Р Е Ш Е Н И Е

 

175, гр.Варна, 23.06.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на 23.06.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.д.№ 34/14 г. по описа на ВАпС,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Постъпила е молба за допълване на решение № 73/19.03.2014 г. от П Б М ООД – Р Х с твърдения, че съдът е пропуснал да се произнесе по целия спорен предмет. Искането било ответникът да бъде осъден да осигури незабавно, неограничен по време и многократен достъп на представител на ищеца в работно време до офис, работилница и складови помещения на ПБМ-М ООД, включително такива, ползвани под наем, с цел запознаване на място с цялата документация, оборудване, инструменти, резервни части и всички материални и нематериални активи на дружеството, за да може да се информира за начина на организация и водене на дружествените работи, както и ПБМ-М ООД да бъде осъден при поискване от ищеца да осигури възможност за сметка на последния да бъдат копирани желаните дружествени документи. А съдът е осъдил ответника единствено да осигурява достъп на ищеца до офиса, складовете и работилницата на ПБМ-М ООД с цел запознаване с документацията на дружеството, начина на организация и водене на дружествените дела и всички притежавани от него материални и нематериални активи.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на молбата за допълване и моли за нейното отхвърляне.

Съставът на Варненския апелативен съд намира молбата с правно основание чл.250 ГПК за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, но неоснователна по същество, по следните съображения:

Предметът на въззивното производство не може да превишава по обхват спорния предмет пред първата инстанция, по който е постановен обжалваният съдебен акт.

С обжалваното решение е отхвърлен „иск с правно основание чл.71 ТЗ вр. чл.123 ТЗ”. Както в доклада на исковата молба по чл.375 ал.1 ГПК /протокол от с.з. на 12.09.2013 г./, така и в решението на ВОС при посочване на предмета на спора, не е отразен и съответно разгледан осъдителен иск „при поискване от страна на ищеца ответникът да осигури възможност за сметка на първия да бъдат копирани желаните дружествени документи”. Налага се изводът, че по това искане Варненският окръжен съд не се е произнесъл, поради което по него не може да се произнесе за първи път и въззивният съд. Ако съществува непълнота, то тя засяга решението на първоинстанционния съд и не може да бъде поправена от горестоящата инстанция по реда на чл.250 ГПК.

В останалата част ВАпС се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.71 ТЗ вр. чл.123 ТЗ при баланс между законовата разпоредба и пространното искане на страната, като е синтезирал и обобщил действията за защита на накърненото материално право по начин, който максимално да обслужва засегнатия й интерес. В този смисъл е и направеният доклад по делото относно предмета на спора във въззивното производство, по който не са постъпили никакви възражения от въззивника. Съдът е постановил решение по цялото искане на страната, като го е уважил, а въпросът за начина на изпълнението му се урежда от други правила на ГПК. При неяснота какво включва задължението на ответната страна и как следва да се изпълнява, редът за защита не е чрез постановяване на допълнително съдебно решение. С оглед липсата на непълнота в предмета, който АС – Варна е разгледал с решение № 73/19.03.14 г., молбата с правно основание чл.250 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ без уважение молбата на П Б М ООД за допълване на решение № 73/19.03.2014 г. по т.д.№ 34/2014 г. по описа на ВАпС с правно основание чл.250 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: