Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Варна, №  73 /19.03. 2014 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д.№ 34 по описа за 2014 год. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П Б М ООД, гр.Риека, Република Хърватска, чрез процесуалния му представител адв.В., против решение № 947/31.10.2013 г. по т.д.№ 506/2013 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу ПБМ-М ООД гр.Варна иск с правно основание чл.71 ТЗ за осъждане на ответното дружество да осигури достъп на съдружника – ищец до офиса, складовете и работилницата на ПМБ-М ООД с цел да се запознае с документацията на дружеството, начина на организация и водене на дружествените работи и всички притежавани от него материални и нематериални активи.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В нея се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, изразяващи се в необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, подробно изложени. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. Поддържа се искането за присъждане на сторените пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемото дружество с писмен отговор оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по предмета на въззивното производство, съдът съобрази следното:

Служебно известно на съда е обстоятелството, че по иск с правно основание чл.155 т.1 ТЗ ПБМ-М ООД е прекратено и е открито производство по ликвидация, като съдебното решение по т.д.№ 2270/12 г. по описа на ВОС, постановено на 18.05.2013 г., в тази част е влязло в законна сила. Производството във връзка с ликвидацията е висящо само в частта, с което съдът следва да назначи ликвидатор. С решение по същото дело от 06.03.2014 г. за такъв е бил определен досегашният управител Михаил Костадинов Колев, който е и съдружник в дружеството. Ликвидацията не е вписана в ТР. Прекратяването на ПБМ-М ООД, постановено от съда, е извършено по важни причини, обусловени от влошените отношения между съдружниците, каквито са и отношенията между съдружника П Б М ООД и управителя М.Колев, при установена невъзможност за вземане на решения по управлението на дружеството при изискуемото в дружествения договор квалифицирано мнозинство. Като израз на установените с решението факти е и заведеното на 19.03.2013 г. исково производство по т.д.№ 506/2013 г., в което П Б М ООД твърди, че дружеството чрез неговия управител препятства достъпа му до дружествените книжа, офиса и складовите помещения на ПБМ-М ООД и не осигурява възможност на ищеца да се запознае с дружествената документация, да се информира за дружествените дела и начина на стопанисване на дружественото имущество.

Съгласно чл.123 ТЗ, съдружникът в ООД има право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството. Правото на информация е неотменимо, има действие докато е налице членствено правоотношение и касае всички въпроси, които се отнасят до дружеството. Обхватът му е максимално разширен и е свързан с пълната управителна правоспособност на съдружника. То може да се упражнява по всяко време, след отправено искане до управителя. Контролните правомощия се запазват и по време на ликвидацията - съдружникът има право на информация относно сключваните от ликвидатора сделки, състоянието на дружественото имущество, търговските книги и дружествените книжа, а ако тези права бъдат накърнени, той може и да потърси защита по реда на чл.71 ТЗ. Ликвидационното производство не се отразява върху обема на неимуществените права на съдружника, които могат да бъдат само модифицирани. В конкретния случай спорът между страните, с оглед назначения от съда ликвидатор, продължава да стои неразрешен.

От събраните по делото писмени доказателства, чиято доказателствена стойност не е оспорена, а именно разменена електронна кореспонденция, нотариални покани, констативни протоколи в периода от началото на 2013 г. до завеждане на делото, се установява, че правото на информация на ищеца като съдружник в ответното дружество е било системно нарушавано от неговия управител. Отказът на управителя да осигури възможност за упражняване на правата по чл.123 ТЗ, изрично изразен в писмо от 30.01.2013 г., неправилно е мотивиран с протокол от 18.06.12 г. от извънредно събрание на съдружниците. От съдържанието на същия следва извод, че се забранява достъпът на трети лица /служители/ до работилницата и офиса, но не и на съдружниците. Нещо повече, правомощията за подписване на дружествена документация изрично е предоставена и на представител на мажоритарния съдружник П Б М ООД, което имплицитно включва и правото му на достъп до същата. Макар че забраната в случая не касае съдружниците в ПБМ-М ООД, следва да се посочи, че подобно ограничение би било и недопустимо, т.к. стои в противоречие с императивни законови разпоредби.

Гласните доказателства не опровергават данните, установими от писмените такива, а именно, че управителят не е оказвал съдействие, включително е отказвал такова, при многобройните искания на ищеца за осигуряване на достъп до помещенията на ПБМ-М ООД с оглед реализиране на правото му на информация. Освен това свидетелските показания се отнасят предимно за период от време, намиращ се вън от предмета на спора.

Установява се, че е била предоставена инцидентна възможност на съдружника да се запознае с документацията на дружеството и да прегледа наличното имущество в рамките на един ден, което обаче се е случило след завеждане на настоящото дело, т.е. остава съмнението, че по този начин се обслужва защитата на ответника в процеса. Преди това на 27.02.2013 г. на пълномощника на ищеца са били предадени копия от документи, свързани с ГФО за 2012 г., голяма част от които са били нечетливи.

Съдът намира, че горните действия не доказват надлежното изпълнение на задължението на управителя на ответното дружество за осигуряване на достъп до информация на съдружника. Това е така, защото изпълнителният орган на ООД е длъжен при всяко поискване от съдружник, без ограничения в броя и обема на исканата информация и то относно цялостното състояние на дружеството, да я предостави, респективно да организира прякото снабдяване с нея. Единичното, както и непълното изпълнение на законовите изисквания безспорно води до нарушаване на членствените права на ищеца-съдружник по чл.123 ТЗ. Ето защо съдът приема, че е налице хипотезата на чл.71 ТЗ, поради което и предявеният на това основание иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Крайните изводи на двете инстанции по предмета на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, в указания по-горе смисъл.

С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на П Б М ООД следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за първа инстанция, доказани в размер на 730 лв., при представен списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 947/31.10.2013 г. по т.д.№ 506/2013 г. по описа на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПБМ-М ООД гр.Варна, ЕИК 103585414 ДА ОСИГУРЯВА достъп на съдружника – П Б М ООД, гр.Риека, Република Хърватска, рег.№ 040002486/1995 г. до офиса, складовете и работилницата на ПМБ-М ООД с цел запознаване с документацията на дружеството, начина на организация и водене на дружествените дела и всички притежавани от него материални и нематериални активи, на основание чл.71 ТЗ вр. чл.123 ТЗ.

ОСЪЖДА ПБМ-М ООД гр.Варна, с ЕИК 103585414 да заплати на П Б М ООД, гр.Риека, Реп. Хърватска, с рег.№ 040002486/1995 г. сумата 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: