Р Е Ш Е Н И Е № 191

 

Гр.Варна, 23.07. 2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

   ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                     ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 339 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-5447/20.02.2018 година от ЗК „ОЛИМПИК“ АД , чрез ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ срещу решение No-41/16.01.2018 година, постановено по т.д.388 по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева, като се моли въззивният съд да отмени решението, в тази му част и постанови друго, с което отхвърли иска и присъди разноски за двете инстанции.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът въобще не се е съобразил с критериите за определяне размера на обезщетението. Неправилно е прието, че няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Въззиваемата страна М.Д.Б. моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд, в обжалваната му част и се присъдят направените разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от М.Д.Б. срещу решение No-41/16.01.2018 година, постановено по т.д.388  по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска срещу ЗК „ОЛИМПИК“ АД за заплащане на сумата за разликата над 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.04.2016 година по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ.

Решението е влязло в сила, в частта по присъдените имуществени вреди.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът М.Д.Б. излага, че на 30.04.2016 година претърпял ПТП на 30.04.2016 година около 17.30 часа на път III-904 от с.Горен Чифлик посока с.Пчелник. Водачът Г Д И управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф"

За лекия автомобил ДК№ХХХХХ е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с  полица № ВG/28/115002094533 за период 13.08.2015 – 30.05.2016г. По случая е образувано досъдебно производство, обективирано в НОХД 5844/16 година по описа на РС Варна, приключило с решение 2220/05.12.2016 година, по силата, на което Г Д И е призната за виновна за произшествието. При това произшествие Б. е получил телесно увреждане (счупване – луксация на предходилна кост на стъпало с разместване на фрагменти и  контузия на главата с кръвонасядания и оток по лицето), при удар във вътрешна част на купето на управляван от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ ДК№ ХХХХХХ,  както и изживял психически стрес. Тези  телесни увреждания и наложилото се лечение с ограничаване на активността на живота му (трайно затрудняване на движенията) са били съпроводени със значителни болки и страдания и въпреки направените разходи по провеждане на предписаното лечение и медикаменти, здравословното му състояние не се е възстановило напълно – твърди се остатъчно ограничение в движенията на крака и неотшумяваща болезненост при промяна на метеорологични условия. Допълнително сочи, че преживяванията при увреждането са нарушили трайно психическия му комфорт – развил е депресивно разстройство, изразяващи се в продължителни страхови изживявания и нарушения на съня.

Ответникът оспорва отчасти претенцията, като предлага изпълнение за част от 10 000лв, съответна на редуциран размер на неимуществените вреди, и изцяло направените разходи от 192лв. Изрично оспорва уврежданията и продължителността на оздравителния период, като е направил и възражение за евентуално съпричиняване на вредите от самия пострадал, поради нарушение на задължение за поставяне на предпазен колан и допуснато нарушение на правилата за съобразяване на движението си с пътната обстановка. Прави възражение, за началният момент на забавата, като се позовава на липса на уведомяване за настъпване на застрахователното събитие преди предявяване на претенция по съдебен ред.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното:

Установява се, че с Решение № 2220/05.12.2016 г. по НОХД № 5844/2016 г., Варненски районен съд е признал Г Д И за виновна в това, че на 30.04.2016 г. по пътя с.Горен чифлик-с.Пчелник при управление на МПС л.а.“Фолксваген голф“ с ДК ХХХХХХпо непредпазливост причинила на М.Д.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване –луксация на трета предходилна кост на лявото стъпало с разместване на фрагменти, което е определило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от около 1.5 – 2 месеца, с което е осъществен състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ , пр.2 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание „глоба‘.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение за управляваното от виновния водач МПС.

 От заключението по допуснатата СМАТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че вследствие пътно транспортното произшествие е получено счупването на метатарзалните кости на стъпалото , като същите са резултат от инерционните сили и биха се получили и при поставен предпазен колан.

От заключението по допуснатата СМЕ и СПЕ, които съдът кредитира се установява, че е налице психогенна травма, която не е отзвучала, като е налице „рецидивиращо депресивно разстройство“, като установените симтоми говорят за хронифициране, като ищецът се нуждае от лечение. Вещото лице М установява комплексно телесно увреждане, наложило иммобилизиране за 45 дни на долен крайник с оперативно фиксиране и последващо отстраняване на Киршнерови игли. Вещото лице дава категорично заключение за силно болезнена рехабилитация с постепенно намаляващи болки в период от 2 месеца и наличие на остатъчна деформация на стъпалото и болкови синдром при промяна на времето и физическо натоварване, както и промяна в походката (леко накуцване).   

От показанията на свидетеля Д Б., които съдът кредитира независимо от родствената връзка като обективни и безпристрастни, дадени в резултат на непосредствени впечатления се установява, че телесните повреди причинили на ищеца множество болки и душевни страдания.

Преди настъпване на операцията ищецът бил спокоен човек, като след инцидента станал нервен и избухлив, лечението продължило шест месеца, лежал в болница докато сменят шевовете. Все още накуцва, кракът му е подут, вечер не излиза, всичко го дразни и избягва събиране с приятели.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Водачът на превозното средство е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник, а в това производство и по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено противоправно деяние, неговия извършител и вината му. Решението, постановено по реда на чл. 78 а от НК, се ползва със същата задължителна сила както влязлата в сила присъда.

При определяне размера на обезщетението, съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 20 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради следните съображения:

Счупването на трета предходилна кост с разместване на лявото стъпало е определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 1.5-2 месеца. Гипсовата иммобилизация е свалена на 45 ден и е провеждана рехабилитация за около 2 месеца.Движенията в глезенната става са в пълен обем.Има деформация в средата на стъпалото по гърба му от зарасналата кост. Възможно е да има болки при промяна на времето и при физически натоварвания. Движи се без помощни средства с едва забележими накуцване с левия крак.

Пострадалият е на средна възраст, а оздравителният процес е протекъл без усложнения. Същият е бил обездвижен за не много дълъг период от време, което е причинило затруднения. Нанесената контузия е обусловила изпитването на значителни болки, отразила се и на психическото състояние на болния.

Направено е възражение за съпричиняване, което съдът намира за неоснователно, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че счупването на метатарзалните кости на стъпалото е увреждане, което е резултат от инерционните сили и би се получило и при поставен предпазен колан. Механизма на ПТП е следният:виновният водач Г И Д не пропуска движещият се по път с предимство лек автомобил с пострадалия водач – ищец в настоящето производство, като предприема извършване на маневра  ляв завой без спиране преди, с което си действие създава ситуацията, довела до ПТП. Ако Г И беше запазила праволинейното си движение и предприела аварийно спиране в момента, в който е реагирала на опасността от ПТП управляваният от нея автомобил нямаше да пресече траекторията на движение на другия автомобил. При възприемането на опасността Г И е предприела аварийно завиване наляво, навлизайки в насрещната лента за движение, поради което нейното поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Решението, в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане ЗК Олимпик АД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 830 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-41/16.01.2018 година, постановено по т.д.388 по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева, както и в частта по разноските.

ОСЪЖДА ЗК „ОЛИМПИК“ АД, чрез ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ да заплати на М.Д.Б., ЕГН-********** с адрес:г*** сумата от 830 лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: