост.

Ответник по предявения главен иск е застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”. Искът е насочен срещу „Застрахователна компания Олимпик - клон България” със седалище гр.София, ЕИК 200737120, който е клон на чуждестранно лице - „Олимпик” АД, регистрирано в Република Кипър. Търговският клон не е правен субект и не може да бъде страна в процеса. Искът може да бъде предявен в съда по седалището на клона, респективно по местоживеене на потребителя, но и в този случай искът се предявява срещу юридическото лице /търговеца/, а не клона. Клонът не е юридическо лице, поради което решението е постановено при липса на правосубектен ответник. С разпоредбата на чл.20 ТЗ е предоставена възможността исковете да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона, като е предоставена специална местна подсъдност, която обаче не се отразява върху правосубектността на структурната единица като надлежна страна по спора е търговецът, а не клонът.

Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца извън населеното място, където се намира неговото седалище, част е от предприятието на търговеца, който чрез него извършва търговска дейност, като правата и задълженията възникват за търговеца, тъй като клонът не е субект на правото. Чрез регистриране на клон по чл.17а ТЗ чуждестранните юридически лица осъществяват дейност и на територията на България, което предопределя възможността исковете да се предявяват срещу чуждестранното лице на територията на Република България /в този смисъл определение № 547 от 22.08.2013г. на ВКС по т.д.№ 1355/13г. на II т.о.

Силистренският окръжен съд е местно компетентен да се произнесе по иска, предявен по местоживеенето на ищеца, съобразно правилата на Регламент 44/2001 /ЕО/.

Първоинстанционният съд е следвало да констатира този недостатък на исковата молба и да определи срок за отстраняването му и като не е сторил това е постановил решение спрямо неправосубектно лице, което решение е недопустимо. Тази нередовност на исковата молба, съобразно т.5 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС не може  да бъде отстранена от въззивния съд, тъй като на новия ответник следва да се осигури двуинстанционно разглеждане на иска срещу него.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което следва да се конституира надлежния ответник и делото се разгледа с негово участие.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 33 от 10.03.2016г. по търг.дело № 109/15г. по описа на Силистренски ОС и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: